Поток психология на оптималното преживяване


Фокусиране на вниманието върху света



Pdf просмотр
страница100/132
Дата10.01.2024
Размер2.24 Mb.
#119879
ТипОбзор
1   ...   96   97   98   99   100   101   102   103   ...   132
Поток - Михай Чиксентмихай - 4eti.me
2.
Фокусиране на вниманието върху света. Трудно е да се регистрира средата, докато вниманието е фокусирано предимно навътре, докато по- голямата част от психичната енергия бива поглъщана от тревогите и желанията на егото. Хората, които знаят как да трансформират стреса в носещо наслада предизвикателство, прекарват много малко време в мисли за себе си. Не изразходват цялата си енергия в опити да задоволят псевдо- потребности или в тревоги относно социално обусловените желания.
Вниманието им е изострено и постоянно обработва информация от заобикалящата среда. Фокусът при тях все още се определя от личната цел, но е достатъчно гъвкав, за да отчита и да се адаптира към външните събития, дори те да нямат пряка връзка с желаната цел.
Подобна отворена нагласа дава възможност на човек да бъде обективен, да осъзнава алтернативните възможности, да се чувства част от заобикалящия свят. Тази пълна ангажираност с околната среда е добре изразена от скалния катерач Ивон Шуинар, който описва едно от своите изкачвания на страховития Ел Капитан в националния парк Йосемити по следния начин:
„Всяка кварцова частица в гранита се открояваше с отчетлива яснота.
Менливите форми на облаците не спираха да привличат вниманието ни. За първи път забелязахме буболечиците, които лазеха навред по скалната стена, толкова миниатюрни, че едва се виждаха. Взирах се в една от тях в продължение на петнайсет минути, наблюдавах я как се движи и се възхищавах на яркочервения ѝ цвят.
Как би могъл човек някога да се отегчи, при положение че има толкова хубави неща, които да види и почувства! Това единение с будещата радост заобикаляща среда, това всепроникващо възприятие пораждаше у нас чувство, което не бяхме изпитвали с години“.
Постигането на подобно единение с околната среда е не само важен компонент на потоковите преживявания, но също основен механизъм за надмогване на злощастията. На първо място, когато фокусът на вниманието бива изместен встрани от Аза, намалява вероятността фрустрацията на желанията да разстрои съзнанието. За да преживее психична ентропия, човек трябва да се концентрира върху вътрешния безпорядък; но обръщайки


248 внимание на случващото се наоколо, той намалява деструктивния ефект на стреса. Второ, потапяйки вниманието си във външната среда, човек става част от нея – вече участва в системата, свързан с нея посредством психичната си енергия. Това на свой ред му дава възможност да разбере качествата на системата и да открие по-добър начин за адаптиране към проблемната ситуация.
Но да се върнем към примера с автомобила, който не може да запали: ако вниманието ви е напълно погълнато от целта да стигнете в офиса навреме, умът ви може да започне да генерира образи, касаещи онова, което би се случило, ако закъснеете, а също и враждебни мисли към повреденото пре- возно средство. Тогава има много по-малка вероятност да разчетете онова, което автомобилът се опитва да ви каже: а именно, че двигателят е задавен или че акумулаторът е изтощен. По същия начин пилотът, изразходващ твърде много енергия в мисли какво желае самолетът му да прави, може да не допусне в съзнанието си информацията, която ще му позволи да пилотира безопасно. Чувството на пълна откритост към средата е добре описано от
Чарлз Линдберг, който го изпитал по време на епохалния си солов полет над
Атлантическия океан:
Кабината е малка, а стените ѝ са тънки: но вътре в този пашкул се
чувствам сигурен, въпреки спекулациите на ума си... Осъзнавам
миниатюрните детайли в кокпита – приборите, лостовете, ъглите. Всяко
нещо възприема нова стойност. Взирам се в заварките на тръбната
конструкция, застинали вълнички стомана, които предават невидимо
натоварване, точицата радиолитна боя върху циферблата на
висотомера... горивните клапани... – всички тези неща, за които не се бях
замислял кой знае колко преди, сега са очебийни и важни... Може да
пилотирам сложен самолет, носещ се главоломно през пространството, но
в тази кабина съм обграден от простота и мисли, неподвластни на
времето.
204
Мой бивш колега – Г., разказваше страховита история от годините му на служба във Военновъздушните сили, която илюстрира колко опасна може да бъде прекомерната загриженост за безопасността, тъй като поглъща толкова внимание, че човек губи представа за реалността. По време на корейската война авиационното подразделение на Г. участвало в рутинно въздушнодесантно учение. Един ден, докато парашутната група се подготвяла за скок, се оказало, че няма достатъчно нормални парашути, и било решено един от парашутистите десничари да скочи с парашут за
204
Цитатът е от Lindbergh (1953, рр. 227-28).


249 левичари. „Парашутът е като другите – уверил го сержантът, – просто ръчка- та е от лявата страна. Можеш да я издърпаш с всяка ръка, но е по-лесно с лявата.“ Парашутистите се качили на самолета и когато самолетът се издигнал на две хиляди и четиристотин метра над зоната за скок, един след друг скочили. Нещата преминали гладко при всички, с изключение на един, чийто парашут не се отворил и той намерил смъртта си на земята.
Г. бил в разследващия екип, назначен да определи причината за инцидента.
Мъртвият войник бил онзи, който скочил с парашута за левичари.
Униформата от дясната страна на гърдите му, където обикновено се намирала ръчката за отваряне на нормалните парашути, била напълно разкъсана; дори плътта на гърдите му била дълбоко разранена, а дясната му ръка – окървавена. Само на десетина сантиметра вляво била левичарската ръчка, непокътната. С парашута всичко било наред. Проблемът бил, че по време на ужасното си падане мъжът е бил така фиксиран върху идеята, че за да отвори парашута, трябва да открие ръчката на обичайното място. Страхът му бил така силен, че той бил неспособен да осъзнае, че спасението му било буквално на върха на пръстите му.
В застрашаваща ситуация е естествено психичната енергия да бъде мобилизирана, насочена навътре и използвана за защита срещу заплахата. Но тази вродена реакция много често подкопава способността за справяне. Тя задълбочава вътрешната суматоха и намалява гъвкавостта на отговора, но най-лошо от всичко е, че изолира човек от останалия свят, оставяйки го насаме с фрустрацията му. От друга страна, ако човек продължи да поддържа връзка със случващото се, вероятно ще възникнат нови възможности, които на свой ред ще предизвикат у него нови реакции и вероятността да бъде откъснат от течението на живота намалява.


Сподели с приятели:
1   ...   96   97   98   99   100   101   102   103   ...   132




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница