Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| предаването на информация, то би заслужавало да се превърне в отживе- лица. Но смисълът на писането е в създаването на информация, не просто в предаването й. В миналото образованите хора улавяли преживяванията си в думи посредством водене на дневници и лична кореспонденция, което им позволявало да разсъждават върху случилото се през деня. Изключително подробните писма, които много от викторианците пишели, са пример как хората създавали структури на порядък въз основа в повечето случаи на случайни събития, натрапващи се в съзнанието им. Съдържанието на нашите дневници и писма не съществува, преди да бъде записано. А най-вече бавният, органично разгръщащ се процес на мисълта при писане е онова, което позволява да се раждат идеите. Нетолкова отдавна било приемливо да си аматьор поет или есеист. Днес се смята, че ако не печелиш пари от писането (пък макар нищожни суми), то си е загуба на време. Че е срамота да си прехвърлил двайсетте и да редиш стихове, без да ти се плаща за това. И че ако не притежаваш необикновен талант, е безполезно да пишеш с надеждата за печалба или слава. Но писането не е никога загуба на време по вътрешни причини. Най-напред писането е за ума дисциплиниращо средство за изразяване. То позволява на човек да си води бележки за събития и преживявания, така че в бъдеще те да бъдат лесно възстановени в паметта и преживени отново. Способ е за анализиране и разбиране на преживяванията и общуване със самия себе си, при което се въвежда порядък в тях. Мнозина напоследък коментират факта, че поетите и драматурзите 162 демонстрират необикновено тежки симптоми на депресия и други афективни разстройства. 141 Може би една от причините да станат професионални писатели е, че съзнанието им е в необикновена степен обхванато от ентропия; писането става за тях терапия за внасяне на известен порядък сред безпорядъка от чувства. Възможно е единственият начин писателите да преживеят поток да е посредством сътворяването на светове от думи, в които те могат да действат с увлечение, заличавайки от ума си обременяващата реалност. Подобно на всяка друга потокова дейност обаче писането става опасно, когато се превърне в зависимост: тогава то принуждава писателя да ограничи преживяванията си до определен спектър и да пренебрегне другите възможности за справяне със събитията. Но когато писането се използва за контрол на преживяванията, без да му се позволява да вземе връх над ума, то може да бъде изключително фин инструмент, носещ богати награди. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|