Повлекана и Бързоходко

Чаплите

Остроноско намаза раните си с кал, да спре кръвта. Винаги бойно настроен, той се готвеше и сега за борба. От време на време весело примигваше, сякаш обмисляше някаква хитрост.

Всички бяха загрижени от предстоящата среща с чаплите. Плъхът им бе разказал за живота на тия хитри и зли птици, чиито клюнове били остри като игли. С тях чаплите се опитвали да ослепяват своите врагове.

Бързоходко и Повлекана изпитваха все по-голям страх и все по-голямо нетърпение да се измъкнат от блатото и да стъпят на твърда земя. Бяха им омръзнали мъките и патилата.

— Плувайте към най-гъстата тръстика! — заповяда Остроноско.

Костенурките бяха навлезли в жълтата тръст, когато чуха гласа на водния плъх, който беше избързал напред.

— Спиш ли, старче? Прощавай, че те разбудихме.

В тръстиката се размърда голяма ръждивосива птица, нашарена с тъмнокафяви точки.

— Обръщай се с подобаваща за честта ми учтивост! — чу се дебел, басов глас. — Какво е това „старче“, простак такъв!

— Извинявайте, велики главатарю на всички чапли — учтиво каза Остроноско. — Мислех, че спите дълбоко и че няма да ме чуете. Пък вие, доколкото виждам, сте били зает да съзерцавате брадата си.

— Аз съзерцавам звездите, а не брадата си — строго каза басът. — Аз съм звездоброец.

— Но как виждате звездите посред бял ден?

— Моят поглед не е като твоя — гордо се обади басът. — Макар че е ден, аз си представям, че е нощ, и виждам по небето всичко. Но я ми кажи: къде си се запътил?

В това време двете костенурки, обхванати от любопитство и уплашени от дебелия глас на чаплешкия главатар, се приближиха нерешително.

Видяха пред себе си една страшна птица. Тя приличаше на настръхнал бухал. Нейният дълъг и остър клюн беше вирнат високомерно нагоре, а под него като грамадна брадата гуша се спущаха бели и дълги пера, прилични на окапана с кафе брада. Жълтите очи на тая глава, свита до грамадния труп и сякаш лишена от каквато и да било шия, бяха притворени и надменни. Птицата стоеше всред най-гъстата тръстика, на една малка туфа.

Водният плъх направи знак на костенурките да се спрат. След това той отговори на чаплешкия главатар:

— Ние, велики звездоброецо, молим да ни позволите да преминем през царството ви.

— Ние ли? — натърти главатарят. — Защо казваш ние?

— Казвам „ние“, защото имам другари — отговори Остроноско.

— Другари?… Но къде са те? Да не би да са твоите крадливи братя?

— Не, костенурките не са мои братя. Освен тях с мене пътува и Бързоходко, един таралеж.

— Какъв таралеж? Изразявай се по-ясно! — строго рече главатарят. — Я да ми се представи тоя господин.

Бързоходко бе принуден да се приближи и да се поклони на главатаря.

Последният го гледа дълго време.

— Откъде идваш ти? — рече той, малко обезпокоен от бодливото тяло на таралежа.

Бързоходко му разказа историята с орела. Главатарят го изслуша внимателно.

— Не ти вярвам! — извика той тъй силно, че гласът му прозвуча като рев. — Лъжеш! От орела никой не се е отървал. Той е цар на въздуха, както аз съм господар в това блато. Неговата власт е безгранична!

Смутеният Бързоходко не знаеше какво да отговори.

— Повярвайте, той казва истината — обади се лелята.

— Има ли някой да докаже, че ги е видял, когато са паднали от небето? — изрева главатарят. — Не ме мамете. Вашите намерения ми са известни, разбойници!

— Мълчете, не му противоречете! — пошушна им Остроноско.

Той наведе смирено глава, почака да утихне гневът на звездоброеца и угоднически каза:

— Ние, господарю, искаме да минем най-смирено през вашите владения. А освен това ви носим хубава новина.

— Каква новина? — изръмжа звездоброецът.

— През време на нашето пътуване ние открихме поселището на гмурците, чиито гнезда са пълни с риба и с яйца. При това някои от гмурците имат вече малки пилета, за които от опит знаем, че са много вкусни.

— Не лъжеш ли? — извика главатарят.

Щом чу тия думи, той изведнъж се изправи и в миг се преобрази. Тялото му тутакси стана дълго и тънко, шията му, която никой не подозираше, че съществува, се изпъна напред като змия. Царственото му, надменно изражение се загуби. Вместо предишния страшен и важен главатар пред нашите приятели стоеше алчен и лаком старец.

— Казвам самата истина — отговори Остроноско. — Моите другари ще потвърдят същото.

Звездоброецът ги изгледа проницателно.

— Къде са скрити техните гнезда? — строго попита той.

Остроноско му разказа с готовност през колко много гнезда са минали, като описа точно мястото на поселището. Но за борбата той скри, а за рибата излъга.

Старият главатар остана доволен.

— И все пак — каза той, — макар че ми съобщихте такива важни неща, не мога да ви пусна да минете през моето царство, ала ще ви разреша да го заобиколите.

И без да се интересува повече от тях, той взе отново предишната си величава поза.

Бързоходко се приготви да протестира, ала водният плъх му направи знак да мълчи.

Главатарят на всички чапли бързаше да свика племената. Като вирна глава, той издаде такъв силен и страшен рев, че Повлекана и Бързоходко примряха от страх. Същия вик бяха слушали миналата нощ.

Още не беше заглъхнал неговият рев, и ето че от всички страни се зачуха най-различни гласове — някои пискливи, други дрезгави. Чаплите започнаха да излитат една след друга от околната тръстика и да се събират край своя главатар. Между тях имаше едри и сиво-синкави, имаше снежнобели, с жълти очи и тънки дълги пера на тила, които висяха към гърбовете им много красиво, имаше и червеникави, малки и страшно неспокойни. Всички надаваха възбудени викове. Радостната новина скоро се разпространи из чаплешките поселища, повечето от които бяха по околните върби.

Костенурките и Бързоходко не разбираха защо Остроноско издаде гнездата на гмурците. Те предполагаха, че той иска да угоди на главатаря.

Щом се събраха достатъчно чапли, главатарят ги поведе към поселището на гмурците. Ордата се вдигна със страшна врява и отлетя.

След малко нашите приятели чуха квиченето на гмурците, които се биеха да запазят децата си. Без да загубят време, те продължиха пътя си. Едва сега разбраха хитростта на Остроноско: като съобщи на чаплите къде се намират гнездата на гмурците, той постигна две неща — принуди алчните чапли да напуснат масово тия места и отмъсти на гмурците, които им бяха причинили толкова мъки.

Пътешествениците минаха свободно през поселищата на чаплите и достигнаха мочурливия бряг на блатото, преди слънцето да залезе. По околните върби се виждаха големи гнезда, направени от съчки и от шаварови клончета. Това бяха гнезда на особен вид чапли, наречени нощни. От тях надничаха грозни пилета с дълги вратове и разтворени човки.