Поток психология на оптималното преживяване

214
Без съмнение съществуват сериозни биологични основания за особената привързаност към роднините. Нито един от бозайническите видове с бавно съзряващо потомство не би могъл да оцелее без наличието на един вроден механизъм, по силата на който повечето възрастни проявяват отговорност към своите малки, а младите индивиди се чувстват зависими от възрастните; поради тази причина връзката между новороденото човешко същество и онези, които се грижат за него, е особено силна. Но като оставим настрана привързаността, семейните взаимоотношения в различните култури и различните времена са изумително разнообразни.
Например това дали бракът е полигамен или моногамен, патриархален или матриархален, оказва голямо влияние върху същността на ежедневните преживявания, които съпрузите, съпругите и децата имат един с друг.
Влияние оказват и недотам явните особености на семейната структура, като специфичния модел на предаване на наследството. Всяко от множеството малки княжества, на които е била разделена Германия допреди около век, е имало свои закони за унаследяване, основани или на правилото за първородството, според което най-големият син получавал цялото семейно имущество, или на правилото за равно разпределение сред всичките синове.
Кой от тези принципи за предаване на имуществото бил възприеман, изглежда, зависело изцяло от случайността, но този избор имал дълбоки икономически последствия. (Унаследяването по правилото за първородство имало за резултат концентрирането на капиталите в земите, където бил възприет този метод, което на свой ред способствало индустриализацията; докато равното поделяне на имуществото на починалия довело до разпръсване на имуществото и индустриална недоразвитост в районите, където го се практикувало.) Това, което ни интересува повече тук обаче, е, че взаимоотношенията между братята в една култура, възприела наследството по първородство, би трябвало съществено да се различават от тези в обществата, възприели принципа на равната подялба. Чувствата и очакванията, правата и задълженията, които братята (а и сестрите) ще имат един към друг, били до голяма степен „заложени“ в конкретната форма на семейната система. Както свидетелства приведеният пример, генетичната програма може да създава в нас предразположеност да развиваме привързаност към членовете на семейството си, но културният контекст определя до голяма степен силата и посоката на тази привързаност.
179
Тъй като семейството е нашата първа и в ред отношения най-важна социална среда, качеството на живота ни зависи в голяма степен от това
(1985). Литературата върху привързването вече е с огромен обем; сред класиката в тази сфера са John Bowlby (1969) и Mary D. Ainsworth et al. (1978).
179
За последиците от законите за наследство в Европа вж. Habakuk (1955); във
Франция – Pitts (1964); в Австрия и Германия – Mitterauer & Sieder (1983).

215 доколко успяваме да внесем наслада във взаимодействията си с роднините.
Защото независимо колко са силни биологичните и културните връзки между членовете на семейството, не е тайна, че роднините хранят един към друг твърде разнопосочни чувства. В някои семейства атмосферата е топла и подкрепяща, в други – тежка и напрегната, в трети Азът на членовете се намира под заплаха във всеки момент, в четвърти пък властва непоносима скука. Честотата на убийствата сред роднини е много по-висока, отколкото сред хората без родствена връзка. Малтретирането на деца и инцестните сексуални отношения, някога смятани за редки отклонения от нормата, според статистиките се случват много по-често, отколкото някой е подозирал. Както е отбелязал Джон Флетчър: „Онези, които обичаме, могат да ни наранят най-дълбоко“. Очевидно семейството може да носи щастие или да бъде непоносимо бреме. Коя от двете възможности ще се реализира, зависи до голяма степен от това колко психична енергия членовете на семейството влагат във взаимоотношенията си и особено във взаимопомощта за постигане на индивидуалните цели.
Всяка нова връзка налага преориентиране на вниманието и пренареждане на целите. Когато мъж и жена започнат да излизат заедно, те трябва да приемат определени ограничения, които поотделно не са имали: налага се да съгласуват дневните си разписания, да променят плановете си. Дори нещо съвсем просто като вечерята в ресторант налага да правят компромиси с времето, мястото, кухнята и т. н. Ще трябва да реагират с донякъде сходни емоции на стимулите, които им въздействат – връзката им вероятно няма да трае дълго, ако обичат различен тип филми. Когато двама души фокусират вниманието си един върху друг, налага се и двамата да променят навиците си; в резултат на което ще се промени и структурата на съзнанието им.
Сключването на брак изисква коренно и трайно преориентиране на вниманието. С раждането на дете двамата родители трябва отново да се пренастроят, за да удовлетворяват потребностите на новороденото: да променят цикъла на съня и будуването си, да излизат много по-рядко с приятели, да започнат да спестяват за образованието на детето.
Всичко това може да струва много усилия и да поражда дълбока фрустрация. Ако човек още в началото на своята нова връзка не е готов да преразгледа личните си цели, доста от онова, което впоследствие ще се случва между него и партньора му, ще предизвиква безпорядък в съзнанието му, тъй като нововъзприетите модели на взаимодействие ще влязат в конфликт със старите му очаквания. Да кажем, че на челно място в списъка с приоритети на даден ерген стоят лъскавата спортна кола и ежегодната зимна ваканция на Карибите. И че в определен момент той решава да се ожени и да има дете. Заемайки се да реализира последните цели обаче, установява, че те са несъвместими с първите. Вече не може да си позволи да

216 поддържа своето „Мазерати“, почивката на Карибите също става немислима.
Ако не преразгледа старите си цели, неуспехът в тяхното реализиране ще поражда в него фрустрация и онова усещане за вътрешен конфликт, което наричаме психична ентропия. Но ако промени своите цели, в Аза му също ще настъпи промяна, тъй като представлява съвкупност от организирани цели. Ето как всяка нова връзка води до трансформация на Аза.
Допреди няколко десетилетия семействата имаха дълъг живот, тъй като родители и деца бяха принудени да живеят заедно по външни причини. Ако в миналото разводите бяха рядкост, то не е, защото брачните партньори са се обичали повече, а защото всеки имаше конкретна потребност: съпругът – от жена, която да готви и да чисти дома, съпругата – от мъж, който да осигурява прехраната, а децата – от двама родители, за да са нахранени, отпочинали и да направят първите си стъпки в живота. „Семейните ценности“, които въз- растните с толкова усилия втълпяваха на младите, бяха отражение на тази проста необходимост, дори когато тя беше завоалирана в религиозни и морални съображения. Разбира се, когато отрано му бъде внушавано, че семейните ценности са важни, човек се научава да ги приема сериозно и те предпазват семейството от разпад. Много често обаче съпрузи, съпруги и деца възприемаха тези морални правила като натрапени отвън ограничения, които будят раздразнение. В подобни случаи, макар запазвайки своята цялост, семейството биваше разяждано от вътрешни конфликти и омраза.
Днешният „разпад“ на семейството е резултат от бавното отмиране на външните причини за съхраняване на брака. Увеличаването на разводите вероятно се дължи по-скоро на промените в трудовия пазар, вече предлагащ много повече възможности на жените, и на навлизането на спестяващите време и труд домакински уреди, отколкото на отслабването на любовта или моралните устои.
Но причините за съхраняване на брака и съвместния семеен живот могат да са не само външни. Много радости и шансове за израстване са възможни единствено в контекста на семейния живот; и този потенциал в интерес на истината е по-реализируем днес повече от всякога. И ако все по-малко семейства крепят съществуването си на взаимната изгода, броят на семействата, които живеят сплотено благодарение на насладата от взаимоотношенията си, като че ли се повишава. Разбира се, тъй като външните сили са все още доста по-силни от вътрешните, вероятно тенденцията на фрагментиране на семейството ще продължи още известно време. Но семействата, които оцеляват благодарение на собствените си усилия, създават за членовете си по-добра среда за развиване на богат Аз, отколкото онези, които живеят заедно против волята си.
Безкрайни дискусии се водят относно това дали хората са по природа промискуитетни, полигамии или моногамни и дали от гледна точка на

217 културната еволюция моногамията е най-висшата форма на семейна организация. Важно е да се отбележи, че тези въпроси касаят единствено външните условия, моделиращи брачните взаимоотношения. А в това отно- шение пределно ясно е, струва ми се, че бракът би приел онази форма, която най-ефективно осигурява оцеляването на рода. Дори представителите на животинските видове променят модела на своите взаимоотношения, за да се адаптират най-добре към дадена среда. Например мъжкото блатно мушитрънче (Cistothorus palustris)
180
е полигамно в района на Вашингтон, където мочурищата не са с еднакво качество и женските избират онези мъжкари, в чиито територии има достатъчно добри условия, и пренебрегват другите, обричайки ги на принудително безбрачие. Същите мушитрънчета са моногамни в Джорджия не толкова защото този щат е част от Библейския пояс
181
, а поради факта, че блатата там предлагат приблизително едни и същи условия, така че всеки мъжки може да осигури еднакво удобно място за гнездене и съответно да привлече женска.
Формата, която човешкото семейство възприема, е отговор на подобни давления на средата. Що се касае до външните причини, ние сме моногамни, защото в технологичните общества, основани на паричното стопанство, моногамията се е утвърдила като най-удобната семейна уредба. Но въпросът, който всеки трябва да реши в индивидуален план, не е дали хората са „по природа“ моногамни или не, а дали сам желае да бъде моногамен или не. За да си отговори на този въпрос, той трябва да премисли всичките възможни последици от своя избор.
182
Разпространено е убеждението, че бракът е краят на свободата, и нерядко можем да чуем израза „брачни окови“. Семейният живот се асоциира с
180
Брачните практики на блатното мушитрънче са описани в Encyclopaedia Britannica
(1985, vol. 14, р. 701).
181
Район в югоизточната част на САЩ, където най-голям брой от населението изповядва евангелското протестантство. – Б. пр.
182
Моногамия. Според някои социобиолози обаче моногамията има абсолютно предимство пред другите начини на обвързване. Ако приемем, че братята и сестрите си помагат толкова повече, колкото повече гени споделят, тогава децата на моногамните родители ще си помагат повече, защото споделят повече гени, отколкото децата, чиито родители не са. Така, под натиска на селекцията, децата на моногамните двойки ще получават повече помощ и така ще оцеляват по-лесно, отколкото децата на полигамиите двойки, раснещи в подобна среда. На културно ниво изглежда несъмнено, че при равни други условия стабилните моногамни семейства са способни да осигурят по-добри психологически, както и финансови ресурси за своите деца. От строго икономическа гледна точка серийната моногамия (или честите разводи) е неефективен начин за преразпределяне на приходите и имуществото. Относно неблагоприятните условия в семействата с един родител, икономически или други, вж. напр. Hetherington (1979),

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: