Поток психология на оптималното преживяване

218 ограничения и отговорности, които възпрепятстват постигането на личните цели и накърняват свободата на действие. Макар това да е реалното поло- жение, особено в браковете, сключени по изгода, често забравяме, че въпросните правила и задължения не са по същество различни от правилата, регламентиращи поведението ни в коя да е игра. Подобно на всички правила, те изключват множество възможности, за да се концентрираме изцяло върху онези, които сме избрали.
Цицерон е писал, че за да бъде напълно свободен, човек трябва да стане роб на определен набор от закони. С други думи, възприемането на ограничения освобождава. Решавайки да канализира психичната си енергия в моногамен брак, независимо от проблемите, препятствията или по-добрите възможности, които би могъл да срещне в бъдеще, човек се освобождава от напора на постоянното желание да получи максимална възвръщаемост на своите емоции. Решавайки се на отдадеността, която старомодният брак изисква – по своя воля, не защото го налага традицията, – човек вече няма нужда да се тревожи дали е направил правилния избор и дали не е било възможно да срещне по-добър партньор. В резултат на това в него се освобождава огромно количество психична енергия за самия живот, която иначе би била пропиляна в размисли как ли би трябвало да живее.
Ако реши да пристъпи към традиционния брак, характеризиран от моногамията и близката връзка с децата и роднините, важно е човек преди това да помисли как може да превърне семейния си живот в потоково преживяване. Защото в противен случай неизбежно ще го завладеят отегчението и фрустрацията и тогава бракът му най-вероятно ще се разпадне, освен ако не го спасят някакви силни външни фактори.
За да си осигури поток, едно семейство трябва да има цел на съществуването си. Външните причини не са достатъчни. Доводи като
„Всичките ми приятели вече имат брак“, „В природата ни е да правим деца“ или „Двама преживяват по-лесно, отколкото сам човек“ могат да подтикнат човек да създаде семейство и дори да послужат за поддържането на това семейство, но не могат да внесат в семейния живот наслада. Необходими са положителни цели, които да фокусират психичната енергия на родителите и децата върху споделени цели.
Някои от тях може да са по-общи и дългосрочни – да се създаде идеалният дом, да се осигури възможно най-добро образование за децата или да се възприеме религиозен начин на живот в съвременното секуларизирано общество. За да способстват тези цели онзи род взаимоотношения между членовете на семейството, които повишават тяхната комплексност, семейството трябва да е едновременно диференцирано и интегрирано. Да бъде диференцирано означава всеки негов член да се чувства насърчен да развива уникалните си характерови черти, да усъвършенства личните си

219 умения, да си поставя собствени цели. Интегрираността пък гарантира, че случващото се на един член на семейството ще предизвика отклик у останалите. Ако детето е гордо с постигнатото в училище, другите няма да останат безразлични и също ще изпитат гордост. Ако майката е уморена и потисната, всички ще се опитат да я разведрят. В интегрираното семейство целите на отделния член са от значение за всички.
Освен в дългосрочни цели, задължително е постоянно да се влагат усилия и в краткосрочни. Те може да са прости като закупуването на ново канапе, организирането на пикник, планирането на семейната ваканция или изиграването на игра скрабъл в неделния следобед. Няма ли цели, чието осъществяване да желае цялото семейство, почти невъзможно е неговите членове да се задържат на едно място физически, та какво остава да се заемат с някоя съвместна дейност, която би им донесла наслада. И тук играят важна роля диференциацията и интеграцията: общите семейни цели трябва да отра- зяват индивидуалните цели на отделните членове. Ако Рик желае да отиде на мотокрос, а Ерика да посети природонаучния музей, трябва да е възможно едната седмица всички да гледат състезание, а следващата да разгледат музея. Хубавото на подобни договорки е, че на Ерика вероятно все нещо ще се хареса в мотоциклетното състезание, а на Рик може би ще му допаднат рибите, докато иначе никой от двамата не би имал ново преживяване, тъй като не би престъпил границите на своите предубеждения.
Както всички други потокови активности, семейните занимания също трябва да осигуряват ясна обратна информация. В случая това е просто въпрос на поддържане на комуникационните канали отворени. Ако съпругът не знае какво тревожи съпругата му, и обратно, никой от двамата няма да има шанс да облекчи напрежението, което неизбежно ще възникне вследствие на това. В този ред на мисли заслужава си да се подчертае, че ентропията е основното състояние на груповия живот, също както е обичайно състояние на индивидуалния ум. Ако партньорите не влагат психична енергия във взаимоотношенията си, конфликтите са неминуеми просто защото всеки човек има цели, които са малко или много различни от целите на останалите членове на семейството. Без добри канали за комуникация неразбирателствата ще се задълбочават, докато в крайна сметка семейството се разпадне.
Обратната информация е от решаващо значение и за определянето на това дали семейните цели биват постигани. Съпругата ми и аз например смятахме, че неделното семейно посещение на зоологическата градина, което правехме веднъж на няколко месеца, е чудесно образователно преживяване за децата, на което всички можем да се насладим. Но когато най-големият ни син навърши десет години, прекратихме тези посещения, защото той дълбоко се измъчваше заради факта, че животните са затворени в тесни пространства.

220
Рано или късно всички деца неизбежно започват да смятат общите семейни занимания за „тъпи“. Ако в този период ги насилваме да правят разни неща с нас, само бихме влошили нещата. Затова повечето родители просто се отказват и оставят тийнейджърите си на културата на връстниците им. По- плодотворен, макар и по-труден подход е да потърсим нови занимания, посредством които да поддържаме групата на семейството сплотена.
Балансът между предизвикателства и умения е друг фактор със също толкова важен принос за насладата от социалните взаимоотношения, и в частност от семейния живот (както при всяка друга потокова активност).
Когато мъжът и жената в началото бъдат привлечени един от друг, възможностите за действие обикновено са достатъчно ясни. Откакто свят светува, основното предизвикателство за младежа е „Мога ли да я съблазня?“, а за девойката „Мога ли да го омая?“. Обикновено, в зависимост от нивото на уменията си, те се залавят и с някои по-комплексни предизвикателства: да разберат що за човек е другият, какви филми предпочита, какво мисли за положението в Южна Африка и дали има вероятност отношенията им да прераснат в „съдържателна връзка“. Има много забавни неща, които после могат да правят заедно: да посещават различни места, да ходят по партита, които след това да обсъждат, и така нататък.
С времето всеки опознава другия добре и явните предизвикателства се изчерпват. Всички обичайни маневри са изпробвани; реакциите на другия са вече предсказуеми. Сексуалната игра е изгубила първоначалната си възбуда.
На този етап съществува опасност връзката да се превърне в отегчителна рутина, която е поддържана заради взаимна изгода, но не доставя наслада и не способства израстването на партньорите. Единственият начин да се върне връзката в поток е да се открият нови предизвикателства в нея.
183
Това може да бъде сторено посредством съвсем прости мерки, като разнообразяване на навиците за хранене, почивка или пазаруване.
Партньорите може да положат усилие да открият нови теми за разговор, да посетят нови места, да се сприятелят с нови хора. Но най-вече всеки от тях трябва да обърне внимание на комплексността на своя партньор, да го познае на по-дълбоко ниво, отколкото в ранните дни на връзката, да започне да го подкрепя със съчувствие и състрадание по време на неизбежните промени, които настъпват с времето. Всяка комплексна връзка рано или късно поставя двамата партньори пред важния въпрос: готови ли са да се посветят един на друг за цял живот. Решат ли, че са готови, очакват ги много нови предизвикателства: да създадат деца, а след като те пораснат, да се ангажират
183
Характеристиките на семействата, способстващи развитието на автотелна личност в децата, са изследвани от Rathunde (1988).

221 със значима обществена кауза и да работят заедно за нея. Разбира се, всичко това е невъзможно без непрекъснато влагане на енергия и време; но възвръ- щаемостта, що се отнася до качеството на опита, е обикновено многократна.
Същата необходимост от постоянно повишаване на нивото на предизвикателствата и уменията съществува и във взаимоотношенията между родителите и децата. Когато децата са още в най-ранно детство, повечето родители изпитват спонтанна наслада от развитието им: първата усмивка, първата думичка, първите няколко крачки, първите драскулки.
Всеки от тези невероятни скокове в развитието на детето родителите възприемат като радостно предизвикателство да му осигурят нови възможности за действие. В кошарата за игра, на детската площадка, та дори в детската градина родителите не спират да осигуряват баланса между предизвикателствата в средата и уменията на детето. Но с навлизането в юношеството много деца стават „трудни“. Повечето родители в този период започват учтиво да пренебрегват живота на децата си, преструвайки се, че всичко е наред, с надеждата действително да е така.
184
Юношите са физиологично зрели същества, готови за възпроизводство; в повечето общества (и в нашето преди около век) се смята, че могат да поемат отговорностите на възрастния и заслужават подобаващо признание. Тъй като настоящото ни социално устройство обаче не осигурява адекватни пре- дизвикателства за уменията на тийнейджърите, те трябва да търсят възможности за действие извън онези, одобрени от възрастните.
Единствените отдушници, които те намират, често са вандализмът, престъпленията, наркотиците и безразборният секс. При съществуващите условия за родителите е много трудно да компенсират оскъдицата на възможности в самата култура. В това отношение семействата в богатите квартали едва ли са по-добри от семействата в гетата. Какво може един силен, жизнен, интелигентен петнайсетгодишен младеж да прави във вашия квартал? Помислете върху този въпрос и вероятно ще заключите, че наличните възможности са твърде неестествени, елементарни или скучни, за да предизвикат въображението на юношата. Не е изненадващо, че спортовете играят така важна роля в училищата; в сравнение с алтернативите те осигуряват шанса за упражняване и демонстриране на умения.
Има все пак мерки, които родителите могат да предприемат, за да
184
Ако родителите говореха повече. В проучване с юноши в много добро училище установихме, че макар тийнейджърите да прекарват 12,7% от будното си свободно време с родителите, в действителност те са заедно с баща си само 5 минути дневно и половината от това време минава в гледане на телевизия (Csikszentmihalyi & Larson
1984, р. 73). Трудно е да си представим в такъв случай, че в този кратък период може да протече дълбока обмяна на ценности. Може би е вярно, че „качественото време“ е от значение, но след определена точка количеството влияе върху качеството.

222 компенсират отчасти липсата на възможности. Имало е време, когато младите мъже напускали дома, за да чиракуват, да пътуват до далечни градове и да се справят с нови предизвикателства. Подобна традиция съществува и днес в Съединените щати: децата напускат дома, когато пос- тъпят в колеж. Проблемът в периода на пубертета, грубо обхващащ петте години между дванайсет и седемнайсетгодишна възраст, обаче си остава: с какви смислени предизвикателства могат да се справят младите хора на тази възраст? Ситуацията бива до голяма степен облекчена, когато родителите имат обичая у дома да се ангажират с понятни и комплексни занимания. Ако те обичат да свирят на музикален инструмент, да готвят, да четат, да обработват градината, да майсторят нещо или да ремонтират автомобила в гаража, много по-вероятно е децата им да открият предизвикателства в подобни занимания и да започнат да влагат достатъчно внимание, за да започнат те да им носят наслада и да спомагат за израстването им. Дори родителите просто да разговарят с децата малко повече за идеалите и мечтите си – дори в момента да са непостижими, – децата може би ще развият ам- бицията, необходима да стопят безразличието на сегашния си Аз. Ако не друго, споделяйки мисли, обсъждайки работата си или събития от деня, изобщо отнасяйки се към децата като към зрели хора, като към приятели, можем да им помогнем да пораснат като отговорни възрастни. Но ако, да кажем, бащата прекарва цялото си свободно време у дома, вегетирайки с чаша алкохол в ръка пред телевизора, съвсем естествено е детето да приеме, че възрастните са скучни хора, които не знаят как да се забавляват, и да потърси наслада в групата на връстниците си.
В по-бедните общности младежките банди осигуряват изобилие от реални предизвикателства за момчетата. Сбиванията, дръзките прояви и ритуалните демонстрации като мотоциклетните шествия предлагат конкретни възмож- ности за прилагане на младежките умения. В по-богатите квартали липсва дори това поле за действие. Повечето занимания, в това число училището, развлеченията и работата, са под контрола на възрастните и не оставят почти никакво пространство за младежка инициатива. При липсата на всякакво поле за смислена изява за уменията и креативността, юношите могат да прибягнат до нескончаемо купонясване, автомобилни гонки, злобно сплетничене, употреба на наркотици или нарцистично вглъбяване, за да докажат сами на себе си, че са живи. Съзнателно или не, много девойки смятат, че да забременеят е единственото зряло нещо, което могат да сторят, въпреки опасностите и неприятните последици, които го съпровождат.
185 185
Понастоящем Съединените щати водят останалите развити страни по брой на бременности, аборти и раждания в юношеска възраст. На всеки 1000 девойки на възраст между 15 и 19 години в Съединените щати 96 забременяват. На второ място е Франция, с 43 забременявалия на 1000 момичета (Mall 1985). Числото на извънбрачните раждания

223
Реструктурирането на една подобна среда, за да предлага тя достатъчно предизвикателства, е със сигурност сред най-належащите задачи пред родителите на тийнейджъри. И няма никаква полза да се заповядва на избуялия юноша да се стегне и да се захване с нещо полезно. От помощ са единствено живите примери и наличието на конкретни възможности.
Липсват ли те, никой не може да вини младежите, че следват собствените си импулси.
До известна степен напрежението в живота на юношата може да бъде облекчено, ако семейството поражда у него чувството за приетост и контрол и подкрепя самоувереността му. Във взаимоотношенията, притежаващи тези три измерения, хората се доверяват един на друг и се чувстват изцяло приети.
Липсва постоянната тревога дали си харесван и популярен, дали задово- ляваш чуждите очаквания. Както гласят популярните поговорки: „Любов означава никога да не се налага да казваш „Съжалявам“, „Домът ти е там, където си винаги добре дошъл“. Увереността, че си значим в очите на семейството си, ти дава силата да поемаш рискове; прекомерният конформизъм обикновено произтича от страха от неодобрение. Много по- лесно е за всеки младеж да положи усилие да развие потенциала си, ако знае, че независимо какво ще се случи, разполага със сигурна емоционална основа в семейството.
Безусловното приемане е от особена важност за детето. Ако родителите заплашват да оттеглят любовта си, когато не се държи според очакванията им, неговата естествена игривост постепенно ще бъде изместена от хронична тревожност. Чувства ли обаче детето, че родителите му са безусловно отдадени на неговото благополучие, то може да се отпусне и да изследва света без страх; в противен случай трябва да отделя за своята защита психична енергия, с която вече не може да разполага свободно. Емоционална сигурност в ранното детство е може би едно от условията, които способстват развитието на автотелна личност. Без тази сигурност на децата им е трудно да се освободят от Аза си за достатъчно дълго време, за да преживеят поток.
Безусловната любов не означава, разбира се, че във взаимоотношенията не трябва да има норми или наказания за нарушаване на правилата. Когато престъпването на правилата не носи риск, те стават безсмислени, а без смислени правила нито една дейност не може да носи наслада. Децата трябва да са наясно, че родителите имат пределни очаквания към тях, както и че непокорството им ще има конкретни последици. Но трябва също да знаят, че независимо какво се случи, родителската загриженост е извън всякакво съмнение. при тийнейджърите се е удвоило между 1960 и 1980 г. (Schiamberg 1988, р. 718). Според предвижданията 40% от днешните 14-годишни девойки ще забременеят най-малко веднъж, преди да навършат 20 години (Wallis et al. 1985).

224
Когато едно семейство има обща цел и отворени канали на комуникация, когато осигурява атмосфера на доверие и все по-комплексни възможности за действие, животът му се превръща в носеща наслада потокова активност.
Неговите членове спонтанно фокусират вниманието си върху груповите си взаимоотношения и до известна степен забравят индивидуалния си Аз и разнопосочните си цели, за да преживяват радостта от принадлежността към една по-комплексна система, обединяваща отделните съзнания в единна цел.
186
Една от основните заблуди на нашето време е, че семейният живот се развива от само себе си и че най-добре е да се отпуснеш и да го оставиш да следва естествения си ход. С това схващане обичат да се успокояват особено мъжете. Те знаят колко трудно е да успееш в работата, колко много усилия е необходимо да вложиш в кариерата. Затова у дома искат просто да разпуснат с нагласата, че никой от семейството няма основание да ги безпокои с по- сериозни изисквания. Те често хранят една почти суеверна вяра в неприкосновеността на семейството. И едва когато стане твърде късно – когато съпругата е развила алкохолна зависимост или децата са се отчуж- дили безвъзвратно, – много мъже си дават сметка, че и семейството, подобно на всяко друго съвместно начинание, се нуждае от постоянно влагане на психична енергия.
За да свири добре, тромпетистът трябва да се упражнява всекидневно. Ако не тренира редовно, бегачът скоро ще изгуби форма и тичането вече няма да му носи наслада. Всеки мениджър знае,
187
че компанията му ще започне да запада, ако не ѝ посвещава достатъчно внимание. При липса на концен- трация всяка комплексна активност бива погълната от хаоса. От това правило не прави изключение и семейният живот. Безусловното приемане, пълното доверие, което членовете на семейството трябва да проявяват един към друг, имат смисъл единствено когато са съпътствани от щедро влагане на вни- мание. В противен случай те са лицемерна преструвка, на практика неотличима от безразличието.
186
Семейна комплексност. В контекста на дефиницията на Pagels (1988) за комплексността бихме могли да кажем също, че семейство, чиито взаимодействия са по-трудни за описване и чиито бъдещи взаимоотношения са по-трудни за предсказване, е по-комплексно от семейство, което е по-лесно за описване и предсказване. Може да се предположи, че подобна мярка би дала много сходни резултати с тези от мярката за комплексността, основана на диференциация и интеграция.
187
За важността на комуникативните умения за ефективния мениджмънт свидетелстват данните, събрани по програмата Vail. Особено за мениджърите на средно ниво е от решаващо значение умението за добра комуникация.

225

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: