Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Да. Това е целият ми живот от 1967 г. досега. След войната прел 1967-а реших да напусна Египет и да тръгна на стоп към Европа. Оттогава умът ми е съсредоточен навътре в самия мен. Това не бе просто пътуване, а търсене на идентичност. Във всекиго има нещо, което той трябва да открие. Съгражданите ми бяха сигурни, че съм се побъркал, за да поема пеш за Европа. Но най-хубавото в живота е да опознаеш себе си... Намерението ми от 1967 г. насам не се е променило: да открия себе си. Трябваше да се боря с много неща. Прекосих обхванатия от воина Ливан, Сирия, Йордания, 238 Турция, Югославия, за да стигна дотук. Преживях какви ли не природни бедствия; по време на бурите спях в крайпътните канавки, ставах участник в катастрофи, виждах приятели да умират край мен, но концентрацията ми никога не отслабна... Приключението ми трае вече двайсет години и ще продължи до края на живота ми... Посредством тези преживявания осъзнах, че светът не струва много. Единственото, което има значение за мен сега, е Бог. Най-концентриран съм, когато се моля с молитвената си броеница. Тогава съм способен да приспя чувствата си, да се успокоя и да се предпазя от лудостта. Вярвам, че съдбата управлява живота и няма смисъл да се съпротивляваш толкова... По време на пътуването си видях глад, войни, смърт и недоимък. Посредством молитвата аз започнах да чувам себе си, върнах се към собствения си център, постигнах концентрация и разбрах, че светът няма стойност. Човек се ражда на тая Земя, за да премине през изпитания. Автомобилите, телевизорите, дрехите са нещо второстепенно. Най- важното е, че сме родени да прославяме Бог. Всеки има своята съдба и трябва да бъде като лъва в онази поговорка. Лъвът може да улови стадо газели единствено една по една. Опитвам се да бъда като него, а не като западняците, които работят като луди, въпреки че не могат да изядат повече от онова, от което се нуждае тялото им... Ако ми е отредено да живея още двайсет години, ще полагам усилие да се наслаждавам на всеки миг, вместо да се трепя, за да имам повече... Ако ще живея като свободен, независим от никого човек, мога да си позволя да я карам бавно; ако не спечеля нищо днес, какво толкова? Така ми е било писано. Следващия ден може да спечеля сто милиона – или пък да се разболея от смъртоносна болест. Както е казал Иисус Христос, каква полза, ако човек спечели целия свят, но изгуби себе си? Опитвам се първо да покоря себе си; а дали ще изгубя света, не ме е грижа. Поех на това пътешествие като пиленце, което току-що се е излюпило от яйцето; оттогава скитам на свобода. Всеки човек трябва да опознае себе си и да преживее живота във всичките му форми. Можех да продължа да спя в леглото си и да работя в родния град, защото там ме чакаше сигурно работно място, но аз реших да спя с бедните, защото трябва да страдаш, за да станеш човек. Човек не се става, като се ожениш, като правиш секс: да си човек означава да си отговорен, да знаеш кога е моментът да проговориш, да знаеш какво трябва да бъде изречено и кога да запазиш мълчание. Интервюто с Рейад е много по-дълго и всичко, което е изрекъл, е в съгласие с неизменната цел на неговото духовно пътуване. Подобно на великите пророци, които преди две хиляди години кръстосвали пустините в търсене 239 на просветление, този странник е свел всекидневния си живот до една цел с халюцинаторна яснота: да контролира съзнанието си, за да установи връзка между себе си и Бог. Какво го е накарало да изостави „житейските блага“ и да се впусне в преследването на една химера? Дали го е сторил поради вроден хормонален дисбаланс? Или поради травма, причинена от родителите? С подобни въпроси, които обикновено интересуват психолозите, тук няма да се занимаваме. Идеята ни е не да търсим обяснение за странността на Рейад, а да подчертаем, че този човек е трансформирал ситуация, която повечето хора биха намерили за непоносима, в едно смислено и радостно съществуване. А с това едва ли могат да се похвалят много хора, живеещи в комфорт и лукс. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|