Педагогическата психология изучава развитието с цел да установи закономерности на усвояването на опит в условията на учебно –възпитателния процес. Това са различни закономерности, макар че се отнасят до развитието на личността на ученика. Родството и „сечението” на едните и другите закономерности не са основание за отъждествяване предмета на двете науки.
Педагогическата психология изучава развитието с цел да установи закономерности на усвояването на опит в условията на учебно –възпитателния процес. Това са различни закономерности, макар че се отнасят до развитието на личността на ученика. Родството и „сечението” на едните и другите закономерности не са основание за отъждествяване предмета на двете науки.
Сполучливо разграничава предмета на педагогиката и педагогическата психология С.Л Рубинщайн. Той пише: предмет на педагогическата психология са закономерностите на психическото развитие в условията на учебно-възпитателния процес, а предмет на педагогиката са закономерностите на дидактическия процес, при отчитане закономерностите на психическото развитие. Това, което за едната наука е предмет на изследване, за другата е условие, и обратно.
Етапи в развитието на Педагогическата психология:
Първи етап, който обхваща периода до втората половина па XIX век.
Възникването и развитието на педагогическата психология и първоначалното й диференциране като самостоятелна наука към средата на втората половина на XIX в. е свързано с проникването на генетичните, еволюционните идеи в психологията и със значителните успехи на експерименталните изследвания в общата психология - откритие на психофизическия закон от Вебер и Фехнер, проучвания на паметта от Ебингхаус, разработване психофизиологията на сетивнитеоргани отХелмхолц, изучаване на усещанията и движенията във физиологичната психология на Вундт и т н.
