Поток психология на оптималното преживяване

230 ангажирало хората с дела, надхвърлящи грижата за личното и семейното благополучие. В този широк смисъл политиката може да е сред най- комплексните и носещи най-дълбока наслада дейности, с които човек може да се залови, защото колкото по-голяма е социалната сцена, на която прис- тъпи, толкова по-сериозни са предизвикателствата, с които трябва да се справя. Може да се справяш с много сложни проблеми в самота, а семейството и приятелите могат да поглъщат много внимание. Но стремежът да реализираш целите на хора, с които нямаш близка връзка, притежава комплексност от по-висш порядък.
190
За жалост действията на много от онези, които пристъпват на обществената арена, не се отличават с твърде висока комплексност. Често политиците се домогват до властта, филантропите се стремят към славата, а целта на набедените светци е да покажат колко са праведни. Тези цели не са трудни за постигане, при положение че се вложи достатъчно енергия. По- голямото предизвикателство е, облагодетелствайки себе си, да помогнеш и на другите. По-трудно, но далеч по-удовлетворяващо е за политика да допринесе за действителното подобряване на социалните условия, за филантропа – да помогне на бедстващите, за светеца – да даде на другите достоен пример за следване.
Ако отчетем единствено материалните следствия, би могло да се каже, че себичните политици действат съобразително и умело, защото целта им е да осигурят богатство и власт за самите себе си. Но ако приемем, че оптималното преживяване е онова, което придава същинската стойност на живота, няма как да не заключим, че политиците, които работят за общото благо, постъпват всъщност по-умно, тъй като приемайки по-трудните предизвикателства, си осигуряват по-добър шанс да преживеят истинска наслада.
Всеки ангажимент в обществената сфера може да носи наслада, ако бъде структуриран според параметрите на потока. Няма значение дали работиш в детската скаутска организация, или участваш в съвет за определяне на най- влиятелните книги в дадена област, дали се опитваш да съхраниш околната среда, или оказваш подкрепа на местен съюз. Важното е още в началото на
190
Хана Аренд определя политиката като модус на взаимодействие, позволяващ на индивидите да получат обективна обратна информация за своите силни и слаби страни.
Една политическа ситуация, в която човек получава шанса да аргументира гледната си точка и да убеди себеподобните си в нейната ценност, позволява скритите способности на индивида да изплуват на повърхността. Но този род безпристрастна обратна информация е възможен единствено в „публична сфера“, където всеки е готов да изслуша и оцени останалите според собствените им достойнства. Според Аренд публичната сфера е най-добрата среда за личностното израстване, креативността и себеразкриването.

231 начинанието си да си поставиш цел, да канализираш психичната си енергия, да обръщаш внимание на обратната информация и да си уверен, че предизви- кателството отговаря на уменията ти. Рано или късно нещата ще потръгнат и ще последва поток.
Разбира се, поради факта, че психичната енергия е ограничена, не може да се очаква всички да се ангажират с обществени цели. Някои хора са принудени да влагат цялото си внимание просто за да оцеляват във враждебна среда. Други до такава степен се отдават на определени предизвикателства – например в някое изкуство или в математиката, – че са неспособни да пренасочат дори малко от вниманието си в друга посока. Но животът би бил наистина суров, ако ги нямаше хората, които, влагайки с радост психичната си енергия в осъществяването на общи цели, създават синергия в социалната система.
Идеята за поток е ползотворна не само защото спомага за подобряване на качеството на индивидуалния живот, но и защото осигурява принцип, според който могат да бъдат управлявани обществените дела. Може би най- големият принос, който теорията за поток би могла да има в обществения сектор, е, като осигури модел за реформиране на институциите, така че да станат по-добър проводник на оптимални преживявания. В изминалите няколко века икономическата рационалност имаше такъв успех, че започнахме да приемаме като даденост, че „стойността“ на всяко човешко усилие трябва да бъде измервана в парични единици. Но изключително икономическият подход към живота е дълбоко ирационален; същинската стойност на всяко усилие се изразява в качеството и комплексността на преживяването.
Една общност трябва да бъде смятана за добра не защото е технологически напреднала или се къпе в материални блага; нека е добра, ако дава на хората шанс да се насладят на възможно най-много страни на своя живот, да развиват потенциала си, справяйки се с все по-комплексни предизвика- телства. По същия начин стойността на едно училище не зависи от неговия престиж или от способността да подготви възпитаниците си да се справят с изискванията на живота, а по-скоро от това до каква степен успява да превърне доживотното учене в носещо наслада занимание. Добър бизнес не е непременно онзи, който носи най-много пари, а който най-много допринася за подобряването на качеството на живота на служителите и клиентите.
Същинската функция на политиката не е да прави хората по-богати, сигурни или силни, а да позволява на възможно най-много хора да се наслаждават на съществуване с все по-нарастваща комплексност.
Но нито една социална промяна не е възможна, докато най-напред не се осъществи промяна в индивидуалното съзнание. Веднъж млад мъж попитал
Томас Карлайл как да поправи света, на което писателят отвърнал: „Поправи

232 себе си. Така на света ще има един негодник по-малко“. Съветът му важи и днес. Онези, които се опитват да подобрят живота на всички, без преди това да са се научили да управляват собствения си живот, обикновено влошават нещата.

233

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: