Поток психология на оптималното преживяване

156 на Ниле Бор и неговите колеги.
Великите мислители винаги са били мотивирани от насладата от мисленето, а не от материалните награди, които то би могло да им донесе.
Демокрит, един от най-оригиналните умове на Античността, бил много уважаван от своите съграждани абдерците. Те обаче нямали представа какво занимавало ума на Демокрит. Наблюдавайки го в продължение на дни да седи потънал в размисъл, те решили, че се държи неестествено и трябва да е болен. Затова изпратили да доведат Хипократ, знаменития лекар, за да разбере какво терзае техния мъдрец. След като Хипократ – който бил не само добър лечител, но и мъдър човек – обсъдил с Демокрит абсурдите на живота, уверил гражданите, че философът им е съвсем с ума си. Не бил изгубил разсъдъка си; просто бил изцяло потопен в потока на мисълта.
137
Оцелелите от трудовете на Демокрит фрагменти свидетелстват колко удовлетворяващо занимание било за него размисълът:
„Божествено е да размишляваш за нещо красиво и за нещо ново“;
„Щастието не е в силата или парите; то почива на правилността и
многостранността“;
„Предпочитам да открия една истинска причина, отколкото да придобия
властта над Персийското царство“.
Не е изненадващо, че някои от неговите най-просветени съвременници заключили, че Демокрит има жизнерадостен нрав, и казвали, че той де- монстрирал ведрост и увереност, сякаш притежавал най-висшето благо – свободен от страха ум. С други думи, той се наслаждавал на живота, защото се бил научил да контролира съзнанието си.
Демокрит не е нито първият, нито последният мислител, който живеел, потопен в потока на мисълта. Философите често биват смятани за „раз- сеяни“, което, разбира се, не означава, че вниманието им блуждае, а че временно напускат всекидневната реалност, за да пребивават сред символ- ните форми на своята любима област на познанието. В момента, когато според известния анекдот Кант пуснал в съда с вряща вода часовника си, а яйцето взел в ръка, за да засече времето, той вероятно употребявал цялата си психична енергия, за да въведе хармония в абстрактните си мисли, поради това не му оставало свободно внимание за посрещане на несъществените изисквания на конкретния свят.
Работата е там, че играта с идеите е изключително вълнуваща. Не само философският размисъл, но и създаването на нови научни идеи бива подхранвано от насладата, съпровождаща изнамирането на нов начин за
137
Относно анекдотите за Демокрит вж. De Santillana (1961 [1970], рр. 142.).

157 описване на реалността. Средствата, които способстват мисловния поток, са всеобщо достояние и се изразяват в съхраненото на книга знание на разположение в училищата и библиотеките. Онзи, който опознае конвенциите на поезията или правилата за смятане, впоследствие може да стане независим от външната стимулация. Той ще е способен да генерира организирани поредици от мисли, независимо какво се случва във външната реалност. Когато човек е усвоил една символна система достатъчно добре, за да я използва, той вече е устроил в ума си един преносим, самодостатъчен свят.
Понякога контролът върху подобна интернализирана символна система може да се окаже животосъхраняващ. Твърди се например, че причината в
Исландия да има повече поети на глава от населението, отколкото във всяка друга държава в света, е, че рецитирането на сагите
138
станало начин исландците да поддържат порядъка в съзнанието си в условията на една крайно неблагоприятна за човешкото оцеляване среда.
139
В продължение на векове исландците не само пазели в паметта си, но също така добавяли нови стихове към епическите поеми, отразяващи делата на предците им. Изо- лирани в смразяващата нощ, те пеели своите поеми, сгушени около огньовете в несигурните си жилища, докато навън вилнеели ветровете на безкрайните арктически зими. Ако вместо това прекарвали тези всичките нощи в мълчание, вслушани в присмехулния вятър, умът им скоро щял да се изпълни с ужас и отчаяние. Овладявайки съгласувания ритъм на стихо- творния размер и римата, обличайки събитията на живота си в словесни образи, исландците успели да поемат контрола върху своите преживявания.
Доколко сагите са помогнали на исландците да оцелеят? Щеше ли без тях нацията им да доживее до днес? На тези въпроси не може да се отговори със сигурност. А и кой би се осмелил да проведе експеримент, за да установи?
В такива условия съществува индивидът, когато бъде внезапно изтръгнат от цивилизацията и се озове в подобни на споменатите по-горе екстремни
138
За въведение в исландските саги вж. Skuli Johnson’s collection (1930).
139
Рецитиране на имената на предците. В повечето случаи задачата да се помни принадлежи на по-възрастните членове на племето, а понякога се изпълнява от вожда.
Например: „Меланезийският вожд... не върши административна работа и ако трябва да сме точни, няма функция като такъв... Но в неговата памет са съхранени митовете на клана, традициите, родствените връзки и съставът на общността.... Когато неговите устни произнесат имената на клана и прекрасните фрази, които са трогвали поколения, той разширява времевите граници за всекиго... Властта на вожда почива върху едно просто качество, което никой друг не притежава: той е Словото на клана“ (Leenhardt
1947 [1979], рр. 117-18). Пример каква сложност може да придобие паметта за предците е книгата на Evans-Pritchard (1940 [1978]) за нуерите в Судан, които разделят предшествениците си на максимални, големи, малки и минимални родословия, обвързани посредством сложни връзки.

158 ситуации, като концентрационни лагери или полярни експедиции. Когато във външния свят няма милост, една вътрешна символна система може да се окаже спасение. Всеки, който е успял да осигури правила за ума си, има голямо преимущество. В условия на крайна депривация поети, математици, музиканти, историци, изследователи на Библията са се превръщали в острови на здравия разум, обградени от вълните на хаоса. Донякъде земеделците, които познават полския живот, или дървосекачите, които разбират гората, разполагат с подобна подкрепяща система, но тъй като знанието им не е кодирано по същия абстрактен начин, те имат по-голяма нужда от взаимо- действие с реалната среда, за да упражняват контрол върху съзнанието си.
Да се надяваме, че никой от нас няма да бъде принуден да разчита на символни умения, за да оцелее в концентрационен лагер или при арктически изпитания. Но наличието на набор от правила, съобразно с които да работи умът, е от огромна полза дори в нормалния живот. Хора без интернализирана символна система твърде лесно могат да станат заложници на медиите. Те биват лесно манипулирани от демагози, усмирявани от шоумени и експлоа- тирани от търговци. Ако сме станали зависими от телевизия, наркотици или повърхностни обещания за политическо или религиозно спасение, то е, защото разполагаме с твърде несигурна опора, с малко вътрешни правила, които да предпазят ума ни от онези, които твърдят, че разполагат с отговорите. Без способността да си набавя необходимата информация умът е подвластен на хаоса. Във възможностите на всекиго е да реши дали порядъкът в съзнанието му да бъде възстановен отвън, по начини, върху които няма контрол, или да е резултат от вътрешна структура, органично произтичаща от собствените му умения и знания.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: