Фиг.4Спираченмеханизъмспротивоположноразположениенаопоритеначелюстите 1 и 4 – предна и задна челюст, 3 – бутала на колесни спирачни цилиндри 4 и 5 На фигура 5 е показана конструкцията на спирачен механизъм със самоусилване. За да се изравни износването на двете челюсти, задната челюст 5 се изработва с по-голяма дължина на фрикционната накладка от тази на предната челюст 8. При с = 𝜇. е спирачният момент става безкрайно голям. В този случай активната челюст се самозаклинва към барабана под действието на силите на триене. Самозаклинването е недопустимо и за да се предотврати е необходимо да се спазва условието
𝒄
> 𝝁
𝒆
В спирачните механизми са предвидени устройства за регулиране на хлабината между барабана и фрикционните накладки, което се увеличава при износване на накладките.
Съществуват няколко начина за регулиране на хлабината при използването на бутален задвижващ механизъм на спирачките.
Първият начин се състои в ръчно фиксиране на изходното положение на челюстите с помощта на ексцентриците 11 (фиг.5).
Изходното положение на челюстите при втория начин на регулировка се фиксира чрез автоматични регулатори (фиг.6 а). Втулка 2 на автоматичния регулатор е монтирана в отвор на ребрата на челюстта 4 с хлабина, по-голяма от дебелината на фрикционната накладка, а стойката 1 е закрепена към опорния щит с хлабина δ' равна на работната хлабина на спирачния механизъм.
За нормална работа на автоматичния регулатор е необходимо сумата от силите на триене, действащи от фрикционните шайби 3 на реброто на челюстта, да е по-голяма от силата на възвратната пружина в горния край на челюстите.
