Предмет на Общото учение за държавата 1 Теоритично държавознание
Възникване на държавата като социална закономерност
Изтегляне 1.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2) Развитие на човешкото общество
- 3) Държавата
- Типизация на държавата
- Историческо възникване на първите държави. Х-ка на кастовия тип общност и кастовия тип държава 1) Възникване на първите държави
- 2) Първи исторически тип - кастовата държава
Възникване на държавата като социална закономерност 1) Възникване - предпоставки Държавата възниква като исторически наложена необходимост от самоорганизация на етносоциалния организъм. На определен етап от своето развитие етносоциалната общност се нуждае от адекватна организация и се превръща в държава. Преходът към държава е разграничителна линия между естествената и политическата форма на живот на човешките индивиди. 2) Развитие на човешкото общество >> Род: В естественото си състояние човешкото общество съществува в първобитния род. Родът възниква като моноетническа социална общност. Неговите членове имат общ генетичен произход и са свързани с кръвни връзки. Родът осъществява изцяло затворена и колективна форма на обществен живот. Отделният индивид съществува единствено като част от цялото. Той не притежава индивидуална свобода. Той е вътрешно в рода поробен. В рода се проявява закона за социалната достатъчност. Има разделяне на отделни групи, които изпълняват различни функции. В същото време в рода се пораждат и първите форми на социална недостатъчност. >> Родов съюз: Преходът към родовия съюз (фратрията) е израз социален прогрес, чрез осъществяване на нова социална достатъчност, постигната по пътя на сливане или вливане на родове в нова общност. Родовият съюз запазва кръвната връзка, но изключва кръвосмешението. Обединяването на родовете дава възможност и за нова организация на управленската дейност. По същество фратрията е и военен съюз. Появява се института на военачалника. Съществуват също Съвета на родовия съюз и мирновременния ръководител – старейшината. Войната скоро става средство за преодоляване на стопанската недостатъчност. Ниската производителност прави по-лесно снабдяването с блага под формата на военна плячка. Войната се явява особен вид производство. Но освен военно ограбване се извърша и производство – земеделие, скотовъдство, занаятчийство. Това е първото разделение на труда. Има две основни групи – професионални воини и производители. Воините се осигуряват с повече материални блага. Те получават т. нар. натурална рента. >> Съсловия: Облагодетелствената от неравномерното разпределение на заграбеното отвън и натуралната рента, която получава, военната дружина се отделя от масата на племето. Така първото разделение на труда води до първото социално разделение на древното общество – обособяват общинници и родова аристокрация, която рекрутира от военната дружина. Разделянето на общността на общинници и аристокрация води отново до социална недостатъчност. Групата, съставяща военната дружина, се изключва изцяло от участие в традиционната форма на стопанската дейност. Получава се недостатъчност при осъществяването на стопанската функция. Чрез войни се добавя работна ръка. Военнопленниците се превръщат в роби. Присъединяват се и цели племена заедно с тяхната територия. >> държава: Завоюването изиграва решаваща роля за запазване на етносоциалния организъм на завоевателите. По необходимост то води след себе си нова негова форма на организираност – държавата. Новото структуриране налага промяна в осъществяването на управленската дейност. За да постигнат своята цел завоевателите трябва да запазят фактическото си положение на победители и да се превърнат в господари. Те следва да се организират да поддържат своето господство чрез официален ред. 3) Държавата Трансформирането на родово организираната общност в държава налага промяна в характера на властта, а оттук и на властовия ред. Първо, в разноетническата общност властта, свободата, да се вземат решения се запазва като привилегия само за господстващата етническа група. Така социалната власт придобива политическо изражение. Обективно необходимото регулиране на обществените процеси се превръща в политическо регулиране. Обществената власт става политическа власт. Второ, господството спрямо чуждите не може да се крепи само върху авторитета на управляващите. Необходима е и сила, принуда, принудителни средства. Възникването на държавата винаги се съпровожда с изграждане на определен апарат на защита на реда – войска, полиция, затвори и пр. Трето, поддържането на политически принудителен ред изисква постоянно действащ управленски апарат. Дейността по управлението преминава от временна в постоянна. Това води до отделяне на управленския (умствен) труд от производствения (физически) труд. Старите родови институции получават вече политически характер. Създават се нови институции, създава се държавен апарат, чиновници. Четвърто, управляващите, включително лицата, осигуряващи защита на наложения ред, не участвуват в производствената дейност. За тяхната издръжка се въвеждат данъците, които стават своебразна материална основа на управленския държавен апарат. 4) Правото Поддържането на социалната структура и на властовия ред в държавата предполага въвеждането на правото. Държавният ред трябва да бъде официално закрепен чрез нормативен регулатор с ново съдържание и нова форма. Додържавният спонтанен ред се гради върху обичаите, а те са винаги консервативни. Нова уредба на новите обществени отношения може да се постигне само със закона. Има и нови обществени отношения, за които няма обичаи. Освен това законът осигурява и по-голяма яснота, еднозначност и правно единство. Законодателството е по-подвижен и по-прогресивен по съдържание социален регулатор, отколкото обичая. Предимството на законовото право се проявява в неговата форма. Създавани от общественото съзнание обичаите могат да бъдат променяни пак само чрез него. А законовото право се променя само от владетеля. Защитата на първия във времето правов ред се осигурява с въвеждането на особено жестоки санкции. Жестокостта изразява стремежа да се приучат индивидите към новия ред на обществените връзки. Въпрос 14: Типизация на държавата Развитието е иманентна черта на всяко обществено явление. Прогресът на човечеството се проявява и в последователно сменящи се форми на организиран обществен живот. Историческото развитие на държавата е последователната прогресивна промяна на етносоциалният организъм, на неговата социална структура като отделно общество и на съответстващата нему властно-правна организираност. Отделните конкретни държави имат огромно разнообразие от специфични особености. Налага се да има класификация по някакви общи критерии за да може да се отдели общото от единичното, закономерното от случайното. На тази основа чрез синтеза на общите черти се създава обобщен исторически образ на държавата – историческият тип държава.
Изграждането на историческата типизация на държавата е възприето в науката. Спори се само по кои критерии да се извършва тя. Според Йелинек такъв трябва да е историческата периодизация. Според Келзен и Арон такива трябва да са различни елементи от политическата организация. Държавата е сложно социално явление с многопланова същност. Нейните отделни страни във всеки исторически период я характеризират различно и отчетливо. Затова можем да типизираме държавата и от гледна точка на съществуването й като етнос, и като властови ред, и като правов ред. Всички тези типизации са верни, но непълни, незавършени. Някои от тях са широко разпространени, като национална (и още племенен тип и народностен тип) държава, демократичен тип държава и т.н. Признаците, определящи в действителност същността на държавата не са еднопорядкови. Те са съотносими помежду си като необходими, но са съподчинени. Държавата е организация на определен тип общество. То съществува реално чрез своя етнически субстрат и чрез своя властно-правов ред. Неговият фундамент обаче е определен вид функционално-организационна структура, изградена и поддържана чрез определени отношения на зависимост между нейните елементи. Развитието на тази структура обуславя развитието на етническата общност и необходимата й организация. Властовият и правовият ред следват развитието на социалната структура и се променят за да бъдат адекватни на нея, за да й съответстват. Държавата е еманация на определена функционално-организационна структура. Начинът на структуриране на общността и формата на зависимост между групите, чрез която се поддържа социалната достатъчност, определя типа колективност, който следва да се приеме като обективна основа за историческата типизация на държавата. На тази база може да се обособят три исторически типа държави: >> кастова, >> съсловна и >> гражданска (буржоазна). Въпрос 15: Историческо възникване на първите държави. Х-ка на кастовия тип общност и кастовия тип държава 1) Възникване на първите държави Под “възникване” на държавата следва да се разбира въпроса за историческото начало на държавата въобще, за появата на първите държави, съответно на първия исторически тип държава. Възникването е резултат от обективното прогресивно развитие на даден етносоциален механизъм. Държавата възниква като необходима организация за поддържане на социалната достатъчност на конкретната етносоциална общност. 2) Първи исторически тип - кастовата държава >> х-ка на кастовия тип държава и общество Историческите данни ни позволяват да изведем общи черти, характеризиращи появата на първия исторически тип държава – кастовата. Това са акта на завладяване и формиране на кастовата организация на племенното общество. Възникването е държавата е свързано с акта на завладяване на друга етносоциална група. Завладяването не е причина, нито начало, а само катализатор на самоорганизацията на дадено общество. Завладяването има за цел да осигури необходимата работна рака и така да преодолее социалната недостатъчност в стопанската сфера на завоевателя. Завладяните стават стопанки придатък към социалния организъм на победителя. Завладяването се осъществява спрямо чужди етнически групи и това позволява вътрешно разделение на общността по кръвнородствен признак. Така разноетническата общност се структурира в две касти: свои и чужди, господари и подчинени. Кастите са затворени социални групи, формирани на етническа основа с цел поддържане на социална достатъчност на господстващата общност. >> първите държави Посочените общи черти на държавообразователния процес се потвърждават от източниците, достигнали до нас за първите държави. Прието е, че първата кастова държава възниква в Египет през ІV хилядолетие пр. н. е. В тогавашен северен и южен Египет са съществували племена с различен произход. Двете части са обединени от южния владетел Менес чрез завоюване. Обединената египетска държава възниква в резултат от присъединяване на едната част към другата. На тази разноетническа основа в Египет се формира кастова система, включваща разделената на две (администрация и жреци) висша каста и низшата каста на производителите – земеделци. Кастова държава се изгражда и във Вавилония през ІІ хилядолетие преди новата ера, независимо от това, че там е била широко разпространена частната собственост. Жителите на покорените области формират низшата каста. Пак през ІІ хилядолетие пр. н. е. в Предна Азия възниква и Хетската държава. Господстващото население в нея е говорило индоевропейски език, докато покорените жители – лувийци и хети, са говорили език, нямащ нищо общо с арийските езици. Държавата в Китай възниква в периода ХІV – ХІ век пр. н. е., като е създадена от владетелите от династията Чжоу. И в Китай низшата каста включа производители, закрепени към земята, отдадена във владение на определен господар или принадлежаща на императора. Низшите са били наричани “сяомин” – малки хора. През ХІІІ – ХІІ век пр. н. е. и в Индия се създава държава. Там нахлуват арийски племена, които завладяват местното население. Завоевателите наричат себе си “арийци”, т. е. чисти, а покорените “даса”, т. е. чужди, врагове. На тази база се формира кастовата структура на индийското общество, в което за всяка низша каста (шудра) според Законите на Ману е отредено да служи на трите висши касти. През VІ пр. н. е. на територията на днешен Иран възниква Персийската държава. Господстващо положение е имало племето, живяло в областта Персида. Възникването на държавата в Гърция също става като кастова държава. През ХІІ и ХІ век пр. н. е. големи маси дорийски племена нахлуват от север и се заселват в Пелопенес. Завладяното местно население получава подчинено положение и се означава с термина “тети”, т. е. покорени. Тетите не са роби, те са само присъединена подчинена група на племето на завоевателя. През VІІІ – VІ в. пр. н. е. се извършва т.нар. “колонизация” на гръцките острови и на бреговете на Средиземно и Черно море. Тя дава тласък на робовладението. Само в Спарта то не получава разпространение, защото в нея се запазва старото положение на съществуване на кастата на завоевателите – спартанци и на кастата на покорените – илоти, които са били в положение на полуроби. Има и още племена, подвластни на спартанците. Такива са “периеките”, живели на границите на Спарта. В Спарта завоевателите изцяло поемат управленската функция, а завоюваните – стопанската функция. В Атина нещата се развиват по друг начин под влияние на робовладелството. Там началото на Атинската държава започва с реформите на Тезей, който разделя атинското общество на три класи – благородници, земеделци и занаятчии. Това е вътрешно разделение в господстващата каста на завоевателите – дорийци. Така се институционализира функционалното разделение на общността на господарите на база на разделението на труда. Втората важна реформа в Атина е извършена от Солон през 594 год. пр. н. е. До Солон кастовото деление почива върху присъединяването, след него – върху робовладението. Той противопоставя вече свободни и роби. Завладяните до този момент тети остават свободни и придобиват равнопоставеност на завоевателите дарийци, като низша каста остават само робите. Тетите запълват социалната недостатъчност на атинското общество в управленската сфера. Възникването на древен Рим е сходно с това в Атина. Началото на държавата е свързано със завладяването на коренното население, обитаващо селището Рим и римската област. В първия период от своята история Рим включва 2 социални общности, две касти – патриции (победителите) и плебеи (покореното местно население). Но плебеите не са роби, те имат собственост, но не участвуват в управлението, нямат публични права. В края на VІ в. пр. н. е. римският Рекс – Сервий Тулий извършва реформа в управленската структура, която по същество повтаря реформата на Солон в Атина. Плебса получава публични права, при положение, че има финансова възможност да се включва във войните на страната на патрициите. По късно през 445 год. Канулей отменя забраната за смесени бракове между патриции и плебеи. През ІІІ и ІІ век пр. н. е. Рим успява да обедини цяла Италия. Някои стават полузависими съюзници, а други племена са изцяло подчинени. През 146 год. пр. н. е. е победен и Картаген, така неговите територии се контролират то Рим. Но новите територии не се включват в Италийския съюз, а остават външни владения (провинции), които се управляват от нарочен римски управител – претор. Тези провинции се приемат за имения на римския народ. Така в състава на римското общество освен римски граждани се появяват и поданици. Те са население, отдало се на милостта на победителите. Затова се наричат перигрини (чужди). Друга част от завоюваното население се депортира като роби в Италия. В крайна сметка присъединените и робите заемат мястото на плебса в стопанската сфера. Рим се развива като световна държава на базата на новата кастова структура – висшата каста на римските граждани (патриции и плебс) и низша каста (перигрини и роби). Подобна е и историята на държавата на Инките, формирана през ХV в. от н. е. Кастови държави има и в Африка, Океания, Япония. През Средновековието в резултат на т. нар. Велико преселение на народите в Азия и в Европа възникват нови държави. Тогава е втората вълна на държавообразуването. Нови кастови държави от VІ-VІІІ век и от ІХ-ХІV век от н. е. са Хунну, Тюрския каганат, Уйгурски каганат, Тибетската империя, Вестготското кралство, Боргундското кралство, Аварския каганат, Харарския каганат, прабългарската държва и пр. Кастовата организация е присъща не само на древността, но и на средновековието. >> характерни черти на кастовата държава Обща черта на кастовия тип държава е включването на социална група, отделена в нисша каста, като необходимо подчинено звено към функционално-организационната структура. Трите функции се покриват от ри обособени, организационно структурирани групи, представители на господстващата каста. Четвъртата социална група поддържа съществуването на системата. Социалната достатъчност се постига чрез организационната структура на висшата каста, допълнена с низшата каста. Управленската функция се осъществява изцяло от представители на висшата каста. В рамките на висшата каста определяща роля в управлението получава племенната военна аристокрация. Тя формира военната дружина, която под ръководство на владетеля осъществява регулативна и защитна дейност. Общинниците-съплеменници също участвуват в управленската дейност, но в по-малка степен. Те имат право да носят оръжие и са длъжни да носят военна служба. Особено място в управлението заемат жреците, които в повечето случаи се отделят в самостоятелна група в кастата на господарите. Те основно се грижат за запазване на етническата чистота, за спазване на забраната за смесени бракове (ендогамия). Жреците още се грижат за опазване на официалната доктрина и традиции. Частично стопанската функция също се осъществява от господстващата каста. Нисшата каста не е единствения производител. Завладяните само допълват стопанската недостатъчност. Завладяните чужда територия и население се обявяват за “държавна” собственост, чийто титуляр е владетеля. Той на свой ред предоставя правото на плодоползване на общини, храмове и придворни, които държат съответните територии и население. С увеличаването на производството и прехода към стоково-паричната размяна постепенно се утвърждава и частната собственост както на отделните стопанства, така и на отделните лица. Държателите стават постепенно собственици. Формира се частната собственост и свързаните с тях правни сделки. Обособяването на две различни кръвнородствени групи въвежда кастовата групова колективност. Мястото на индивида в обществото зависи от кастата му. Чуждите по кръв имат служебна зависимост спрямо господарите. Низшите касти (робите) също имат диференциация, съответна на тази на висшите. Има царски (държавни) роби, храмови роби, общински роби и пр. Кастовото разделение се явява организационна форма, която осигурява социална достатъчност чрез принудително участие на завладяна, отделена като чужда и поставена в подчинение група от производители. Разделението на труда води до утвърждаване на фунционално-организационната структура на господстващото племе. Вече има военна аристокрация, жреци, общинници. Но това не са самостоятелни касти, групи вътре в господстващата каста. Кастовата организация е средство за поддържане на функционално-организационната структура на етносоциалната общност. Между тези групи има лична зависимост, има кръвни връзки. Между кастите има служебна зависимост и няма кръвни връзки. Обособяването на кастите, служебната зависимост между тях и социалната достатъчност се поддържат от определен властови ред.
Кастовата държава се характеризира и чрез своя правов ред. Официалният правов ред се установява от законодателството. Правоспособността се схваща като защитено фактическо положение. Полето на действие на правото се определя инцидентно. С развитието на частната собственост се формира частно-правовия ред. Усъвършенстването на военното дело и на държавното управление слага началото на публично-правовия ред. Защитата на властовия ред формира наказателно-правната защита. Правовият ред поддържа кастовото разделение и почива върху принципите на двойственост и неравноправие. Но те нямат институционален израз. Няма закони за отделните касти. Правната система е формално единна. Но тези принципи остават и характеризират съдържанието на правовия ред. Двойствеността се изразява в това, че представителите на висшата каста се допускат до участие в правния живот, стават правни субекти, докато членовете на нисшата каста с някои изключения стават обекти на правото. Неравноправието на кастовия правов ред се изразява в различната (неравна) правоспособност на лицата и различната (неравна) защита на техните права. Частно-правният ред предполага в най-голяма степен равноправието, тъй като той най-пряко се основава на принципа на справедливостта като паритетна възмездност. Този принцип има додържавен произход и е възприет в кастовото право. Същевременно той е условен. Индивидът в кастовата държава няма права срещу владетеля. Неговата абсолютна власт стои над частно-правовия ред. Същото е и положението в публично-правовия ред. Тук правоспособността се разпределя до участие в периферията и участие в центъра на властовия ред, което е юридически закрепено неравенство. Само демократично устроените гръцки полиси правят изключение, но в тях държавата тотално се меси в личната им сфера на живот. Кастовият ред включва и неравно разпределена наказателна отговорност. От една страна тя е диференцирана съобразно кастовата принадлежност на индивида. Наказанието е много по-строго, ако с престъплението се засяга член на висшата каста. От друга страна се използва института на колективната отговорност – литургия. Литургийната организация е въведена във връзка с осъществяването на определени задължения към владетеля. Този институт е доразвитие на кръвната мъст, където родът носи колективна отговорност и възмездност за вината на всеки свой член. При литургиите обединението не съвпада с рода, но носи колективна отговорност за изпълнението на задължението на всеки включен в него член. Разновидност на литургията представлява налагането на литургии на различни занаятчийски и други професионални обединения. Навсякъде чрез литургиите се избягва необходимостта да се търси лично отговорност. Чрез литургиите се търси ефикасно средство за принуда и се спестява неудобството да се търси лична отговорност при използването на неразвит административен апарат. Въпрос 16: Изтегляне 1.41 Mb. Сподели с приятели:
|