Поток психология на оптималното преживяване

152 години все още можеше да си припомни пасажи от състоящата се от три хиляди стиха „Илиада“, които е трябвало да знае наизуст на гръцки език, за да завърши гимназията. Когато рецитираше, по лицето му се четеше гордост, а погледът му се рееше в далечината. С всеки следващ стих умът му се връщаше все по-назад в годините на младостта. Думите на епичната поема извикваха в съзнанието му преживяванията от момента, когато ги бе наизустявал; припомнянето на поетичния текст за него бе форма на пътуване във времето. За хората от неговото поколение знанието беше все още синоним на запаметяването. Едва в изминалия век, когато писмените доку- менти станаха по-евтини и по-леснодостъпни, значимостта на помненето драматично намаля. Сега добрата памет се смята за безполезна, освен в някои телевизионни игри и настолните игри викторини.
133
Но животът на човека, комуто не се налага да помни нищо, може да стане отчайващо беден. Възможност, която бе напълно пренебрегната от реформаторите на образованието в началото на двайсети век, които въз основа на проучвания доказаха, че „наизустяването“ не е ефективен начин за съхраняване и усвояване на информация. В резултат на техните усилия беше сложен край на наизустяването в училищата.
134
Реформаторите биха имали основание, ако смисълът на помненето беше просто да се разрешават практически задачи. Но ако приемем, че контролът на съзнанието е поне толкова важен, колкото способността да се доведе докрай започнатата рабо- та, тогава заучаването на сложни структури от информация наизуст в никакъв случай не е пилеене на усилия. Умът с някакво устойчиво съдържание е много по-богат от онзи, който няма такова. Погрешно е да се приема, че креативността и наизустяването са несъвместими. Някои от най- оригиналните учени например са известни с това, че са запаметявали много музика, поезия или историческа информация.
Човек, който може да помни разкази, стихотворения, текстове на песни, спортни статистики, химични формули, математически операции, дати на
133
Контролът на паметта. Помненето, подобно на сънуването, изглежда, не е процес под волевия контрол на Аза и ние не можем да извикаме в съзнанието си информация, която отказва да бъде възпроизведена. Но ако човек е готов да вложи енергия, паметта може да бъде значително подобрена. С известна техника и дисциплина е възможно да се придобие цял набор от мнемонични способи, спомагащи за запомнянето на материал, който иначе би бил забравен. Относно някои методи, използвани в Античността и
Ренесанса, вж. Spence (1984).
134
Наизустяване. Н. Е. Garrett (1941) прави обзор на експерименталните данни, допринесли за отхвърлянето на наизустяването в училищата; вж. също Suppies (1978).
Тези данни свидетелстват, че заучаването на безсмислени срички не води до подобрение на общата способност за помнене. Трудно е да се проумее защо педагозите са приели това като аргумент против запаметяването на смислени текстове.

153 исторически събития, библейски пасажи и мъдри цитати, има много предим- ства пред онзи, който не е развил подобно умение. Съзнанието на този човек е независимо от порядъка, който средата осигурява или не осигурява. Той е способен винаги да се забавлява и да открива смисъл в съдържанието на ума си. Докато другите се нуждаят от външна стимулация – телевизия, четене, разговор или медикаменти, – за да предотвратят хаоса в ума си, човекът, чиято памет съхранява информационни структури, е автономен и самодостатъчен. Освен това е желана компания, защото може да споделя информацията си и така да спомага за въвеждането на порядък в съзнанието на онези, с които взаимодейства.
Как може да се оползотвори паметта? Като за начало най-естественият начин е да решите кое наистина ви интересува – поезия, добра кухня, история на Гражданската война в САЩ или бейзбол, – след което да насочите вниманието си към ключовите факти и личности в избраната област.
Овладявайки добре темата, постепенно ще разберете и какво си струва да бъде запомнено и какво не. Важно е да се отбележи, че не трябва да се чувствате задължени да поемате дадена поредица от факти, не бива да смятате, че трябва да запомняте точно определени неща. Ако сами решите какво желаете да съдържа паметта ви, информацията ще е под ваш контрол и целият процес на запаметяване ще се превърне в приятна задача, вместо в тягостно, наложено отвън задължение. Запаленият по историята на
Гражданската война няма нужда да се чувства задължен да знае датите на всичките сражения; ако например се интересува от ролята на артилерията във войната, тогава може би ще го занимават само онези сражения, в които оръдията са изиграли важна роля. Някои хора носят в себе си преписани стихотворения или цитати, за да ги поглеждат в моменти на отегчение или обезсърчение. Удивително е какво усещане за контрол дава на човек съзнанието, че любимите му факти или текстове са винаги подръка. Бъдат ли те съхранени в паметта обаче, това чувство за притежание – или поточно за
свързаност с припомняното съдържание – става още по-интензивно.
Разбира се, винаги съществува опасността човекът, овладял дадена информация, да я използва, за да стане непоносим досадник – всички познаваме хора, които непрестанно се перчат с паметта си. Но това обикновено се случва, когато паметта се използва единствено за да се впечатляват другите. По-малко вероятно е човек да се превърне в досадник, когато мотивацията му е вътрешна, тоест, когато храни искрен интерес към дадената материя и желание да контролира съзнанието си вместо средата.

154

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: