Гимнастически салон за тренировки пообич към себе сиВ книгата има много упражнения. Не е необходи- мо да правите всички, съветвам ви
обаче да направите онези, които ви допадат, както и онези, които ви разви- ват и изтласкват по малко от зоната на удобството. За тези занимания мисля като за посещение в
гимнасти- ческия салон, където да тренирате душата си – салон за трениране на обич към вас самите.
За посещенията в гимнастически салон за обич към себе си от ключова важност е постоянството при тре- нировките, то е толкова важно, колкото и посещенията в истинския салон за изграждането на добрата физиче- ска форма.
Има няколко упражнения, които изискват да повтаряте някои изрази, точно както трябва да повтаря- те по десет пъти свиването на крака. Други упражне- ния са свързани с повече разсъждения или изискват от вас да направите избор, да вземете решение за дейст- вие. Всички упражнения имат за цел да ви помогнат да постигнете душевната и емоционална устойчивост на светогледа „
Достатъчно добър съм“. Те
въвеждат 45
в ума и тялото ви състояние, при което се изграждат нервни връзки в мозъка ви. По-нататък ще научите по- вече по тази тема.
Вие сте просто човекЕдно от
многото неща, които ви напомням в тази книга е, че вие сте просто човек. Никой не изживява живота си без нито една грешка. Никой не изживява живота си без да има лоши дни. Повечето хора всъщ- ност преживяват много на брой лоши дни. Така че, ако в момента животът е суров към вас,
бъдете уверени, че не само с вас е такъв. Суров е за много други хора.
Понякога само това стига, за да не се чувствате така самотни. А и вие
не сте сами. Вие в крайна сметка сте членове на човешкото семейство.
Част от това да си човек е да имате право на щастие.
Не е необходимо да
си печелим това право, точно както не е необходимо да печелим кислорода или слънцето.
Ние имаме право на любов и здраве. Имаме право да живеем в благоденствие. И когато казвам „имаме пра- во“, имам предвид, че то е неоспоримо, не
подлежи на обсъждане, нито на съмнение. Пада ни се по право!
Не го забравяйте, когато се посветите на задачата да обикнете себе си. Не забравяйте и че решаването на тази задача не е никак спешна работа. Работих по моя- та девет месеца преди да представя първата чернова на тази книга и все още ми остава много път да извървя.
Така че не се напрягайте. Само не забравяйте, че няма нищо укорително в
това да сте на етапа, в който се на- мирате. Това ще улесни напредъка ви.