Поток психология на оптималното преживяване

207
Голяма част от онова, което днес минава за еротика, е също начин за налагане на външен порядък в мислите, за „убиване на време“ без конфронтирате със заплахите на самотата. Не е изненадващо, че гледането на телевизия и правенето на секс могат в доста случаи да са взаимозаменяеми занимания. Навикът да се консумира порнография и да се прави деперсона- лизиран секс се основава на генетично програмирания в нас интерес към образи и активности, свързани с възпроизводството. Той съсредоточава вниманието естествено и приятно и така спомага за изтласкването на нежеланото съдържание навън от ума. Но пък за сметка на това остават недо- развити навиците на вниманието, които могат да спомогнат за повишаването на комплексността на съзнанието.
Същото важи за онова, което на пръв поглед е коренно противоположно на удоволствието: мазохистичното поведение, поемането на необмислени рискове, комарджийството. Тези способи за самонараняване или нарочно преживяване на страх не изискват развити умения, но действително спомагат за постигането на усещане за директно преживяване. Дори болката е за предпочитане пред хаоса, завладяващ несъсредоточения ум.
Самонараняването, било то физическо или емоционално, поражда увереността, че вниманието може да бъде фокусирано върху нещо, което, макар и болезнено, е най-малкото контролируемо – тъй като болката си я причиняваме сами.
Най-сериозният тест за способността да се контролира качеството на преживяването са дейностите, които човек върши в самота, без външни изисквания, които да структурират вниманието му. Относително лесно е да се потопиш в работата, да се насладиш на приятелската компания, да се оставиш да те забавляват на театър или концерт. Но какво става, когато останем сами? В самота, когато в нас започне да се спуска тъмната нощ на душата, отдаваме ли се на неистови опити да отвлечем ума си от нея? Или се заемаме с дейности, които не само ни носят наслада, но стимулират Аза ни да израства?
Да запълваш свободното си време със занимания, които изискват концентрация, развиват способностите и укрепват Аза, не е същото, като да убиваш времето с гледане на телевизия или употреба на наркотици. Макар да е възможно тези две стратегии да бъдат разглеждани като различни способи за справяне с все същата заплаха на хаоса, като защити срещу онтологичната тревожност, първата води до израстване, а втората просто придава каква да е структура на съзнанието. Човек, който рядко се отегчава и не се нуждае от благоприятни външни условия, за да се наслаждава на мига, категорично води креативен живот.
173 173
Удивителното разнообразие в онова, което възрастните учат в свободното си

208
Да се научим да използваме времето си насаме, вместо да го избягваме, е особено важно в ранните години. Юношите, които не могат да понасят самотата, по-късно в зрелостта са неспособни да изпълняват задачи, изискващи сериозна умствена подготовка. Ето един типичен сценарий, познат на много родители: тийнейджърът се връща от училище, хвърля учебниците в спалнята и след като хапне набързо нещо от хладилника, незабавно се отправя към телефона, за да се свърже с приятелите си. Ако по телефона не намери никого, ще включи стереоуредбата или телевизора. А ако случайно се изкуши да отвори някой учебник, решителността му най- вероятно няма да продължи дълго. Да учиш означава да се концентрираш продължително върху сложни структури от информация, а рано или късно и най-дисциплинираният ум започва да се разсейва, зажаднял за по-приятни мисли. Ала трудно е да се извикат приятни мисли по желание. И умът бива завладян от обичайните натрапници: мрачните фантоми, които само чакат удобен момент, за да щурмуват неструктурирания ум. Юношата започва да се тревожи за външния си вид, за популярността сред връстниците, за шансовете си в живота. За да прогони натрапниците, той трябва да намери с какво друго да ангажира съзнанието си. Ученето няма да свърши работа, защото е твърде трудно. Юношата е готов на почти всичко, за да избави ума си от това положение – при условие обаче да не му се налага да влага много психична енергия. Обикновено решава да прибегне до познатата музика, телевизията или срещата с приятел, с когото да запълни времето.
174
време, е описано в Allen Tough (1978); вж. също Gross (1982). Една от областите на познанието, към която продължават да допринасят любителите, е здравеопазването.
Много често чуваме за случаи, в които хора (често майки) забелязват странности в здравните навици на членове на своето семейство и съобщавайки за тях на лекарите, им оказват голяма помощ. Например Berton Roueche (1988) разказва за жена в Нова Англия, която, изненадана, че синът ѝ и много от неговите приятели страдат от артритни болки в коляното, съобщила на лекарите за това подозрително съвпадение, в резултат на което изследователите „открили“ лаймската болест – сериозно заболяване, пренасяно от кърлежите.
174
Едно скорошно наше изследване с талантливи тийнейджъри свидетелства, че много юноши не развиват уменията си не поради когнитивни дефицити, а защото не могат да понасят самотата и изостават от връстниците си, които се справят с ученето и упражненията, необходими за развиване на таланта (за първите данни по тази тема вж.
Nakamura 1988 и Robinson 1986). Във въпросното изследване разделихме еднакво надарени ученици на такива, които по обективни и субективни критерии все още проявяваха интерес към математиката в най-горния клас, и такива, които вече не проявяваха подобен интерес. Установихме, че ангажираните с математиката ученици прекарваха 15% от извънучилищното си време в будно състояние в учене, 6% – в структурирани занимания (като свирене на музикален инструмент или практикуване на спорт), и 14% – в неструктурирани активности, като шляене и общуване с приятели.
При неангажираните с математиката процентите бяха съответно 5%, 2%, и 26%. Тъй

209
С всяко изминало десетилетие културата ни става все по-зависима от информационните технологии. За да се оцелее в подобна среда, е необходимо познаването на абстрактни символни езици. Преди няколко поколения човек, който не може да чете и пише, все още можел да си намери работа, която да му осигури добър доход и задоволително обществено положение. В земеделието, ковачеството или търговията на дребно чиракът би могъл да усвои необходимите умения и да се справя добре, без да е овладял някаква символна система. Днес дори в най-елементарните професии се разчита на писмени инструкции, а по-сложните изискват специализирано знание, което човек трябва да усвои по трудния начин – в самота.
Юношите, които така и не се научават да контролират съзнанието си, се превръщат във възрастни без „дисциплина“. Те са лишени от комплексните умения, които биха им помогнали да оцелеят в конкурентната, наситена с информация среда. Още по-важно е, че така и не се научават да се наслаж- дават на живота. Не развиват навика да търсят предизвикателствата, за да реализират потенциала си и да израстват.
Но не само през юношеските години е от решаващо значение човек да се учи да се възползва от възможностите, които предоставя самотата. За жалост много възрастни смятат, че преминат ли двайсет или трийсет години – а още по-сигурно след четирийсетте, – вече имат правото да се отдадат изцяло на привичната рутина, която са си изработили. Платили са дълговете си, усвоили са тънкостите на оцеляването и отсега нататък могат да продължат на автопилот. Притежаващи минимална вътрешна дисциплина, с всяка изминала година тези хора неизбежно акумулират все повече ентропия.
Разочарованията в кариерата, влошаването на физическото здраве, обичайните превратности на съдбата трупат в тях отрицателна информация, която става все по-сериозна заплаха за душевния им мир. Как човек да се опази от тези проблеми? Ако не умее да контролира вниманието си в самота, той неизбежно ще прибегне до лесните външни решения: наркотици, забавления, силни усещания – все неща, които притъпяват или разсейват ума.
Но този подход е регресивен – той не води напред. Начинът да израстваш, извличайки наслада от живота, е да създадеш висша форма на порядък от ентропията, която е неизменно условие на съществуването. Това означава да като всеки процент съответстваше на около час активност в седмицата, данните говорят, че учениците, които все още се занимаваха с математика, прекарваха един час седмично повече в учене, отколкото в неструктурирани социални взаимодействия, докато представителите на другата група прекарваха 21 часа повече седмично в социални взаимодействия, отколкото в учене. Когато един тийнейджър стане зависим от компанията на връстниците си, шансът да развие комплексно умение е малък.

210 приемаш всяко ново предизвикателство не като нещо, което трябва да бъде потискано или избягвано, а като възможност за придобиване на знание и развиване на умения. Когато например физическата мощ намалее с напредването на възрастта, това означава с готовност да пренасочиш енергиите си от външния свят към по-дълбокото изследване на вътрешната реалност. Означава най-накрая да прочетеш Пруст, да се научиш да играеш шахмат, да посадиш орхидеи, да започнеш да помагаш на съседите и да размишляваш за Бог – в случай че това са нещата, които смяташ, че си струва да правиш. Но всичко това ще е изключително трудно за онзи, който не е придобил навика да се възползва от самотата.
Най-добре е този навик да се развие рано, но и никога не е твърде късно да се започне. В предходните глави разгледахме някои начини за постигане на поток посредством тялото и ума. Когато човек е способен да се занимава с подобни дейности по своя воля, независимо от външните обстоятелства, той се е научил да регулира качеството на своя живот.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: