Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп



страница20/26
Дата16.10.2018
Размер1.4 Mb.
#89868
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   26

правни състояния на Р/С са приравнени към съществуването и изпълнението

на ТПО, по което Р/С е работил. Тези случаи са:
а) Когато Р/С е бил уволнен и уволнението е признато за незаконно – за

времето, през което е останал без работа поради това уволнение – от

датата на уволнението до признаване на уволнението за незаконно (чл.354,

т.1);
б) Уволнението, извършено поради задържане от властите в рамките на

предварителното или съдебното наказателно производство, което е било

прекратено или лицето е било оправдано (чл.354, т.2);


в) Време, през което неоснователно лицето е изтърпявало наказание ЛС,

което впоследствие е признато по ред, предвиден в НПК, за неоснователно

наложено (чл.354, т.3);
г) Когато ТПО на трудоустроен Р/С е било прекратено, т.к. РД не му е

предоставил подходяща работа съобразно предписанията на здравните органи

(чл.354, т.4 КТ). За ТС се признава времето, през което поради

посочената причина ТПО с Р/С не е било създадено и той е бил без работа;


д) Когато ТПО не е било създадено с Р/С, защото РД е задържал незаконно

тр.книжка (чл.354, т.5). За ТС се признава цялото време, през което Р/С

е бил без работа по ТПО поради тази причина;
е) Когато майката/осиновителката или бащата/осиновителят се грижи за

отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст (чл.354,

т.6);
ж) Време, през което Р/С е бил без работа поради уволнението му не по

негова вина и е получавал обезщетение за безработица или е бил включен в

курсове за преквалификация (чл.354, т.7).
Време, през което ТПО е съществувало, но Р/С не е работил по него

(чл.352). Тези случаи могат да бъдат разделени на 3 групи:


а) Първата включва случаи, когато Р/С ползва други свои права,

предоставени му от закона, които са несъвместими с изпълнението на

работата му по ТПО и той е освободен от това задължение. Например: Р/С

ползва празнични и почивни дни, платени и неплатени отпуски, които се

признават за ТС и т.н. (чл.352, т.1-6);
б) Втората група случаи са, когато Р/С е бил възпрепятстван от

независещи от него причини да работи по ТПО: когато неправилно не е бил

допуснат на работа, когато е бил неправилно временно отстранен от работа

на основания, съществуващи в отмененото законодателство и т.н. (чл.352,

т.6-8);
в) Третата група от случаи са установени от МС (чл.359, т.9).
За ТС не се признава време, през което ТПО е съществувало и Р/С е

работил по него. Тук е налице изрична правна дисквалификация на времето

на работа по ТПО като ТС. Случаите са два:
а) Единият се извлича по аргумент за противното от чл.353: когато ТПО

бъде признато за недействително и при учредяването му Р/С е действал

недобросъвестно. Това отклонение има санкционен характер и цели да

санкционира недобросъвестното поведение на Р/С. Заличаването на

характера на ТС на времето, през което лицето е работило по това обявено

за недействително ТПО, се извършва въз основа на съдебното решение, с

което е провъзгласена недействителността на ТПО и е призната

недобросъвестността на Р/С при учредяването му (чл.74 КТ);


б) Другият случай е, когато Р/С работи по ТПО в изпълнение на наложеното

му наказание “поправителен труд без ЛС” по чл.37, ал.1, т.2 НК. Съгласно

чл.43, ал.3 НК времето, през което се изтърпява това наказание, не се

признава за ТС.


Установяване и изчисляване на ТС - установяването на ТС означава

определяне на неговото полагане, продължителност и удостоверяването му

по определен ред. ТС се установява по два начина:
а) Чрез вписването и удостоверяването му от РД – в тр.книжка на Р/С и

чрез удостоверение – образец УП-30;


б) От съда по съдебен ред.
Нормално и най-често ТС се установява чрез вписването му от РД в ТК !

Извършва се на основание чл.349,ал.1,т.9 и е задължение на РД. То

обхваща вписване на продължителността на времето, което се признава за

ТС, заеманата длъжност и организационното звено, в което работи Р/С,

дата на постъпване на работа, уговореното ТВ, дата и основание за

прекратяване на ТПО. Удостоверяването на ТС може да стане и чрез нарочно

удостоверение – УП-30, което се издава от РД, когато ТС на Р/С не е

вписан в ТК, непълно са изразени данните за неговата продължителност или

други негови елементи. То се издава от РД по искане на Р/С въз основа на

първична финансово-счетоводна документация: РПВ, по които е изплащано

трудовото възнаграждение, списъци, партидни книги и др.
Съдебният ред е редът е редът на установителното съдебно исково

производство. То има своето основание в чл.97, ал.3, изр.2 ГПК:

установяване на съществуването на факт с правно значение. Прибягването

до този ред е допустимо, ако се представи на съда удостоверение от РД,

че книжата, ведомостите и документите са загубени или унищожени – при

пожар, наводнение или друго природно бедствие. По процесуалното си

естество искът е положителен установителен иск за факт с правно значение

за случай, изрично предвиден в закона. Искът се предявява от

заинтересувания Р/С пред РС по местожителството на ищеца. В исковата

молба се посочва претендираният като ТС период от време от ищеца при

посочения от него РД. За допустимостта на иска е необходимо да са налице

и писмени доказателства – например заповеди за назначение, уволнение,

командировки и др.
Решението на съда, когато уважава исковата молба, се ползва със СПН и

установява ТС, т.е. времето, през което лицето е работило по ТПО при

съответния РД, както и длъжността, която е изпълнявало при него.
Изчисляването на ТС означава да се определи неговата продължителност в

установени от закона мерни единици. За ТС те са: дни, месеци, години

(чл.355). Особености:
а) За 1 ден ТС се признава времето, през което Р/С е работил най-малко

половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно

или няколко ТПО. Законоустановено е работното време, което е нормално

установено по чл.136 - от 8 часа, т.е. най-малко 4 часа, а когато е от 7

часа - 3,5 часа и т.н.;
б) За 1 месец ТС се признава месецът, през който са изработени най-малко

21 работни дни при 5-дневна работна седмица;


в) За една година ТС се признават 12 месеца ТС.
63
ИНДИВИДУАЛНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ – понятие, правна х-ка, видове
Правна уредба. Тя се съдържа в глава XVIII от КТ (чл.357-362). Тя е

изцяло законова уредба. За нейното прилагане не се предвиждат и няма

издадени подзаконови нормативни актове. Понятие за индивидуални трудови

спорове (ИТС) – то се извежда от чл.357. То се характеризира със своите

страни и предмет.
а) Страни – ИТС са спорове между отделния Р/С и РД като страни по ИТПО.
б) Предмет на спора – това са спорове относно възникването,

съществуването, изпълнението и прекратяването на ТПО.


Тези спорове обхващат цялото динамично развитие на ИТПО, като се започне

от неговото начало – възникването му, мине се през неговото съществуване

и изпълнението на задълженията и упражняване на правата по него и се

стигне до неговия край – прекратяването му.


Основната характеристика на трудовите спорове по чл.357 е, че те са

спорове за субективни права и задължения по ТПО. Те са правни спорове,

т.е. спорове относно субективни П и З, предвидени в разпоредби на

действащото трудово право. Това са спорове за нарушени или за застрашени

от нарушаване субективни права и за неизпълнени трудови задължения. Към

тези спорове следва да се отнесат и споровете по изпълнението на КТД.

Това са спорове за субективни трудови права, които се предвиждат КТД и

се отнасят за съответните Р/С. Идеята е: т.к. КТД създават субективни

права за Р/С, към които се прилагат, тяхното нарушаване и неизпълнение

се защитава по общия ред, по който се защитават и техните субективни

права.
Трудовите спорове са граждански дела по смисъла на чл.6, ал.1 ГПК,

защото ТПО, от които произхождат, се регулират с метода на

равнопоставяне на техните субекти. Не са трудови споровете по чл.357 КТ,

а са граждански спорове тези за прекратяване на договорите за управление

на ТДруж., защото тези договори са гражданскоправни по своя характер.
РАЗГРАНИЧЕНИЕ на индивидуалните тр.спорове от колективните тр.спорове :
КТСпорове са уредени в ЗУКТС. ИТСпорове се различават съществено от тях

по няколко линии:


По спорещите страни – при ИТС това са отделният Р/С и РД, с когото той е

в ТПО, а при колективните – това са група Р/С, които най-често са

представлявани от синдикална организация, но могат да бъдат

представлявани и от избрани от тях Р/С, и отделен РД или работодателска

организация. Важно е, че едната страна при КТС е колективно образувание

и това придава колективен характер на спора.


По спорното право – при ИТС то е субективното право на отделния Р/С, а

при колективните най-често става въпрос за спорове за бъдещи права в

рамките на колективното преговаряне или извън него. От друга страна, при

ИТС в основата на спора е личният интерес на отделния Р/С, а при КТС –

колективните, общите права и интереси.
Ред на решаването им – при ИТС това е съдебното исково производство, а

при колективните – това са непосредствените преговори, доброволният

арбитраж и като крайно средство – стачката.
РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ИТС ОТ НЕИСКОВИТЕ ИТСпорове :
ИТС са спорове за субективни трудови права. А при неискови (неправни)

ИТС спорът не е за съществуващо субективно право, а за бъдещо право, за

неговото бъдещо установяване. И страните спорят не какво е правото,

както е при индивидуалните правни трудови спорове, а какво да бъде

правото, защото то още не съществува. Те се уреждат чрез преговори между

страните и завършват със споразумение между тях. Ако страните не могат

да се споразумеят, ТПО не възниква.
Видове трудови спорове :
Правните ИТС могат да бъдат класифицирани според техния предмет на

трудови спорове за трудово възнаграждение, отпуск, уволнение и др.,

т.е. в зависимост от естеството на спорното право.
64
Ред за разглеждане на ИТСпорове
Основната промяна в правната уредба на ИТС, извършена с измененията на

КТ през 1992г., се свежда до оправосъдяването на тяхното разглеждане. Тя

се изразява в две основни насоки:
а) В тяхната подведомственост. Трудовите спорове, като граждански дела,

са отнесени за разглеждане в компетентността на съдилищата (чл.360,

ал.1). съдилищата, на които са подведомствени тези дела, са общите

граждански съдилища в страната.


б) Тр.спорове се разглеждат по реда н ГПК, доколкото в КТ не е

предвидено друго (чл.360, ал.1, изр.2).


Важна новост, въведена с измененията на КТ от 2001г., е отнасянето на

една значителна част от делата за разглеждане по правилата на “бързото

производство”, установени в ГПК. Това производство предвижда съкратени

процесуални срокове, което дава възможност за ускорено разглеждане на

граждански дела. По този ред се разглеждат следните групи трудови

спорове:
а) Исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ (чл.126а, ал.1, б.”м” ГПК).

Това са трите основни иска за защита срещу незаконно уволнение: за

признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване

на предишната работа и обезщетение за времето, през което лицето е

останало без работа поради уволнението.


б) Искове за парични вземания по ТПО (чл.126а, ал.1, б.”н” ГПК). Това са

исковете за основно и допълнителни ТВ, за обезщетения по ТПО по глава X,

раздел III КТ, за имуществената отговорност на работодателя по

чл.200-202, за имуществената отговорност на Р/С по чл.203-212 и др.


Бързото производство по ГПК може да се провежда само по искане на ищеца,

когато прецени това за подходящо. То се прилага само за

първоинстанционното и въззивното производство, а не и за касационното

производство.


Изключване на някои тр.спорове от подведомствеността на съдилищата

(чл.360, ал.2). От подведомствеността на съдилищата са изключени

споровете относно освобождаването на някои категории Р/С. Понятието

“освобождаване” означава прекратяване на ТПО. Кръгът от Р/С, чиито

спорове относно освобождаването са изключени от подведомствеността на

съдилищата са изчерпателно изброени в чл.360, ал.2 :


а) Изборни служители в органите на изпълнителната власт – например:

председателят, заместник-председателя и членовете на МС, кметове и др.


б) Изборните служители в обществените организации, политическите партии

и движения са платените ръководни служители в тях.
в) Служителите по чл.28, ал.2 ЗАдминистрацията – това са членовете на

политическите кабинети на министър-председателя, министрите (пр.

началника на кабинета, парламентарният секретар) и др.
Като изключва от съдебния контрол разглеждането на споровете относно

освобождаването на посочените служители, КТ не предвижда друг ред за

тяхното разглеждане. Такъв ред за изборните служители в обществените

организации, политическите партии и движения могат да предвиждат техните

устави, но това не правен ред за разглеждане на правни спорове, а част

от вътрешния организационен живот на тези обществени и политически

образувания.
ОСОБЕНОСТИ В ПОДСЪДНОСТТА НА ТРУДОВИ СПОРОВЕ (чл.361 и 362) :
Като следва поначало общите правила на чл.80-81 ГПК за родовата и

местната подсъдност на гражданските спорове, чл.361-362 въвежда и някои

особености, които засягат само местната подсъдност. Те са две:
а) Местна подсъдност на тр.спорове с чуждестранни лица (чл.361). Това са

споровете между Р/С – чужди граждани и РД – чуждестранни лица или

смесени, без да определя техния дял на участие, които имат седалище в РД

и когато работата се извършва в страната. В тези случаи местната

подсъдност по трудовите спорове може да се уговаря между страните. Ако

те не определят компетентния местен съд, тогава местно компетентен ще

бъде българският съд според седалището на РД. Само че в случаите, когато

страните изрично не уговорят в трудовия договор местната подсъдност на

трудовите спорове между тях, съгласно общото правило на чл.361 КТ те ще

се разглеждат от българския съд.


б) Местна подсъдност на тр.спорове между Р/С – български граждани,

работещи в чужбина, и български РД в чужбина (чл.362 КТ). Когато Р/С е

ищец, трудовият спор е местно подсъден на СГС. А когато Р/С е ответник,

спорът е местно подсъден на надлежния съд по неговото местожителство в

страната.
ДАВНОСТ за предявяване на исковете по тр.спорове :
Правната й уредба се съдържа в чл.358. Общата уредба на давността по

чл.110-120 ЗЗД се прилага субсидиарно и за сроковете по чл.358. Съдът не

следи служебно за спазването на тези срокове, а се произнася по тях само

при възражение на страните. При възражение за изтекла давност съдът

отхвърля иска по същество като неоснователен, а не прекратява делото

поради недопустимост на иска. Чл.358, ал.1 установява специална уредба

на давността на тр.спорове. Тя съдържа особености в 3 насоки:
1) С оглед на продължителността. По правило тя е по-кратка от давността

за граждански вземания по ЗЗД, за да се стимулират страните по-бързо да

уреждат вземанията и правата си по ТПО. Сроковете са разпределени според

предмета на спора в три групи и диференцирани:


а) по спорове за ограничена имуществена отговорност на Р/С и за отмяна

на дисципл. наказание “забележка” – 1 месец;


б) по спорове за отмяна на дисципл.наказание “предупреждение за

уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и за

прекратяване на ТПО – 2 месеца;
в) за всичко останали трудови спорове – 3 години.
2) Давностните срокове започват да текат от деня, в който на Р/С е

връчена съответната заповед за основанието и размера на отговорността на

Р/С, а при исковете за прекратяване на ТПО – от деня на неговото

прекратяване. Що се отнася до другите искове – давностният срок започва

да тече от деня, в който правото – предмет на иска, е станало изискуемо.

3) Давностните срокове по тр.спорове не се смята за пропуснати, ако в

рамките на срока ищецът е подал исковата си молба до некомпетентен орган

(чл.358, ал.3). В този случай некомпетентният орган, до който неправилно

е била отправена молбата, е длъжен да я препрати служебно до съда.
Важна особеност на трудовото правосъдие е безплатността на

производството). Чл.359 КТ разширява безплатността, като предвижда, че

производството по трудови дела е безплатно за Р/С не само когато са

ищци, но и когато участват като ответници. Безплатността на

производството означава освобождаване на Р/С от всички държавни такси и

разноски за съдебното производство, независимо дали е ищец или ответник,

дали е искът е уважен или отхвърлен! Когато искът на Р/С бъде уважен,

разноските са за сметка на РД-ответник. За сметка на РД са и разноските,

когато предявеният от него иск срещу Р/С бъде отхвърлен. Когато искът на

Р/С бъде отхвърлен, таксите и разноските по производството се понасят от

държавния бюджет. ОБАЧЕ - Р/С обаче не е освободен от отговорността за

разноските, направени от насрещната страна по делото, когато тя е

спечелила делото и е била представлявана от адвокат, юрисконсулт и др.

Р/С дължи на общо основание заплащането на тези разноски на РД, защото

това са разходи, направени от другата страна, които не са към съда, и

Р/С, който е загубил делото, дължи тези разходи на РД.


Ускоряване разглеждането на тр.спорове за незаконно уволнение - съгласно

чл.344, ал.4 трудовите спорове за незаконно уволнение се разглеждат от

РС:
? в 3-месечен срок от постъпването на исковата молба в съда; и
? в 1-месечен срок от постъпването на жалбата.
Под “разглеждане на делото” в 3-месечен срок следва да се разбира не

само изясняване на делото от фактическа и правна страна, но и

постановяване на решението по него и обявяването му от съда заедно с

мотивите към него.


65
Колективно ТПО – понятие, правна х-ка, съдържание, субекти
Колективното ТПО (КТПО) изразява и защитава колективния интерес.

Колективен е интересът от наемния труд, който засяга големи групи или

всички Р/С от съответното предприятие, бранш, отрасъл, професия или от

цялата страна и визира общи за тях въпроси, които произтичат от

полагането на наемния труд. Той се отнася преди всичко до условията,

при които се полага трудът и обхваща такива основни и общи за наемните

Р/С благоприятни правни последици от работата им по ТПО, като: безопасни

и здравословни условия на труда, продължителност на работното време,

почивки, отпуски, трудово възнаграждение и т.н. Това са

социално-икономическите интереси на Р/С от полагането на наемния труд по

ТПО.
Колективният интерес на Р/С се изразява и защитава от синдикалните

организации или непосредствено от общностите на Р/С: общите събрания на

Р/С и групи от Р/С.
Но общи интереси имат и РД-те. Общите интереси на РД-те са от

използването на наемния труд. Това са техните общи интереси от

ефективното използване на наемната работна сила за осъществяване на

предмета на дейност на съответното предприятие или организация, от

нейното разумно и целесъобразно организиране и т.н. Колективните

интереси на РД-те се изразяват и защитават от техните работодателски

организации или от група РД-и, които имат общи интереси.
Субекти на КТПО са синдикалните и работодателските организации, ОС на

Р/С в предприятието, група Р/С и работодатели.


КТПО, в зависимост от вида им възникват:
1) от колективното договаряне и сключения КТД;
2) от принадлежността на Р/С към ОС, което осъществява защитата на

техните общи интереси пред РД и държавните органи;


3) от провеждането на предвиденото в закона сътрудничество и консултации

при регулирането на ТПО и т.н.


КТПО се реализират като производства. Те са поредица от последователни

правни действия, които се осъществяват:


? консултации и сътрудничество;
? преговаряне за уреждане на спорни въпроси;
? защита на общи интереси, участие в обсъждането и решаването на въпроси

от управление на предприятието и т.н. Това са все трайни и продължаващи

отношения.
Общото в съдържанието на различните видове КТПО се изразява в:
а) От една страна, всички те уреждат въпроси, които се отнасят до

условията на труда и произтичащите от тях трудови П и З на всички или

на групи Р/С и отделен РД или РД-и.
б) От друга страна, КТПО имат за основно предназначение да защитят ИТПО

и Р/С по тях. Това е правна “самозащита” на ТПО.


Основни задължения на Р/С и на синдикалните организации по КТПО са:
1. При възникване на КТСпорове да прибягват първо до способите за

доброволното им уреждане и да използват правото на стачка само като

крайно средство при условията и по реда за неговото упражняване,

предвидени в закона (чл.11-19 ЗУКТС);


2. Да се придържат към взаимно уговорените и приети задължения по КТД за

спазване на задължението за мирно уреждане на възникналите спорове при

сключените КТД и т.н.
Основни задължения на РД-те и техните организации по КТПО са:
1. Да водят колективни преговори със синдикалните организации, когато им

предложат и поискат това;


2. Да им предоставят дължимата необходима информация при колективното

преговарян;


3. Да спазват забраната за локаут, да създават условия и да оказват

съдействие на синдикалните организации за осъществяване на своята

дейност в предприятието и т.н.
66
Правен режим на СДРУЖАВАНЕ на Р/С
Общо събрание на Р/С :
Правното положение на ОС е уредено в чл.6-6а КТ. То е орган на трудовия

колектив на предприятието. ОС се състои от всички Р/С в едно

предприятие. В него не се включват лицата по договори за изработка и

други граждански договори, защото те не са негови Р/С по смисъла на КТ.

Без значение за включване в състава на ОС е служебното положение на Р/С

и характера на изпълняваната от него трудова функция. Няма значение и

синдикалната принадлежност на Р/С – в него участват както членуващите в

синдикални организации, така и тези, които не членуват в синдикални

организации.
ОС действа в пленарен състав, когато в него непосредствено участват

всички Р/С. В този състав то действа най-често, когато това е

практически възможно, т.е. когато е възможно едновременното събиране на

всички Р/С: броят на заетите Р/С в предприятието не е много голям,

работят на едно място, работното им време съвпада и т.н. То е израз на

пряката демокрация в ТПО. Когато обаче броят на Р/С е голям, работят в

териториално отдалечени негови поделения, цехове и др., което прави

практически невъзможно или трудно едновременното им събиране, вместо ОС

може да действа събрание на пълномощниците /СП/. То може да се създава и

всякога, когато Р/С решат, че това е практически целесъобразно. То се

състои от делегати – пълномощници, избрани от всички Р/С по бригади,



Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница