Поток психология на оптималното преживяване

144 положително усещане и целият организъм затрептява в хармония.
Да се реализира потенциалът на тялото за поток е относително лесно. Не се изискват особени дарби или големи парични разходи. Всеки може до голяма степен да подобри качеството на живота си, опознавайки едно или повече измерения на физическите си способности, които доскоро е пре- небрегвал. Разбира се, за всекиго би било трудно да постигне високи нива на комплексност в повече от една област на физическото. Уменията, необходими да бъдеш добър спортист, танцьор или познавач в живописта, музиката или кулинарията, са така енергоемки, че човек не разполага с достатъчно психична енергия в будния си живот, за да овладее повече от няколко. Но пък безспорно е възможно да стане дилетант – в най- положителния смисъл на тази дума – във всички избрани области. С други думи, да развие умения, достатъчни да извлича наслада от онова, на което тялото му е способно.

145
Глава 6.
Потокът на мисълта
Хубавите неща в живота не се осъществяват единствено посредством сетивата. Някои от най-въодушевяващите ни преживявания възникват в ума, породени от информация, предизвикала способността ни за мислене, а не вследствие на употребата на сетивни умения. Както сър Френсис Бейкън е отбелязал преди почти четиристотин години, почудата – която е семето на знанието – е отражение на най-чистата форма на удоволствие. Също както на всеки физически потенциал на тялото съответстват потокови активности, всяка умствена операция е в състояние да осигури собствена форма на наслада.
Сред множеството интелектуални занимания, които имаме на разполо- жение, понастоящем четенето е може би най-често споменаваната по целия свят потокова дейност.
126
Решаването на умствени задачи
127
е едно от най- старите, доставящи наслада занимания, предшественик на философията и модерните науки. Някои хора са станали така умели в четенето на ноти, че вече не е нужно да чуят тяхното изпълнение, за да изпитат наслада от даденото музикално произведение. Те предпочитат да изчетат партитурите на една симфония, вместо да я изслушат, защото звуците във въображението им са по-съвършени, отколкото би могло да бъде всяко изпълнение. По подобен начин хората, които посвещават много време на изкуството, започват все повече да се наслаждават на емоционалните, историческите и културните аспекти на съзерцаваната творба, в някои случаи дори повече, отколкото на чисто визуалните ѝ страни. Както един изкуствовед веднъж се изрази: „Произведенията на изкуството, които вълнуват лично мен... имат зад себе си много концептуална, политическа и интелектуална дейност...
Визуалните изображения са всъщност пътепоказатели към тази красива машина, която е построение неповторимо на тази земя и не просто преработ- ка на визуални елементи, а всъщност изцяло нова мисловна машина, която артистът посредством визуални средства и обединявайки зрението и възприятията си, е сътворил“.
В една картина този човек вижда не просто образ, а „мисловна машина“, в
126
Четене. В интервютата, проведени от професор Масимини по цял свят, четенето на книги е най-често споменаваната потокова дейност, особено в традиционните групи, претърпяващи модернизация (Massimini, Csikszentmihalyi, & Delle Fave 1988, рр. 74-75).
Вж. също изследването върху насладата от четенето на Nell (1988).
127
Умствени задачи. Нидерландският историк Йохан Хьойзинха твърди, че науките и научната работа произхождат от игрите с гатанки.

146 която присъстват емоциите, надеждите и идеите на художника – а също духът на културата и историческият период, в който той е живял. При по- внимателно вглеждане едно подобно умствено измерение може да бъде открито в доставящите физическа наслада дейности, като спорта, храненето или секса. Бихме могли да кажем, че разграничението между потоковите дейности, основани на телесните функции, и онези, в чиято основа са мисловните операции, е в известна степен неоснователно, тъй като, за да носят наслада, всички физически активности трябва да включват и умствен компонент. Спортистите добре знаят, че за да преодолеят определено ниво в постиженията си, трябва да се научат да дисциплинират ума си. А вътрешните награди, които получават от това, далеч надхвърлят простото физическо благополучие: тези хора преживяват чувство за личностно реали- зиране и повишено самоуважение. И обратно, при повечето умствени активности присъства и физическото измерение. Шахматът например е една от възможно най-интелектуалните игри; и въпреки това напредналите шахматисти включват в тренировките си тичане и плуване, тъй като осъз- нават, че ако не са в добра физическа форма, няма да са способни да поддържат дългата умствена концентрация, която се изисква в шахматните турнири. При йога контролът на съзнанието става възможен посредством умението за контрол на телесните процеси, като първият неусетно се прелива във втория.
Ето как, въпреки че поток винаги предполага употребата на мускулите и нервите, от една страна, и участието на волята, мисълта и чувствата, от друга, има логика да се диференцира клас дейности, които носят наслада, защото внасят порядък в ума директно, вместо чрез посредничеството на телесните чувства. Тези дейности са преди всичко символни по своята същност, тъй като зависят от естествените езици, математиката или друга абстрактна знакова система, като компютърен език например, за постигането на порядък в ума. Символната система наподобява игра, тъй като представлява отделна реалност, самостоен свят, в който на човек му е позволено да извършва действия, които не биха имали особен смисъл другаде. В символните системи „действията“ обикновено са ограничени до умствено манипулиране с идеи.
За да изпита човек наслада от определена умствена дейност, трябва да са налице условията, необходими да извлече наслада от коя да е физическа активност. Трябва да е налице умение в някоя символна област; трябва да има правила, цел и начин да се получава обратна информация. Вършителят трябва да е способен да се концентрира и да взаимодейства с възможностите на ниво, отговарящо на уменията му.
В действителност да се постигне подобно състояние на умствен порядък не е така лесно, както изглежда. Противно на онова, което сме склонни да

147 вярваме, нормалното състояние на ума е хаосът.
128
Без подготовка и без обект във външния свят, изискващ внимание, хората са неспособни да фокусират мислите си за повече от няколко минути наведнъж. Концен- трацията е относително лесна, когато вниманието бива структурирано от външни стимули, както по време на филм или шофиране в натоварен трафик.
Същото е, когато човек зачете интересна книга, макар че повечето хора губят концентрация след няколко страници и умът им започва да блуждае встрани от сюжета. Тогава, ако желаят да продължат четенето, те трябва да положат усилие и да насочат вниманието си обратно към страницата.
Обикновено не си даваме сметка колко малко контрол имаме върху ума си, защото навиците канализират психичната енергия така добре, че мислите сякаш произтичат една от друга без засечка. С прозвучаването на алармата сутрин ние възвръщаме съзнанието си след съня, след което отиваме в банята и измиваме зъбите си. Социалните роли, които културата ни е наложила, имат грижата вместо нас да моделират ума ни, затова в повечето случаи минаваме на автопилот до края на деня, когато стане време отново да изгубим съзнание в съня. Но когато бъдем оставени на мира, без структури- ращи вниманието ни стимули, в ума ни се възцарява изначалният без- порядък. Ако няма какво да вършим, в съзнанието ни изплуват произволни мисли, обикновено кръжащи около нещо болезнено или тревожно. Ако човек не знае как да придава порядък на мислите си, вниманието му ще бъде отвлечено от главния в момента проблем: то ще се фокусира върху някоя реално или въображаемо страдание, върху инцидентна неудовлетвореност или дълготрайна фрустрация. Ентропията е нормалното състояние на съз- нанието – състояние, което не носи нито полза, нито наслада.
За да избегнат това състояние, хората са готови да запълнят съзнанието си с всяка налична в момента информация, стига тя да измести фокуса на вниманието им встрани от отрицателните чувства. Обяснимо е в такъв случай защо такава огромна част от времето си те прекарват в гледане на
128
Нормалното състояние на ума е хаосът. Това заключение е основано на различни данни, събрани посредством МАП. Например от всичко, което правят тийнейджърите,
„мисленето“ е в най-малка степен вътрешно мотивиращо и е едно от заниманията с най- висока степен по критерия негативен афект и пасивност (Csikszentmihalyi & Larson 1984, р. 300). Това е така, защото хората твърдят, че мислят само когато не са заети с друго, тоест, когато нямат външни задачи. Същият модел важи и за възрастните, които са най- малко щастливи и мотивирани, когато умът им не е ангажиран със структурирана отвън активност (Kubey & Csikszentmihalyi).
Различните експерименти със сензорна депривация свидетелстват, че без структурирана входяща информация организацията на съзнанието се разпада.
Например Джордж Милър пише: „Умът оцелява, усвоявайки информация“ (Miller 1983, р. 111). В по-общ план съществува твърдението, че организмите оцеляват, „хранейки се“ с негентропия (Schrodinger 1947).

148 телевизия, въпреки че това рядко им доставя наслада. В сравнение с други източници на стимулация – като четенето, общуването с други хора или заниманията с хоби – телевизията е способна да осигури нескончаем поток от леснодостъпна информация, която структурира вниманието на зрителя при доста нисък разход на психична енергия от негова страна. Докато хората гледат телевизия, няма нужда да се страхуват, че блуждаещият ум ще ги застави да размишляват върху обезпокояващи лични проблеми. Разбираемо е, че превърне ли се в навик тази стратегия за преодоляване на психичната ентропия, изоставянето му става почти невъзможно.
129
По-добрият способ за избягване на хаоса в съзнанието е, разбира се, посредством навици, осигуряващи контрол над умствените процеси. За да се формират подобни навици обаче, са необходими практика и наличието на онзи род цели и правила, присъщи за потоковите активности. Един от най- простите начини за използване на ума например е фантазирането: развива- нето на поредица от събития под формата на умствени образи.
130
Но дори този очевидно лесен начин за подредба на мислите е отвъд възможностите на много хора. Джероум Сингър, психологът от Йейлския университет, кой- то изследвал фантазирането и умствените образи може би повече от всеки друг учен, доказа, че фантазирането е умение, което много деца никога не се научават да използват. А фантазирането не само спомага за създаването на емоционален порядък посредством въображаемо коригиране на неприятната реалност – човек например може да уталожи фрустрацията и враждебността си срещу онзи, който го е наранил, като си представи ситуация, в която агресорът бива наказан, – но също така позволява на децата (и на възраст- ните) да разиграват въображаеми ситуации, за да изберат най-добрата стратегия за справяне с тях, да обмислят алтернативи, да откриват неочак- вани последствия. Всичко това допринася за повишаване на комплексността на съзнанието. Освен това, разбира се, използва ли се умело, фантазирането може да доставя голяма наслада.
Разглеждайки условията, спомагащи за установяване на порядък в ума, първо ще обърнем внимание на изключително важната роля на паметта, а после на това как думите могат да бъдат използвани за пораждането на потокови преживявания. След това ще разгледаме три символни системи, които, щом човек опознае правилата им, носят дълбока наслада: история, естествени науки и философия. Бихме могли да споменем още много области
129
Отрицателното качество на преживяването по време на гледане на телевизия е документирано от няколко проучвания посредством МАП – вж. напр. Csikszentmihalyi

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: