"Познаването на Светия е разум". Издава книгоиздателство "Нов живот"
Изтегляне 2.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Универсалността на закона
- Свидетелството на природата
- Случаи за поуки от природата
- Тълкувателят на природата
- Нагледните поучения на Христос
- Приспособени за всеки слушател
- Придобиване чрез даване
- Божественото посредничество при растежа
- Божият завет за жетвата
- Урок за обучаване на децата
- Участници в Божия живот
- Жънем, което сме посяли
- Характерът е жетвата на живота
- Размножаване чрез посяване
- Символ на възкресението
- Практическо изучаване на природата
- Послушание спрямо закона
- Една внушителна картина
- Само любовта може да възстановява
- Съвършенство в малките неща
- Река и ручей; непризнати труженици
- Учете децата да наблюдават
- Природата - ключ на Библията
Уроци от природатаБог в природата“Славата Му покри небето; и земята бе пълна с хваление към Него.” Проникващият животОтпечатъкът на Божеството се вижда върху всички сътворени неща. Природата свидетелства за Бога. Когато възприемчивият ум се докосва до чудесата и тайните на вселената, не може да не признае действието на една безпределна сила. Земята не ражда изобилието си чрез вродена енергия, нито продължава година след година въртенето си около слънцето. Една невидима ръка управлява планетите в техния небесен ход. Един тайнствен живот прониква в цялата природа, който поддържа безбройните светове в безкрайността; който действа в мъничкото насекомо, носено от летния ветрец; който прави лястовичката да хвърка и храни малките писукащи гарванчета; който прави пъпката на цвят, а цвета на плод. Универсалността на законаСъщата сила, поддържаща природата, действа и в човека. Същите велики закони, направляващи както звездите, така и атома, ръководят човешкия живот. Законите, управляващи постъпките на сърцето и регулиращи течението на жизнения поток в тялото, са законите на мощния Разум, Който има власт над душата. Той е източникът на всеки живот. Само в хармония с Него животът може да намери своята истинска сфера на действие. За всички Негови творения важи едно и също условие - поддържане на живота чрез приемане на Божия живот, живеене в хармония с волята на Създателя. Да се наруши Неговият физически, духовен или морален закон, означава да се противопоставим на всемира, да въведем разногласие, анархия, гибел. Свидетелството на природатаЗа човека, който се научава така да тълкува поученията на природата, цялата тя изглежда осветена с нова светлина; светът става учебник, животът - училище. Единството на човека с природата и с Бога, всемирната власт на закона, резултатите от нарушаването му, не могат да не оставят своя отпечатък върху ума и да не влияят при оформянето на характера. Учителят на дететоНашите деца трябва непременно да научат тези уроци. За малкото дете, още неможещо да учи от печатните страници или да бъде запознато с ежедневието на класната стая природата предлага неизчерпаем източник на поучения и наслада. Детското сърце, още не загрубяло от съприкосновението със злото, бързо открива присъствието на Този, Който прониква във всички сътворени неща. Ухото, което още не е затъпяло от врявата на света, внимава на Гласа, говорещ чрез природата. А и за всички в по-зряла възраст, които постоянно се нуждаят от нейните мълчаливи напомняния за духовното и святото, уроците на природата ще бъдат не по-малък извор на радост и напътствие. Случаи за поуки от природатаКакто обитателите на Едем учеха от природата; както Мойсей различаваше Божия почерк в арабските равнини и планини и детето Исус - в хълмовете на Назарет, така и днешните деца могат да учат от Бога. Невидимото се илюстрира чрез видимото. Във всичко, което е на земята - от най-високото дърво в гората до мъха на скалата, от безкрайния океан до най-малката мида на брега, те могат да виждат Неговия образ и надпис. Доколкото е възможно, оставете детето още от най-ранната му възраст да прекарва там, където този чуден учебник стои разтворен пред него! Нека съзерцава прекрасните картини, които великият Художник рисува върху подвижното платно на небето. Нека се запознава с чудесата на земята и морето. Нека наблюдава тайната на сменящите се годишни времена и във всичко да се научи да опознава Създателя.
Антагонистични силиПо никакъв друг начин не може да се положи така твърдо и сигурно основата на истинското възпитание. И все пак, дори и децата, когато се приближат до природата, ще открият неща, които ще ги поставят в недоумение. Те не може да не открият действието на враждебни сили. Точно тук природата се нуждае от тълкувател. Като гледат злото, което се открива в природния свят, всички ще научат все същия печален урок: - “Някой неприятел е сторил това” (Матей 13:28). Тълкувателят на природатаПоученията на природата могат да се четат правилно само в светлината, излъчвана от Голгота. Чрез историята на Витлеем и на кръста нека бъде показвано колко е добре да се побеждава злото, и че всяко благословение за нас, е дар на изкуплението. В шипките и тръните, в бодилите и плевелите е представено злото, което уврежда и обезобразява. В пойната птичка и в цъфналия цвят, в дъжда и слънчевата светлина, в летния ветрец и в благодатната роса, в хилядите неща на природата - от дъба в гората до теменужката, цъфнала до неговия корен - се вижда възстановяващата любов. Природата все още ни говори за Божията доброта!
Мисли на мир“...Зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не на зло...” (Еремия 29:11). Такава е вестта, която, огряна от светлината на кръста, може да се чете навсякъде в природата. Небесата разказват славата Му, а земята е пълна с богатствата Му. Уроци от живота“...говори на земята и тя ще те научи.” Нагледните поучения на ХристосВеликият Учител довеждаше слушателите Си в съприкосновение с природата, за да слушат гласа, говорещ чрез всички сътворени неща. Когато сърцата им се смекчаваха и умовете им ставаха възприемчиви, Той им помагаше да разбират духовните поуки от картините, които наблюдаваха. Притчите, чрез които обичаше да преподава уроци върху истината, показват колко отворен беше Неговият Дух за влиянията на природата и колко приятно Му бе да извлича духовни поуки от обстановката на ежедневния живот. Приспособени за всеки слушателПтичките във въздуха, полските лилии, пастиря и овцете - чрез тях Христос илюстрираше безсмъртната истина. Той извличаше илюстрации и от събитията в обикновения живот, от познатите на слушателите факти в ежедневието - кваса, скритото съкровище, бисера, рибарската мрежа, изгубената монета, блудния син, къщите на скалата и на пясъка. В Неговите уроци имаше по нещо интересно за всеки ум, затрогващо всяко сърце. И така ежедневната работа вместо да бъде просто кръг от усилен труд, лишен от по-възвишени мисли, ставаше по-осмислена и възвишена чрез постоянното напомняне за духовното и невидимото. Така трябва да поучаваме и ние. Нека децата да бъдат научени да виждат в природата изразена Божията любов и мъдрост; нека всяко птиче, всяко цвете и дърво свързват мисълта им с Бога; нека всичко видимо им пояснява невидимото, и всички житейски събития - средство за Божествени поучения.
Единството на законаКогато се научат по този начин да извличат поуки от всичко сътворено, както и от житейския опит, обяснете им, че същите закони, които управляват нещата в природата и събитията в живота, трябва да управляват и нас, че те са дадени за наше добро, и че само когато ги изпълняваме, ще намерим истинско щастие и успех. Законът на служенетоВсичко небесно и земно изявява, че великият закон на живота е служенето. Вечният Баща се грижи за живота на всяко живо същество. Христос дойде на земята “като онзи, който слугува” (Лука 22:27). Ангелите са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14). Същият закон на служене е вписан във всички неща в природата. Птичките във въздуха, добитъкът по полето, дърветата в гората, листата, тревата, цветята, слънцето на небето и светлите звезди - всички имат своята служба. Море и океан, река и извор - всички получават, за да дават. Придобиване чрез даванеВсяко нещо в природата, служещо така за живота в света, осигурява и своя собствен живот. “Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38), е урокът, написан в природата не по-малко сигурно, отколкото в страниците на Святото Слово. Склоновете и равнините отварят път на планинския поток да стигне до морето и са възнаграждавани за тази си служба стократно: потокът, протичащ през тях, оставя зад себе си дарове на красота и плодородие. През оголените и пожълтелите от лятната горещина полета една зелена ивица отбелязва пътя на реката; всяко благородно дърво, всяка пъпка, всеки цвят са свидетели на наградата, която Божията благодат дава на всички, ставащи нейни проводници на света.
Законите на растежаОт почти безбройните поучения, които ни дават разните процеси на растежа, някои от най-ценните ни са дадени в притчата на Спасителя за никнещото семе. Те са за стари и за млади. “Божието царство е също както кога човек хвърли семе в земята. И спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:26-28).
Зърното съдържа зародиша на един принцип - принципа поникването, който сам Бог е вложил в него; но ако то бъде оставено само на себе си, не ще може да поникне. Човекът извършва своята част да улесни растенето на зърното, но има един предел, отвъд който той не може да направи нищо. Трябва да разчита на Онзи, Който е свързал сеенето и жетвата с чудните халки на Своята всемогъща сила. В зърното има живот, в почвата - сила; но ако Бог не прилага Своята безпределна мощ ден и нощ, зърното няма да даде плод като награда. Дъждовете трябва да освежават жадните нивя; слънцето - да им придава топлина; на заровеното зърно трябва да се предава електричество. Но единствено Творецът, Който е вложил живот, може да го създаде. Всяко семе расте и всяко растение се развива чрез силата на Бога. “Семето е Божието слово.” “Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Лука 8:11; Исая 61:11). Както е при природното сеене, така е и при духовното; силата, която единствено може да даде живот, е от Бога. Сеене с вяраРаботата на сеяча е дело на вяра. Тайната на поникването и растенето на зърното е известна само на Бога. Но сеячът има доверие в средствата, чрез които Бог прави растителността да процъфтява. Той хвърля семето и очаква да събере от него изобилна жетва. Така трябва да работят родителите и учителите и да очакват жетва от семето, което посяват. Божият завет за жетватаЗа известно време доброто семе може да лежи незабелязано в сърцето, без да дава признаци на живот. Но по-късно, когато Божият Дух заработи в душата, скритото семе пониква и впоследствие дава плод. В нашата доживотна работа не можем да знаем кое ще успее - това, или онова. Този въпрос не е даден на нас за разрешение. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си” (Екл. 11:6). Божият велик завет гласи, че “доде съществува земята, сеитба и жетва... няма да престанат” (Бит. 8:22). С доверие в това обещание земеделецът обработва земята и сее. Не по-малко доверие трябва да имаме и при духовното сеене, като работим с упование в Неговите думи: “Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам”. “Оня, който излиза с плач, който носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си” (Исая 55:11; Пс. 126:6). Поникването на зърното представя началото на духовния живот, а развитието на растението символизира развитието на характера. Не може да има живот без растене. Растението трябва или да расте, или да умре. Както расте мълчаливо и незабележимо, но без да спира, така се развива и характерът. Нашият живот може да бъде съвършен на всеки стадий на развитие; и все пак, ако Божията цел за нас е изпълнена, ще има постоянен напредък.
Условия за растежРастението се развива като получава онова, което Бог е предвидял за поддържането на неговия живот. Така и духовното израстване се постига чрез сътрудничество с Божествените влияния. Както растението хваща корен в почвата, така и ние трябва да се вкореним в Христос. Както растението получава слънчева светлина, роса и дъжд, така и ние трябва да получим Светия Дух. Ако нашите сърца са привързани към Христос, Той ще дойде над нас “както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” и като “Слънцето на правдата” ще изгрее Той над нас “с изцеление в крилата Си”. Ние ще растем “като крем”, ще се съживим “като жито”, и ще порастем “като лоза” (Осия 6:3; Малахия 4:2; Осия 14:5, 7). Принасяне на плодЖитото “произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Целта, за която земеделецът посява семето и обработва земята, е да произведе жито - хляб за гладните и семе за бъдещи жетви. Така и Божественият Земеделец очаква жетва. Той се стреми да възпроизведе Себе Си в сърцата и в живота на Своите последователи, за да може чрез тях да бъде възпроизведен в сърцата и в живота на други хора. Урок за обучаване на децатаПостепенното развитие на растението от зърното е нагледен урок за обучението на децата. И при децата имаме “първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Този, Който даде тази притча, е създал малкото семе, вложил е неговите жизнени свойства и законите, които управляват развитието му. Истините, на които тази притча ни учи, се осъществиха в живота на Исус. Величеството на небесата, Царят на славата, стана едно бебе във Витлеем и за известно време бе безпомощно дете, зависещо от грижите на майка си. В детинството Си Той говореше и постъпваше като дете, почиташе родителите Си, помагаше им и изпълняваше техните желания. Но още от първото пробуждане на Неговия разум Той постоянно растеше в благодат и в познание на истината. Родителите и учителите трябва да имат същата цел - така да култивират наклонностите на младежите, че във всеки период от живота им те да могат да представят съответстващата му красота, развиваща се естествено, както е при растенията в градината.
ПростотаМалките деца трябва да бъдат възпитавани в детинска простота, доволни от малките, полезни длъжности, както и от удоволствията и духовния опит, съответстващи на техните години. Детството е представено със стъбълцето в притчата, а стъбълцето има своя особена красота. Децата не трябва да бъдат въвличани в преждевременна зрялост, но доколкото е възможно да запазят за по-дълго време свежестта и грацията на своята ранна възраст. Колкото по-спокоен и по-обикновен е животът на детето, колкото е по-освободен от изкуствени възбуждения и в по-голяма хармония с природата, толкова по-благоприятен е той за физическото и умственото развитие и за духовната сила. Чудото на жетватаИзвършеното от Спасителя чудо, когато нахрани петте хиляди люде илюстрира действието на Божията сила в произвеждането на жетвата. Исус отдръпва завесата от природния свят и ни открива творческата енергия, която се изразходва постоянно за нашето добро. Като размножава хвърленото в земята зърно, Този, Който умножи хляба, върши чудо всеки ден. И наистина, само по чудо храни Той безспир милионите живи същества от земните жетвени полета. Човеците са призвани да работят заедно с Бога за произвеждане на житото и за приготвянето на хляба. Но точно поради това изключват участието на Божествената сила, чието действие на се приписва на естествени причини или на човешки средства. Много често Неговите дарове се изопачават за себелюбива употреба и докарват проклятие вместо благословение. Бог се стреми да промени всичко това. Той желае нашите затъпели сетива да се съживят, за да чувстваме Неговата доброта и даровете му да бъдат за нас благословенията, които е възнамерявал да ни даде. Участници в Божия животБожието слово, придаването на Неговия живот - това е, което дава живот на семето; а ние, като го ядем, ставаме участници в този живот. Бог желае да разбираме това. Дори в приемането на ежедневния си хляб да схващаме действието Му и да идваме до по-тясна близост с Него. Жънем, което сме посялиСпоред Божиите закони в природата последицата следва причината с неизменна сигурност. Жетвата свидетелства за сеитбата. Тук не може да има лъжа. Хората могат да измамват ближните си, да получават похвали и възнаграждения за служба, която не са извършили. В природата обаче не може да съществува никаква измама. Над неверния земеделец жетвата произнася обвинителна присъда. А в най-висшия смисъл това е вярно и за духовното царство. Злото успява само привидно, а не в действителност. Детето, което бяга от училище, младежът, който е ленив в учението, чиновникът или чиракът, който не служи вярно на интересите на своя господар, човекът в каквато и да било област на бизнеса или с каквато и да е професия, който не е верен на своите най-висши отговорности, може да се ласкае, че докато неправдата му не е открита, той печели някакво предимство. Но не. Той мами себе си. Жетвата на живота е характерът, а характерът е, който определя участта за този живот и за бъдещия. Характерът е жетвата на животаЖетвата е възпроизвеждане на посятото семе. Всяко семе дава плод “според вида си”. Така е и с характерните черти, които подхранваме. Егоизмът, себелюбието, себеиздигането, себеугаждането се възпроизвеждат и краят е окаяност и гибел. “Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:8). Любовта, съчувствието и добротата дават плод на благословение, богата жетва, която трае вечно. Размножаване чрез посяванеВ жетвата семето се умножава. Едно-едничко житно зърно, увеличено чрез повторни сеитби, би покрило цяла страна със златни снопове. Така обширно може да бъде и влиянието на един-единствен живот, а даже и на едно единствено дело. Какви дела от любов са били извършвани през вековете благодарение на спомена за алабастровия съд с благовонното масло, с което бе помазан Исус! Какви неизброими дарове са били давани за делото на Спасителя благодарение на примера на бедната вдовица, която пусна “две лепти”! (Марко 12:42).
“Даром давайте”Урокът, който извличаме от сеенето на зърното е щедрост. “Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне” (2 Кор. 9:6). Господ казва: “Блажени вие, които сеете при всяка вода...” (Исая 32:20). Да сеем при всяка вода означава да даваме навсякъде, където има нужда. Това не води до бедност. “Който сее щедро, щедро ще и да пожъне”. Като хвърля зърното, сеячът го умножава. Така и ние, ако даваме благословения, ще получаваме благословения. Бог обещава да ни дава изобилно, за да можем да продължаваме да даваме. Нещо повече: когато даваме от благословенията на живота, в сърцето на получателя се поражда благодарност, а тя от своя страна подготвя сърцето да приеме и духовни истини. По този начин се произвежда жетва за вечен живот. Живот чрез смъртЧрез хвърлянето на житото в земята Спасителят представя Своята жертва за нас. “...ако житното зърно не падне в земята и не умре то си остава самотно, но ако умре, дава много плод” (Йоан 12:24). Само чрез жертвата на Христос, Семето, можеше да се роди плод за Божието царство. В съгласие със закона в растителния свят, животът е резултат на Неговата смърт. Така е и с всички, които дават плод като съработници на Христос: себелюбието и себеугаждането трябва да изчезнат; животът трябва да бъде хвърлен в браздата на световната нужда. Но законът на себепожертвувателността е и закон на самосъхранението. Като го хвърля, земеделецът запазва живото си. Така ще бъде запазен и животът, който се посвещава доброволно и напълно в служба на Бога и човека.
Зърното умира, за да поникне в нов живот. Това ни учи на урока за възкресението. За човешкото тяло, което се полага в гроба, за да изгние, Бог казва: “...сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила” (1 Кор. 15:42, 43). Практическо изучаване на природатаКогато учители и родители се опитват да научат децата на тези уроци, трябва да им дават и практически познания. Нека на децата да се предоставя да обработват земя и да сеят семе. Когато те работят, родителят или учителят може да направи пояснения за градината на сърцето, за посятото в нея добро или лошо семе, че както градината трябва да се подготви за естественото семе, така и сърцето трябва да бъде подготвено за семето на истината. Когато зърното се хвърля в земята, те могат да учат децата на урока за Христовата смърт; а когато стръкчето поникне, да им обяснят истината за възкресението. По нататък при развитието на растението може да продължава да се прави паралел между естественото и духовното сеене. И младежите трябва да бъдат поучавани по същия начин. От обработването на почвата могат постоянно да се извличат уроци. Никой не очаква необработеното парче земя да му даде веднага жетва. Човек трябва да се труди прилежно и продължително както за обработването на почвата, така и за сеенето на семето и за събирането на реколтата. Така трябва да бъде и при духовното сеене. Градината на сърцето трябва да бъде обработвана, почвата - разкопана чрез покаяние. Вредните растения, които заглушават доброто семе, трябва да се изкоренят. Както обрасла с тръни земя може да се почисти само чрез прилежна работа, така и злите наклонности на сърцето могат да бъдат победени само чрез сериозни усилия в името и чрез силата на Христос.
При обработването на почвата разсъдливият работник ще разбере, че пред него се откриват съкровища, за които не е и сънувал. Никой не може да успее в земеделието или градинарството, ако не внимава на съответните закони. Трябва да се изучат специалните нужди на всеки различен вид растение. Разните видове изискват специална почва и специално обработване, както и съобразяване със законите, които ги управляват. Това са условия за успех. Развитие на характераВниманието, което се изисква при разсаждането на растенията, та дори и влакънце от корените да не бъде притиснато или поставено не на място, грижите за младите от тях, кастренето и поливането, запазването им от сланата през нощта, от слънцето пред деня и от разни болести; отстраняването на плевелите, насекомите, както и предпазването им от болести и подреждането, не само ни учат на важни уроци за развитието на характера, но и самата работа е средство за развитие. Когато човек култивира в работата си прилежност, търпение, внимание към подробностите, послушание спрямо закона, той се сдобива с най-важното обучение. Постоянното съприкосновение с тайната на живота и с красотата на природата, както и нежността, която се поражда при отглеждането на тези красиви обекти на Божието творение, допринасят за развитието на ума и за облагородяването и възвишаването на характера; а научените уроци подготвят работника за по-успешна работа с други умове. Други нагледни уроци“Който е мъдър, нека внимава на това; и нека размишляват човеците за Господните милости.” Служба за излекуванеБожията целебна сила прониква в цялата природа. Ако дърво се отреже, ако човешко същество се нарани или му се счупи кост, природата започва незабавно да поправя повредата. Целебните сили са в готовност дори и преди да се е появила нуждата и веднага щом се нарани някоя част, всяка енергия се активизира, за да подпомогне делото на възстановяването. Така е и в духовното царство. Преди грехът да бе създал нуждата, Бог беше осигурил лекарството. Всяка душа, поддала се на изкушението, е наранена, контузена от противника, но където има грях, там има Спасител. Христовото дело е да изцелява “да благовествам на сиромасите, да прогласява освобождение на пленниците... да пусна на свобода угнетените” (Лука 4:18). Една внушителна картинаВ това дело трябва и ние да сътрудничим. “Ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв...” (Гал. 6:1). Думата “поправяйте” означава наместване, както се намества изкълчена или строшена кост. Колко внушителна е тази картина! Изпадащият в заблуда или грях прекъсва всякаква връзка с нещата, които го заобикалят. Той може да съзнава грешката си и да изживява угризение; но не може да поправи себе си. Остава объркан, нещастен и безпомощен. Той трябва да бъде възвърнат, излекуван и възстановен отново на мястото му. “...вие духовните поправяйте такъв”. Само любовта, произтичаща от сърцето на Христос, може да лекува. Само у когото тече тази любов, както сокът на дървото и кръвта в тялото, може да лекува ранени души и да ги възвръща. Само любовта може да възстановяваСредствата на любовта съдържат удивителна сила, защото са божествени. Мекият отговор, “отклонява от ярост”, любовта, която “покрива множество грехове” “дълго търпи и е милостива” (Пр. 15:1; 1 Петрово 4:8; 1 Кор. 13:4) - ако можехме да научим този урок, с каква целебна сила би бил надарен животът ни! Как би се преобразил животът, и как би се превърнала земята на небе, още тук бихме могли да вкусим от него! Тези скъпи уроци могат да бъдат преподадени така, че да бъдат разбрани и от най-малките деца. Сърцето на детето е нежно и възприемчиво. Когато ние, по-възрастните, станем “като дечицата” (Матей 18:3), когато се научим на смирението, кротостта и нежната любов на Спасителя, тогава не ще ни се вижда трудно да затрогваме сърцата на малките и да ги поучаваме върху службата на излекуване с любов.
Съвършенството съществува в най-малките, както и в най-големите дела на Бога. Ръката, “окачила” световете в пространството е ръката, даваща форма и на полските цветя. Разгледайте под микроскоп най-малките и най-обикновените цветчета, които растат край пътя, и забележете прелестната им красота и съвършенство. Те могат да се намират и в най-скромния живот. Най-обикновените дела, извършени с любов и вярност, са красиви в Божиите очи. Съзнателната грижливост към най-малките неща ни прави съработници на Бога и спечелваме одобрението на Този, Който вижда и познава всичко. ДъгатаДъгата, която се простира от единия край до другия на небесата, е знак на “всегдашния завет между Бога и всичко живо” (Бит. 9:16). Дъгата, която обкръжава престола на Бога, е също знак на Неговия завет на мир. Както дъгата в облака се образува от съединяването на слънчевата светлина с дъжда, така и дъгата около Божия престол на небесата представлява съединение от Неговата милост с Неговото правосъдие. На грешната, но каеща се душа, Бог казва: “Избави го... Аз промислих откуп за него” (Йов 33:24). “Понеже както се заклех, че Ноевите води не ще наводнят вече земята, така се заклех, че вече няма да се разгневя на тебе, нито да те смъмря. Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:9, 10). ЗвездитеЗвездите също предават насърчителни и ободрителни вести за всяко човешко същество. В часове, каквито настъпват за всеки човек, когато духът е унил и изкушенията го притискат, когато пречките изглеждат непреодолими, целите на живота непостижими и обещанията му като содомски ябълки, къде другаде може да намери човек такъв кураж и твърдост, освен в онзи урок, който Бог ни кани да извлечем от звездите в техния несмущаван ход? “Нито едно не липсва”Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог? Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йеова, създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните.” “Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, ще се засрамят и смутят; съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат... Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 40:26-29; 41:10-13).
Палмовото дървоПалмовото дърво, жулено от палещите лъчи на слънцето и нападано от свирепите пясъчни бури, поддържа зеленината си и дава плод всред пустинята. Корените му се хранят от живи извори, венецът от зеленина се издига високо над сухата и пуста равнина; и примрелият от жажда пътник щом го забележи, с мъка напряга отпадналите си нозе, за да се добере до неговата прохладна сянка и даряваща живот вода. Дървото на пустинята е символ на живота на Божиите чада в този свят, какъвто Бог го желае да бъде. Те трябва да водят уморените души, неспокойни и готови да умрат в пустинята на греха, към извора на живата вода; трябва да упътват ближните си към Този, който поканва: “Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37).
Широката и дълбока река се цени като търговски и транспортен път, допринасящ голяма полза, но какво да се каже за малките ручеи, които спомагат за образуването на тази величествена река? Ако не бяха те, реката би изчезнала. Нейното съществуване зависи от тях. Така и хората, призвани да ръководят някое велико дело, биват почитани, като че ли успехът зависи само от тях, но за него е бил необходим вярното сътрудничество на почти безброй скромни работници, за които светът не знае нищо. Неблагодарни задачи, труд без признание - това е жребият на повечето световни труженици. Това е техен дял и мнозина от тях са неудовлетворени; смятат, че животът им е пропилян напразно. Обаче малкият ручей, който си пробива безшумно път през лесове и долини, носейки със себе си здраве, плодородие и красота, е също така полезен, както широката река. А като допринася за съществуването на реката, той помага да се постигне онова, което сам никога не би могъл да постигне. Много хора се нуждаят от тази поука. Талантите се обожават и високите постове се желаят. Мнозина не желаят да вършат нищо, освен ако ги признават за водители; мнозина търсят похвала, иначе нямат никакво желание за работа. Урокът, който трябва да научим, е да бъдем верни в използването на нашите сили и верни в случаите, които ни се предлагат за служба, и доволни от определеното от Небето място.
Малките създания“Но попитай сега животните и те ще те научат; и въздушните птици, и ще ти кажат; ...и морските риби ще ти изявят.” “Иди при мравката... размишлявай за постъпките й.” “Погледнете на небесните птици.” “Разгледайте враните” (Йов 12:7, 8; Пр. 6:6; Матей 6:26; Лука 12:24). Урок на довериеНе трябва само да разказваме на детето за Божиите създания, а те самите да бъдат негови учители. Мравките ни учат на търпение и издръжливост при преодоляване трудности, на предвидливост за бъдещето. Птичките ни учат на сладкия урок на упованието. Нашият небесен Баща се грижи за тях, но те трябва да си събират, да свиват гнезда и да отглеждат малките си. Всеки момент са изложени на врагове, които искат да ги унищожат. И все пак, колко радостно хвъркат насам и натам и вършат работата си! Как пълни с веселие са кратките им песни! Колко красиво псалмистът описва Божията грижа за горските създания: “Високите планини са на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.” Бог прави извори “да текат между планините”, където “небесните птици обитават и пеят между клончетата” (Пс. 104:18, 10, 12). Всички създания на горите и хълмовете са част от Неговото голямо семейство. Той отваря ръката Си и задоволява желанието на всяко живо създание (по Пс. 145:16). ОрелътПри ураган алпийският орел попада понякога в тесни планински дефилета. Буреносни облаци окръжават мощната горска птица и черните им маси я отделят от осветените от слънцето височини, където е свила гнездото си. Усилията й да избяга изглеждат безполезни. Блъска се насам-натам, биейки въздуха със силните си крила, и огласява планината с крясъците си. Накрая с триумфален писък се стрелва нагоре, пробива си път през облаците и отново се озовава огряна от слънчевата светлина, а далеч долу по нея са мракът и бурята. Урок на довериеТака и ние можем да бъдем заобиколени от трудности, обезсърчение и мрак. Може би сме заобиколени от лъжа, нещастие и неправда. Не можем да разсеем облаците. Напразно се борим с обстоятелствата. Но има един и само един път да избягаме. Облаците и мъглите надвисват над земята, но над тях грее Божията светлина и с крилата на вярата ние можем да се устремим нагоре към слънчевата светлина на Неговото присъствие. Други илюстрацииМного са уроците, които могат да бъдат научени по този начин. Самотното дърво в някоя равнина или планина, вкоренило се дълбоко в земята и устояващо на бурите, ни учи на самоувереност. От чепатия и безформен дънер на някое дърво, усукано и извито още като малко дръвче, на което никоя земна сила не може да върне по-късно изгубената симетрия, ние бихме научили нещо за силата на влиянията в ранната възраст. От водната лилия, растяща на повърхността на тинестото блато, заобиколена от плевели и нечистотии, забила стеблото си в чистия пясък долу, откъдето получава живот, извисяваща цветове до светлината на неопетнената чистота, можем да научим тайната на святия живот. Учете децата да наблюдаватТака, докато получават познания от учители и книги, нека децата и младежите да се учат да извличат уроци и да различават истината сами. Когато се занимават с градинарство, питайте ги какво научават от грижите за растенията. Когато съзерцават красив пейзаж, питайте ги защо Бог е облякъл полята и горите с такива красиви и разнообразни краски. Защо не е всичко в черно и кафяво? Когато берат цветя, накарайте ги да помислят защо Бог ни е оставил тези красиви страници от рая. Учете ги да забелязват навсякъде в природата изявленията на Божията грижа за нас, и удивителното приспособяване на всички неща в полза на нашите нужди и щастие. Само който вижда в света делото на Божиите ръце и който чете в плодородието и красотата на земята Божието писмо само той извлича от природата поуките и най-висшата й служба. Само той може да оцени напълно значението на хълма и долината, на реката и морето, защото ги възприема като израз на Божиите мисли и откровение, като откровение на Твореца.
Библейските писатели използват много примери от природата и когато наблюдаваме нещата от природния свят, Светият Дух ще ръководи ума ни, за да разберем по-пълно уроците, на които ни учи Божието Слово. По този начин природата става ключ за съкровищницата на Словото. Изучаване на подобиятаДецата трябва да бъдат подтиквани да търсят в природата предметите, които илюстрират различните Библейски учения, и да намират в Библията подобията, които тя извлича от природата. Те трябва да търсят както в природата, така и в Свещеното Писание всеки предмет, който представлява Христос, а също и предметите, с които Той си служеше, за да илюстрира истината. По този начин ще се научат да Го виждат в дървото и лозата, в лилията и розата, в слънцето и звездата. Ще чуват гласа Му в песента на птичките, в шумоленето на дърветата, в гръмотевицата, и в музиката на морето. И всеки предмет в природата ще им повтаря Неговите скъпи уроци. За всички, които с Христос се запознават така, земята никога няма да представлява усамотено и пусто място, Бащин дом, изпълнен с присъствието на Този, Който живя някога между човеците.
Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.93 Mb. Сподели с приятели:
|