Поток психология на оптималното преживяване

137 едновременно, мислят и чувстват едно и също и обработват една и съща информация. Подобно съвместно участие поражда в публиката състоянието, което Емил Дюркем
119
нарекъл „колективен кипеж“, или чувството за принадлежност към група с конкретно, реално съществуване. Именно това чувство Дюркем бил убеден, че стои в корена на религиозното преживяване.
Самите условия на живото изпълнение спомагат за съсредоточаване на вни- манието върху музиката и поради това вероятността да се преживее поток по време на концерт е по-голяма, отколкото при слушане на звукозапис.
Но да се твърди, че живата музика поначало носи повече наслада от записаната музика, би било също толкова неоснователно, колкото и обратното. Всеки звук може да бъде източник на наслада, ако му се обърне подобаващо внимание. Всъщност, както магьосникът от племето яки учел антрополога Карлос Кастанеда,
120
дори промеждутъците тишина между звуците, при положение че се вслушаш внимателно в тях, могат да будят въодушевление.
Много хора притежават впечатляваща фонотека с подбрани записи на най- добрата създавана музика и въпреки това не могат да ѝ се наслаждават. Те я слушат понякога на звуковата си уредба, възхищавайки се на чистотата на възпроизвеждания звук, след което я забравят, докато дойде моментът да си купят по-модерна система. От друга страна, онези, които оползотворяват максимално потенциала на музиката да буди наслада, си имат стратегии да превръщат това преживяване в поток. Те си определят конкретно време за слушане. И когато това време дойде, задълбочават концентрацията си, заглушавайки светлината, сядайки в любимото кресло или изпълнявайки друг ритуал за съсредоточаване. Тези хора внимателно обмислят кои произведения ще слушат, формулират конкретни цели за предстоящата сесия.
Слушането на музика в началото обикновено е сетивно преживяване. В тази фаза обръщаме внимание на качествата на звука, които предизвикват
119
Емил Дюркем е развил концепцията си за „колективната ефервесценция“ като предшественик на религиозността в книгата си „Елементарни форми на религиозния живот“ (София СА, 1998). Книгите на Виктор Търнър „Ритуалният процес“ (Лик, 1999) и Dramas, fields and metaphors: Symbolic action in human society (Victor Turner, 1974) предлагат една съвременна гледна точка към значимостта на спонтанните социални взаимодействия.
120
Книгите на Карлос Кастанеда (напр. 1971, 1974), така влиятелни преди десетилетие, сега почти не оказват въздействие върху колективното съзнание. Много аргументи бяха приведени против автентичността на неговите истории. Последните няколко книги от неговата сага с магьосника са наистина объркани и безсмислени. Но първите четири тома съдържаха доста важни идеи, поднесени интригуващо; за тях важи старата италианска поговорка Se поп е vero, е ben trovato, или „Може и да не е истина, но е добре измислено“.

138 приятни физически реакции, които са генетично закодирани в нервната ни система. Откликваме на акорди, които сякаш биха развълнували всекиго, на жаловития писък на флейтата, възторжения призив на тромпета. Особено чувствителни сме към ритъма на барабаните или на баса, на който почива рок музиката и който, твърдят някои, напомня на слушателя за пулсиращото майчино сърце, което е чувал в утробата.
Следващото по ниво на трудност предизвикателство в слушането на музика е аналоговият модус на слушане. В този етап човек развива умението да извиква в съзнанието си чувства и образи, съответстващи на органи- зацията на звуците. Тъжна саксофонова мелодия буди страхопочитанието, което човек изпитва, наблюдавайки струпването на буреносни облаци над прерията; произведение на Чайковски кара слушателя да си представи шейна, която със звън си проправя път през заснежената гора. Популярните песни, разбира се, експлоатират в максимална степен аналоговия модус, подсказвайки посредством текста на слушателя какво настроение или каква история музиката би трябвало да представя.
Най-комплексната фаза в слушането на музика е аналитичната. В нея вниманието от сетивните и наративните елементи на музиката се пренасочва към структурните. Сред необходимите на това ниво умения за слушане са способността за разпознаване на заложения в творбата порядък и на средствата, с помощта на които е постигната музикалната хармония. За тази цел се изисква способност за критична оценка на изпълнението и акустиката; за сравнение на произведението с по-ранни или по-късни творби на същия композитор или с творбите на други композитори, творили по същото време; както и за сравнение на представянето на оркестъра, диригента или групата с техни по-ранни или по-късни изпълнения или с интерпретациите на други артисти. Аналитичните слушатели често сравняват различни версии на една и съща блус песен или сядат да слушат с категорично намерение от рода на:
„Я да видим по какво изпълнението на втората част на Седма симфония от
Бетховен от 1975 г. под диригентството на Фон Караян се различава от интерпретацията на същия диригент през 1963 г.“. Или: „Питам се дали брас секцията на Чикагския симфоничен оркестър е наистина по-добра от тази на
Берлинския?“. Поставяйки си подобни цели, слушателят превръща слуша- нето в активно преживяване, осигуряващо постоянна обратна информация
(например „Караян е забавил темпото“, „Берлинската брас секция звучи по- отчетливо, но не така меко“). С развиването на аналитичните умения за слушане шансовете за извличане на наслада от музиката нарастват геомет- рично.
Дотук разгледахме как слушането може да поражда поток, но дори по- дълбоко удовлетворение могат да изпитат онези, които се научат да правят музика. Облагородяващото влияние на Аполон зависело от умението му да

139 свири на лира, Пан със своята флейта довеждал слушателите си до лудост, а
Орфей с музиката си бил в състояние да възпре дори смъртта. Тези легенди подчертават връзката между способността за създаване на хармония от звуци и по-общата и абстрактна хармония, залегнала в основата на социалния ред, който наричаме цивилизация. Съзнавайки тази връзка, Платон бил убеден, че децата трябва да започнат да изучават музика преди всичко друго; учейки се да обръщат внимание на изящните ритми и хармонии, те ще въвеждат порядък в собственото си съзнание.
121
В нашата култура като че ли се отдава все по-малко значение на разви- ването на детските музикални умения. Когато трябва да бъдат направени съкращения в бюджета на някое училище, първи биват премахнати часовете по музика (а също по рисуване и физическо възпитание). Обезсърчаващо е, че тези три основни умения, така важни за подобряването на качеството на живота, според настоящата тенденция в образованието биват смятани за излишни. Лишени от сериозни занимания с музика като деца, юношите компенсират този ранен дефицит, влагайки необикновено много психична енергия в създаването на своя музика. Те сформират рок групи, купуват записи и общо взето се превръщат в заложници на субкултура, която не предлага много възможности за формиране на по-комплексно съзнание.
Дори когато на децата се преподава музика, много често възниква един обичаен проблем: твърде силно ударение се поставя върху това как те се представят и твърде слабо върху това какво преживяват. Родителите, които натискат децата си дълги часове да се упражняват с цигулката, обикновено не се интересуват дали децата всъщност се наслаждават на свиренето; онова, което желаят, е детето да свири достатъчно добре, за да привлича внимание и да печели награди, а един ден да се качи на сцената на Карнеги Хол. Така те успяват да превърнат музиката в противоположността на онова, което тя е създадена да бъде – а именно – в източник на психичен безпорядък.
Родителските очаквания към музикалното поведение на детето често предизвикват огромен стрес, понякога и пълен срив.
121
Платон изразява възгледите си за музиката в „Републиката“, Трета книга, в диалога между Главкон и Сократ относно целите на образованието. Идеята му е, че децата не трябва да не слушат „жаловита“ или „спокойна“ музика, защото те ще подкопаят характера им – поради тази причина от музикалната им програма трябва да бъдат елиминирани йонийската и лидийската хармония. Приемливи са единствено дорийската и фригийската хармония, защото възпитават мъжество и умереност у младите. Каквото и да е мнението ни за музикалния вкус на Платон, очевидно той е приемал музиката много сериозно. Ето какво казва Сократ в Трета книга: „...ритъмът и хармонията най-

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: