Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
неговото действие. Уговореното с КТД се включва в съдържанието на ИТПО между Р/С и РД, спрямо който се прилага.
КТД. Те се определят от два основни критерия, които се извличат от чл.50.
КТД. Това са въпроси на ТПО и ОПО на Р/С. Трябва да се подчертае, че въпросите на жизненото равнище са изключени от колективното договаряне, защото те са включени в обхвата на ТС. Следва да се уточни, че става дума за трудовите и осигурителните отношения на Р/С, от името на които съответната синдикална организация сключва КТД съгласно чл.51, ал.1. б) Вторият критерий е: въпросите на трудовите и осигурителните отношения, които могат да бъдат предмет на КТД, трябва да “не са уредени с повелителни разпоредби на закона”. Под “закон” тук се разбира не само нормативен акт, приет от НС по установения за това специален ред в КРБ, но и подзаконови нормативни актове, издадени от МС или от отделни министри. Този критерий включва две групи от случаи: ? въпроси на ТОПО, които изобщо не са уредени в закона. Тяхното “идентифициране” е свързано с установяване на непълноти в законовата уредба. Те може да се дължат както на пропуск в законодателството, така и на съзнателно въздържане от законодателя да уреди определени въпроси. Това могат да бъдат въпроси на ПК и преквалификация, на социално-битовото обслужване, които са по-общо уредени в КТ, въпроси на отношенията при структурни промени в производството и т.н.;
диспозитивни разпоредби, т.е. даващи възможност на страните да се отклоняват от тях. В трудовото законодателство това са най-често норми, които установяват само минималния стандарт на П и З и дават възможност да се предвидят и други по-благоприятни разрешения. Такива са например нормите относно основния платен годишен отпуск – “не по-малко от определен размер” (чл.155 и 156).
неговата социална същност и предназначение. Ето защо е недопустимо в КТД да се включват клаузи, които са по-неблагоприятни за Р/С от установените в закона (чл.50,ал.2). Така законът определя равнището, на което могат да се уреждат въпросите на ТОПО в КТД. Тази разпоредба визира случаите. При които законът установява минималните норми за права на Р/С по ТОПО. Ако въпреки забраната, установена в чл.50, ал.2, КТД съдържа по-неблагоприятни разрешения от установените минимални норми в закона, те ще бъдат недействителни поради противоречието им със закона и вместо тях ще се прилагат и действат съответните императивни законови разпоредби. От друга страна, КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за Р/С от установените в “КТД, с който РД е обвързан “(чл.50, ал.2 in fine).
ИТД с Р/С, които не членуват в синдикална организация – страна по КТД, по-благоприятни условия от предвидените в КТД.
преговаряне и на което могат да се сключват КТД (чл.51а). Предприятието е мястото, където Р/С и РД осъществяват дейността си, там, където синдикалните организации провеждат своята ежедневна дейност. Ето защо е естествено, че на равнище предприятие КТД е най-често използван и прилаган, защото предприятието е “родното място”, където изначало се пораждат и живеят делничните трудови и социални проблеми.
се сключват КТД, са: отраслово, браншово и по общини. Отрасловото, браншовото и общинското равнище са същите, на които се осъществява и ТС по чл.3б КТ (вж. въпрос № 59). СТРАНИ по КТД – съобразно нивото на което се сключва : Страни по КТД в предприятието са: 1) Отделният РД – това е РД в съответното предприятие, ТД, фирма, организация и т.н. по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. 2) Синдикалната организация в предприятието на РД – това е синдикалната организация на Р/С, които работят по ИТПО с и при РД, с който е сключен КТД. По нашето право само синдикалната организация може да бъде страна по КТД, а не някое друго образувание – например ОС на Р/С, събрание на пълномощниците и др.
организация, независимо от това дали е представителна или не. Но се поставя въпросът: а когато в предприятието няма никаква синдикална организация? В тези случаи КТД не може да се сключи, защото колективното договаряне по нашето законодателство е запазена и неприкосновена територия на синдикалната дейност. Изходът от това положение е или Р/С да си създадат синдикална организация като правоспособен субект на колективното договаряне или въпросите, които са предмет на колективното договаряне, да се уговарят с ИТД-ри в преговорите за тяхното сключване между отделния Р/С и РД. Страни по КТД на отраслово и браншово равнище (чл.51б). 1) Съответните представителни работодателски организации. Това са представителните работодателски организации за дадения отрасъл или бранш. Страна по КТД може да бъде една, повече или всички представителни работодателски организации в съответния бранш или отрасъл. 2) Съответните представителни синдикални организации. Това са организациите на Р/С от дадения отрасъл или бранш. Страна по отрасловия или браншовия КТД може да бъде едната или и двете признати за представителни синдикални организации (КНСБ, КТ”Подкрепа”), в зависимост от наличието на отраслова синдикална организация на съответния синдикален съюз в дадения отрасъл или бранш и постигнатото споразумение за съвместно участие в колективното преговаряне.
бюджети (образование, култура, здравеопазване) са: 1) Представителните работодателски организации в съответните дейности. В тези случаи КТД от името на РД ще се сключва от кмета на съответната община.
да бъде идентифицирано в лицето на представителните синдикални организации на Р/С, заети в осъществяването на съответните дейности – организации на съюза на учителите, на Р/С от здравеопазването, на служителите от културните учреждения и т.н.
да сключват КТД, законът им предоставя колективно-договорна правоспособност. 69
Колективното преговаряне започва със заявление на синдикалната организация за откриване на колективните преговори. Чрез заявлението синдикалната организация упражнява правото си да води колективни преговори и да сключва КТД. Това право е предвидено в чл.4, ал.2 и е потвърдено чрез задължението на работодателската страна за колективно преговаряне по чл.52, ал.1, т.1 във връзка с чл.5, ал.2. Този факт заслужава специално да се подчертае, защото колективното преговаряне не е юридическо задължение за синдикалните организации, а е ТЯХНО ПРАВО !
на съответната синдикална организация да определи времето – датата, часа и мястото на колективните преговори;
при поискване от негова страна, необходимата информация. Тази информация се отнася до два основни въпроса, които са изрично посочени в закона:
други КТД на отраслово или териториално равнище или на равнище професии, които са свързани с ТОПО на Р/С в съответното предприятие. Смисълът на това задължение е подготвяният проект за КТД и воденето на колективни преговори да се съпоставя и съобразява с вече постигнати договорености със същия РД, за направените вече от него отстъпки при аналогични ситуации и т.н.;
състояние на РД. Исканата информация трябва да се отнася до въпроси, които са “от значение за сключването на КТД”.
той има на разположение две възможности: а) да откаже предоставянето й, като се позове на нейната търговска, фирмена и служебна поверителност; б) да я предостави, като постави изискване за запазването й в тайна. Разглежданите задължения са юридически задължения на РД. Санкция за тяхното неизпълнение е имуществената отговорност на РД за виновно причинените от неизпълнението вреди на Р/С (чл.52, ал.2). Неизпълнение на тези задължения ще бъде налице, когато РД изобщо отказва да води колективни преговори; не предоставя необходимата информация; предоставената информация е непълна, неточна или невярна и т.н., и това се отразява отрицателно върху колективните преговори и формулирането на исканията на синдикалната организация в хода на колективното договаряне.
форма на тяхното неизпълнение, за която той носи на общо основание имуществена отговорност за причинените вреди(чл.52, ал.3).
на съдържанието на КТД. Те се провеждат на заседания по работни групи за съставяне на проекта за целия КТД или за отделни негови части. Това се постига чрез подготовката на един общ съгласуван помежду им проект за КТД – от обща работна група, съставена от представители на всички синдикални организации. Този общ и съгласуван между всички синдикални организации проект следва да бъде обсъден на ОС на Р/С или на ОС на всички синдикални организации в предприятието. Независимо от броя на синдикалните организации, чийто проект за КТД се представя, те са една страна по КТД, макар че договорът се подписва от името на всички участвали в изработването и приемането му синдикални организации (чл.57). Когато синдикалните организации не могат да постигнат съгласие и да съгласуват помежду си общ проект за КТД, всяка от синдикалните организации може да подготви свой проект за КТД и да го предложи за обсъждане и приемане от ОС на Р/С.
мнозинство от всички Р/С. Този проект се предоставя на РД за обсъждане и водене на колективни преговори за сключване на КТД. Ако ОС приеме с мнозинство повече от един проект, на РД би следвало да се предостави проектът, който е приет с по-голямо мнозинство.
писмена форма. Тя създава яснота и сигурност в отношенията между страните. Писмената форма на КТД съгласно чл.53, ал.2 е форма за неговата действителност, а не само за неговото доказване. Това значи, че КТД, който не е сключен в писмена форма и не е подписан от страните, е недействителен. КТД се подписва от страните: Първа страна - за синдикалната организация или за синдикалните организации, от името на която се сключва договорът – от синдикалния комитет или от друг орган на синдикалната организация; и
съответната работодателска организация. КТД се сключва в 3 екземпляра: по един за всяка от двете страни, които са го подписали и третият – за ИТ. С един и същ РД (работодателска организация) може да се сключва само един КТД (чл.51, ал.2).
оповестително значение. С вписването се създава обществено доверие в съдържанието на КТД. Но с него законът не свързва конститутивното действие на договора: той се смята за сключен в момента на неговото подписване от страните и произвежда действието си от определената в него дата, а не от датата на вписване. Вписването се извършва в специален официален държавен регистър за КТД, находящ се в ИТ !
зависимост от обсега на действие на КТД. КТД, които имат действие само в едно или група предприятия, се вписват в съответната областна инспекция по труда. А отрасловите и КТД с национално значение се вписват в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” при МТСП.
насока специална правна уредба в три насоки: а) действие спрямо РД; б) действие спрямо синдикалната организация – страна по договора; в) действие спрямо Р/С. КТД обвързва РД и работодателската организация – страна по КТД. Това означава, че задълженията и правата, които са установени в него, важат и се прилагат за работодателската организация – страна по КТД, за времето, през което и докато той действа. Спрямо синдикалната организация КТД действа преди всичко с онези свои клаузи, които уреждат права на синдикалната организация, като например: отпуски на синдикалните дейци (чл.159), предварителна закрила при уволнение (чл.333, ал.3 и 4), съдействие при осъществяване на дейността на синдикалните организации в предприятието (чл.46).
права и задължения се прилагат в ИТПО на Р/С с РД и стават част от тяхното съдържание. Те могат да бъдат разделени на две групи в зависимост от основанието, на което се отнасят към кръга на лицата, към които КТД има действие.
страна по договора (чл.57, ал.1). КТД се прилага към тях на основание на членуването им в тази организация и от момента на влизането в сила на договора; 2) Втората група са всички останали Р/С (чл.57, ал.2). Това са както Р/С, които изобщо не членуват в синдикална организация, така и тези, които членуват в синдикална организация, но това не е синдикалната организация – страна по договора. Действието на КТД спрямо тези Р/С настъпва чрез тяхното присъединяване към КТД, по който страна е техният РД.
очертаната група. Това ще рече: от преценката на всеки отделен Р/С зависи дали и кога да се присъедини към сключения КТД. Присъединяването се извършва чрез лично волеизявление на всеки отделен Р/С. То се извършва индивидуално, а не колективно – например от синдикална организация. Това е писмено заявление на отделния Р/С, в което той изразява волята си за присъединяване и упражняване на субективното преобразуващо право на присъединяване. Заявлението се отправя до РД и до ръководството на синдикалната организация – страна по договора. Неговото предназначение е да доведе до знанието им, че Р/С иска сключеният КТД да действа и спрямо него. Заявлението за присъединяване може да се подаде до която и да е от двете страни или и до двете заедно, по преценка на Р/С. Ако заявлението е подадено само до ръководството на синдикалната организация – страна по договора, то би следвало незабавно да уведоми за това РД, за да могат неговите служби да извършват действия, следващи от присъединяването: начисляване на платен годишен отпуск, на ТВ и т.н., според предвиденото в КТД. Присъединяването се извършва “при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави” (чл.57, ал.2). С тези условия не трябва да се допуска установяването на различия в третирането на Р/С и да се нарушават дискриминационните критерии по чл.8, ал.3 КТ или други императивни норми на закона. Практически възниква следния въпрос: Може ли като условие за присъединяване да се предвиди ново изискване, като например заплащане на вноска за присъединяване? – НЕ !!!
бъдеще. Следователно присъединилите се Р/С по чл.57, ал.2 КТ към заварени и действащи КТД запазват правата си по тях. Новият режим на присъединяване ще започне да действа, след като се сключат КТД по новата уредба.
защита (чл.59). неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени задължения на РД. То може да има различни форми: неточно или частично неизпълнение, забавено изпълнение и т.н., и да се изразява в неизплащане на определени възнаграждения или обезщетения по ТПО, неосъществяването на определени мероприятия по ЗБУТ и т.н. От друга страна, неизпъл. трябва да бъде виновно – умишлено или по небрежност.
задължения по КТД и се търси отговорност за причинените от него вреди. Правото на иск принадлежи на:
когато неизпълнението на КТД е по отношение на всички или на голяма група Р/С – както нейни членове, така и тези, които са се присъединили към договора по чл.57, ал.2; Всеки Р/С при РД, към когото КТД се прилага съгласно чл.57 КТ. Отделният Р/С може да предяви иска по чл.59, когато неизпълнението на КТД е само спрямо него или отделни Р/С, а също така и когато, макар и да се отнася до по-големи групи от тях, синдикалната организация бездейства и не предявява иска.
подсъдни на съдилищата. Тяхната местна подсъдност се определя от местожителството (седалището) на ответника. А родовата им подсъдност се определя по общите правила на ГПК: исковете за трудови спорове по КТ се предявяват пред районен съд – чл.80(2) ГПК.
ги предявява, иска да бъде осъден съответният РД да изпълни своите задължения по КТД: да изплати съответните суми – ТВ, обезщетения и др. на Р/С и т.н. Исковете по чл.59 КТ са осъдителни искове за реално изпълнение.
правни спорове. Тях визира изрично чл. 357 КТ, когато определя понятието за трудови спорове. Тези спорове са на общо основание граждански дела по смисъла на чл.6, ал.1 ГПК. Недействителност на КТД : Обявяването на недействителността на КТД може да се иска на две основания: противоречие със закона и заобикаляна на закона : “Противоречие със закона” означава противоречие с императивни разпоредби както на закон в точния юридически смисъл на това понятие, като нормативен акт, приет от НС, така и при противоречие с императивни разпоредби на законосъобразен подзаконов нормативен акт, издаден от компетентен държавен орган (например: постановление на МС);
без изрично да се нарушава законът, се постига противозаконен резултат. Например: с КТД се определят за временни или сезонни работи, които имат постоянен характер, за да се заобиколи забраната за сключване на срочни трудови договори, които имат постоянен характер по чл. 68, ал.2 КТ.
бр.21 от 13.03.1990г.). ЗУКТС е основен източник на правната уредба на КТС. Този закон съдържа материалноправни норми – определят понятието за КТС, правото на стачка, задълженията на Р/С и РД по време на стачка и т.н. Но ЗУКТС съдържа и чисто процесуални норми (чл.17 ЗУКТС).
в него, но не е легално определено. Все пак в ЗУКТС и КТ има достатъчно правни норми, чрез анализа на които може да се разкрие неговото съдържание. То се характеризира със страните, между които възниква и спорния предмет, по който се водят тези спорове. Съгласно чл.1, ал.1 ЗУКТС:
разпоредба определя страните :
възникнало ТПО: трудов договор, конкурс, избор. За КТС е достатъчно наличието на разногласие по въпросите, посочени в чл.1, ал.1 ЗУКТС. В него са ангажирани група Р/С при РД или всички негови Р/С. Те са трудова общност. От този им характер произтича наличието на общ интерес, който ги свързва при възникналия трудов спор. Р/С, като страна по КТС, са поначало от едно и също предприятие, ТД, организация, фирма или поделение. КТС може да възникне и с участието на Р/С от повече от едно предприятие от един и същ отрасъл или от едно и също населено място, община или област, както и на Р/С в цялата страна. В уреждането на КТС участват непосредствено Р/С или техни представители. “Непосредственото участие” означава, че Р/С пряко – със своята воля и действия, отстояват своите искания и вземат участие в уреждането на КТС. Но те могат да правят това и чрез свои представители. А съгласно чл.1, ал.2 ЗУКТС представители могат да бъдат техните синдикални организации или други упълномощени от Р/С лица. “Техните синдикални организации” са представителните или непредставителните синдикални организации, в които Р/С – страна по КТД, членуват. Могат ли Р/С, участващи в КТС, да бъдат представлявани в спора от лица, които не са Р/С в същото предприятие или от лица от синдикални организации – например от по-горестоящ синдикален орган? Няма пречка за това. Важно е Р/С, участващи в КТС, сами да решат на кого да дадат доверието си при уреждането на спора. Пример за такъв орган, който представлява Р/С и от тяхно име участва в уреждането на КТС, е стачният комитет.
да осъществява сам своите интереси в ТПО, като лично и непосредствено организира и ръководи трудовия процес на наемните Р/С. Но той може, като собственик, да възложи осъществяването на ръководството на предприятието на специално натоварени за тази цел лица – ръководителя на предприятието, прокуриста, директора и т.н., които от името и за сметка Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|