Отношението на възпитанието към изкуплението

Отношението на възпитанието към изкуплението

“...Светлината да изгрее..., за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.”

Общението с Бога

Чрез греха човекът бе отделен от Бога. И в мрака на безкрайната нощ би останал завинаги отделен от Бога, ако не бе изкупителният план. Чрез жертвата на Спасителя за човека пак стана възможно общуването с Бога. Ние не можем да се явим лично в Неговото присъствие, поради греха в нас не можем да гледаме лицето Му, но можем да Го виждаме и да общуваме с Него чрез Исус, Спасителя. “Светлината на ...Божията слава се открива “в лицето Исус Христово.” Бог е “в Христа” примиряващ “света със Себе Си” (2 Кор. 4:6; 5:19).

Най-висшето откровение

“И Словото стана плът и пребиваваше между нас... пълно с благодат и истина.” “В него бе животът и животът бе светлина на човеците” (Йоан 1:14; 1:4). Животът и смъртта на Христос - цената на нашето изкупление, не са за нас само обещание и залог за живот, не са само средство да ни се разкрият съкровищата на мъдростта. А са едно по-обширно, по-висше откровение на Неговия характер, за което дори и святите същества от Едем не знаеха.

И докато Христос отваря небето за човека, то животът, който Той вселява, отваря човешкото сърце за небето. Грехът не само ни откъсва от Бога, но и унищожава както желанието, така и възможността на човешката душа да познае Бога. Христовата мисия се състои в това - да разтури действието на злото. Исус има силата да съживи и да възстанови парализираните от грях сили на душата, помрачения ум и извратената воля. Той отваря за нас богатствата на вселената и чрез Него се предава силата да се разпознават и присвояват тези съкровища.

Сътрудничеството с Христос

Христос “светлината, която осветлява всеки човек, идеше на света” (Йоан 1:9). Както чрез Христос всяко човешко същество има живот, така и чрез Него всяка душа получава лъч от Божествена светлина. Във всяко сърце съществува не само умствена, но и духовна сила, чувство за правда, желание за добро. Но срещу тези принципи се бори вражеска сила. Резултатът от яденето от дървото за познаване на доброто и злото се изявява в опитността на всеки човек. В естеството му има наклонност към злото, сила, на която той не може да се противи, без да бъде подпомогнат. За да й устои и да достигне идеала, приеман в дълбините на душата си като единствено достоен, той може да намери помощ само при една-единствена сила - силата Христос. Най-голямата нужда на човека е да сътрудничи с тази сила. Най-високата цел при всяко възпитание трябва да бъде именно това сътрудничество.

Делото на учителя

Истинският учител не се задоволява с второкачествена работа. Не се задоволява да насочва учениците си към образец, стоящ по-ниско от най-високия образец, който биха могли да достигнат. Не се задоволява да им предава само технически познания, да прави от тях само способни счетоводители, майстори занаятчии, успешни търговци. Неговата амбиция е, да ги вдъхнови с принципи на истина, послушание, честност, праведност и чистота - принципи, които ще ги направят положителна сила за стабилизирането и издигането на обществото. Истинският учител желае те да научат над всичко друго великия урок на живота - несебелюбивата служба.

Тези принципи стават жива сила за оформяване на характера чрез запознаване на душата с Христос, чрез приемане на Неговата мъдрост за водач на сърцето и живота. Образува ли се този съюз, ученикът е намерил източника на мъдростта. Той има на разположение силата, която може да осъществи в него най-благородните му идеали. Има случая да се сдобие с най-висшето възпитание за живота в този свят. А получи ли го тук, той се записва в онзи курс на обучение, който обхваща и вечността.

Единствената основа

В най-висш смисъл делото на възпитанието и делото на изкуплението са едно, защото при възпитанието, както и при изкуплението, “никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.” “Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота” (1 Кор. 3:11; Кол. 1:19).

При променените обстоятелства истинското възпитание пак е в съгласие с плана на Създателя, плана на едемското училище. Адам и Ева получаваха наставления чрез непосредствено общуване с Бога, а ние гледаме “светлината на... Божията слава в лицето Исус Христово.”

Целта на Учителя

Великите принципи на възпитанието са непроменими. “Утвърдени са до вечни векове” (Пс. 111:8), защото са принципи на Божия характер. Първата и постоянна цел на учителя трябва да бъде да помогне на ученика да ги схване и да влезе във връзка с Христос, за да станат те управляваща сила в живота му. Учителят, който си поставя тази цел, е всъщност сътрудник на Христос и Бога.

ИЛЮСТРАЦИИ

Възпитанието на Израил

“Така Господ сам го води. “...настави го, опази го като зеницата на окото Си.”

Установената в рая възпитателна система се съсредоточаваше в семейството. Адам беше “Божий” (Лука 3:38) и децата на Всевишния получаваха наставления непосредствено от своя Баща. Тяхното училище беше в най-истинския смисъл на думата семейно училище.

Семейното училище

В Божествения план за възпитанието, приспособен за състоянието на човека след грехопадението, Христос е представител на Отца, свързващата халка между Бога и човека; Той е великият учител на човечеството. И нареди мъжете и жените да бъдат негови представители. Семейството беше училището и родителите - учителите.

Условия

Съсредоточеното в семейството възпитание, бе онова, което се прилагаше в дните на патриарсите. За така организираните училища Бог бе, Който създаде най-благоприятните за развитието на характера условия. Народът, който бе под ръководството Му, продължаваше да спазва плана за живеене, начертан от Него още в началото. Онези обаче, които се отделиха от Бога, си съградиха градове и събирайки се в тях се хвалеха с блясъка, великолепието и пороците създаващи и днес гордостта и проклятието на света. Но хората, които се придържаха към Божиите принципи на живот, обитаваха сред полетата и хълмовете. Обработваха земята и имаха големи стада. При този свободен и независим живот, пълен със случаи за работа, учене и размишление, те се учеха от Бога и поучаваха и чадата си за Божиите дела и пътища.

Обучението в пустинята

Този метод на възпитание Бог желаеше да установи в Израил. Но когато бяха изведени от Египет, между тях имаше само малцина подготвени да работят заедно с Бога за възпитанието на децата. Самите родители се нуждаеха от наставления и дисциплина. Жертви на дългогодишно робство, те бяха невежи, необучени и в упадък. Имаха много слаби познания за Бога и твърде малка вяра в Него. Бяха объркани от фалшиви учения и покварени от дългогодишното пребиваване между езичниците. Бог желаеше да ги издигне на по-високо морално равнище и за тази цел искаше да им даде познания за Себе Си.

За насърчаване на вярата

С делата Си спрямо скитащите из пустинята, с техните пътувания насам-натам, с излагането им на глад, жажда и умора, с опасностите, които ги застрашаваха от страна на техните неприятели, както и с изявленията на провидението Му за тяхното избавление, Бог се стремеше да засили вярата им, като им открива силата, постоянно действаща за тяхното добро. А научеше ли ги веднъж да се уповават на Неговата любов и сила, възнамеряваше да им представи чрез предписанията на закона Си онзи образец на характера, който желаеше да постигнат чрез Неговата благодат.

Обстановката при Синай

Скъпи бяха уроците, които Израил научи през време на престоя си в Синай. Това бе период на специално обучение за наследяването Ханаанската земя. А обстановката, в която се намираха, беше благоприятна за изпълнението на Божията цел. На върха на Синай, засенящ долината, в която народът бе разпрострял шатрите си, почиваше облачният стълп - водител в пътуванията им. Превръщащ се на огнен стълп през нощта, той ги уверяваше в Божията закрила; и докато спяха, потънали в дълбок сън, небесният хляб падаше тихо на земята, където беше лагерът им. Отвсякъде неравни върхове и височини говореха чрез своята величественост за вечната трайност и величие. В присъствието на Този, Който е “претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни” (Исая 40:12), човекът биваше заставян да чувства своето невежество и слабост. Там, чрез изявлението на Своята слава Бог желаеше да втълпи в умовете на израилтяните светостта на Своя характер и на изискванията Си, както и извънредната виновност при нарушаването им.

Символът на Божието присъствие

Но народът много бавно учеше урока. В Египет хората бяха навикнали да си представят Божеството с материални неща и то по най-долен начин и им беше доста трудно да схванат и разберат съществуването или характера на Невидимия. Съжалявайки тяхната слабост, Бог им даде един символ на Своето присъствие. “И да ми направят светилище, каза Той, за да обитавам между тях” (Изх. 25:8).

Божието обиталище

За построяването на светилището като обиталище на Бога на Мойсей бе заръчано да изработи всичко според образеца на небесните неща. Бог го извика на планината и му ги откри, така че скинията и всички нейни принадлежности бяха направени точно.

Така Бог откри на Израил, сред когото желаеше да има Своето обиталище, Своя славен идеал на характера. Образецът им бе показан на планината, с даването на закона и когато Бог мина пред Мойсей и прогласи: “Господ, Господ Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с верност “ (Изх. 34:6).

Но израилтяните не можаха да достигнат идеала със свои сили. Откровението, което им се даде на Синай можеше само да им покаже тяхната нужда и безпомощност. Скинията обаче чрез своите служби и жертви ги учеше на друг урок - урока за прощаване на греха и за получаване на сила чрез Спасителя за един живот на послушание.

Евангелието в светилището

Чрез Христос трябваше да се изпълни целта, на която светилището бе символ - онази славна постройка със стени от блестящо злато, отразяващи с цветовете на дъгата красивите завеси с изработени по тях херувими, разстилащата се навсякъде приятна миризма на постоянно горящия тамян, белите и неопетнени одежди на свещениците, и със славата на Пресвятия в дълбоката тайна на вътрешното отделение - Светая Светих, почиваща над омилостивилището между фигурите на двата херувими, представени в поклон. Във всичко това Бог желаеше народът Му да чете Неговата цел за човешката душа, същата онази цел, която апостол Павел изложи по-късно, говорейки чрез Светия Дух:

“Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1 Кор. 3:16, 17).

Голяма привилегия, а и голяма чест бе за Израил да построи светилището. Но и отговорността не бе малка. Един народ, току-що освободен от робство, трябваше да издигне в пустинята великолепна постройка, за чието построяване се изискваха най-скъпи материали и най-изкусна изработка. Задачата изглеждаше изумителна. Но Този, Който бе дал плана, обеща да сътрудничи на строителите.

“Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: Виж, Аз повиках на име Веселеила, сина на Урия, Оровият син, от Юдовото племе, и изпълних го с Божия Дух в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство... И ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамаховия син от Дановото племе; и на всеки, който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко, що съм ти заповядал” (Изх. 31:1-6).

Практическо училище

Какво практическо училище е било това в пустинята, имащо за преподаватели Христос и Неговите ангели!

За построяването на скинията и нейната мебелировка трябваше да сътрудничи целият народ. Имаше работа и за мозъка и за ръката. Нужен беше разнообразен материал, и всички бяха поканени да съдействат според подбудите на сърцето им.

Така в работа и в даване те биваха поучавани да съдействат на Бога и един на друг. Те трябваше да сътрудничат също при построяването на духовното здание - Божия храм в душата.

Организация

Още в началото на тяхното излизане от Египет бяха предадени някои уроци за обучението и дисциплинирането им. Дори преди да напуснат Египет, бе образувана една временна организация, и народът бе разпределен на групи, ръководени от специални водачи. Организирането на народа привърши през време на пребиваването при планината Синай. Редът, така ясно изразен във всички Божии дела, проличаваше и в еврейската организация. Бог беше център на всяка власт и управление. Мойсей, като Негов представител, имаше задачата да прилага законите в Негово име. Следваше съвет на седемдесетте, после свещеници и князе, “началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели” (Числа 11:16, 17; Втор. 1:15) и накрая служители за изпълняване на специални длъжности. Лагерът бе подреден отлично: в средата му се намираше скинията - Божието обиталище, а около нея - шатрите на свещениците и левитите. Отделно всяко племе бе настанено до своето знаме.

Санитарните закони

Бяха установени съвършени санитарни правила. Те бяха наложени на народа не само като необходими за здравето, но и като условие за пребиваването между тях на Божието свято присъствие. Чрез Божествен авторитет Мойсей им заяви: “Господ твоят Бог твой ходи през сред стана ти, за да те избави;... затова станът ти трябва да бъде свет...” (Втор. 23:14).

Диетата

Възпитанието на израилтяните включваше всички техни навици на живот. Всичко, което засягаше благополучието им бе предмет на Божествената грижа и влизаше в сферата на Божествения закон. Даже и при снабдяването им с храна, Бог търсеше тяхното най-голямо добро. Манната, с която ги хранеше в пустинята имаше свойството да подкрепя техните физически, умствени и морални сили. Въпреки че мнозина от тях негодуваха от ограниченията в храната и копнееха да се върнат назад в дните, когато, както казваха те, “седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост” (Изх. 16:3), все пак Божият разумен избор за тях бе защитен по начин, който те не можеха да отрекат. При все че имаха да се справят с големи трудности в пустинята, във всичките им племена нямаше нито един слаб.

Божественото ръководство

Ковчегът, съдържащ Божия закон трябваше да ги води през всичките им пътувания. Мястото, където трябваше да разположат лагера, се посочваше от облачния стълп, който се спускаше надолу. Докато облакът почиваше над скинията, те оставаха на лагер. Когато се вдигаше, продължаваха пътя си. Спирането и тръгването им се отбелязваше с тържествен призив: “И когато ковчегът се дигаше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти... А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди израилеви хиляди” (Числа 10:35, 36).

Музиката и песента

Докато пътуваха през пустинята, много скъпи уроци се запечатваха в умовете на хората посредством песните. При избавлението от фараоновата армия, цялото израилево войнство се присъедини към изпяването на триумфалната песен. Далеч над пустиня и море проехтя радостният припев, а планинското ехо повтаряше хвалебната мелодия, “Пейте Господу, защото славно възтържествува” (Изх. 15:21). Тази песен се повтаряше често при пътуванията им, като окуражаваше сърцата и разпалваше вярата на пътуващите поклонници. Според Божието нареждане по дадените на Синай заповеди, придружени с обещанията за благоволение и разкази за Божиите чудни дела, извършени за избавлението им, бяха създадени песни, които се пееха в съпровод на музикални инструменти. Хората вървяха в такт с музиката и гласовете им се сливаха в песен на хвала.

Така мислите им се издигаха над изпитанията и трудностите на пътуването, неспокойният, размирен дух се укротяваше и успокояваше, принципите на истината се всаждаха в ума и вярата укрепваше. Задружното действие ги учеше на ред и единство и народът се свързваше по-тясно с Бога и един с друг.

Целта на Божията дисциплина

За Божиите действия спрямо Израил през време на четиридесетгодишното му пътуване из пустинята Мойсей казва: “...както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе”; “за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не” (Втор. 8:5, 2).

“Намери го в пуста земя. Да! В пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си..., така Господ сам ги води и нямаше с него чужд бог” (Втор. 32:10-12).

“Защото си припомни Своето свето обещание към слугата Си Авраама. Така изведе людете Си с веселие, избраните Си с пеене. Даде им земите на народите и те усвоиха плода, за който племената бяха се трудили, за да пазят Неговите повеления и да изпълняват законите Му” (Пс. 105:42-45).

Бог обкръжи Израил с всички удобства, даде им всички привилегии, които биха ги направили способен да издигне на почит името Му и да бъде благословение за околните народи. Той обеща на израилтяните, че ако вървят в пътя на послушанието, ще ги издигне “по-високо от всичките народи, които е направил за похвала, за именитост и за слава...”. “И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име и ще се боят от тебе”. Народите, които ще чуят всички тия наредби и закони ще рекат: “Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ” (Втор. 26:19; 28:10; 4:6).

Поучаването в Божия закон

В законите поверени на Израил се даваха изрични наставления относно възпитанието. На планината Синай Бог се бе открил на Мойсей като “жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност” (Изх. 34:6). На тези велики принципи, въплотени в Божия закон, бащите и майките в Израил трябваше да учат чадата си. По Божие нареждане, Мойсей им бе заявил: “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти. И на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш, и когато ставаш” (Втор. 6:6, 7).

Наставленията обаче трябваше да бъдат учени не като суха теория. Онези, които искат да предават истина на другите, трябва сами да прилагат на дело нейните принципи. Те могат да влияят на другите само тогава, когато отразяват Божия характер чрез своята праведност, благородство и несебелюбие.

Нагледните уроци

Истинското възпитание не е да насилваш с наставления неподготвения и невъзприемчивия ум. Първо трябва да бъдат пробудени умствените сили и да се прояви интерес към наставленията. Божият учебен метод имаше предвид това. Този, Който създаде ума и постанови неговите закони, осигури и начина, по който той можеше да се развие в съгласие с тях. В дома и в светилището, чрез нещата от природата и изкуството, чрез труда и почивката, чрез свещените сгради и паметниците, чрез методите, обрядите и безбройните символи Бог предаваше на Израил уроци, които илюстрираха Неговите принципи и запазваха спомена за чудните Му дела. И тогава, когато у някого се породеше интерес и той запиташе, наставлението се запечатваше в ума и в сърцето.

В Божия план за възпитанието на избрания народ се открива, че съвършен е животът съсредоточен в Бога. Той е взел мерки да бъде задоволявана всяка нужда на човека; и се стреми да развие всяка способност, която му е дал.

Бог - авторът на всяка красота, сам неин любител - е дал и възможност на чадата си да се задоволи любовта им към красивото. Той е предвидял средства и за удовлетворяване на техните социални нужди, за нежните благотворни приятелски връзки, които допринасят тъй много за култивиране на съчувствие и за облекчаване и подслаждане на живота.

Годишните празници

Като средство за възпитание празниците на Израил заемаха важно място. В обикновения живот семейството беше както училище, така и църква, като родителите бяха учителите и в духовните, и в земните познания. Три пъти в годината обаче имаше определени периоди за социални срещи и поклонение. Те се провеждаха първо в Сило, а след това в Ерусалим. Присъствие се изискваше само от бащите и синовете. Обаче никой не желаеше да пропусне добрите случаи, които празниците представяха, и доколкото бе възможно там бяха всичките членове на семейството, а заедно с тях, като обект на гостоприемството им бяха и чужденецът, левитът и сиромахът.

Пътуването до Ерусалим в простия, патриархален стил, сред красотите на пролетта, богатствата на лятото или зрялата слава на есента, доставяше голяма наслада. Всички идваха с благодарствени приноси - от побелелия старец до най-малкото дете, за да се срещнат с Бога в Неговото свято обиталище. По време на пътуването на децата се разказваха преживяванията от миналото, историите, които и възрастни, и млади все още толкова много обичаха. Пееха се песните, които и в миналото ехтяха в пустинята. Божиите заповеди също се пееха. Тъй като пеенето бе свързано с благословените влияния на природата и на приятното човешко общуване, всичко това се запечатваше завинаги в паметта на много деца и юноши.

Пасхалната служба

Церемониите, които можеха да се наблюдават в Ерусалим, свързани с пасхалната служба - вечерното събрание, мъжете с препасан кръст с обуща на нозете и с тояга в ръка, бързото ядене, агнето, безквасния хляб и горчивите треви, в тържествената тишина разказването на историята за поръсването на вратата с кръв, погубващия ангел и тържественото излизане от страната на робството - естеството на всичко това съживяваше въображението и се запечатваше в сърцето.

Празникът при събиране на реколтата

Празникът на шатрите, или жетвено-благодарственият празник, със своите жертвоприношения от плодовете на овощни градини и нивя, седемдневно живеене на лагер в обрасли с шума беседки, социалните срещи, свещената възпоменателна служба и щедрото гостоприемство към Божиите работници - левитите на светилището, и към Неговите чада, чужденците и сиромасите, изпълваше всяко сърце с благодарност към Този, Който бе “увенчал годината със Своята доброта” и по Чиито “пътеки капе тлъстина”.

Набожните в Израил празнуваха така почти цял месец в годината. През този период те бяха освободени от всякакви грижи и труд и посвещаваха почти всичкото време на целите на възпитанието, в най-висшия смисъл на това разбиране.

Притежаването на земя

Като даде наследство на народа Си, Бог имаше за цел да научи хората, а чрез тях и всички следващи поколения, на правилни принципи за притежаването на земя. Ханаанската земя беше разпределена между целия народ с изключение на левитите като служители на светилището. Макар че някой можеше да прехвърли имота си на другиго за известно време, той не можеше да продаде завинаги наследството на децата си. В случай че можеше да направи това, имаше право да го откупи по всяко време. Дълговете се опрощаваха всяка седма година, а в петдесетата или юбилейната година всеки поземлен имот се връщаше обратно на първоначалния му притежател. По този начин всяко семейство си осигуряваше притежанието на своя имот, а също се осъществяваше една защита срещу крайностите както на богатството така и на бедността.

Специалното средство за възпитание

С разпределянето на земята Бог осигури на народа, както бе направил и за обитателите на Едем, едно занимание, твърде благоприятно за тяхното развитие, - грижата за растения и животни. Друго средство, което Бог бе предвидял за тяхното възпитание бе прекъсването на земеделската работа всяка седма година, като земята не се обработваше, а това, което израстеше от само себе си се оставяше на бедните. Така се даваше повече възможност за по-разширено изучаване, за социално общуване и за богослужение, както и за упражняване на благотворителност, която тъй често бива занемарявана поради грижите и житейските дела.

Ключът към разрешаване на днешните проблеми

Ако принципите на Божия закон относно разпределението на имота се прилагаха в света и днес, колко различно би било състоянието на народа! Спазването на тези принципи би предотвратило страшните злини, които през всички времена са произлизали от подтискането на бедните от страна на богатите и от омразата на бедните към богатите. Така би се попречило на трупането на грамадни богатства, а в същото време би допринесло и за предотвратяване на невежеството и упадъка на десетки хиляди хора, чийто зле платен труд служи за натрупването на тези колосални богатства. То би помогнало също и за мирното разрешаване на много проблеми, които днес застрашават да изпълнят света с анархия и кръвопролитие.

Признаването на Бога като собственик

Посвещаването на Бога на една десета част от всеки приход, бил той от овощната градина или от житната нива, от стадата и добитъка или от труда на мозъка и ръката; даването на втори десятък за подпомагане на бедните, както и за други благотворителни цели, имаха за цел да напомнят постоянно на народа, че Бог е притежателят на всичко, и че това са случаи за тях да бъдат проводници на Неговите благословения. Това бе обучение, приспособено да убива у тях всяка проява на тесногръдо себелюбие и да развива широта и благородство на характера.

Познаването на Бога, общуването с Него чрез изучаване и труд, развиването на характер подобен на Неговия - това бяха източникът, средствата и целта на възпитанието на Израил - възпитанието, което се предаваше от Бога на родителите, а чрез тях - на децата им.

Училищата на пророците

“И седяха при нозете Ти, за да приемат думите Ти”

Опасността от езичество

Навсякъде, където в Израил се провеждаше Божият план за възпитанието, резултатите свидетелстваха за Неговия Автор. Но в твърде много семейства определеното от Бога обучение както и характерите, които се развиваха чрез него, в еднаква степен не сочеха на Него. Божият план се изпълняваше само частично и несъвършено. Чрез неверие и незачитане на Божиите наставления Израил се бе заобиколил с такива изкушения, че малцина имаха силата да им устоят. При установяването си в Ханаан израилтяните “не изтребиха племената според както Господ им бе заповядал, но се смесиха с тия народи и се научиха на техните дела; тъй щото служиха на идолите им, които станаха примка за тях.” Сърцето им не бе в ред с Бога, “нито бяха верни на завета Му. Но Той като многомилостив прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си... и си спомняше, че бяха плът, вятър който прехожда и не се връща” (Пс. 106:34-36, 78:37-39).

Родителско безразличие

Бащите и майките в Израиля станаха равнодушни към задълженията си спрямо Бога и към задълженията си спрямо своите деца. Поради неверието в дома и идолопоклонническите влияния отвън много еврейски младежи получаваха възпитание, различаващо се твърде много от онова, което Бог бе планирал за тях. Те се учеха на пътищата на езичниците.

Училищата като защита

За да се предотврати растящото зло, Бог даде на разположение други средства в помощ на родителите в делото на възпитанието. Още от най-ранно време пророците се признаваха като назначени от Бога учители. В най-висшия смисъл на думата пророкът бе човек, който говори чрез прякото Божие вдъхновение и съобщава на народа получените от Бога вести. Но това название се даваше и на хора, които не бяха пряко вдъхновявани от Бога, но все пак бяха призвани от Него да учат народа на Божиите дела и пътища. За обучението на такива учители Самуил по поръка от Господа основа училищата на пророците.

Учителите и учениците

Тези училища бяха предназначени да служат като бариера срещу широко разпространяващата се поквара, да допринасят за умственото и духовното благополучие на младежта и да спомагат за просперитета на нацията, като й осигуряват квалифицирани мъже, действащи със страх от Бога като водачи и съветници. За тази цел Самуил събра групи от млади хора - набожни, интелигентни и прилежни, наричани синове на пророците. Те изучаваха Словото и делата на Бога, а Неговата животодаваща сила съживяваше умствените им и душевни сили и учениците получаваха мъдрост от горе. Наставниците бяха не само добре обучени в Божествената истина, но и самите те се радваха на близостта с Бога и бяха приели от Него специалния дар на Духа Му. Те имаха уважението и доверието на народа, както по отношение на учеността, така и по отношение на благочестието им. Във времето на Самуил имаше две такива училища - едно в Рама, дома на пророка, и другото в Кириатиарим. По-късно бяха основани и други.

Практическото обучение

Учениците в тези училища се издържаха сами, чрез личен труд като обработваха земята или се занимаваха с някоя ръчна работа. В Израил това не се смяташе за нещо странно или унизително, напротив, за грях се смяташе децата да израстват, без да са запознати с полезен труд. Всеки младеж, независимо дали родителите му бяха богати или бедни, бе учен на някакъв занаят. Дори и да бе обучаван за някоя свещена длъжност, познанията върху практическия живот се смятаха за жизнено важни за полезността на живота. Мнозина и от учителите също се поддържаха чрез ръчния труд.

Курс на обучение

Както в училището, така и в дома, голяма част от обучението бе устно; но младежите се научаваха също да четат еврейските писания и пергаментните свитъци на Старозаветните писания бяха достатъчни за изучаване. Главните предмети за изучаване в тези училища бяха: Божия закон, с дадените на Мойсей наставления, свещена история, свещена музика и поезия. В докладите на свещената история се проследяваха стъпките на Йехова. Разглеждаха се великите истини, представени чрез символите на службата в светилището, и чрез вярата се схващаше главният предмет на цялата система - Божият Агнец, който трябваше да вземе греховете на света. Подхранваше се дух на преданост. Учениците бяха учени не само да се молят, но и как да се молят, как да се приближават до своя Творец, как да упражняват вяра в Него и как да разбират и да бъдат послушни на ученията на Неговия Дух. Осветеният ум изваждаше от Божията съкровищница нови и стари неща, а Божият Дух се изявяваше в пророчество и свещени песни.

Резултатите

Училищата се оказаха като едно от най-ефикасните средства за запазването на оная праведност, която “възвишава народ” (Пр. 14:34). Те допринесоха в не малка степен да се положи основата на онова чудно благополучие, с което се отличаваше царуването на Давид и Соломон.

Давид и Соломон

Принципите, преподавани в пророческите училища бяха същите, които оформиха характера и живота на Давид. Божието слово беше неговият възпитател. “Чрез Твоите правила станах разумен, казваше той... Приклоних сърцето си, за да върша повеленията Ти” (Пс. 119:104-112). Ето защо Бог нарече Давид в младостта му, когато го призва на царския престол, “човек според сърцето Ми” (Деян. 13:22).

В ранния живот на Соломон също се виждат резултатите от Божия план за възпитание. И Соломон в младостта си направи същия избор като Давид. Над всяко земно благо той поиска от Бога мъдро и разумно сърце. И Бог му даде не само това, но и онова, което не бе поискал - богатство и слава. Силата на неговия разум, големите му познания и славата на царуването Му, бяха чудо за света.

Величието на Израил

През царуването на Давид и Соломон Израил достигна висините на своето величие. Бе изпълнено обещанието, дадено на Авраам и повторено и чрез Мойсей: “Понеже, ако пазите прилежно всички тия заповеди, които ви аз заповядвам, и ги вършите - да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему, тогава Господ ще изгони отпред вас всички тия народи и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас. Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и Ливан, от реката, сиреч реката Ефрат, дори до Западното море ще бъде пределът ви. Никой не ще може да устои пред вас” (Втор. 11:22-25).

Смесването с идолопоклонници; отстъпничеството

Но всред благополучието ги дебнеше опасност. Грехът на Давид в по-късните му години, макар и да го бе искрено изповядал и заради него да бе горчиво наказан, одързости народа да нарушава Божиите заповеди. Също и Соломоновият живот след многообещаващото си утро бе помрачен от отстъпничество. Желанието му за политическа власт и себеиздигане въвлече Израил в съюз с езически народи. Среброто на Тарсис и златото на Офир бяха осигурени чрез пожертване на честността и предаване на святите истини. Общуването с идолопоклонци и встъпването в брак с езически жени поквариха неговата вяра.

Отстъпничеството

По този начин бариерите, които Бог бе издигнал за безопасността на народа Си, бяха срутени и Соломон се отдаде на поклонение на фалшиви богове. На върха на Елеонската планина, срещу храма на Йехова бяха издигнати гигантски идоли и олтари за служба на езически божества. Като отхвърли верността си към Бога, Соломон изгуби и себевладението си. Фината му чувствителност бе притъпена. Съзнателният, разсъдлив дух от ранните години на царуването му се измени. Гордостта, амбицията, разсипничеството и себеугаждането принесоха плодове на жестокост и насилие. Справедливият някога, състрадателен и богобоязлив управител, стана тиранин и угнетител. Той, който при освещаването на храма се бе молил за хората да отдадат сърцата си всецяло на Господа, по-късно стана техен съблазнител. Соломон обезслави себе си, обезслави Израил, обезслави Бога.

Народът, с който се гордееше, следваше по неговите стъпки. Покаянието му, макар и по-късно направено, не предотврати появяването на злото, което беше посял. Дисциплината и възпитанието, които Бог бе определил за Израил биха разграничили евреите по всичко в живота от другите народи. Тази особеност, която би трябвало да приемат като специална привилегия и благословение, не бе желателна за тях. Замениха простотата и себеобладанието, така жизнено важни за най-висшето развитие, с великолепието и себеугодничеството на езическите народи. Тяхната амбиция бе, да са като всичките други народи (по 1 Царе 8:5). Божият план за възпитанието бе отречен, авторитетът Му - непризнат.

С отхвърлянето на Божиите пътища и заменянето им с човешки започна пропадането на Израил, което продължи, докато еврейският народ стана плячка на народите, чийто начин на живот бе избрал да следват.

Божият план е непроменим

Като народ израилевите чада не приеха благословенията, които Бог желаеше да им даде. Те не оцениха Неговата цел, нито Му съдействаха за постигането й. Но въпреки че така от Бога се отделят отделни личности и дори цели народи, целта Му за уповаващите се в Него е непроменима. “...всичко, що прави Бог, ще бъде вечно” (Екл. 3:14).

Докато има различни степени на развитие и различни прояви на Неговата сила за посрещане нуждите на човеците в различните векове, Божието дело във всяко време е едно и също. Учителят е същият. Божият характер и Неговият план са същите. При него “няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).

“За наше поучение”

Преживяванията на Израил са записани за наше поучение. “А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1 Кор. 10:11). И при нас, както при древния Израил, успехът във възпитанието зависи от верността, с която се провежда планът на Създателя. Придържането към принципите на Божието слово ще донесе такива големи благословения, каквито щяха да бъдат дадени и на еврейския народ.

Животът на велики мъже

Резултатите на истинското възпитание

Свещената история ни дава много нагледни илюстрации за резултатите от истинското възпитание. Представя ни много благородни примери на хора, чиито характери са били оформени под Божественото ръководство; мъже, чийто живот е бил за благословение на техните съчовеци и които са живяли в света като представители на Бога. Между тях са Йосиф и Даниил, Мойсей, Елисей и Павел - най-великите държавници, най-мъдрият законодател, един от най-верните реформатори и най-знаменитият учител, познат в този свят с изключение на Този, Който говореше така, както никой друг не е говорил.

Йосиф

Още в ранните години на своя живот, тъкмо когато преминаваха от юношество към пълна възраст, Йосиф и Даниил бяха отделени от домовете си и отведени като пленници в езически страни. Особено Йосиф бе подложен на изкушения, които му предлагаха богати възможности за спечелване на богатства. В бащиния си дом той беше нежно обичано дете; в дома на Петефрий - роб, а после довереник и другар; делови човек, възпитан чрез учение, наблюдение и контакти с хората; в затвора на фараона - държавен затворник, осъден несправедливо, без надежда за оправдание или изгледи за освобождение; при една голяма криза бе повикан за водач на народа - това го направи способен да запази своята праведност.

Опасности при благоденствие

Ранните години на Йосиф

В детинството си Йосиф бе научен да обича Бога и да се бои от Него. Често пъти в шатъра на баща си под сирийските звезди той бе чувал историята за нощното видение във Ветил, за стълбата от небето до земята и слизащите и изкачващите се ангели, за Онзи, Който се откри на Яков от престола горе. Разказвана му бе и историята за борбата край Явок, когато, отхвърляйки подхранвани грехове, Яков излезе победител и получи титлата “княз Божий”.

Като момче Йосиф бе овчарче и пасеше стадата на баща си. Неговият чист и прост живот благоприятстваше за развитието както на физическите, така и на умствените му сили. Чрез общуване с Бога посредством природата и изучаването на великите истини, които се предаваха от баща на син, той бе придобил здрав разум и твърдост в отстояване на принципите си.

Кризата

В кризата на своя живот, когато предприемаше онова ужасно пътуване от дома на своето детство в Ханаан до робството, което го очакваше в Египет, поглеждайки за последен път хълмовете, що скриваха шатрите на близките му, Йосиф си спомни за Бога на баща си. Спомни си за уроците, на които го бе учил баща му, и цялата му душа бе обхваната от желанието да остане верен - винаги да постъпва като поданик на небесния Цар.

Обучен за служба

В своя горчив живот на чужденец и роб, сред гледки и гласове на порочност и примамки към езическо поклонение, заобиколен от цялата привлекателност на богатството, културата и помпозността на царския двор, Йосиф остана твърд на решението си. Той бе научил урока да се покорява на дълга си. Верността във всяко житейско положение - от най-низкото до най-високото, го обучи за най-висша служба.

По времето, когато бе извикан в двореца на фараона, Египет бе най-великата държава на земята. По цивилизованост, изкуство и наука тя нямаше съперник. През периоди на най-големи трудности и опасности, Йосиф управляваше делата на царството и това той вършеше така, че спечели доверието на царя и народа. Фараонът го постави “господар на дома си и управител на всички си имот, за да връзва първенците му по волята си и да поучава старейшините му” (Пс. 105:21, 22).

Боговдъхновеното слово ни открива тайната на Йосифовия живот. С думи, притежаващи божествена мощ и красота, произнасяйки благословение над децата си, Яков каза следното за своя най-любим син:

Тайната на Йосифовото величие

“Йосиф е плодоносна вейка,

плодоносна вейка край извор;

клончетата й се простират по стената.

Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и преследваха го;

но лъкът му запази якостта си

и мишците на ръцете му се укрепиха

чрез ръцете на Силния Яковов...

Чрез Бога на Отца ти..., Който ще те благославя

с небесни благословения отгоре,

с благословения на бездната, която лежи отдолу...

Благословенията на отца ти превишаваха

благословенията на праотците ми

до високите върхове на вечните планини;

те ще бъдат на Йосифовата глава

и на темето на превъзходния между братята си” (Бит. 49:22-26).

Котвата на Йосиф беше вярност към Бога и вяра в Невидимия. В това се криеше тайната на неговата сила.

“И мишците на ръцете му се укрепиха

чрез ръцете на Силния Яковов.”

Даниил; опасности във Вавилон

Положението на Даниил и неговите другари през първите им младежки години във Вавилон, е било явно по-благоприятно от това на Йосиф в началото от живота му в Египет. Но и техният характер бе подложен на изпитания, които едва ли са били по-леки. От еврейските им домове със сравнително проста обстановка тези младежи от царско потекло бяха преместени в най-великолепния град, в двореца на най-великия монарх и бяха отделени, за да бъдат обучени за специална служба на царя. Силни бяха изкушенията, които ги заобикаляха в онзи покварен и луксозен дворец. Фактът, че те, поклонниците на Йехова бяха пленници във Вавилон, че съдовете на Божия дом бяха поставени в храма на вавилонските богове и че самият израилски цар беше пленник на вавилонците, се цитираше самохвално от победителите като доказателство, че тяхната религия и обичаи превъзхождат еврейските. Но точно при тези обстоятелства, чрез униженията, които Израил си докара поради отклонението си от Йехова, Бог доказа на Вавилон Своето превъзходство, светостта на Своите изисквания и сигурните резултати от послушанието. Това свидетелство Той даде, както единствено би могло да се даде, чрез останалите твърди във верността си.

Изпитване на характера

В началото на кариерата им, за Даниил и неговите другари настъпи решително изпитание. Нареждането да им се дава храна от царската трапеза беше израз на благоволението на царя към тях и на грижата му за тяхното здраве. Но тя бе посветена на идолопоклонство, тъй като част от нея се жертваше на идоли. Споделяйки царското изобилие, за младежите можеше да се сметне, че се присъединяват към почитта на фалшивите богове. В такова поклонение верността към Йехова им забраняваше да участват, нито пък смееха да рискуват да се подадат на изтощаващото въздействие на лукса и разточителството върху физическото, умственото и духовното развитие.

Даниил и другарите му бяха вярно наставени в принципите на Божието слово. Те се бяха научили да жертват земното заради небесното и да се стремят към най-висшето благо. И получиха награда за това. Навиците им на въздържание, както и чувството на отговорност като Божии представители, допринесоха за най-благородното развитие на тялото, ума и душата. В края на обучението им, когато за почетните постове в царството бяха изпитани заедно с други кандидати, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария” (Даниил 1:19).

Първи измежду учениците

В двореца на Вавилон бяха събрани представители от всички страни, мъже с най-големи таланти, надарени с богати природни дарби и с най-висшата култура, която можеше да даде този свят. Въпреки това всред всички тях нямаше съперник на еврейските пленници. По физическа сила и красота, по умствени способности и литературни познания те бяха ненадминати. “И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство” (Даниил 1:20).

Ненадминат държавник

Непоклатим във вярност към Бога и в самообладание, Даниил със своето благородство и учтиво, почтително отношение спечели в своята младост “благоволение и милост” пред езическия офицер, на чието подчинение бе. Тези черти характеризираха целия му живот после. Той бързо се издигна до положението на пръв министър в царството. През времето на царуването на няколко последователни монарси, пропадането на Вавилон и издигането на едно съперническо царство мъдростта и държавничеството на Даниил, неговият тъй съвършен такт, учтивост и истинска доброта на сърцето, съчетани с твърдо придържане към принципите бяха такива, че дори и враговете му биваха заставяни да признаят, че “не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен” (Даниил 6:4).

Божи посланик

Докато Даниил се държеше за Бога с непоклатима вяра духът на пророческата сила дойде над него. Хората изразиха почитта си към него, като му възложиха отговорностите на двореца и тайните на царството. От друга страна Бог го почете, като го направи Свой посланик и го научи да чете тайните на бъдещите векове. Езически монарси, чрез общуването си с небесния представител, бяха принудени да признаят Бога на Даниил. “Наистина, каза Навуходоносор, вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни...” А Дарий, в своето възвание “до всички племена, народи, и езици, които живеят по целия свят”, възвеличи “Данииловия Бог” като живия Бог, Който е утвърден до века и Неговото царство е царство, което няма да се наруши”, Той избавя и отървава и върши... чудеса на небесата и на земята” (Даниил 2:47, 6:25-27).

Чрез мъдростта и справедливостта, чрез чистотата и благостта си, проявена в ежедневния си живот, чрез предаността си към интересите на народа (и то езически) Йосиф и Даниил останаха верни на принципите, на които бяха поучавани в младините си, верни на Този, Чийто представители бяха. Тези мъже бяха почитани от целия народ, както в Египет, така и във Вавилон. И езическият народ, както и всички народи, с които те бяха в контакт, виждаха в тях илюстрация за добротата и благотворителността на Бога, илюстрация за любовта на Христос.

Благородно доживотно дело

Какво само бе делото на живота на тези благородни евреи! Когато се сбогуваха с дома на своето детство не бяха и сънували дори за високото предназначение, което ги очакваше! Верни и твърди, те се поддаваха на Божието ръководство, за да осъществи Бог чрез тях Своето намерение.

Истините, открити чрез тези мъже, Бог желае да се откриват и чрез младежите на днешното време. Историята на Йосиф и Даниил е илюстрация на онова, което Той ще направи за хората, що Му отдават себе си и с цялото си сърце се стремят към осъществяването на Неговото намерение.

Най-голямата нужда на света

Най-голямата нужда на света е нуждата от хора, хора, които не ще могат да бъдат купени или продадени; хора, които са верни и честни до дълбините на душата си; хора, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката към полюса; хора, които ще застанат за правото, дори и небесата да паднат.

Самодисциплина

Но такъв характер не е резултат на случая; не се дължи на специални благоволения или дарования на Провидението. Благородният характер е резултат на самодисциплина, на подчиняване по-низшето естество на по-висшето, на предаване на личното аз в служба на Бога и на човека с любов.

На младежите трябва да се внуши истината, че дарбите, които притежават, не са тяхна собственост. Силата, времето, интелекта, са само дадени в заем съкровища. Те принадлежат на Бога и всеки младеж трябва да бъде решен да ги употребява за най-висше добро. Той е един клон, от който Бог очаква плод; домакин, чийто капитал трябва да се увеличава; светлина, която трябва да осветява тъмните места на света.

На всеки младеж, на всяко дете предстои да извършат дело за прослава на Бога и за издигане на човечеството.

Елисей

Първите години на своя живот Елисей прекара сред тишината на провинцията, където бе поучаван от Бога и природата и дисциплиниран от полезния труд. Във време на почти всеобщо вероотстъпничество домът на неговия баща бе сред онези, които не бяха преклонили коляно пред Ваала. Домът им бе място, където Бог се почиташе и където се изпълняваха вярно всички задължения на всекидневния живот.

Син на богат земеделец, Елисей се залови за работата, която беше най-близо до него. Въпреки, че притежаваше способности на водач на народа, той прие да бъде обучаван в обикновените житейски задължения. За да може да управлява мъдро, нужно бе да се научи да слуша. Чрез вярност в малките неща, бе подготвен за по-високи длъжности.

Вярност в малките неща

По дух Елисей бе смирен и кротък, но също и енергичен и твърд. Изпитваше силна боязън и любов към Бога. При изпълнението на обикновения кръг от ежедневни задължения придобиваше твърдост във волята и благородство на характера и напредваше постоянно в благодат и знание. Докато сътрудничеше на баща си в домашните задължения, се учеше да сътрудничи на Бога.

Елисей бе призован за пророк, когато заедно със слугите на баща си ореше нивата. Упътен от Бога да потърси свой заместник, Илия метна кожуха си на плещите на младежа. Елисей разбра значението на призива и се покори. Той “стана, та последва Илия и му слугуваше” (3 Царе 19:21). Отначало от Елисей не се изискваше някаква голяма работа; той все още продължаваше да расте в дисциплината чрез обикновените житейски длъжности. За него се казва, че поливал вода върху ръцете на Илия, господаря му. Като личен прислужник на пророка, продължаваше да бъде верен в малките неща и с ежедневно увеличащава се твърдост във волята се подготвяше да се посвети на мисията, за която беше избран от Бога.

Твърдост в постигане на целта.

Решителността на Елисей бе изпитана, когато бе призован. Обърна се да последва Илия, но пророкът му нареди да се завърне у дома. Необходимо бе добре да размисли какво ще му струва да приеме или да отхвърли призива. Но Елисей разбра ценността на случая. За нищо на света не би пропуснал възможността да стане Божи вестител или да пожертва привилегията да живее в обществото на Неговия служител.

Изпит на вярата

Когато мина време и Илия бе приготвен да бъде възнесен, Елисей беше вече готов за негов заместник. Тогава вярата и решителността му бяха изпитани многократно. Той постоянно придружаваше Илия в неговата служебна обиколка, защото знаеше, че промяната скоро ще настане. И на всяко място, където се спираха, пророкът го поканваше да се върне обратно. “Седи тука, моля, му казваше той, защото Господ ме прати до Ветил.” Но в работата си с ралото Елисей се бе научил да издържа и да не се обезкуражава. Сега, когато бе сложил ръката си на ралото на една друга служба, не искаше да бъде отклонен от целта. И колкото пъти биваше поканван да се върне, отговорът му бе: “Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя” (4 Царе 2:2).

Най-големият дар

“И тъй, отидоха и двамата... А те двамата застанаха при Йордан. И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти, но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде. И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части. И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята” (4 Царе 2:6-15).

Отсега нататък Елисей щеше да заеме мястото на Илия. Той, който бе верен в малкото, се оказа верен и в многото.

Плодовете на практическото обучение

Илия, човекът на силата, беше инструмент на Бога за унищожаването на гигантски злини. Идолопоклонството, поддържано от Ахав и езичницата Изавел и развращавало народа, бе отхвърлено. Вааловите пророци бяха избити. Целият израилски народ бе дълбоко разтърсен и мнозина се връщаха към поклонение на Бога. Сега за заместник на Илия бе необходим човек, който с кротко и търпеливо наставляване би могъл да води Израил по безопасни пътища. Точно за това дело Бог подготвяше Елисей още от ранната му възраст.

Урок за всички

Този урок е за всички. Никой не може да знае каква цел преследва Бог със Своята дисциплина. Всички обаче могат да бъдат уверени, че верността им в малките неща е доказателство, за годността им и за по-големите отговорности. Всяко дело на живота е едно откровение на характера и само този, който се окаже в малките работи “работник, който няма от що да се срамува” (2 Тим. 2:15), ще бъде почетен от Бога с по-достойни постове.

Мойсей

Мойсей беше по-млад от Йосиф или Даниил, когато бе отделен от закрилящата грижа на дома на неговото детство. Но все пак същите средства, оформили техният характер, оформиха и неговия. Само дванадесет години той прекара с еврейските си роднини, но през тези години бе положена основата на неговото величие, положена от ръката на една, която малко познаваше славата.

Наставленията на неговата майка

Йохаведа бе жена и робиня. Нейният жребий в живота бе скромен, а товарът й - тежък. Но като се изключи Мария от Назарет, от никоя друга жена светът не е получавал по-големи благословения. Знаейки, че детето й скоро ще бъде лишено от грижите й и ще се даде в ръцете на хора, не познаващи Бога, тя се стараеше с голяма сериозност да свърже душата му с Небето. Стремеше се да всее в сърцето му любов и вярност към Бога. Тази своя задача тя изпълни вярно. Никакви влияния по-късно не бяха в състояние да заставят Мойсей да се откаже от принципите на истината, на които го бе научила майка му.

В училищата на Египет

От скромния дом в Гесен синът на Йохаведа премина в палата на фараоните, за да бъде приет от египетската принцеса като желан и възлюбен син. В училищата на Египет Мойсей получи най-висше гражданско и военно обучение. Силно привлекателен, с хубаво телосложение и с благородна осанка, с развит ум и княжеско държане, признат за безспорен военен водач, той стана гордостта на народа. Египетският цар бе също и член на свещенството и Мойсей бе запознат с всички тайни на египетската религия, въпреки че отказваше да участва в езическото идолопоклонническо богослужение. По онова време Египет бе все още най-мощната и най-цивилизованата държава в света и Мойсей като негов бъдеш монарх бе наследник на най-високите почести, които този свят можеше да даде. Той обаче направи по-благороден избор. За прославата на Бога и за избавлението на своя потъпкан народ, Мойсей пожертва почестите на Египет. И тогава, в особен смисъл, Бог се зае с неговото възпитание.

Урокът от поражението

Мойсей все още не бе подготвен за своето доживотно дело. Той все още не бе научил урока на зависимост от Божествената сила. Той не проумяваше Божията цел. Надяваше се да избави Израил със силата на оръжието. За тази идея той рискува всичко - и пропадна. В поражението и разочарованието си стана бежанец и изгнаник в чужда земя.

Обучение за водачество

В пустините на Мадиам Мойсей прекара четиридесет години като овчар. Наглед откъснат завинаги от мисията на своя живот, той получаваше дисциплината, жизнено необходима за нейното осъществяване. Нужната мъдрост за управляването на едно невежо и недисциплинирано множество се придобиваше само чрез самообладание. Като се грижеше за овцете и нежните агънца, той щеше да се сдобие с онзи опит, който би го направил верен и дълготърпелив пастир на Израил. За да може да стане Божи представител, той трябваше да се учи от Него.

Заобикалящите го влияния в Египет, любовта на неговата майка осиновителка, собственото му положение на царски внук, луксът и порокът, които примамваха по хиляди начини, елегантността, прелъстителността и мистицизмът на фалшивата религия бяха оставили своя отпечатък върху ума и характера му. В строгата простота на пустинята всичко това изчезна.

Сам с Бога

Сред тържественото величие на планинската усамотеност Мойсей беше сам с Бога. Навсякъде бе написано името на Създателя. На Мойсея се струваше, че стои в Неговото присъствие и че е покровителстван от Неговата сила. Тук самонадеяността му бе пометена. В присъствието на Безпределния съзна колко слаб, неспособен, колко късоглед е човек.

В пустинята Мойсей придоби онова, което го придружаваше през годините на неговия отруден и пълен с грижи живот - чувството за личното присъствие на Божеството. Той не само гледаше напред във вековете към времето, когато Христос щеше да бъде изявен в плът, но и Го виждаше да придружава израилевото войнство през всичките му пътувания. Когато беше криво разбран и зле представян или заставян да понася укори или хули и да гледа в лицето на опасността и смъртта, той издържаше “като един, който вижда Невидимия” (Евр. 11:27).

Мойсей не просто мислеше за Бога, той го виждаше. Беше постоянно пред очите му; никога не изгуби от погледа си Неговото лице.

За Мойсей вярата не беше предположение или догадка, а действителност. Той вярваше, че Бог ръководи живота му по специален начин и Го признаваше във всички детайли. На Него се уповаваше за сила да противостои на всяко изкушение.

Желаеше да изпълни поверената му работа с възможния най-голям успех и постави цялата си зависимост на Божествената сила. Чувстваше нужда от помощ, искаше я, сграбчваше я чрез вяра и с увереност за поддържащата сила вървеше напред.

Резултати от обучението

Такава беше подготовката на Мойсей при неговото четиридесетгодишно обучение в пустинята. Безпределната Мъдрост не смяташе, че периодът е твърде дълъг или цената твърде голяма за придобиването на този опит.

Резултатите от обучението, от изучаваните в пустинята уроци са свързани не само с историята на Израил, но и с всичко онова, послужило оттогава до днес за световния прогрес. Ето най-висшето свидетелство за величието на Мойсей, оценката за неговия живот, дадена от Небето: “Не се издигна вече в Израил пророк като Мойсей, когото Господ познаваше лице с лице” (Втор. 34:10).

Павел

Към вярата и опитността на галилейските ученици, които придружаваха Исус, се добави в делото на евангелието и устремната енергия и интелектуалната мощ на един равин от Ерусалим. Римски гражданин, роден в езически град; евреин не само по рождение, но и по дългогодишно възпитание, с патриотична преданост и религиозна вяра; получил образование в Ерусалим от най-прочутия равин и обучен по всички закони и предания на отците, Савел от Тарс споделяше до най-висша степен гордостта и предразсъдъците на своя народ. Още като млад той стана почетен член на Синедриона. Смятаха го за многообещаващ мъж, ревностен защитник на древната вяра.

В богословските училища на Юдея Божието слово бе заместено от човешки разсъждения и ограбено от неговата сила чрез тълкуванията и преданията на равините. Ръководните принципи и подбудите на тези учители бяха себевъзвеличаване, любов към властване, ревниво поддържане на превъзходство, фанатизъм и презрителна гордост.

Водител в преследването

Равините се славеха с превъзходството си не само над другите народи, но и над масите от своя народ. Те страшно мразеха своите римски подтисници и подхранваха решението да си възвърнат своето национално върховенство със силата на оръжието. Мразеха и убиваха последователите на Исус, чиято вест на мир бе толкова противоположна на плановете и амбициите им. В това преследване Павел бе един от най-ревностните и неумолими дейци.

Във военните училища на Египет Мойсей бе изучил закона на грубата сила и това бе повлияло характера му така силно, че бяха нужни четиридесет години на тишина и близост с Бога и с природата, за да стане способен да води Израил чрез закона на любовта. Същият урок трябваше да научи и Павел.

Видението за Разпнатия

Видението за Разпнатия при портите на Дамаск промени целия ход на живота му. Преследвачът стана последовател, учителят - ученик. В неговия опит дните на мрак, прекарани в Дамаск в самота, бяха равни на години. Старозаветните писания, съхранявани в паметта му, бяха предмет на неговото изучаване, а Христос бе учител негов и самотата на природата - училище. Той отида в Арабската пустиня, за да изучава Писанията и да се запознае с Бога. Освободи душата си от предразсъдъците и преданията, оформили живота му, и приемаше наставленията от Източника на истината.

По-нататък животът му бе вдъхновяван от един принцип - принципа на самопожертвувателност и служене от любов. “Имам длъжност, каза той, към гърци и към варвари, към учени и към неучени” (Римл. 1:14). “...Христовата любов ни принуждава” (2 Кор. 5:14).

Занаятчия, проповедник, мисионер

Павел, най-великият от човешките учители с готовност изпълняваше както най-висшите, така и най-долните задължения. Признаваше необходимостта както от умствения, така и от физическия труд и работеше като занаятчия, за да се издържа. Упражняваше своя занаят - изработване на шатри, и в същото време ежедневно проповядваше евангелието в големите центрове на цивилизования свят. “Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене” (Деян. 20:34).

Съчувствие и проницателност

Освен че притежаваше големи интелектуални дарби, животът на Павел откриваше силата на рядка мъдрост. В ученията и в живота му се откриват принципи с голямо значение, засягащи неща, в които и най-големите умове на неговото време бяха невежи. Той притежаваше великата мъдрост да проявява силна проницателност и съчувствие, които правят човека способен да привлича другите, да пробужда по-добрата страна на природата им и да ги вдъхновява към по-добър живот.

Вслушвайте се в неговите думи, отправени до езичниците от Листра, когато им посочва Бога разкрит в природата, Източника на всяко добро, който “е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена и е пълнил сърцата ви с храна и веселба” (Деян. 14:17).

Като Учител на другите

Вижте го в тъмницата във Филипи, където въпреки измъченото си тяло пее хвалебна песен, смущавайки среднощната тишина. След като земетресението е разтворило широко вратите на затвора, но пак го чуваме да изрича към езическия тъмничар ободряващите думи: “Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука” (Деян. 16:28). И наистина всеки стои на мястото си, задържан от присъствието на един другар по окови. А тъмничарят, убеден в реалността на вярата, която поддържаше Павел, попита за пътя на спасението и се присъедини с цялото си семейство към преследваната група Христови ученици.

Изпреварил времето си

Вижте Павел в Атина, изправен пред съвета на Аеропага, как отговаря на науката с наука, на логиката с логика и на философията с философия. Забележете с какъв такт, породен от Божествената любов посочва Йехова като онзи “непознат Бог”, на когото неговите служители се покланяха несъзнателно; и цитирайки думите на техен поет, Го описва като Баща, чиито чада са те. Чуйте го как говори в онова време на касти, когато човешките права никак не се признаваха, как излага великата истина на братолюбие между хората, заявявайки, че Бог “направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята”. След това показва как във всичките постъпки на Бога към човека е вплетено като златна нишка Неговото намерение за благодат и милост към човечеството. Той “е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:23, 26, 27).

Пред Агрипа

Чуйте го в двореца на Феста, когато цар Агрипа, убеден в евангелската истина, възкликва: “Без малко ме убеждаваш да стана християнин!” И с каква благородна любезност посочва оковите си и му отговаря: “Молил се бих Богу, щото, било с малко, било с много не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови” (Деян. 26:28, 29).

Усилен живот

Така премина неговият живот, описан със собствените му думи: “...пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота” (2 Кор. 11:26, 27).

Радостта от служенето

“Като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злословят, умоляваме”; “като оскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко” (1 Кор. 4:12, 13; 2 Кор. 6:10).

Павел намираше своята радост в служенето и в края на живот на усилен труд, с поглед назад към борбите и победите, можа да каже: “Аз се подвизах в доброто войнстване...” (2 Тимотей 4:7).

Доволни от своя избор

Тези житейски истории са жизнено важни особено за младите. Мойсей се отказа от царски престол, Павел - от предимствата на богатството и славата в своя народ, за един труден живот в служба на Бога. За мнозина животът на тези мъже е живот на себеотрицание и жертва. Но наистина ли бе така? Мойсей смяташе укора заради Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища. Той го смяташе, че това е така, защото то наистина беше така. Павел заявява: “Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия” (Филип. 3:7, 8). Той беше доволен от своя избор.

Трайното величие

На Мойсей предлагаха палата на фараоните и трона на монарха. Но в онези господарски дворове се намираха грешните удоволствия, заради които хората забравят Бога. Вместо тях той избра “трайния имот и правдата” (Пр. 8:18). Вместо да се отдаде на египетското величие, предпочете да обвърже живота си с Божията цел. Вместо да стане законодател на Египет, предпочете да посвети живота си на Божията цел. По негово нареждане вместо закони на Египет, даваше закони на света. Стана Божий инструмент, чрез който Бог даде на хората принципите, представляващи защита както за дома, така и за обществото, които са краеъгълният камък за благоденствието на народите - принципи, признавани и днес от най-великите мъже на света като основа на всичко най-добро в човешките управления.

Величието на Египет се превърна на прах. Неговата сила и цивилизация преминаха. Но делото на Мойсей не може никога да загине. Великите принципи на правдата, които той живя, за да установи, са вечни.

С Христос

Мойсеевият живот на труд и тежко натоварващи сърцето грижи бе озаряван от присъствието на Този, Който “личи и между десет хиляди” и на Този, Който е “прелестен” (Песни 5:10, 16). С Христос при странстването из пустинята, с Христос на Планината на преображението, с Христос в небесните дворове. Неговият живот на земята бе благославящ и благословен, а в небето - почетен.

В своята разнородна работа Павел също бе подкрепян от силата на Христовото присъствие. “За всичко имам сила, каза той, “чрез Онзи, Който ме подкрепява”. “Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение, или глад, голота, беда, или нож?... Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ (Римл. 8:35-39).

Възнаграждението на живота

И все пак имаше една бъдеща радост, на която Павел гледаше като на възнаграждение за своя труд - същата радост, заради която Христос понесе кръста и презря срама, радостта да види плода на своя труд. “Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим?, писа той на солунците, които бяха приели истината. Защото вие сте наша слава и радост” (1 Сол. 2:19,20).

Кой може да измери резултатите, които целоживотната работа на апостол Павел даде на света? От всички благородни влияния, които облекчават страданието, утешават скръбта и обуздават злото, които издигат живота над себелюбивото и чувственото и го прославят с надеждата за безсмъртие, колко много се дължат на труда на Павел и неговите съработници, незабелязано пропътували с евангелието на Божия Син от Азия до бреговете на Европа?

Каква чест за един живот да бъде Божи инструмент и проводник на такива влияния за благословение? Каква слава ще бъде да се видят във вечността резултатите от делото на един цял живот?