Действието на дисипативните структури

244 вещи. Двигателите, задвижвани посредством пара, електричество, фосилни горива и ядрен синтез, са създадени въз основа на същия принцип: оползотворяване на енергия, която иначе би била изгубена или би възпрепятствала целите ни. Ако човекът не бе изнамерил различни способи за трансформиране на силите на безпорядъка в нещо полезно, той не би оцелявал така успешно.
Човешката психика, както се убедихме, функционира според сходни принципи. Целокупността на Аза зависи от способността да се трансформират неутралните или неблагоприятните събития в положителни такива. Уволнението може да бъде „божи дар“, ако човек се възползва от възможността да си намери друга работа, която в по-голяма степен да отговаря на желанията му. Шансът в живота да се случват само благоприятни събития е изключително малък. Вероятността желанията ни винаги да се осъществяват е пренебрежимо ниска. Рано или късно всеки се сблъсква със събития, които фрустрират целите му: разочарования, сериозно заболяване, финансов поврат и накрая неизбежната смърт. Всяко събитие от подобен род е отрицателна обратна информация, която предизвиква безпорядък в ума. То застрашава Аза и нарушава функционирането му. Ако травмата е достатъчно сериозна, човек може да изгуби способността да се концентрира върху необходимите цели. Случи ли се това, Азът вече не упражнява контрол. А когато това разстройство е много тежко, процесите в съзнанието стават произволни и човек „губи ума си“ – проявяват се различните симптоми на психичната болест. При недотам тежките случаи застрашеният Аз оцелява, но престава да се развива от страх, оттегля се зад солидни защити и започва да вегетира в състояние на постоянна подозрителност.
Именно поради тази причина куражът, жилавостта, упорството, зрялата защита или трансформационното справяне, тоест дисипативните структури на ума – са така насъщни. Без тях непрестанната бомбардировка на случайни психологически метеорити би ни нанасяла сериозни щети. Ако обаче съ- умеем да развием подобни положителни стратегии, бихме могли да неутрализираме повечето отрицателни събития, а вероятно дори да ги използваме като предизвикателства, посредством които да укрепваме Аза си и да повишаваме комплексността му.
Трансформационните умения обикновено се развиват в късното юношество.
202
В ранните години и началото на юношеството децата все още
202
Данните от едно продължително изследване, проведено посредством МАП
(Freeman, Larson, & Csikszentmihalyi 1986), сочат, че по-големите тийнейджъри имат също толкова отрицателни преживявания със семейството, с приятелите и насаме, колкото и по-малките, но те ги интерпретират в по-благоприятна светлина, тоест конфликтите, които на 13-годишна възраст изглеждат трагични, на 17 са напълно преодолими.

245 до голяма степен зависят от подкрепящата социална мрежа, която облекчава положението им в трудни моменти. Когато тийнейджърът бъде сполетян от беда – макар тя да е нещо съвсем банално, като лоша оценка, пъпка на брадичката или нанесена от приятел обида, – на него му се струва, че настъпва свършекът на света и животът вече няма цел. Положителната обратна информация от другите обикновено е способна да повдигне духа му в рамките на минути; усмивката, телефонното обаждане, хубавата песен ангажират вниманието му, отвличат го от тревогите и възстановяват порядъка в ума му. От проучванията с Метод за анализ на преживяването знаем, че потиснатостта при здравия юноша трае средно половин час. (На възрастния му трябва средно два пъти повече време, за да се възстанови от лошото настроение.)
След няколко години обаче – на седемнайсет или осемнайсетгодишна възраст – повечето тийнейджъри са способни да правят по-трезва оценка на отрицателните събития и вече не са така съкрушени, когато нещата не се развиват според желанията им. В този период при повечето хора се заражда способността за контрол на съзнанието. Отчасти тази способност е продукт на самия жизнен опит: вече преживявал разочарования, младият човек към края на юношеството знае, че никоя ситуация не е толкова лоша, колкото изглежда в момента. Отчасти се дължи на съзнанието, че и други са се сблъсквали със същите проблеми и са ги разрешавали. Съзнанието, че страданието ти е споделено, внася едно важно измерение в младежката егоцентричност.
Пикът в развитието на уменията за справяне бива достигнат, когато младият човек е постигнал достатъчно стабилна идентичност, основана на свободно избрани цели, която не може да бъде подкопана от никакво външно разочарование. Силата на някои хора произтича от цел, която предполага идентификация със семейството, нацията, дадена религия или идеология.
При други тя зависи от овладяването на стройна система от символи, като живопис, музика или физика. Шриниваса Рамануджан, отишлият си твърде млад математически гений от Индия, влагал толкова психична енергия в развиването на теорията на числата, че бедността, болестите и страданието и дори бързо наближаващата смърт не били способни да отвлекат ума му от изчисленията – всъщност само го стимулирали да проявява по-голяма находчивост. Дори на смъртния си одър той не престанал да се диви на красотата на уравненията, до които достигал, и душевната му ведрост била отражение на порядъка на математическите символи.
Защо някои хора биват омаломощени от стреса, докато други черпят сила от него? Отговорът е прост: онези, които умеят да трансформират безнадеждната ситуация в нова, контролируема потокова активност, са способни да извличат наслада и сила от изпитанията. Три са основните

246 стъпки, които сякаш се повтарят при подобни трансформации:

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: