43
поклатима
убеденост, че занапред ще живеем живота си другояче, с нова нагласа.
Много хора стигат до този етап в по-късните години от живота си, но това не означава, че не можем да стиг- нем до него по всяко време.
Само изказвам наблюде- нието, че на повечето хора им отнеме известно време, за да повярват, че са
достатъчно добри. Някои стигат до него като се предадат и престанат да водят житейски битки; чувстват се изтощени да воюват с живота.
Дру- ги постепенно навлизат в него.
Това е етап на задоволство. Спираме да се съпроти- вяваме на живота и с това придобиваме повече влияние над него. Освен това е етап на благодарност, както за хората, така и за онова, което изпълва живота ни.
В
много отношения, приличаме на своето аз от дет- ските си години. Малките деца не поставят под въпрос своята стойност. Те дори не знаят какво е стойност. Но поведението им показва, че напълно приемат себе си с отношение, което ние възрастните познаваме като обич към себе си.
Моите приятели Брайс и Алисън, доведоха у нас на гости за няколко
дни дъщеричката си Аликс, когато беше на година и половина. Една вечер Брайс я попи- та: „Аликс, ти невероятна ли си?“ Тя отговори с „
Даа-аааааааааааа“. После се прегърна. След това застана пред нашето голямо огледало и целуна собственото си отражение.
Хората, които знаят, че са
достатъчно добри не поставят под въпрос собствената си стойност. Обичта към себе си е предпоставка, която се откроява в приро- дата им. И също като децата, някои от тях се забавляват повече.
Лесно е
да отличите хората, които знаят, че са
дос- 44
татъчно добри. Обикновено те са симпатични. Не по- лагат усилия да ви убедят в добрите си страни и по- стиженията си, но често проявяват жив интерес към вашите.
В тази книга ще ви предложа няколко прости съве- та и стратегии, с които ще ви помогна да
заживеете в състояние на достатъчност по отношение на собстве- ната си природа. Ще ви заведа в гимнастическия салон за да потренирате обич към себе си.
Сподели с приятели: