Поток психология на оптималното преживяване

140
Лорин Холандер, който като дете бил феномен на пианото и чийто баща перфекционист свирел първа цигулка в оркестъра на Тосканини, разказва, че изпадал в екстаз, докато свирел насаме, и се тресял от ужас в присъствието на строгите си наставници. Когато бил юноша, по време на един рецитал, пръстите на ръцете му се сковали, стиснати в юмрук, и в продължение на много години след това той бил неспособен да ги отвори. Бил се задействал някакъв подсъзнателен механизъм, за да му спести непрестанната болка от родителските критики. Сега Холандер, възстановил се от предизвиканата от психологически фактори парализа, прекарва голяма част от времето си, помагайки на други надарени млади инструменталисти да се наслаждават на музиката така, както би трябвало.
122
Въпреки че човек е способен най-добре да се научи да свири на музикален инструмент, докато е млад, всъщност никога не е късно да започне. Има музикални педагози, които се специализират в обучаването на възрастни, а много успешни бизнесмени например решават да се учат да свирят на пиано, след като прехвърлят петдесетте години. Пеенето в хор и участието в аматьорски струнен ансамбъл са два от най-вълнуващите начини да се преживее прекрасното усещане, произтичащо от съчетаването на своите умения с чуждите. Сега повечето компютри са снабдени с усъвършенстван софтуер, който прави композирането лесно и позволява новосъздаденото произведение да бъде незабавно изслушано. Усвояването на умението за създаване на хармонични звуци не само носи наслада, но подобно на владеенето на всяко комплексно умение спомага за укрепването на Аза.
Радостта от вкусването
Джоакино Росини, композиторът на „Вилхелм Тел“ и много други опери, добре е схващал връзката между музика и храна: „Каквото е любовта за сърцето, това е апетитът за стомаха. Моят стомах е диригентът, който дирижира и вдъхновява големия оркестър на емоциите“. Ако музиката модулира чувствата ни, същото прави и храната; и всичките добри световни кухни са основани на този факт. Музикалната метафора на Росини доразвива
Хайнц Майер-Лайбниц, немският физик, който наскоро написа няколко готварски книги: „Радостта да готвиш у дома – казва той, – в сравнение с това да се храниш в някой от най-добрите ресторанти, е като да свириш в струнен квартет във всекидневната си в сравнение с голям концерт“.
През първите няколкостотин години от американската история подходът към приготвянето на храната бил общо взето съвсем практичен. Само
122
Представената тук история на Лорин Холандер е основана на разговорите ни през
1985 г.

141 допреди двайсет и пет години преобладаващата нагласа беше, че е съвсем в реда на нещата „да се напълни стомахът“, но да се отделя твърде много вни- мание на храненето е някак упадъчно. В изминалите две десетилетия тази тенденция, разбира се, се преобърна така рязко, че по-ранните опасения относно гастрономичните крайности сякаш едва не се оправдаха. Сега има гастрономи и любители на виното, които така угаждат на небцето си, сякаш изпълняват ритуали в някаква нова религия. Гурме списанията се множат, хладилните витрини в супермаркетите са тъпкани с езотерични кулинарни измишльотини, а по телевизията специалисти в какви ли не кухни водят готварски предавания. Нетолкова отдавна италианската и гръцката кухня се приемаха за нещо най-екзотично. Сега дори в части на страната ни, където само преди едно поколение в радиус от стотици километри не можеше да се открие друга храна, освен стек с картофи, за отлични се смятат виетнамските, мароканските или перуанските ресторанти. Сред множеството промени, които настъпиха в стила на живот на американците през последните няколко десетилетия, малко са така чудати като обратите в хранителните навици.
Храненето, подобно на секса, е едно от базисните удоволствия, закодирани в нервната ни система. Изследванията посредством Метода за анализ на преживяванията и електронни пейджъри свидетелстват, че дори в нашето високотехнологично градско общество хората все още се чувстват най-щаст- ливи и отпуснати по време на храненията – въпреки че докато са на масата, им липсват някои от другите измерения на потоковото преживяване, като повишената концентрация, усещането за сила и самоуважението. Но във всяка култура простичкият акт на приемане на калории с времето е транс- формиран в изкуство, осигуряващо освен удоволствие и наслада. В хода на историята приготвянето на храната се е развивало според същите принципи, както и другите потокови дейности. Първо хората се възползвали от възможностите за действие (в случая от различните ядивни вещества в заобикалящата ги среда) и в резултат на това, че обръщали необходимото внимание, станали способни да правят все по-фини разграничения между качествата на хранителните продукти. Те открили, че солта съхранява месото, че яйцата са добри за глазиране и свързване на съставките, че чесънът, макар и с доста остър вкус, притежава лечебни качества и ако се използва с мярка, придава добър вкус на множество ястия. Веднъж опознали тези качества, хората вече можели да експериментират с тях, а след това да създадат и правила за съчетаването на различните съставки по най- апетитните начини. Тези правила оформили различните кухни; тяхното разнообразие е добра илюстрация на почти необхватния спектър потокови преживявания, които мотат да бъдат породени посредством относително ограничен брой ядивни съставки.
До голяма степен тази кулинарна креативност била резултат от

142 презадоволеността на владетелските небца. За Кир Велики, владетел на
Персия преди около двайсет и пет века, Ксенофонт пише с може би известно преувеличение: „...мъже странстват из цялата земя в служба на царя на
Персия, търсейки напитки, които биха могли да му се харесат; а десет хиляди мъже постоянно измислят хубава храна, с която да се нахрани“.
123
Но експериментите с храната в никакъв случай не били ограничени сред управляващите класи. В Източна Европа например селските девойки не били годни за брак, ако не можели да сготвят различна супа във всеки ден от годината.
В нашата култура, въпреки сегашното увлечение по гурме кухнята, мнозина все още почти не обръщат внимание какво поставят в устата си, пренебрегвайки един потенциално богат източник на наслада. За да трансформира биологичната потребност от хранене в потоково преживяване, човек трябва първо да започне да обръща внимание с какво се храни. Учуд- ващо – а и обезсърчаващо – е, когато гостите ти поглъщат приготвената с любов храна без какъвто и да било признак, че забелязват достойнствата й.
Какъв шанс за рядко преживяване погубва тази нечувствителност!
Култивирането на изтънчен вкус, подобно на всяко друго умение, изисква влагането на психична енергия. Но вложената енергия се възвръща многократно под формата на по-комплексно преживяване. Хората, които наистина умеят да извличат наслада от храненето, с времето се привързват към конкретна кухня и опознават в дълбочина нейната история и характерните ѝ особености. Научават да готвят според нейните правила, въз- произвеждайки кулинарната атмосфера на региона, от който тя произхожда.
Ако са се специализирали в кухнята на Близкия изток, знаят как да правят най-добрия хумус, къде да намират най-добрите тахини или най-свежите патладжани. Ако са пристрастени към венецианските ястия, научават кой колбас подхожда най-много на полентата и кой вид скариди са най-добрият заместител за скампи.
Както при всички други източници на поток, зависещи от телесни умения – като спорта, секса и зрителните естетически преживявания, – култивирането на вкуса води до наслада единствено ако човек упражнява контрол върху активността си. Ако се стреми да стане гурме или познавач на вината, защото му се струва престижно, тоест, ако се опитва да овладее наложено отвън предизвикателство, твърде вероятно е да изпита единствено огорчение.
Иначе чувствителното небце предлага много възможности за поток, ако човек подхожда към храненето – и готвенето – в духа на приключенството и
123
Информацията е почерпена от „Киропедия“ (Народна култура, 1995) на Ксенофонт
(431-350 пр. Хр.). Но Ксенофонт е единственият съвременник на Кир, който е служил в армията му и е оставил писмен документ за живота и делата на владетеля (вж. също
„Анабазис“ [Българска книга, 1942]).

143 любознанието, изследвайки потенциалите на храната заради самото преживяване, вместо с намерението да изпъкне със специални знания и умения.
124
Другата опасност при впускането в кулинарните наслади – и тук отново се открояват сходствата със секса – е възможността за пристрастяване. Неслу- чайно чревоугодничествого и похотта са сред седемте смъртни гряха. Отците на Църквата отлично са разбирали, че увлечението по плътските удоволствия лесно би могло да отклони психичната енергия от другите цели.
Пуританското недоверие към насладата се опира на основателния страх, че бъде ли им позволено да вкусят от онова, което са генетично програмирани да желаят, хората ще поискат още и ще започнат да отделят време за задово- ляване на копнежа си за сметка на необходимата ежедневна работа.
125
Но потискането не е пътят към добродетелта. Когато хората се въздържат от страх, животът им неизбежно обеднява. Те стават ригидни и отбра- нителни, а Азът им престава да израства. Единствено посредством свободно избрана дисциплина от живеенето може да се извлича наслада и в същото време да се държи в границите на разумното. Ако човек се научи да контролира инстинктивните си желания не защото е длъжен, а защото така
желае, той може да изпитва наслада, без да се пристрастява. Фанатичният поклонник на храната отегчава себе си и другите колкото и аскетът, отказващ да угажда на небцето си. Между тези две крайности съществуват многобройни възможности за подобряване на качеството на живота.
В метафоричния език на няколко религии тялото бива наричано „Божи храм“ или „Божий съсъд“ – образи, които дори един атеист би трябвало да приема положително. Интегрираните клетки и органи, съставящи човешкия организъм, са апарат, който ни позволява да осъществим връзка с останалата вселена. Тялото е като сонда, снабдена с чувствителни уреди, която се опитва да извлече каквато може информация от страховитите космически простран- ства. Именно посредством тялото ние сме свързани един с друг и с околния свят. И макар тази връзка да е може би очевидна, онова, което сме склонни да забравяме, е колко наслада може да ни носи тя. Нашият физически апарат е еволюирал така, че когато използваме сетивните му органи, те пораждат
124
Проучванията с МАП например свидетелстват, че от основните неща, които възрастните американци правят през деня, храненето е в най-голяма степен вътрешно мотивирано (Graef, Csikszentmihalyi, & Giannino 1983). Тийнейджърите споделят, че по време на хранене изпитват положителен афект, втори по сила след общуването с връстници, и много високи нива на вътрешна мотивация – по-ниски единствено от тези при слушане на музика, участие в спортове и игри и почивка (Csikszentmihalyi & Larson

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: