Предмет на Общото учение за държавата 1 Теоритично държавознание
Въпрос 35: Държавата на атрибутивно ниво. Държавност
Изтегляне 1.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Властна характеристика на атрибутивното ниво на държавата
- 3. Правна характеристика на атрибутивното ниво на държавата
- Въпрос 36: Държавата на институционално ниво. Държавен апарат: държавни органи и институции. Правно положение на държавния орган.
- 2. Държавни органи и държавни институции
- 3. Средства за поддръжка на държавните институции
- 4. Правно положение на държавния орган
- Въпрос 37: Видове държавни органи. Функции и дейности на държавните органи 1. Видове държавни органи
- 2. Функции и дейности на държавните органи (4 вида функции)
- 3. “Самозащитата” на държавата като особена нейна функция
- Въпрос 38: Методи на дейност на държавния апарат 1. Метод на дейност на държавния апарат
Въпрос 35: Държавата на атрибутивно ниво. Държавност 1. Държавата на атрибутивно ниво На атрибутивно ниво държавата се проявява като съвкупност от обществени отношения и връзки между населението в границите на нейната територия. Многостранните цели и интереси на индивида, определят неговото участие в различните социални групи. Човешкото общество е структурирано в различни колективности, най-общата и основна сред които е държавата. Държавата съществува чрез съвкупността от реални действия, чрез съвкупността от обществени отношения и връзки. Отделните социални общности дават организационен израз на обществото. Всяка общност е структурирана с оглед на определена цел. Преследването на целта предполага и налага обединяването, насочеността и единството на социалните действия на нейните членове. Единството на социалните действия е единство в обществените отношения и връзки между членовете на дадена общност. Държавата се обективира като единство в разнообразни социални отношения. Съвкупността от подредени разнообразни и разностранни обществени отношения разкрива атрибутивното ниво на проявление на държавата, нейното съществуване като един порядък на човешкото поведение. В този план тя съществува като държавност. Така поставен, въпросът би могъл да доведе до отъждествяване на държавата с обществото, което е неправилно. Обществото съществува преди и извън държавата. Държавата има граници, обществото – не. Държавността е система от осъществявани по определен начин обществени отношения, чрез които съществува като отделна социална колективност. Единството в съвкупността от социални действия показва общото, което характеризира държавата на това ниво. Особеното, което е присъщо само на държавата и я отличава от другите социални общности, е начинът на постигане на единството, начинът на определяне на реда в обществените отношения, който тя използва. Особеното произтича от нейната властна и правна характеристика. 2. Властна характеристика на атрибутивното ниво на държавата За разлика от другите социални общности организиращото действие на държавната власт се простира върху разнообразен кръг от обществени отношения. Държавата нормира от една страна както междуличностните, така и междуобщностните отношения, от друга страна както частните, така и публичните отношения. Държавната власт установява единство в многообразната съвкупност от обществени отношения по два начина:  саниране
Държавата допуска проявата в обществения живот на значително количество традиционни, народностни, религиозни и прочие отношения, които са израз на един спонтанен ред. Санирането на спонтанния ред в този кръг от отношения може да получи и изричен законов израз. регулиране
Регулативната функция определя и задължителния ред в отношенията, които са предмет единствено на държавно регулиране. Върховенството на държавната власт позволява нейната регулативна намеса и в сферата на спонтанния ред, която по правило тя само санира. Така свободата на вероизповеданията се свърза със забраната за използване на верските убеждения за политически цели, свободата на идеологиите се съпътства от забраната за обявяване на някоя от тях за държавна и т.н. Политическият характер на държавната власт извежда на преден план политическите отношения в съвременната държава. Те стоят в центъра на всяка държавност без да са единствените и основните. Тяхната централна роля произтича от това, че посредством тях се формира и осъществява държавната власт. 3. Правна характеристика на атрибутивното ниво на държавата Другата особеност на атрибутивното проявление на държавата произтича от нейната правна организираност. За разлика от другите социални общности, в държавата всички съществени социални отношения и връзки, изграждащи държавността, са подредени по общозадължителен начин от правото. Редът в отношенията се осъществява чрез правото. Именно чрез правото индивидите получават качеството на участници в държавно регулираната сфера на обществения живот, както и общите правила (правните норми), които определят тяхното дължимо поведение като страни в държавно регулираните отношения. Тези обществени отношения се реализират като правни отношения. Правото регулира както частни отношения, така и публични отношения. На тази база се обособяват двата дяла на съвременното право – частно и публично. Частното право урежда отношенията в гражданското общество.
Публичното право урежда неполитически и политически отношения.
 В кръга на неполитическите публични правоотношения влизат отношенията между държавни органи и граждани и държавни органи и общности, имащи за предмет публичните права и задължения на субектите. Тук се включат и отношенията между държавните органи.
В кръга на политическите отношения, уредени от публичното право, влизат отношенията между гражданите и политически формиращите се държавни органи, между политически субекти и държавни органи и между политически обвързани държавни органи.
4. Държавността Държавността е най-дълбокото проявление на държавата. Тя оказва трайно влияние върху субстанционалното и институционалното проявление на държавата. По отношение на субстанцията държавността става определяща, защото всеки човек се социализира върху основата на съответната държавност. Неговият общосоциален ценностен модел е нейно отражение. Държавата като институция от една страна утвърждава държавността, а от друга се крепи върху нея. Ето защо е възможно държавата да не съществува като институция, да са ликвидирани държавната власт и националното законодателство, но да се запази държавността. Така през Средновековието на 2 пъти е прекратявано институционалното съществуване на България, но това не довежда до унищожаване на българската държавност. Тя се съхранява и на нейна основа отново се създава българската държава. Въпрос 36: Държавата на институционално ниво. Държавен апарат: държавни органи и институции. Правно положение на държавния орган. 1. Държавата на институционално ниво държавата на институционално ниво
Държавата на институционално ниво се проявява като определена организация, система от органи и институции, които осъществяват държавната власт. На това ниво държавата съществува като държавен апарат. Това проявление е най-ясно очертано, най-отчетливо за всички и затова обикновено то се отъждествява със самата държава и тя се разглежда единствено като държавен апарат. Това проявление на държавата е важно, но не е единствено. То не бива да се преувеличава. общото в характеристиката на държавата на институционално ниво
Общото в характеристиката на разглежданото проявление на държавата представя държавния апарат като управленски апарат, чрез който се осъществява присъщото на всяка колективност управление на общите дела. Обособяването на държавния апарат като управленски апарат е обективна закономерност на обществото. 2. Държавни органи и държавни институции Държавният апарат е система от държавни органи и държавни институции, чрез които се осъществява държавната власт и се управлява в глобален план държавно организираното общество. В държавния апарат съществува 2 структурни образувания – системата на държавните органи и системата на държавните институции.  държавни органи
Държавният орган е основна съставна част на държавния апарат, състояща се от длъжностни (служебни) лица, които имат определени държавно-властнически правомощия. Държавният орган: е обособен самостоятелен елемент на държавния апарат.
е самостоятелен субект по публичното право. Неговата правосубектност се реализира от физически лица. В качеството си на служебни лица те персонифицират държавния орган като отделен правен субект.
действията му са обвързани с осъществяването на определена държавна функция и са ограничени в кръга на точно определени дейности. Те очертават полето на неговата компетентност.
Системата на държавните органи е формирана от съответни свързани помежду си подсистеми (органи на изпълнителната власт, органи на съдебната власт), които са йерархично изградени. Подсистемите са свързани помежду си. В резултат държавните органи действат като цялостна система – държавен апарат. Държавният орган осъществява своята дейност с помощта на “практически изпълнители”, организирани в служебен апарат – администрация. По принцип всеки държавен орган се подпомага от своя администрация, но има и изключения (като министър без портфейл).
Администрацията на органите на съдебната власт и на Конституционния съд е неполитическа, но лицата, работещи в нея, не са държавни служители. цивилна и военна
Това разделение съществува при военните институции. цивилна: цивилната администрация на МВР и МО се дели на политическа и неполитическа
военна: тя е само неполитическа и всички военнослужещи са държавни служители
Държавният орган и неговият служебен апарат не бива да се смесват. Служителите в съответната администрация нямат властнически правомощия, не реализират държавна власт и затова не са държавни органи. Така следва да се различава Народното събрание от администрацията на Народното събрание, Конституционния съд от неговата администрация и т.н. държавни институции
Държавният орган и принадлежащият му служебен апарат образуват държавната институция. В този аспект държавният апарат представлява система от държавни институции. Институциите, принадлежащи към трите власти, се означават още с понятието “ведомство”. Освен ведомствата съществуват и други държавни институции, които осъществяват специфична дейност. Те притежават по-голяма автономия и се наричат “държавни учреждения”. Такива са БНБ, висшите училища, БТА и др. 3. Средства за поддръжка на държавните институции Държавното управление не се изчерпва само с реализирането на държавната власт. То е дейност по общото ръководство на обществените процеси. Ръководството е ориентирано към обществото и в този план дейността на държавния апарат е поставена в негова услуга. Обществото чрез данъците осигурява издръжката на държавните органи и служителите в институциите, като предварително заплаща предоставяните от тях услуги. Държавният апарат осъществява своята дейност в един “непазарен кръг”. Държавният апарат предоставя услуги под формата на доставки, а не на сделки. Либералната идея за “по-малко държава” води до разширяване на “пазарния кръг”, като част от дейностите на държавния апарат се прехвърлят в него и се осъществяват като сделки. Действието на институциите налага използването на различни услуги (консумативи, ремонти, поддръжка и пр.), които се осъществяват в “пазарния кръг”. За да могат институциите да участвуват в гражданския оборот и да сключват сделки с други правни субекти, те получават качеството “юридически лица” по частното право. Осъществяването на тази дейност е ограничено в рамките на съответния бюджет и се контролира от Сметната палата. В качеството си на ръководител на определена институция, държавният орган осъществява и управленска дейност вътре в нея. Тя е насочена към нисшите държавни органи в нейните рамки, към нейните служители и работници. 4. Правно положение на държавния орган Въпросът за правното качество на държавния орган като елемент на държавния апарат е дискусионен. Съществуват 2 теории в тази връзка: френска: държавният орган действа в качеството си на представител на народа
немска: съвременната държава като организирана общност се самоконституира в правен субект, в юридическо лице. Така държавните органи действат в качеството на органи на държавата като юридическо лице. Оттук произтича тяхната дееспособност в сферата на публичното право, осъществявана чрез властническите им правомощия.
Според нас е правилно да се приеме, че у нас Президентът и Парламентът действат като представителни органи по пълномощие на народа. Всички останали органи действат като органи на държавата – юридическо лице. Въпрос 37: Видове държавни органи. Функции и дейности на държавните органи 1. Видове държавни органи Държавният орган е самостоятелно звено в държавния апарат със свои властнически правомощия. Съществуват различни видове държавни органи в зависимост от критериите за тяхното разграничаване: в зависимост от това дали правомощията на органа са определени от закона или са делегирани от друг, държавните органи се делят на:
първични
производни
Правомощията на производния орган се определят от първичен орган и винаги са ограничени, защото делегиращият държавен орган не може да прехвърли повече правомощия, отколкото сам притежава, а и не може да прехвърли всички свои правомощия, а само част от тях. Делегирането трябва да се различава от заместването. При последното заместващият встъпва в длъжността на титуляра и осъществява изцяло неговите правомощия. в зависимост на числеността на служебните лица, включени в персоналния им състав, държавните органи се делят на:
еднолични: състоят се от едно лице
колективни: състоят се от няколко лица
в зависимост от това, дали персоналният им състав се формира чрез избор или чрез назначаване, държавните органи се делят на:
изборни
назначаеми
в зависимост от своята териториална компетентност, държавните органи се делят на:
централни: компетентни са да действат върху цялата територия на държавата
местни: компетентността им е ограничена до даден регион
2. Функции и дейности на държавните органи (4 вида функции) В теорията е прието, че предметният обхват на компетентност на държавните органи се определя от функциите, които осъществяват. Функциите са основни насоки в дейността, а дейността (дейностите) са тяхното съдържание. Така всеки държавен орган осъществява различни функции, но в рамките на присъщата за него част от тях – вид дейност, за която той има правомощия. Съвременната държава осъществява 4 функции: правотворческа, изпълнително-разпоредителна, правозащитна и контролна. правотворческа
Тя се осъществява основно в 2 форми на дейност: законодателна (тя е изключителна компетентност на парламента)
подзаконова правотворческа дейност ( от една страна е предоставена на централните органи на изпълнителната власт, а от друга – на общинските съвети, които могат да приемат Наредби с местен обхват на действие)
Ако приемем, че съдебната практика играе роля на източник на правото, то тълкувателната дейност на ВКС и на ВАС представлява трета форма на дейност, чрез която се осъществява правотворческата функция на държавата. изпълнително-разпоредителна
Тя се осъществява чрез 3 форми на дейност: по издаване на индивидуални административни актове (предоставена е на органите на изпълнителната власт; по изключение може да се извършва и от органите на съдебната власт; някои укази на президента също могат да се разглеждат като индивидуални административни актове)
по издаване на общи административни актове (извършва се от административните органи и по изключение от президента)
по налагане на принудителни административни мерки (извършва се от административните органи и съда)
правозащитна
Тя се осъществява чрез 3 форми на дейност: правосъдна дейност (решаване на правни спорове от съдилищата)
правораздавателна дейност (решаване на правни спорове, но не от съда)
правоохранителна дейност (осъществява се от органите на прокуратурата и следствието и е насочена към охрана на законността)
контролна
Тя включва дейности по осъществяването на контрол върху реализирането на първите три функции. контролът върху законодателната дейност, осъществявана от НС, се осъществява от Конституционния съд
контролът върху подзаконовата нормотворческа дейност се осъществява от Върховния административен съд
съдебният контрол се разпростира върху всички актове на органите на изпълнителната власт. Едновременно с това те подлежат и на административен контрол от страна на вишестоящ административен орган.
контролът върху дейността по осъществяването на правозащитната функция се осъществява от прокурорските органи във формата на общ надзор за законност
правораздавателната дейност на несъдебните юрисдикции (без тази на КС) се контролира от съдилищата
3. “Самозащитата” на държавата като особена нейна функция Всяка отделна държава отстоява правото си на самостоятелно съществуване. То се изразява в признаването й като самостоятелен субект по международното публично право. ”Самозащитата” на държавата е особена нейна функция. В държавата се обособява военна власт, която се осъществява от свои органи и чрез свои институции – въоръжени сили. Осъществяването на защитната функция, от една страна, ангажира участието на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти, а от друга - институциите на военната власт. Служителите на тези военни институции имат изключителната компетентност да използват въоръжена и невъоръжена сила, да упражняват физическа принуда. особеният характер на тези органи дава основание те да се изключат от кръга на административните органи. Въпрос 38: Методи на дейност на държавния апарат 1. Метод на дейност на държавния апарат Държавният апарат осъществява своята дейност чрез различни методи. Метод на дейност на държавния апарат означава начинът на въздействие, който държавните органи като цяло използват по отношение на лицата. 2. Видове методи Има 2 вида методи на дейност на държавния апарат: убеждение
Убеждението е въздействие върху лицата, което има за цел да създаде вътрешна мотивация към правомерно поведение. В резултат на убеждението лицата подчиняват своята воля и действат съобразно държавната воля. Производен от метода на убеждението е методът на поощрението. При него се стимулира мотивацията към дължимото поведение чрез материални и морални средства. принуждение
Принуждението е метод на въздействие, който налага дължимото поведение. Извън, независимо и дори против волята си, лицата са принудени да осъществяват определени правомерни действия (бездействия). Принуждението се осъществява в 3 форми: психическа
Психическата принуда е въздействие върху съзнанието, чрез което се осъществява приоритет при изпълнение на дължимото поведение пред всички други субективно поставени цели) физическа
Физическата принуда е въздействия върху физическия интегритет на човека. фактическа
Фактическата принуда се реализира чрез принудителните административни мерки, които целят да предотвратят или да прекратят дадено неправомерно поведение. Изтегляне 1.41 Mb. Сподели с приятели:
|