Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
искане да се признае уволнението за незаконно; и 2) искане за неговата отмяна. Те не могат да бъдат отделно предявени ! Това е така, защото правният ред не може да търпи признати от него за незаконни актове, а съдът не може да отменя актове, ако те са законни. Но ако Р/С е предявил в исковата си молба само искането за признаване на уволнението за незаконно, трябва от това искане на основание чл.344, ал.1, т.1 да се разбира, че то включва и искането за неговата отмяна. Вярно е и обратното: ако Р/С е поискал само отмяната на заповедта за уволнение, трябва да се подразбира, че в него е включено и искането за признаването му за незаконно.
законността на чиято заповед за уволнение се оспорва в процеса. Този иск може да се предяви самостоятелно, когато уволненият Р/С се стреми да установи незаконността на уволнението и неговата отмяна, а не иска завръщането си на предишната работа, било защото междувременно си е намерил друга подходяща работа, било защото по съображения, които той сам преценява, не желае да се върне на предишната работа. Поради самостоятелният характер на този иск, при неговото предявяване съдът не може въз основа само на него да постановява възстановяване на работа, присъждане на обезщетения и др., ако искане за това не е направено, защото съдът се произнася само по въпроси, с които е сезиран !
върху РД. Твърдението на Р/С, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – РД, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Неговите възможности и това отношение са и по-големи, защото най-често уволнението се основава на обстоятелства, които засягат дейността на работодателя.
е субективно преобразуващо право. С него се иска правна промяна: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Решението, с което искът се уважава, има преобразуващо действие и със СПН произвежда исканата правна промяна: признава уволнението за незаконно и го отменя. А решението, с което искът се отхвърля, има декларативно действие и със СПН нещо потвърждава законността на уволнението. Съдът може само да отменя или потвърждава заповедта за уволнение, но той не може да заменя едно основание за уволнение с друго.
незаконното уволнение. Чрез неговото упражняване уволненият Р/С иска “връщането” на най-важното, което неправомерно е загубил – работата, която е изпълнявал. С него се предявява правото на уволнения Р/С да бъде възстановен на предишната работа, т.е. на същата работа, която е изпълнявал преди уволнението. По своята правна природа това е субективно преобразуващо право. От тук се извежда и конститутивният характер на иска, с който се предявява: Да се възстанови съществуването на прекратеното ТПО между него и РД ! Това право на Р/С възниква от незаконното уволнение. Ето защо то предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Ищец по спора е уволненият Р/С, а ответник – РД, който го е уволнил. Тежестта за доказване лежи върху РД. Решението на съда, с което искът се уважава, има преобразуващо действие: със СПН то възстановява прекратеното ТПО. Това е ТПО, което е съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труда и т.н. Решението на съда, с което съдът отхвърля иска, има декларативно действие: със силата на пресъдено нещо се установява, че Р/С няма субективно преобразуващо право на възстановяване на работа и исканата от него правна защита за възстановяване на работа не му се дължи. Искът за възстановяване на работа следва да се уважи, щом се установи неговата допустимост и основателност и в случаите, когато междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност е съкратена. При закриване на предприятието ще се окаже невъзможно реалното връщане на Р/С на предишната работа. Но и при това положение за него настъпват някои благоприятни последици: ново уволнение с предизвестие или обезщетение за това по чл.220 и 221, ал.1.
извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Но това може да бъде и по решение на РД, с което той “по свой почин” признава уволнението за незаконно, сам отменя заповедта за уволнение и разпорежда възстановяването на незаконно уволнения Р/С на предишната му работа. В този случай заповедта на РД влиза в сила от деня на издаването й. При тази обстановка ТПО на Р/С се възстановява, ако той се “яви да я заеме”. “Явяването” да я заеме означава, че Р/С се явява при РД в предприятието на мястото на работата и изразява готовност да започне изпълнението на трудовите си задължения, поставя се на негово разпореждане и в негово разположение в изпълнение на възложената му предишна работа. Това той трябва да направи в 2-седмичен срок. Този срок започва да тече от следващия ден на деня, в който е получил съобщението за възстановяване на работа – влязло в сила съдебно решение или заповедта на РД, издадена по негов почин. Този срок е установен, за да даде възможност на възстановения Р/С да се подготви за връщането на работа: да прекрати ТПО, което е възможно междувременно да е създал, да уреди свои лични въпроси и т.н. Във всеки работен ден от този 2-седмичен срок той може да се яви да заеме предишната си работа, на която е възстановен. РД е длъжен да го допусне на работа по силата на задължителността на съдебното решение (чл.220, ал.1 ГПК) или на собствената си заповед. Решението за възстановяване на работа не задължава възстановения Р/С да се върне и да заеме предишната си работа. Той има само право да стори това. Ако той реши да заеме работата, на която е възстановен, трябва да се яви да я заеме в 2-седмичен срок, освен ако не може да се яви в този срок по “уважителни причини”. Законът не дава определение на това понятие, нито изброява примерно кои причини са уважителни по смисъла на чл.345, ал.1. Това са такива причини, които са попречили, затруднили или направили невъзможно явяването на Р/С да заеме предишната си работа. Например: продължително отсъствие на Р/С от постоянното му местопребиваване, заболяване и т.н. Преценката на “уважителния” характер на тези причини във всеки отделен случай трябва да се извърши конкретно според обстоятелствата. Преценката се прави от РД, а при спор подлежи на съдебен контрол.
“получаването на съобщението за възстановяване”. Получаването обаче предпоставя и съдържа в себе си като законово изискването за изпращането на съобщение за възстановяване, защото може да бъде получено само съобщение, което е изпратено. А изпращането на такова съобщение е задължение на съда, който е постановил влязлото в сила решение за възстановяване, защото негов е актът, въз основа на който се извършва възстановяването. Съдът е длъжен да изпрати това съобщение на страните по спора за незаконното уволнение – на възстановения Р/С и на РД.
изчислява в календарни дни. Той започва да тече от деня, следва деня, в който е получено съобщението за възстановяване на работа, а не от деня на влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа или от вписването му в срочната книга.
за изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, представлява една специална хипотеза. Ако след уволнението на този Р/С последва оправдателна присъда, той се възстановява на предишната работа. Възстановяването на предишната работа се извършва по реда на чл.345, ал.1. 61 ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ при незаконно уволнение ИСК ЗА ПОПРАВЯНЕ НА ОСНОВАНИЕТО за прекратяване на ТПО ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ : Иск за обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа поради незаконно уволнение – чл.344, ал.1, т.3. това е иск за вредите и загубите, които незаконно уволненият Р/С е претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в брутното му ТВ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Максималният срок е установен на не повече от 6 месеца по две съображения:
съдебният спор за незаконно уволнение и ще се внесе яснота в правното положение;
подходяща работа. Вредите и загубите на Р/С се изразяват в липсата на ТВ. Затова обезщетението се дължи за времето, през което той е останал без работа поради незаконното уволнение. Правното основание за това се съдържа в чл.225, ал.1 и 2, изр.1. Този иск е осъдителен. С него ищецът – уволненият Р/С, иска да бъде осъден ответникът – РД, който го е уволнил, да му заплати обезщетението по чл.225, ал.1 и 2, изр.1 за вредите, които е претърпял от оставането му без работа поради незаконното уволнение. Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца: той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Този иск предпоставя незаконно уволнение. Следователно: ? уволнението трябва да е признато за незаконно; и ? заповедта за уволнение отменена като незаконна, за да бъде уважен. Тази предпоставка за уважаването на иска се придружава от още една – Р/С да е останал без работа поради незаконното уволнение; да е започнал по-ниско платена работа; или да е бил незаконно преместен на др.по-ниско платена работа!, т.е. трябва да съществува причинна връзка между оставането без работа или по-ниското ТВ, обезщетението и др., и брутното ТВ, което Р/С е получавал от предишната работа през месец, предхождащ незаконното уволнение.
изр. 1 може да се съединява и най-често се съединява обективно с исковете по чл.344, ал.1, т.1 и/или 2. Но ако незаконно уволненият Р/С е пропуснал да предяви заедно исковете си, няма законна пречка той да предяви този иск и самостоятелно в отделно съдебно производство в срока по чл.358, ал.1, т.3 – в 3-годишен срок от датата на уволнението. Във всеки случай, за да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 за времето, през което незаконно уволненият Р/С е останал без работа поради незаконното уволнение, той трябва да е предявил иска по чл.344, ал.1, т.3. Това означава в исковата молба да е направено изрично искане. Предявяване само на иска за отмяна на уволнението или за възстановяване на работа и неговото уважаване не води до присъждане и на обезщетение за времето, през което лицето е останало на работа. Това следва от диспозитивното начало в гражданския процес: съдът се произнася само по исканията, с които е сезиран.
съдържа в съответния член, алинея, точка или буква на закона, в която е формулирано (чл.325, 326, 327, 328 и т.н.). Основанието за уволнение се вписва в заповедта за уволнение и в трудовата книжка (арг. чл.349, ал.1, т.8). то може да бъде отбелязано и в други документи, които РД издава на Р/С – служебно или по негово искане. В тр.книжка и в другите документи основанието за ПТД трябва да бъде пълно и точно вписано. Това има значение при постъпване на друга работа, обезщетение от РД и т.н. Искането, което се предявява с този иск, е за поправка на основанието за ПТД. С него се твърди, че то е неправилно или неточно вписано и се иска вписването на правилното, точното основание. Това е субективно преобразуващо право на Р/С, защото с него се иска промяна в правните отношения – чрез поправка на вписването в тр.книжка или в другите документи. Този иск е конститутивен, защото с него се цели да се предизвика правна промяна. Този иск се предявява от уволнения Р/С. Той е ищец по него и активно легитимиран в процеса. Искът е насочен срещу РД, който е извършил прекратяването на ТПО.
точното вписване в трудовата книжка и в другите документи на основанието за уволнение. Решението, с което се уважава този иск, със СПН постановява промяната: то предписва вписването на новото точно и правилно основание за уволнение. Решението, с което искът се отхвърля, има декларативно значение: то потвърждава правилността и точността на вписаното основание за прекратяване на ТПО в трудовата книжка.
съединяване на иска за: 1) признаване на уволнението за незаконно; и 2) неговата отмяна (чл.344, ал.1, т.1 – признав.увол.за незаконно и отмяна); или още по-често с 3) иска за възстановяване на предишната работа (чл.344, а.1, т.2); и 4) иск за обезщетение (по чл.344, ал.1, т.3). От процесуална гледна точка сме изправени пред евентуално съединяване на исковете по чл.103, ал.1 ГПК. Обективното съединяване на исковете тук е евентуално, защото искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна или искът за възстановяване на предишната работа има спрямо иска за обезщетение положението на главен иск. От неговия изход се обуславя и решението по евентуалния иск – за обезщетението. Отмененото незаконно уволнение при уважаване на искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 (признаване уволн.за незаконно и неговата отмяна, и възстановяване...) , както и промененото основание за уволнение при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.4 (поправка на основанието за уволнение) трябва да бъде вписано в трудовата книжка, за да може Р/С постоянно и без затруднения да се ползва от него. Вписването се извършва от РД. Ако той откаже да впише настъпилата промяна, вписването се извършва по искане на Р/С от ИТ по седалището на РД, в чието предприятие е работил по ТПО съответният Р/С – чл.346, ал.2.
дейност на Р/С по ТПО. Правната уредба на ТК се съдържа в КТ (чл.347-350), в издадената от МС за нейното прилагане на основание чл.356 Наредба за ТК и трудовия стаж от 1993г. Същността на ТК е определена в легалната дефиниция на ТК, която се съдържа в чл.347 : “ТК е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на Р/С”. От тази дефиниция се извличат основните правни белези на ТК: а) Тя е преди всичко официален документ. Като “документ” тя съдържа изразено в писмени знаци изявление на своя издател. Те определят нейното съдържание. Като официален документ тя се издава от изрично овластено за това от закона лице. То може да бъде РД или ИТ. б) ТК е официален удостоверителен документ. Тя е от категорията на свидетелстващите официални документи, които удостоверяват съществуването на определени ЮФ – възникването, съществуването и прекратяването на ИТПО.
доказателствена сила. Тя е “доказателство” за изявленията, които се съдържат в нея. Както всеки официален документ и ТК установява авторството на издаването му – от съответния РД или държавен орган (инспекцията по труда), а като свидетелстващ официален документ – удостоверените в него факти се смятат за верни, отговарящи на действителното фактическо положение, което удостоверяват. г) Тя удостоверява факти, “свързани с трудовата дейност на Р/С”. Доказателствената сила на ТК като официален документ за удостоверяваните в нея факти обвързва съдилищата, другите държавни органи и длъжностни лица да зачитат и приемат за верни удостоверените в ТК факти. ТК се издава от: а) РД, когато Р/С постъпва за първи път на работа (чл.348, ал.2). постъпването за първи път на работа означава, че лицето за първи път установява ТПО. ТК се издава от РД в 5-дневен срок от началото на изпълнението на ТПО. Това е негово задължение като страна по ТПО. Неизпълнението на това задължение от РД е административно правонарушение за неспазване на трудовото законодателство по чл.414, ал.1 КТ. Издаването на ТК означава попълване на данните в нея.
изгубена (чл.350, ал.2 и 3). “Изгубването” на ТК включва освен нейното изгубване в същинския смисъл на това понятие още и нейното унищожаване при обществени или природни бедствия, открадването й и т.н. Меродавен е следователно фактът, че ТК вече я няма и не съществува. Законът различава изгубване на ТК по вина на РД (чл.350, ал.2) и по вина на Р/С (чл.350, ал.3).
изгубена. Тя се издава, след като бъдат представени удостоверения за данните, свързани с ТК, които удостоверяват миналата трудова дейност на Р/С при други РД, за да бъдат отразени в новоиздадената ТК. Новата ТК се издава в 1-месечен срок от поискването.
е длъжен да я представи на РД при учредяване на ТПО, който вписва в нея данните по новоучреденото ТПО и я връща на Р/С. При поискване от РД той е длъжен да му я представи за вписване в нея на новите обстоятелства от трудовата му дейност. Съдържание на ТК – съдържа точно определени данни, изчерпателно изброени в чл.349, ал.1, т.1-11. Според съдържанието им данните в ТК могат да бъдат разделени на две групи:
име, дата и място на раждане, домашен адрес, ЕГН, специалност, професия, образование и др.
(чл.349, ал.1, т.5-11) – това са данните относно организационното звено, в което работи, уговореното трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа, датата и основанието за ПТД и т.н. Уговореното ТВ е това, което страните са уговорили при сключването на трудовия договор по чл.66, ал.1 или в споразумението по чл.107 – при ТПО, възникнало от избор или конкурс. То включва преди всичко основното трудово възнаграждение. Датата на постъпване на работа е датата, на която започва изпълнението на ТПО.
алинеята, точката и буквата от КТ, където е формулирано съответното основание, на което се прекратява ТПО. Времето, което се признава за трудов стаж, е времето, през което Р/С е работил по ТПО, както и времето, през което той не е работил, но се признава за трудов стаж (чл.352) и времето, през което не е съществувало ТПО, но се признава за трудов стаж (чл.354). В ТК се вписва и времето, което, макар че ТПО е съществувало, не се признава за трудов стаж – неплатен отпуск по чл.160, ал.2 КТ.
неспазено предизвестие (чл.220); за прекратяване на ТПО без предизвестие (чл.221); при уволнение на някои други основания (чл.222 КТ); за неизползван платен годишен отпуск (чл.224). ТК се вписват и запорните съобщения по чл.395, ал.4 ГПК за вземания на държавата, стопанските и други организации и за издръжка.
Те трябва точно, пълно и вярно да отразяват данните. Тези вписвания трябва да бъдат извършвани в най-скоро време след като фактите, които отразяват са настъпили. Задължение на РД е да вписва в ТК и настъпилите впоследствие промени в данните, които подлежат на вписване – например промените в професията и образованието, в заеманата длъжност на Р/С, в организационното звено, в което работи и т.н.
кодекс е времето, през което Р/С е работил по ТПО, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител”. От тази легална дефиниция се извличат и основните елементи на ТС:
Това определя и неговото измерване с единици за измерване на времето – дни, месеци, години.
е съществувало ТПО. в) Необходимо е през времето на съществуване на ТПО Р/С да е работил по него.
налице ТС.
юридическите действия, защото неговото съдържание е време, наситено с труд – с изпълнение на трудови задължения и упражняване на трудови права. ТС има и някои особености като юридически факт. Той не е еднократен юридически акт, а се състои от повтарящи се, наслагващи се и протичащи във времето многократни юридически действия. ТС е от категорията на правопораждащите юридически действия.
работното време са все време, през което ТПО е съществувало. Но те се и различават съществено. Работното време е време, през което Р/С непосредствено и пряко изпълнява трудовите си задължения в рамките на едно календарно денонощие или седмица, измерено в часове, а ТС изразява това по-обобщено, като време, през което Р/С е работил по ТПО (чл.351). Затова и ТС се измерва в по-различни мерни единици – дни, месеци, години.
а) за ТС се признава и време, през което не е съществувало ТПО; б) за ТС се признава и време, през което е съществувало ТПО, но Р/С не е работил по него; в) за ТС не се признава време, през което ТПО е съществувало и Р/С е работил по него. За ТС се признава време, през което не е съществувало ТПО – чл.354. Случаите, в които е допустимо това отклонение, са изчерпателно изброени в чл.354, те представляват юридически фикции, при които определени Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|