Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
задължение през времето, докато трае стачката, да не предприема действия, с които пречи или създава затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите му задължения;
продължат да работят. Част от трудовите задължения на Р/С по ТПО, които не са свързани с непосредственото изпълнение на трудовата му функция, продължават да съществуват и през време на стачката, в която участва. Това са задълженията му: да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи; да пази грижливо имуществото, което му е поверено; да не злоупотребява с доверието на РД; и да не разпространява поверителни за него сведения и др. (чл.126, т.1, 8 и 9 КТ).
Общото между престоя и стачката е, че и в двата случая Р/С не изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея други трудови задължения. И в двата случая сме изправени пред бездействие по ТПО. Различия - престоят е наложен от организационни и технически причини. Те са попречили на нормалното протичане на трудовия процес и са довели до спиране на работата. С оглед на субективното отношение на Р/С към причините, довели до престоя, бива: престой по вина на Р/С и престой не по негова вина (чл.267 КТ). При стачката сме изправени пред съвършено друго поведение на Р/С: той бездейства, за да протестира срещу условията на труда, за да упражнява натиск и да иска тяхното изменение и подобряване и защитава заедно с други Р/С исканията си. От друга страна, престоят по вина на Р/С е дисциплинарно нарушение с всички произтичащи от това правни последици за неговото дисциплинарно наказване. А стачката – има се предвид законната стачка, е правомерно поведение, с което се упражнява едно основно право на Р/С, поради което неговото упражняване поначало изключва правонарушение, а от там – и виновно поведение. КТ, като урежда престоя, предвижда редица правни възможности за противодействие на РД, но нито една от тях не може да бъде приложена в обстановката на стачка.
сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му показва известни прилики, но и съществени различия с правото на стачка. Общото между тях е, че и в двата случая е налице временно преустановяване на изпълнението на работата от Р/С по негова воля, защото условията, при които той работи, не го удовлетворяват. Различия: правото на стачка е право на защита на колективните интереси на Р/С, които произтичат от трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, в обстановката на един възникнал, продължаващ и изострен КТС. Правото на стачка се упражнява колективно от Р/С и е израз на тяхната съвместна акция за удовлетворяване на исканията им. Правото на отказ на Р/С да изпълни възложената му работа по чл.283, се упражнява при точно определени в закона предпоставки: наличие на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на Р/С. Този отказ е израз на индивидуална самозащита на Р/С срещу неговото накърнено право на ЗБУТ по ТПО (чл.127, т.5 и чл.275). Упражняването на двете права поставя Р/С в различно правно положение. При правото на стачка Р/С очаква удовлетворяване на предявените колективни искания за подобряване на условията на труд и през времето, докато той участва в стачката, не получава трудово възнаграждение. При отказа по чл.283, Р/С очаква да се отстрани сериозната и непосредствена опасност за живота и здравето му, след което той продължава да изпълнява отново работата си. Но през време на законния си отказ да продължи да работи той получава обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение (чл.219).
нарочна процедура, предвидена в ЗУКТС. ПРАВНА ПРИРОДА на правото на стачка – тя се характеризира с : а) Правото на стачка е основно право на Р/С. То е признато за основно и е включено в КРБ (чл.50). Признаването на правото на стачка като основно право прибавя към неговата юридическа характеристика и качеството на неотменимост (чл.57, ал.1 КРБ). Това означава, че текущото законодателство не може в бъдеще да отменя това право. То може само чрез закон да установява условията и реда за неговото осъществяване, но не и да изключва съществуването му.
гарантирана от закона мяра на социална свобода. в) Правото на стачка е субективно трудово право. То е продължение на започнал и нерешен чрез доброволно уреждане колективен трудов спор. От друга страна, правото на стачка има за свой обект защитата на икономическите и социалните интереси на Р/С. г) Правото на стачка е субективно преобразуващо трудово право. Неговото реализиране внася съществени промени в съдържанието на ТПО: временно преустановяване на изпълнението на трудовата функция непосредствено свързаните с нея трудови задължения на Р/С и др. д) Правото на стачка е право на организирана самозащита на правата на Р/С.
индивидуално, защото принадлежи на всеки Р/С поотделно. Той участва лично и сам за себе си е със своята воля във вземането на решението за обявяване на стачка и в нейното провеждане. Но правото на стачка е и колективно, защото се упражнява заедно с другите Р/С. ж) Правото на стачка е право с голям социален заряд. То е право за изразяване на открит и съгласуван с другите Р/С протест от съществуващите условия на труда, общественото осигуряване и жизненото равнище.
повдига и укрепва съзнанието и самочувствието на трудещите се и т.н.
уговаря между страните при сключване на ТД, а съществува по силата на КРБ, възниква с учредяването на ТПО и придобиването на правното качество Р/С.
Според характера на предявените искания: 1) Икономически – това са стачките, в които се предявяват искания за защита на икономическите и социалните интереси на Р/С. Това са искания по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Тези стачки има предвид чл..50 КРБ, а и само тях урежда ЗУКТС. 2) Политически – стачки, с които се предявяват политически искания. Например: стачка за сваляне на правителството, за произвеждане на предсрочни парламентарни избори и др.
провежда от Р/С за защита на техните собствени интереси. 2) Стачка от солидарност – това е стачка за подкрепа на основна стачка на други Р/С. 3) Предупредителна стачка – тя предупреждава РД, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, Р/С ще преминат към основна стачка. Предупредителната стачка има фиксирана в закона максимална продължителност – до 1 час. Предупредителната стачка не е еднократна стачка. Тя може да бъде неколкократно и периодично провеждана – например: всяка седмица в продължение на месец и т.н. По своя обхват на действие стачките се делят на стачки в поделение, предприятие, отрасъл, бранш, национална стачка. ЗУКТС урежда само стачките в предприятието или в отделно негово поделение, в които участват Р/С, заети в тях. 73 РЕД И ГАРАНЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СТАЧКА ЛОКАУТ, ПП от участието в законна и незаконна стачка Стачката не е еднократен акт, а ПРОЦЕС, в който се реализира правото на стачка. В него се открояват три последователни фази: 1)обявяване, 2)протичане, и 3)прекратяване.
времето и дава възможност на страните да се подготвят за нейното протичане. Обявяването на се прави при наличието на определени от закона предварителни условия. Те са установени в чл.11, ал.1 ЗУКТС: непостигнато споразумение между страните при водене на непосредствени преговори по ЗУКТС; неизпълнение на поети от РД задължения към Р/С. Тези две условия са алтернативни - те се изискват и при обявяването на предупредителна стачка. Това е, защото и при нея настъпва временно преустановяване на изпълнението на трудовите задължения на Р/С.
не предявяват свои искания и затова не са необходими посочените предварителни условия. Обявяването на стачката се състои във вземането на решение за нейното провеждане и определяне на началото и продължителността й. То се изисква за всеки вид стачка независимо от предназначението й: основна, предупредителна стачка и стачка от солидарност.
мнозинство от Р/С в съответното предприятие. Обикновеното мнозинство се изчислява от всички Р/С в предприятието. “Всички работници” са лицата, които са в ТПО с РД независимо от основанието за възникването му, включително и Р/С, които в момента на вземането на решението отсъстват. Това решение се приема чрез гласуване на ОС на Р/С, а при многобройни трудови колективи, при работа на смени и др. под., гласуването може да се извърши и на събрание на пълномощниците. Няма пречка решението за обявяване на стачка да се приеме и чрез “подписка” от Р/С.
стачката е писменото уведомяване на РД за решението по чл.11, ал.3 ЗУКТС. Уведомяването е съобщаване на решението на Р/С за обявяване на стачката. То трябва да бъде извършено най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката. Предназначението на този срок е да извести РД и да му даде възможност: да се подготви за стачката; да проведе преговори за постигане на споразумение за определяне на минималните дейности по чл.14 ЗУКТС. Предварителното уведомяване трябва да съдържа и някои допълнителни елементи: а) посочване на началния момент за започване на стачката – деня и часа; б) посочване продължителността на стачката. Става дума за приблизителната й продължителност, защото законът не установява максимална продължителност на стачката;
синдикален или стачен комитет – избран за целта. Това е необходимо, за да знае РД с кого да преговаря по време на стачката, с кого да установи и поддържа контакти и т.н. Действащото право обаче не предвижда в писменото уведомяване на РД посочване на исканията, за удовлетворяването на които се обявява стачката. Това е празнота на закона (според проф. Мръчков). Уведомяването се извършва и при обявяването на стачка от солидарност. Предварителното уведомяване обаче е изключено при предупредителната стачка (чл.11, ал.5 ЗУКТС). То е обусловено от кратката продължителност на тази стачка: тя не може да продължи повече от 1 час (според проф. Мръчков би трябвало да се предвиди, че при предупредителната стачка РД следва да бъде уведомен примерно най-малко 24 часа преди нейното начало). ПРОТИЧАНЕ НА СТАЧКАТА – това е Втората Фаза на стачката: Участието на Р/С в стачката е доброволно. Това значи, че всеки Р/С решава за себе си дали да участва или не в стачката. Забранена е принудата – физическа или психическа, за участие или против участието в стачката. След като стачката е обявена, основните усилия на страните следва да бъдат насочени към постигане на споразумение за т.нар. “минимални дейности” (чл.14 ЗУКТС). Неговото предназначение е да ограничи вредните последици от стачката и да осигури, въпреки стачката, функционирането на един минимум от дейности в предприятието, които имат важно значение за обслужването на гражданите, опазването на общественото имущество и имуществото на РД. Споразумението за минималните дейности защитава общите интереси и интересите на граждани. Това са дейности в ограничен обем, в намалени мащаби. От друга страна, има ефективни стачки в предприятия, при които изобщо не се налага определянето на минимални дейности, защото преустановяването на осъществяваната от тях дейност по време на стачка не уврежда обществения интерес и не създава затруднения за широк кръг граждани. Затова чл.14 изброява изрично и изчерпателно минималните дейности, по които трябва да се постигне споразумение. Те са:
дейности, свързани с обществената хигиена и почистване и т.н. 2) Дейности за транспортно обслужване на населението. Тук се включват всички видове транспорт. Р/С и РД са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 % от обема на превозите преди предприемането на тези действия. Но тази разпоредба е задължителна само за стачни действия в железопътния транспорт.
Идеята на закона е да не се допусне пълното спиране както на техните предавания, така и на необходимите за функционирането им технически и обслужващи ги дейности. 4) Дейности, свързани с опазването на общественото и личното имущество. 5) Дейности, чието спиране може да нанесе непоправими вреди на природната среда: свързана с дейността на пречиствателните инсталации, съоръженията за отпадъчни технологии и др.
обществения ред. Това са дейности, които изпълняват органите за вътрешния ред в страната, контрола върху движението по улиците и пътищата и т.н. Определянето на минималните дейности в споразумението означава тяхното индивидуализиране и изброяване заедно с Р/С, които са необходими за поддържането и функционирането им. Това споразумение трябва да се сключи най-малко 3 дни преди началото на стачката, за да позволи ма РД да подготви и приспособи съответните дейности към предстоящата стачка. Ако страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности, тяхното определяне се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж.
изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея трудови задължения. б) През време на стачката Р/С е длъжен да бъде в предприятието през установеното за него работно време. в) През времето, докато трае стачката, стачкуващият Р/С е длъжен да не предприема действия, които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на другите дейности в предприятието, както и да създава пречки и затруднения на Р/С, които не стачкуват, да изпълняват трудовите си задължения.
изпълнението на трудовите си задължения, не получава трудово възнаграждение.
“обезщетение за сметка на специален обособен стачен фонд”. Такива фондове могат да създават и са създадени от големите синдикални централи – КНСБ, КТ “Подкрепа”. По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин. Усилията за доброволно уреждане на КТС трябва да се полагат през цялото време на стачката: от приемането на решението за нейното обявяване и уведомяването на РД, през цялото време на нейното протичане до приключването й. ПРЕКРАТЯВАНЕ на СТАЧКАТА – третата фаза от стачката : Стачката се прекратява, когато се удовлетворят исканията на Р/С. В тези случаи се подписва писмено споразумение между спорещите страни. На практика обаче стачката най-често се прекратява, когато страните постигнат споразумение като израз на компромисно решение между тях. То е плод на взаимни отстъпки. И в тези случаи страните сключват и подписват писмено споразумение за постигнатото съгласие между тях и прекратяването на стачката. Това се отнася за прекратяването на основната стачка.
обявена. Това са случаите, когато тя е обявена за определен срок. Но когато е обявена за срока, за който е обявена и основната стачка, тя се прекратява с прекратяването на основната стачка. Предупредителната стачка има кратка продължителност – не повече от 1 час. Тя се прекратява с изтичане на времето, за което е обявена – ако то е по-кратко от 1 час или след изтичане на нейната максимална едночасова продължителност.
прави стачката незаконна. Стачката може да бъде призната за незаконна само при наличието на определени в закона основания, които са изчерпателно изброени в чл.16,т.1-7 ЗУКТС. Основанията за обявяване на стачката за незаконна, могат да бъдат систематизирани в четири групи. І – ГРУПА - Предявяване на недопустими искания : а) Предявените искания са недопустими, когато противоречат на КРБ. б) Забранени са и стачките, с които се предявяват политически искания. Това са стачките, с които се предявяват искания за промяна на държавната власт и органите, които я осъществяват, на формата на управление на страната – от република в монархия, за дейността на политическите партии и др.под.
различието между индивидуалните и колективните трудови спорове. Като установява тази забрана, ЗУКТС възприема разбирането, че е обществено неоправдано по повод на индивидуални трудови спорове, които ежедневно възникват, да се обявяват и провеждат стачки, в които участват голям брой Р/С и предизвикват социално напрежение. ІІ – ГРУПА – Нарушаване процедурата са уреждане на КТСпорове : а) Нарушаването на изискванията за водене на непосредствените преговори по чл.3 и 14 ЗУКТС. Това са императивни изисквания, които законът установява като етапи, предхождащи стачката в развитието на КТС. Не може при всеки възникнал КТС изведнъж и направо да се преминава към обявяване на стачка, без да се положат усилия за неговото доброволно уреждане чрез непосредствени преговори или без да са уредени въпросите за определяне на минималните дейности.
обявяване на стачка в решение, прието с мнозинство от Р/С в съответното предприятие или негово поделение и за писмено уведомяване на РД най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката с посочване на нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.
споразумение между страните в хода на непосредствените преговори по чл.3 и 4 ЗУКТС, сключен КТД или арбитражно решение. В тези случаи е налице постигнато съгласие между страните за уреждане на КТС и РД изпълнява поетите от него задължения.
спасителни и възстановителни работи : Природни бедствия са: земетресение, наводнение, снежни бури и т.н. Това са непредвидими и непреодолими от волята и силата на човека сили на природата, които имат значението на непреодолима сила. Характерът им на бедствие се дължи на разрушителното и унищожително действие, което засяга голям брой хора. Законът въздига в забрана стачка по време не само на събитието, което в отделни случаи може да има кратковременно или даже мигновено действие – например земетресение, наводнение и др. Забраната продължава и след това: през времето, необходимо за ликвидиране на последиците от природното бедствие, като посочва, че нейното действие се разпростира и върху “свързаните с него неотложни спасителни и възстановителни работи”.
разпределението и снабдяването с електроенергия от всички видове централи – водни, термични, атомни.
стоматологично, фармацевтично и заведенията, в които то се осъществява – болници, поликлиники, аптеки.
производство. То се поставя в ход с предявяването на иск за установяване на незаконността на стачката. Правото на иск се установява в чл.17, ал.1 ЗУКТС, съгласно който: РД, както и работниците, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка. ЗУКТС не установява срок след приключване на стачката, в който искът може да бъде предявен. При липса на такъв срок следва да се прилага общият 3 годишен давностен срок за предявяване на искове по ТПО.
окръжните съдилища. Искът по чл.17 се предявява пред ОС по седалището или местожителството на РД, който най-често е и ищец в процеса, а не по местожителството на ответника, както предвижда правилото на чл.81 ГПК. ПП от признаване стачката за незаконна от съда – обществените последици се изразяват преди всичко в накърняване на доверието в организаторите на стачката – в съответния стачен или синдикален комитет. А това се отразява и върху престижа на съответната синдикална организация, която е организирала стачката. ПП са неблагоприятни и се понасят от Р/С, участвали в незаконната стачка. Тези последици са: а) Дисциплинарна отговорност на Р/С, участвал в незаконна стачка. Необходимо е да се установи и виновното поведение на съответния Р/С при участието му в незаконната стачка.
за трудов стаж. в) За времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, няма право на обезщетение за временна неработоспособност отДОО. През това време той не е обществено осигурен. Той може да получава обезщетение само от доброволното осигуряване – ако е бил доброволно осигурен. 74 Контрол за спазване на правната уредба на ТПО – понятие, обществени функции, органи и техните правомощия КОНТРОЛНИ ОРГАНИ : Контролът за спазване на правната уредба на ТПО е призван да изпълнява важни обществени функции. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|