Предмет на Общото учение за държавата 1 Теоритично държавознание
Държавата като организирана етносоциална общност
Изтегляне 1.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпрос 9: Държавата като властно организирана общност 1. Обща характеристика на властта изобщо и на социалната власт
- 2. Видове власт в зависимост от характера на човешката общност, в която се проявява
- 3. Теории за същността на властта
- 5. Видове власт в държавата
- 6. Характеристики на държавната власт
- 7. Характеристики на властта, произтичащи от факта, че тя не е пряко упражнявана от народа
- Въпрос 10: Държавата като правно организирана общност 1. Обща характеристика на нормативните регулатори в додържавните общества
- 4. Нормативният регулатор в държавата - правото
- 5. Характеристики на правото като социален нормативен регулатор
- 6. Правовият ред в държавата
- Определение на държавата
- Теории за същността на държавата 1) Х-ка
Държавата като организирана етносоциална общност  Всяка етносоциална общност се стреми да се самосъхрани. Самосъхранението възниква като самоорганизация с цел достигане на социална достатъчност. Първата форма на етносоциална организираност е рода. Най-характерно за него е това, че при него липсва организационна структура, липсва специален орган за управление. Втората форма на самоорганизираност е родовият съюз (фратрията). Той представлява обединение на родове с военни цели. По късно на базата на родовия съюз се образува племето. При него управлението постепенно става самостоятелна функция и се осъществява от самостоятелна организационна част.
Родът и фратрията (племето) постигат своята самоорганизираност на основата на спонтанния ред. Първите и най-трайни етносоциални норми са моралните и обичайните норми. Третата исторически най-нова и последна форма на самоорганизираност на етносоциалния организъм е държавата. При нея трите основни функции се осъществяват от отделни структурни части. При държавата е налице организационна структура, която следва функционалната структура. Структурните части при държавата имат сложна система от отношения помежду си. Тези отношения не могат да се поддържат от предишния спонтанен ред. Необходим е нов ред, нов начин на нормативно регулиране на обществените отношения. Този нов ред е рационален, управляван, премислен. Този ред става официален, той превръща етносоциалната общност в организация. Средствата на новия рационален ред са властта и правото. Обществените отношения при държавата придобиват властови и правен характер. Етносоциалната общност се превръща във властноправна държавна организация, превръща се в държава. Държавата в този смисъл се явява самата организация на етносоциалната общност, която организация е резултат от появата и действието на новия властноправен ред. Въпрос 9: Държавата като властно организирана общност 1. Обща характеристика на властта изобщо и на социалната власт Държавата е властно организирано човешко обединение. Властта е специфичен регулатор на обществените отношения. Всяка устойчива човешка общност съществува като организирано цяло от координационно и субординационни връзки. Властта е необходимо условие и средство за организиране на обществения живот, за функциониране на обществото. Социалната власт е присъща на всяко трайно човешко обединение. 2. Видове власт в зависимост от характера на човешката общност, в която се проявява  корпоративна (например властта в семейството, властта в обществените организации – синдикат, партия и т.н.)
всеобхватна (присъща е на организираната етносоциална общност като цяло – родова власт, властта във фратрията, държавната власт)
3. Теории за същността на властта действие (Мишел Фуко) – в този план властта се обяснява като управление; съотнесено към държавната власт, това е държавното управление
В действителност обаче властта не е тъждествена с управлението. То самото предполага съществуването на определена власт. Властта е необходимо условие за всяко управление. Властта като условие се отнася към управлението като резултат. Управлението е действие по реализирането на властта. сила – поддръжниците на това становище извеждат същността на властта чрез едно особено обществено отношение – властоотношение. Съдържанието на властоотношението включва осъществяването на подчинено поведение от подвластния. Той изпълнява разпорежданията на властващия, защото те са гарантирани с принуда.
Властта обаче не е тъждествена и със силата. Не всяка власт е принудителна – например властта в семейството, в обществените организации и др. воля (естественоправата и органичната теории)
- според естественоправната теория държавната власт е общата воля, която обединените в държава индивиди формират; тя не е сбор от техните индивидуални воли, а е нещо отделно и самостоятелно - според органичната теория държавата има своя воля, която не притежава психо-физическите качества на човешката воля; тази особена самостоятелна държавна воля е държавната власт Властта не е и воля. Тя почива върху определена воля, но сама по себе си не е воля. Чрез волеизявленията на държавните органи се реализира държавната власт, но самото волеизявление не е власт, то е “носител” на власт. Освен посочените 3 становища, съществуват и други, които комбинират изложените концепции. 4. Определение за власт Властта е призната и гарантирана възможност за свободно, независимо вземане на решение, възможност за автономно волеизявление. По своята същност властта е висша форма на свободата. 5. Видове власт в държавата материална - власт върху вещи
социална - власт върху индивидите и техните общности (държавната власт е социална власт)
6. Характеристики на държавната власт самостоятелност – държавната власт е първична; тя не е прехвърлена някъде отвън, тя е самопроизводна и затова е независима от всяка друга власт в държавата
върховност – в границите на държавата не може да съществува друга власт, която да стой над държавната
неотчуждаемост – държавната власт не може да бъде прехвърляна на друга държава или на друг субект, който да я осъществява – това би означавало самата държава да се ликвидира като самостоятелна организация
7. Характеристики на властта, произтичащи от факта, че тя не е пряко упражнявана от народа принудителен характер – изпълнението на властническите актове се осигурява по принудителен начин; неизпълнението им води до санкция
юридически израз – властта е свобода да се приемат и налагат задължителни решения чрез правото
политически характер – в процеса на формиране на държавата се отделя една група от общността, която започва да се занимава само с управление, участието в управлението се затваря само за определена част от колектива; това позволява на управляващата група да използва властта, за да постигне свои собствени частни интереси наред с постигането на общностните цели; този “частен” характер на обществената власт в държавата я определя като политическа власт
8. Властови ред Властовият ред е признак, който характеризира етносоциалната общност след установяването на държавната власт. Властта орагнизира общността в държава, но не е тъждествена на властовата организация на държавата. Властта е средство, инструмент за въздействие, а властовият ред е фактическият резултат от това въздействие. Разграничението между власт и властови ред позволява да се избегне установеното двойнствено значение на властта: - власт – регулатор - власт-орагнизация (властови ред). Въпрос 10: Държавата като правно организирана общност 1. Обща характеристика на нормативните регулатори в додържавните общества Втори специфичен признак на държавата е нейната правна (освен властна) организираност. Държавата е форма на самоорганизация на общността, почиваща върху правото. Организираността и редът са присъщи на целия социален живот. Те се постигат с помощта на нормативно регулиране на обществените отношения. 2. Нормативността неотделима от социалната дейност на хората
израз на необходимите и полезни норми на поведение в хаоса от еднократни, случайни, произволни и нетрайни действия
типичното, устойчивото, трайното, повтарящото се в протичането на обществените отношения
израз на социалните закономерности в обществените отношения
форма на човешкото поведение, възникнала обективно и придобила стабилност и трайност израз на потребността от саморегулирането на обществото
3. Видове нормативност обективна (реална)
Тя е проявление на повтарящи се, устойчиви, полезни, ефективни обществени отношения и връзки. идеална
Тя се проявява в идеални нормативни системи (морал, обичаи, право и пр.). Идеалните нормативни системи са начин на укрепване и съхраняване на фактически сложилите се обективни норми. Идеалните норми са субективно, идеално отражение на реално създадената и съществуваща обективно нормативност на човешкото поведение. Идеалните норми са отражение на спонтанно установения социален ред. Първите идеални социални норми са имали смесен характер -те са били мононорми. Едва по-късно тези мононорми се диференцират на религиозни, обичайни, морални, битови и пр. Те са формулирани като заповеди или забрани, т.е. имат едностранен характер. Всеки индивид ги приема и спазва като привичка, като обичай. С развитието на езика този вид норми получават точна езикова формулировка, но не се институционализират изрично, а се съхраняват като форма на общественото съзнание. Това са наложителни норми, които образуват спонтаненния ред, основан на равенството, който поддържа организираността на додържавното общество. 4. Нормативният регулатор в държавата - правото В държавата всеки има различно качество според мястото си във властовия ред. При държавата започва постепенна еманципация на индивида от колектива. Правото възниква, за да сложи ред в размяната на благата на разделеното на социални групи общество. Целта на правото е да поддържа реда на възмезден обмен на социални блага. Правото е средство да се официализира властовия ред на държавата. То запазва необходимия възможен ред и го преобразява в задължителен правов ред. То свързва света на дължимото със света на съществуващото. неговото регулативно действие се изразява в това да определи изрично поведението на лицата в дадена ситуация, да придаде на това поведение задължителен характер, и да свърже неизпълнението на това поведение с принудително осъществима санкция. 5. Характеристики на правото като социален нормативен регулатор: властнически характер – то е узаконена воля на държавата, то е държавна принуда
официален характер – то е обявено публично, оформено е писмено, има институционализирана подкрепа
нормативен характер – то се състои от правни норми, всяка от които включва 2 съдържателни страни:
- съществуващо (включва познание за отношенията и връзките, които подлежат на правно уреждане) - дължимо (включва ред от права и задължения, чрез които става възможно регулирането на поведението) 6. Правовият ред в държавата Възникването на държавата води до установяване на нов ред – правовия ред. Новият правов ред обаче не изключва напълно действието на стария спонтанен ред. Общият социален ред се поддържа чрез: обективни норми
- позитивни (дават израз на спонтанно възникнала мяра за справедлив обмен на блага; законодателят просто ги узаконява, превръща ги в източник на правото) - негативни (имат противообществен характер; законодателят забранява и наказва реализиращото ги поведение) обичайни норми (морални, религиозни, културни и пр. спонтанни) – някои от тях се институционализират от държавата и се превръщат в правни норми правни норми:
- държавата с оглед на своето естество притежава естествен монопол да създава правни норми и да правораздава въз основа на тях - държавата създава правни норми чрез т. нар. правотворчество и ги закрепва в т. нар. източници на правото - правовият ред като белег на държавата се налага единствено от официалното право 7. “Външно право” Самото право придобива вътрешно и външно (международно) проявление. международни договори като източник на право – след влизането им в сила, при колизия между техните разпоредби и тези на националното право, примат имат нормите на международното право
правото на ЕС – примат над националното законодателство на държавите-членки
- законодателството на държавите-членки трябва да се хармонизира с актовете на съюза - нормативни актове, издадени от институциите на съюза, могат да получат пряко приложение в страните-членки 8. Правото и държавата Правото и държавата са две различни социални явления, които се съотнасят като средство и цел. Те нямат помежду си каузална връзка. Правото е система от оценъчни идеални социални норми. То е абстрактен ред, докато държавата е реален, резултативен, постигнат чрез правото ред. Държавата се характеризира чрез правовия ред. Правовият ред се явява резултата от действието на правото. Държавата е организация, почиваща върху правовия ред. Въпрос 11: Определение на държавата  Традиционното определение за държавата е свързано с теорията на Р. Йелинек за конститутивните елементи на държавата. Според нея съществуването на държавата предполага едновременното наличие на няколко елемента. Като цяло те разкриват същността на явлението държава. Тези елементи възникват исторически последователно. Тяхното общо наличие води до конституиране на държавата.
Според теорията за конститутивните елементи на държавата, тя се състои от 3 елемента: население, територия и държавна власт. Правото не е посочено като самостоятелен елемент, а е вплетено, явява се част от третия елемент – държавна власт. Правният ред е неотменима съставка на държавата. Държавата се изгражда като всяка друга социална организация от 2 съставки:
Съставните части и на обекта не са негови свойства. Елементите на съдържанието също не са негови свойства. Затова същността на държавата не може да се определи чрез елементите на нейното съдържание. Понятието за държава не трябва да се извежда от конститутивните й елементи. Все пак съдържанието обуславя признаците на явлението. Държавата е организирана конкретна етно-социална общност. От една страна тя е във смисловата верига племе, народ, нация, т. е. има етническо проявление. От друга страна има социална структура, социална колективност, социална достатъчност, т. е. тя не е просто етническо, а е и социално явление.
Държавата е властно-правна социална организация. Конституиращото действие на властта и правото по отношение на държавата се изразява в използването им като регулатори. Те са средствата, чрез които етно-социалната общност се създава и поддържа като организация, като държава. Властно-правният характер на държавата произтича от властовия и правовия ред, които поддържат хомеостазиса й като социална организация. Властовият ред характеризира държавата чрез отношенията на властване и отношенията между властващите. Той се проявява като централизация и децентрализация на властта. Правовият ред характеризира държавата чрез юридически признатата свобода в поведението на индивида. Организацията предполага ред и подчиняване на реда. В съвременната държава правовият ред поддържа равна свобода и равна несвобода на всеки гражданин. Ето защо можем да определим държавата като исторически обусловена властно-правна форма на самоорганизация на отделна етно-социална общност. Тя е самата общност, разглеждана като организация. Държавата е другото име на етно-социалната организация.
Държавата всъщност е форма на самоорганизация на конкретен етно-социален организъм и това налага разграничаване от идеите на социал-дарвинизма. Социал-дарвинистите считат, че еволюцията е всеобщ процес, който важи с еднаква сила както за природата, така и за обществото. Човешката общност наистина е социален организъм, под което разбираме първична форма на нейната самоорганизираност. Факторите, които обединяват етноса, са социални, а не биологични. Неравномерното развитие на етносите се дължи не на биологични, а на социални различия. Естественият подбор в природата е неприложим в обществото. Често се приема, че държавата е институционализирана управленска структура, която “налага” реда. Държавата е самостоятелна структура спрямо общността. Всъщност установяването на официалния ред е еманация на управленската функция и поради това възникването и съществуването на държавата се обективира чрез управленския апарат. Но държавата не се свежда до апарата. Институциите на държавата не създават реда, а го поддържат. Те са част от него. Дихотомията “гражданско общество – държава” е условна и показва не отделянето на държавата от обществото, а възможността на съвременното общество да влияе върху определянето на реда, върху своята самоорганизация. Ако държавата се свежда до управленските институции, то тогава държавната власт се явява частна власт на държавния апарат, а държавната собственост – негова частна собственост. 2) Теории Най-старата социална теория е патерналистката, изложена от Конфуций. Според него държавата е едно голямо семейство. Отношенията в държавата били като тези в семейството. Владетелят изпълнява ролята на бащата, а поданиците – задълженията на децата. В древна Гърция Платон и Аристотел също обясняват държавата като социална общност. За Платон държавата е структурирана общност от хора. Неин определящ признак бил особената й организация. Организираността на държавата трябвало да осигурява вътрешното разпределение на необходимите й дейности като отделна автономна общност. Хората са различни по характер – мъдреци, воини и пр., затова те изпълняват различни функции в държавата. Аристотел поставя началото на патриархалната теория за държавата. Според него държавата е общност от семейства, която осъществява своята социална цел като се самоуправлява. Той отделя управлението като политическа сфера и го обявява за достояние на гражданите. Те формирали политическата общност, която не съвпада със социалния субстрат на държавата. През Средновековието най-значимата социална теория е тази на Данте Алигери. Той обяснява държавата като съзнателно организирана общност. Трябвало да има световна държава, която да обедини цялата човешка общност за да няма войни и насилие. Утопистите също създават теории за държавата, принадлежащи към групата на социалните. Т. Мор, Т. Кампанела, Фр. Бейкън и др. обясняват държавата като човешка общност на ограничен, откъснат и изолиран от света човешки колектив. През Новото време социалната характеристика на държавата се комбинира с други нейни характеристики. Властническите теории обосновават същността на държавата посредством съществуващата държавна власт. Те водят своето начало от бого-властническите (теократичните) концепции. Тези концепции биват езически, християнски, ислямски и пр. Общото за всички тези теории е това, че те приемат за основание на властване на държавата (владетеля) авторитета на някое божество. Хората дължат подчинение на Бога в границите на създадената от Бога негова подвластна общност – държавата. През Възраждането оригинална властническа концепция излага основоположникът на модерната политическа наука Николо Макиавели. Според него държавата е политическо състояние между властващи и подвластни. Държавата била определен политически ред, производен от характера на властващата група. Властта определя реда, без който няма държава. Но властта не е дадена от бога, а е отношение между отделните групи в общността. Така държавата се явява човешка общност, организирана и подчинена на политическа (частна, групова) власт. Т. Хобс също има властническа концепция за същността на държавата. За него тя е изкуствено създадено колективно тяло, чиято същина е в установената абсолютна власт върху индивидите. От една страна те се отказват от естествените си права за да получат защита от държавата, а от друга – остават напълно подчинени и безправни на олицетворяващата я власт. През ХІХ век се формират две нови властнически теории, които получават широка популярност – расовата и класовата. Представители на расовата теория са Малтус, Спенсър и много други. Най-ярък неин привърженик е австрийския социолог Лудвиг Гумплович. Според него расите са неравностойни, битката между тях е развитието на човешкия род. По-силните завладяват по-слабите. По-силната група е малобройна, организирана, войнствена, интелектуално извисена и може да господства над по-слабата, по-многобройна, неорганизирана и пр. етническа група. В хода на историческото развитие племената се сливат, формират се народите, но те носят белега на своето расово начало, остават неравностойни. Борбата между расите продължава като борба между държавите. Класовата теория за държавата се създава от Маркс, Енгелс и Ленин. Според нея с появата на собствеността обществото се разделя на две класи – експлоататори и експлоатирани. Държавата е инструмент, машина за насилие, в ръцете на експлоататорите за да господстват над експлоатираните. Само при безкласово общество държавата ще може да отмре. Най-старата юридическа теория за държавата е патримониалната. Тя обяснява държавата чрез правото на собственост. Владетелят се приема като титуляр на фактическата власт върху територията и населението. Държавата е патримониум на владетеля. Според Макс Вебер патримониалната концепция обяснява фактическото положение при всички древни държави. С тази теория в древността масово са обяснявали държавата. В Западна Европа тази теория е наложена от германския император Фридрих Велики през 12 век. Цицерон е създател на друга юридическа теория за държавата. Според него държавата е публично-правна организация. През ХІV в. юридическа теория за държавата създава и Марсилий Падуански. Той извежда правото като конститутивен елемент по отношение на държавата. Преди правото (законодателството) няма държава. По време на абсолютната монархия държавата намира юридическо обяснение като правно отношение. Обективна основа за формирането на тази теория дата многобройните договори между кралете и дворянството. Държавата се обяснява като ред от правни отношения. Най-известен поддръжник на тази теория е Уилям Блекстън. През буржоазните революции се формира естествено-правната школа, чиито представители (Русо и др.) обясняват държавата чрез юридическите институти “субективно право” и “договор”. Водени от своя разум индивидите търсят защита на естествените си права, като ги трансформират в юридически субективни права. За целта сключват договор, с който създават държавата. Чрез тази договорна теория властта приема юридически измерения. Понастоящем се говори за т. нар. обществен договор между управляващи и управлявани. През ХХ в. Х. Келзен създава своята теория за държавата като правов ред. Според него държавата като предмет на юридическата наука следва да бъде разглеждана само откъм юридическите си измерения. Държавата не била правен субект. Държавата не била творец на правото. Правната наука е нормативна наука и затова за разлика от идеологията не можела да оправдае нещо съществуващо. Държавата е социално образувание, действие на един принудителен ред. Този принудителен ред е правният ред и следователно държавата е един правов ред. Самият правов ред, установен чрез система от правни норми, се нарича държава. Така науката за правото е и наука за държавата. Понастоящем съвременното държавознание приема, че държавата е юридически субект. Държавата се самоконституира като колективен правен субект, като юридическо лице. Теорията за държавата като юридическо лице е разработена най-пълно от Г. Йелинек. Въпрос 13: 
Изтегляне 1.41 Mb. Сподели с приятели:
|