Повлекана и Бързоходко

Кои се криеха в тръстиката

— Това са водни лилии — обясни Остроноско, когато таралежът попита за тях. — По тоя зелен килим се крият зеленоногите водни кокошки. Скоро ще видим някоя.

И наистина, нашите пътешественици забелязаха как една малка птица с дълги крака бързо избяга по листата на водните лилии. Тя се движеше леко и сигурно, сякаш тичаше по някоя ливада. Нейната масленозелена перушина се сливаше напълно с цвета на водното растение, чиито корени бяха под водата. На главата си водната кокошка имаше малко оранжево гребенче, като гребен на младо петле.

Повлекана повика птицата, но последната побягна уплашено в тръстиката, скачайки от листо на листо.

— Тя се бои от мене — заяви Остроноско. — Освен това е саможива и необщителна. Нейната сестра, Черната Лиска, е по-смела. Ала и двете според мене са глупачки.

Колкото повече се приближаваха до тръстиката, толкова по-ясно забелязваха, че от време на време тя се раздвижва. Между стъблата се мяркаше някоя черна главичка и се чуваха разни гласове.

— Стражарите ни забелязаха — неочаквано каза Остроноско, като вдигна главата си нагоре и погледна сърдито двете птици, които летяха над тях. — Ах, вие, предатели! — изруга той.

Двете непознати птици летяха много смешно. Те се превъртаха във въздуха ту на едната си, ту на другата си страна и надаваха тревожни писъци, сякаш питаха нашите приятели: „Кои сте вие? Кои сте вие?“

Крилата им бяха широки и черни, а коремите им чудно бели. На главите си имаха тънки, красиво завити качулки.

— Не се безпокойте, милички — обади се Желтунка към птиците.

Но те продължаваха да издават тревожните си викове.

— Няма полза да ги успокоявате — рече Остроноско. — Те са съгледвачи в блатото и ще повикат някой мишелов с крясъците си. Ала нищо, аз ще им се отплатя, когато напипам вкусните им яйца.

— Как се казват? — попита Бързоходко. Той беше много учуден от летежа на птиците.

— Калугерици — отговори Остроноско. — Аз ги наричам черни предатели. Щом забележат някаква опасност, те предупреждават всичките птици в блатото. Патиците и другите мирни жители ги обичат, ала аз ги ненавиждам… Ето че пристигна един нехранимайко — добави той.

Една граблива птица се изви над пътниците. Тя имаше жълти гърди и широки крила с черни ръбове.

— Моят приятел, блатарят — презрително каза плъхът и тозчас се скри в тръстиката.

Блатарят се спусна ниско и едва не грабна Бързоходко.

За да се запази, таралежът беше принуден да скочи във водата от гърба на Повлекана. Силно изплашен, той едва успя отново да се намести върху гърба на костенурката. Но когато стъпи на гърба й, блатарят пак се спусна и пак го събори във водата. Грабливата птица пищеше весело, сякаш се шегуваше с таралежа, който от своя страна сърдито грухтеше.

За да се избавят от нахалните нападения на блатаря, всички побързаха да влязат в тръстиката. Тук тяхното плуване стана много трудно. Тръстиковите стъбла им пречеха да се движат свободно. Изплашен от блатаря, водният плъх ги напусна и те не знаеха дали да го чакат, или да продължат пътя си без него. Колкото повече навлизаха в тая жълта гора, толкова по-голяма ставаше тяхната неувереност.

Оказа се, че лелята не знае пътя към брега. Трябваше да дочакат завръщането на Остроноско. Тримата се опитаха да намерят някое сухо място, за да си починат. Като се повъртяха насам-натам, те се озоваха всред най-разнообразни птици, чиито тихи писъци се чуваха от всички страни. Бяха следени между стъблата от много любопитни и враждебни очи.

— Кввак, квва! — обади се една патица.

— Бжжит, бжжит! — чу се гласът на патока. Двамата предупреждаваха малките патета да се пазят.

Почти веднага се дочу гласът на друга майка. Старите патици започнаха да се появяват все по-наблизо край пътниците. Едва сега тримата другари видяха колко много птици се крият тук.

Имаше големи патици, прилични на питомните, със зелени глави и бели препаски на шиите, имаше и малки, най-различно украсени, с червеноръждиви глави. Имаше най-сетне и такива, чиито опашки бяха дълги и заострени като ножове.

Повлекана ги приветстваше с приятелско кимване на глава, а лелята, която им беше позната, ги викаше по имена.

— Боят се от Бързоходко — каза водната костенурка. — Те са много недоверчиви и предпазливи, защото много са патили от враговете си.

— Ей, Светлоглава, ела насам! Ела да се видим — извика тя на една патица, която имаше светложълта препаска около очите си. — Ще ти кажа къде има най-много охлювчета по дъното на нашето блато.

— Не ти вярвам — отговори патицата. — Какъв е тоя звяр с тебе?

Тя питаше за таралежа.

— Приятел — каза лелята.

— Лъжеш! Ти искаш да ни подмамиш. Не мога да ти повярвам, защото твоите приятели са все такива като водния плъх.

— Така е — обадиха се другите патици. — Но ние ще го накараме да се удави.

— Другари, хайде! — извика една от тях и всички диви патици изведнъж се нахвърлиха към тримата приятели и започнаха да бият силно водата с крилата си.

В това време двете костенурки бяха излезли на едно оголено място, дето не растеше тръстика. Желтунка разбра намеренията на патиците и извика на своята племенница, върху чийто гръб стоеше Бързоходко, да се върне отново в тръстиката, ала беше късно.

Водата закипя под задружните удари на патешките крила. Истински вълни и бризги обляха таралежа. Той се намери всред същинско развълнувано море. Макар че плуваше добре, Повлекана без малко щеше да се обърне и да събори във водата своя приятел.

Сърдитото крякане на патиците стана още по-високо. От всички страни се притичваха нови патици. Работата не беше шега. За костенурките нямаше опасност, ала таралежът без друго щеше да се удави.

В тая минута пристигна Остроноско.

Появяването на водния плъх веднага накара патиците да се разбягат.

За да си починат и отдъхнат от силното вълнение и от умората, четиримата доплуваха до голяма купчина, направена от пръти и от кал, която се виждаше край тръстиката. Бяха оскърбени от патиците, които ги посрещнаха толкова лошо.