Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
на РД осъществяват ръководството на трудовия процес. Когато ЗУКТС установява процедурите за уреждана на КТС, той има предвид, че тези лица от името на РД участват в преговорите за тяхното уреждане. РД може да възложи представителството си в КТС и на други лица – вън от ръководните служители в предприятието – например на по-горестоящ орган, лица от организацията на РД, на експерти, които наема за случая (чл.3, ал.1 ЗУКТС). Важно е тези лица да имат достатъчно пълномощия да приемат исканията на Р/С и пространство, в което да правят отстъпки. Другият конститутивен белег на КТС е неговият спорен предмет. Съгласно чл.1, ал.2 ЗУКТС това са “въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище”. Към трудовите отношения по чл.1, ал.1 ЗУКТС се отнасят и “непосредствено свързаните с тях отношения” по смисъла на чл.1, ал.1, чл.2 КТ. Според естеството на въпросите, които са техен предмет, КТС се делят на: Правни КТС – обхващат въпросите, свързани с прилагането на действащото законодателство и другите вътрешни актове на предприятието: КТД, правилника за вътрешния трудов ред и др. Те предвиждат определени субективни права на Р/С, които РД е длъжен да удовлетвори, като подобряване условията на труда, ТВ и т.н. Неизпълнението на тези задължения на РД по ТПО, съответно нарушаването на правата на Р/С от РД, засяга техните общи интереси и предизвиква общи искания за подобряване на условията на труда в съответствие с установените изисквания; Неправни КТС – възможни са три хипотези: Когато съществуват разрешения, установени с императивни правни норми и те се прилагат от РД. Недоволството на Р/С в тези случаи възниква от самото законодателно решение. То се оценява като неправилно, несправедливо, недостатъчно закрилно и се иска неговата промяна. Спорното и конфликтното се отнася до бъдещото право: в каква насока и до какви размери да се промени действащото право, за да се създаде ново право, с нови субективни права и задължения на страните по ТПО;
представлявани от синдикатите, предявяват искания пред РД за конкретното им уреждане чрез колективни преговори и сключването на КТД (чл.50, ал.2 КТ). Такива въпроси са преквалификацията на Р/С при провеждани структурни промени, преминаване към непълно работно време, размерите на различни видове обезщетения и т.н.; Третата хипотеза обхваща следните въпроси: безработица, инфлация, защита срещу масови съкращения в предприятия и т.н. Преговорите за тях се водят в рамките на тристранното сътрудничество предимно на национално равнище. Нужно е обаче тези въпроси да се превърнат в предмет и на КТС и преговори на отраслово и особено на равнище на отделното предприятие, в отделната община и т.н. При сключване на КТД между синдикалните организации и РД възникват спорове относно тяхното съдържание. Поставя се въпросът: дали тези спорове са колективни по смисъла на чл.1, ал.1 ЗУКТС? ДА !!! Те са КТС, защото се отнасят до общи интереси на Р/С, до техни ТОПО. Споровете относно неизпълнението на КТД са правни КТС и се разглеждат по съдебен ред (чл.59 КТ). В заключение: Споровете по сключването на тези споразумения (КТД) са неправни ! Споровете за изпълнение на сключените споразумения са правни КТС ! КТС съгласно закона подлежат на уреждане. Уреждането на КТС е установеният за тях от закона специфичен ред за намиране на удовлетворително за страните решение. Този ред съдържа разнообразни процедури – непосредствени преговори, арбитраж, стачка. С тях се цели приключването на конфликтното състояние на ТПО със състоянието на “правен мир” в отношенията между страните. Наличието на множество последователни правни действия във всяка от посочените процедури позволява те да се разглеждат като производство за уреждането на КТС. Това са особени процедури, създадени за уреждане на КТС. Тези процедури са всъщност способи за уреждане на КТС. Според средствата, които използват, те биват два вида:
се отнася стачката, а към забранените – локаутът. 71 Доброволни способи за уреждане на КТС ПОНЯТИЕ – доброволното уреждане на КТС е основният и най-желан способ за тяхното уреждане. То позволява постигането на резултат, без да се увеличава напрежението между страните. Същността на доброволното уреждане на КТС се състои в удовлетворяване на исканията по взаимно съгласие на страните. Това се постига чрез преговори, взаимни отстъпки и компромиси между тях. ЗУКТС установява доброволното уреждане на КТС като основен метод за тяхното уреждане. Страните са задължени да прибягнат и да приложат тази правна уредба и чак след това – ако и когато доброволното уреждане не е довело до положителен и взаимно удовлетворителен резултат – може да се пристъпи към обявяване на стачка.
способи за доброволно уреждане на КТС са: 1) непосредствени преговори между страните; 2) посредничество и помирение; 3) трудов арбитраж. Непосредствени преговори : Възникването на КТС се предшества от период н натрупване на недоволството на Р/С от условията на труда, общественото им осигуряване и жизненото равнище. През този период Р/С довеждат до знанието на своите ръководители въпросите, от които са недоволни, а РД ги узнава и се запознава с тях. Така също, този период дава шанс на РД да търси решение на възникващите проблеми в рамките на своите възможности чрез инициативност, активност и предприемчивост още преди да в възникнал КТС и преди да е започнала процедурата за неговото уреждане. Едва когато тези въпроси не са намерили удовлетворително решение по този неформализиран път, Р/С вземат решение да предявят исканията си и да открият процедурата за доброволно уреждане на КТС.
имената на своите представители в преговорите. Тази разпоредба поставя няколко правни въпроса.
предназначение. От една страна, то внася яснота в спорния предмет и определя рамките на спора. От друга страна, то дава възможност на РД да се подготви за непосредствените преговори: да проучи въпросите, да потърси тяхното решаване в кратко време и т.н.
и формулиране. Това може да бъде направено в писмо, протоколно решение на събраните Р/С и др. Не е необходимо исканията да бъдат мотивирани. Но няма пречка да бъде сторено, даже е желателно. Писмено предявените искания на Р/С се отправят към РД. Законът не установява срок, в който тези въпроси следва да бъдат поставени и колко време след поставянето им трябва да започнат преговорите по тях. Идеята на закона е: непосредствените преговори да започнат във възможно най-кратък срок след представянето на исканията, за да се постигне тяхното решаване.
представители в непосредствените преговори. В закона няма ограничения на броя на представителите, които могат да участват в непосредствените преговори. Броят на представителите, които ще участват в непосредствените преговори и тяхното поименно определяне се решава от Р/С, които са предявили исканията. РД е длъжен да приеме воденето на преговорите с представителите, които са избрани от Р/С, предявили исканията – предмет на КТД. Техният брой и имена не подлежат на утвърждаване или изменение нито от РД, нито от синдикалните организации или техните органи. Работническите представители, за участие в непосредствените преговори за уреждане на КТС, се избират на събрание на Р/С чрез консултации между тях. Имената на така определените представители на Р/С се съобщават писмено на РД. Те са му необходими, за да знае към кого да се обръща за допълнителни пояснения по предявените искания, за допълнително уточняване и проучване на въпросите и т.н. Другата страна РД – на страната на РД като участник в непосредствените преговори ще бъде ръководителят на предприятието – управителят или изпълнителният директор на ТД, както и посочените от него лица.
присъствие и на двете страни излагане на спорните въпроси и обосноваване на становищата по тях. Когато непосредствените преговори между страните завършат успешно, КТС е уреден, в смисъл, че е намерено неговото взаимноприемливо решение. Тогава между страните се сключва и подписва споразумение. В него се посочват въпросите, по които страните са постигнали споразумение и съдържанието на постигнатото съгласие по отделните въпроси, срок за тяхното изпълнение и т.н. То подлежи на “незабавно изпълнение”. Това ще рече, че всяка от страните веднага след сключване на споразумението трябва да предприеме съответните действия за реално и фактическо изпълнение, което представлява и същинско удовлетворяване на предявените искания от Р/С в КТС. ПОСРЕДНИЧЕСТВО и ПОМИРЕНИЕ при уреждане на КТС : Съгласно чл. 4, ал.1 ЗУКТС - Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА).
орган – НИПА - ЮЛ със седалище в София с ранг на изпълнителна агенция. НИПА е централен орган на изпълнителната власт. Неговите ръководни органи са: Надзорен съвет, изграден на 3-странна основа с по 2 представители на държавата и на представителните синдикални и работодателски организации, и директор, назначаван от министъра на ТСП след консултации а Надзорния съвет на НИПА. Функции на НИПА – осъществяване на посредничество и/или доброволен арбитраж за уреждане на КТС.
от посредници, утвърдени от Надзорния съвет, според приетите от него критерии по предложение на синдикалните и работодателските организации и от държавата, т.е. от нейните органи – министъра на ТСП. Посредниците, утвърдени от Надзорния съвет на НИПА, не са единствените органи, които осъществяват посредническа дейност по ЗУКТС. Съгласно чл.4, ал.1 посредничество за уреждане на КТС може да се осъществява и от синдикални и работодателки организации. Това са всички синдикални организации – представителни и непредставителни и на всички организационни равнища – общинско, браншово, отраслово, национално. Към посредничеството по чл.4 ЗУКТС може да се прибегне при наличието на следните предпоставки:
споразумение между страните; ? не е преминал през преговори, защото една от страните е отказала да участва в тях; б) Отнасяне на спора пред органа по посредничество – НИПА или пред съответната синдикална или работодателска организация. Законът не установява изрично формата и модалитетите на сезирането. Но за яснота това трябва да стане писмено с кратко изложение на спора и искане на съдействие от органа по посредничество за неговото доброволно уреждане. Спорът може да бъде отнесен пред органа по посредничеството от всяка от страните поотделно и от двете заедно.
страни. Преговорите се водят с всяка от тях или в общи срещи и с двете, в които органът по посредничеството убеждава всяка от страните да направи известни отстъпки, склонява ги за това, създава обстановка, при която страните възприемат известно консенсусно или сговорчиво поведение на компромиси и т.н. Преговорите продължават 14 дни. При липса на други уточнения това са 14 календарни дни, изчислявани съгласно чл.72 ЗЗД. Този срок се преценява за оптимален. Възможно ли е рамките на своята посредническа дейност НИПА и синдикалните и работодателски организации да извършват и помирение между страните за доброволно уреждане на КТС? ДА !!!
КТ страните постигнат съгласие, КТС е приключил успешно. Това е обществено най-желаният резултат. В този случай се подписва споразумение между страните. Ако обаче въпреки осъщественото посредничество и/или помирение не се постигне съгласие, КТС продължава. Тогава на разположение на страните са следващите две възможности: ? отнасяне на спора за разрешаване от арбитражен орган; или ? обявяване на стачка от Р/С. ТРУДОВ АРБИТРАЖ за УРЕЖДАНЕ на КТС : Правната уредба на ТА се съдържа в чл.4, ал.1, чл.4а, ал.2, 7-10 и чл.5-8 ЗУКТС. Новото в нея, въведено с измененията на ЗУКТС през 2001г., е създаването на НИПА (вж. т.7).
опера-ционализиран чрез установяването на процедура за неговата работа. ЗУКТС установява два вида ТА: а) доброволен и б) задължителен.
осъществява от арбитри. Те се утвърждават от Надзорния съвет на НИПА. Законът не определя общия брой на арбитрите. Този въпрос се решава от Надзорния съвет на НИПА. Списъкът на арбитрите се публикува в ДВ. Законът не поставя изрично изисквания за професионалните качества на арбитрите. Той е предоставил решаването на този въпрос на Надзорния съвет на НИПА. Включването на съответните лица в списъка на арбитрите не променя тяхното друго правно положение. За това време (докато осъществяват дейността си като арбитри) за тях настъпват определени благоприятни последици – арбитрите имат право на: 1) право на неплатен служебен отпуск; 2) времето, през което участват в разглеждането на спора, им се признава за трудов стаж; 3) заплаща им се възнаграждение за разглеждането на спора и др. Арбитражният съд за разглеждане на КТС се налага при наличието на две предпоставки: а) Да е налице висящ КТС, по който страните са водили непосредствени преговори по чл.3 и 4 ЗУКТС и не са постигнали споразумение, било защото след водените преговори различията между тях са останали, било защото някоя от страните е отказала да преговаря. б) Страните писмено да са поискали разглеждането на КТС по арбитражен ред. Това означава съгласие и на двете страни, за да се отнесе спорът пред арбитражния орган. Искането и от двете страни има характер на сезиране на арбитражния орган. Тъкмо това искане и на двете страни придава на този ТА характера на доброволен арбитраж. Изисквания за редовност на искането: 1) трябва да изхожда и от двете страни; 2) да формулира ясно искането за решаване на КТС от арбитражен орган; 3) да съдържа изложение на спорните въпроси; 4) да бъде подписано от страните или от техните представители. След като страните се споразумеят да отнесат КТС за разглеждане по арбитражен ред, страните сами образуват неговия състав измежду арбитрите, включени в списъка на арбитрите. Образуването на арбитражния състав минава през два етапа: 1) Решението на страните относно арбитражния състав – едноличен или колегиален. Те го определят по своя преценка с писмено споразумение помежду си.
арбитража. Ако страните са решили да прибягнат до едноличен арбитър, те определят писмено и арбитъра измежду посочените в списъка.
арбитражен състав, решават още два въпроса: ? от колко члена да се състои арбитражната комисия; и ? всяка от страните посочва по равен брой арбитри за членове на арбитражната комисия. Изборът на арбитрите от всяка от страните се извършва свободно и се основава на доверието им в професионалните и морални качества на арбитрите.
съгласят да бъдат включени в арбитражния състав. Определеният по този начин колегиален арбитражен състав избира свой председател измежду останалите арбитри, включени в списъка, утвърден от министъра на ТСП. Арбитражният орган разглежда КТС на свои заседания. Той определя мястото, деня и часа на заседанията и съобщава за това на страните, за да присъстват на тях. Заседанията са открити. Присъствието на страните е задължително и се извежда от непосредствения характер на разглеждането на КТС, от тяхното изслушване от арбитража. Заседанието започва с изслушване на страните. Спорът се разглежда най-много на две заседания с прекъсване между тях за не повече от 7 дни. Но страните могат да се споразумеят и за друг брой на заседанията и за друг период на прекъсванията между тях. Смисълът на тези изисквания е да се осигури бързото разглеждане и решаване на КТС. Арбитражното решение се взема с обикновено мнозинство от членовете на арбитражната комисия, а в случая на едноличен арбитър – еднолично от арбитъра. То се постановява в писмена форма в 3-дневен срок от деня на последното заседание на арбитражния орган и се подписва от арбитрите, които са го постановили. Решението е окончателно. То не подлежи на съдебен контрол.
постигне както по правни, така и по неправни КТС. Сключва се между страните с активното съдействие и участие на арбитражния орган и се потвърждава от него. Арбитражното споразумение замества колективния трудов договор между страните, когато с него е приключил неправен КТС. В тези случаи с него се установяват нови права и задължения между страните по спора.
1, ал.1 ЗУКТС). Задължителната им сила следва от закона. Арбитражното решение и споразумение подлежат на незабавно изпълнение. ТА действа като правораздавателен орган. Той е създаден от закона и действа единствено ако бъде сезиран ! Не са приложими правилата на ГПК. Решенията, които ТА постановява, са правораздавателни и се ползват със СПН. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН АРБИТРАЖ : Действащото законодателство предвижда по изключение и един случай на задължителен арбитраж. Той е установен в чл.14, ал.3 ЗУКТС и се отнася за споровете за определяне на минималните дейности, които трябва да се осъществяват през време на ефективна стачка (чл.14, ал.1 ЗУКТС). В тези случаи арбитрите се определят от министъра на ТСП. Страните са длъжни да приемат както вида на арбитража – едноличен или колегиален, така и неговия поименен състав, определен от министъра на ТСП.
различни – липса на правни традиции, недоверието на РД и синдикатите да предоставят решаването на възникналия КТС на един трети орган, в който те самите пряко не участват и т.н. СРЕДСТВА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ при доброволно уреждане на КТС. Въздействието може да се изяви в различни организационни форми: организиране на публични събрания, митинги, демонстрации и т.н. Тези събрания, митинги и манифестации се провеждат само в извънработно време. Друга форма за въздействие е информиране на обществеността чрез средствата за масово осведомяване. Към разглежданите средства следва да бъде отнесена и символичната стачка по чл.10 ЗУКТС. Тя се провежда в условията на предявени, но още неуважени искания; провежда се, за да изрази настойчиво волята на Р/С за удовлетворяване на предявените от тях искания. Тя предупреждава РД, че ако предявените искания не бъдат удовлетворени, Р/С ще прибягнат до ефективна стачка. Същността на символичната стачка е в носенето и поставянето на външни символи, които изразяват волята и готовността на Р/С да започнат стачка: подходящи знаци на облеклото или на работното място, протестни плакати, ленти, значки и др. Въпреки това символичната стачка не е стачка в точния юридически смисъл на това понятие. Тя се провежда, без Р/С да преустановяват работа. Тя е по-скоро средство за въздействие върху РД, за да се спре ескалацията на напрежението между страните във възникналия КТС.
което е възникнало ТПО: ТД, конкурс или избор, както и видът на ТД: срочен, безсрочен и т.н. Следователно това право не принадлежи на други граждани, които макар и да работят, не са Р/С – например членове на производствени кооперации, лица, които упражняват свободна професия, работещи по граждански договор и др. Съдържание на правото на стачка – това право представлява предвидената и гарантирана от закона възможност на Р/С да преустанови изпълнението на трудовите си задължения, за да защити своите колективни икономически и социални интереси. Това значи: да престане да изпълнява трудовата функция, която му е възложена по ИТПО, да спре да работи през работното време, което му е определено според режима на работното време в предприятието при РД. През времето, когато правото на стачка се упражнява, ТПО продължава да съществува. Но неговото действие е спряно, т.е. временно преустановено. След приключване на стачката Р/С, участвал в нея, продължава да изпълнява нормално и пълноценно трудовите си задължения. Временното преустановяване на изпълнението на трудовата функция при упражняването на правото на стачка се прави с особено намерение и цел – за защита на колективни икономически и социални интереси (чл.50 КРБ), за да се предявят искания за решаване на въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище на Р/С, да се изрази протест срещу съществуващите условия на труда и да се упражни натиск върху РД и компетентните органи, за тяхното изменение към по-добро. О. Право на стачка – организирано временно преустановяване на изпълнението на трудовите задължения от Р/С за защита на техните икономически и социални интереси.
до установяване на нови задължения на стачкуващия Р/С, които имат своя корен в неговите задължения по ТПО от времето преди стачката, когато то нормално и пълноценно е функционирало. Тези задължения са: задължение на стачкуващия Р/С да бъде в предприятието през установеното за него РВ; Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|