Предназначение
= ???? ∙ ???? ∙ (???? + ????) ∙ ( ????1
Изтегляне 4.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг.3. Спирачен механизъм с едностранно разположение на опорите на челюстите и еднакви действащи сили. 1и 5 – челюсти, 2 – спирачен
= 𝜇 ∙ 𝑟 ∙ (𝑎 + 𝑐) ∙ ( 𝐹1𝑐 − 𝜇. 𝑒 + 𝐹2 ). 𝑐 + 𝜇. 𝑒 Ако разтварянето на челюстите става чрез хидро цилиндър с еднакви диаметри на двете бутала или чрез плаващ палец, задвижващите сили са еднакви F1= F2= F и моменти са 𝑎 + 𝑐 𝑎 + 𝑐 М1 = 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑐 − 𝜇. 𝑒 ∙ 𝐹 М2 = 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑐 + 𝜇. 𝑒 ∙ 𝐹𝑎 + 𝑐 𝑀𝑐 = 2. 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑐2 − 𝜇2. 𝑒2 ∙ 𝐹 Еднаквите задвижващи сили F възникват в резултат на еднаквите повърхнини на буталата на работния спирачен цилиндър, който разтваря челюстите и ги притиска към барабана. На схемата са показани реакциите на барабана върху челюстите, представени като съсредоточените сили Y1 и Y2, силите на триене µY1 и µY2 и реакциите в опорите, разположени на вертикалните V и хоризонталните U съставляващи. Анализът на действащите сили върху челюстите показва, че спирачният момент, създаван от челюст 1, е по-голям от момента, създаван от челюст 2. Разликата на двата момента се дължи на това , че моментът от силата µY1, действащ върху челюст 1, съвпада по посока с момента, създаван от задвижващата сила F1, и го увеличава, като се стреми да притисне челюстта по-силно към въртящия се барабан. Моментът от силата на триене µY2 действа върху челюст 2 в посока, обратна на посоката на момента, създаван от задвижващата сила F2, в резултат на което силата на триене µY2 намалява притискането на челюстта към барабана. Накладка 1 се нарича първична (заклинвана), а накладка 2 вторична (отблъсквана). При въртене на барабана в обратна посока функциите на накладките се променят, накладка 2 става първична , а накладка 1 вторична. Спирачния механизъм работи с еднаква ефективност на преден и заден ход, не е уравновесен , тъй като силите Y1, Y2 , µY1 и µY2 не са равни. Тъй като Y1>Y2, а броят на спиранията при движение напред са повече от тези при движение назад, фрикционната накладка на предната челюст се износва значително по интензивно от задната. Стабилността на спирачния механизъм е недостатъчна. спирачен механизъм с противоположно разположение на опорите на челюстите и еднакви действащи сили е показан на фиг. 2б). В този случай еднаквостта на задвижващите сили се постига, като двете челюсти се задвижват от отделни работни цилиндри с еднакви диаметри. При движение напред всяка челюст работи като първична (заклинвана) , в резултат на което ефективността на спирачката при еднакви размери на основните детайли е по- висока отколкото на спирачката с едностранно разположение на опорите на челюстите При движение назад двете накладки работят като вторични (отблъсквани), в резултат на което ефективността на спирачката съществено намалява. Спирачният механизъм е уравновесен при спиране в двете посоки. Стабилността на спирачния механизъм на преден ход е недостатъчна. Спирачния механизъм е по-чувствителен към намаляване на коефициента на триене отколкото механизмът с едностранно разположение на опорите на челюстите. Нормалните сили Y1 и Y2 при спирачен механизъм с противоположно разположение на опорите на челюстите са равни, следователно изравнява се износването на фрикционните накладки, а лагерите на барабана не се натоварват с радиална сила, която възниква при другите видове спирачки вследствие на разликата между силите Y1 и Y2. 𝑎 + 𝑐 М1 = М2 = 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑐 − 𝜇. 𝑒 ∙ 𝐹 𝑎 + 𝑐 М𝑐 = 2. 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑐 − 𝜇. 𝑒 ∙ 𝐹 при движение назад 𝑀′ = 𝑀′ = 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑎 + 𝑐 𝐹 1 2 𝑐 + 𝜇. 𝑒 𝑀′ = 2. 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑎 + 𝑐 𝐹 𝑐 𝑐 + 𝜇. 𝑒 Y1 = Y2 p1 = p2 = p – спирачен механизъм с една опора (със самоусилване) е показан на фиг. 2в).Лявата челюст се притиска към въртящия се барабан под действието на силата на спирачния цилиндър. Барабана я увлича и завърта и тя работи като първична, а за опора и служи долния край на дясната челюст. Задействаща сила на дясната челюст е хоризонталната реакция U1. Тя също работи като първична (заклинвана), а моментът създаван от силата U1, съвпада по посока с момента от задвижващата сила F и увеличава значително притискането ѝ към барабана. По такъв начин в разгледания спирачен механизъм двете челюсти работят като първични (заклинвани), а силата на притискане действаща на задната челюст, се увеличава от силата на триене, предавана от предната челюст. Спирачните механизми от този тип се наричат със самоусилване или със серводействие (сервоспирачки). Спирачния механизъм със серводействие е със значително по-висока ефективност от разгледаните по-горе типове. Съществени недостатъци на този механизъм са голямата неуравновесеност, рязкото действие (острото нарастване на спирачния момент) и ниската стабилност. Износването на задната челюст е значително по интензивно от износването на предната челюст. 𝑈1 = 𝑌1 − 𝐹1 = 𝑎 + 𝑐 𝑎 + 𝜇. 𝑒 = 𝐹1 ∙ 𝑐 − 𝜇. 𝑒 − 𝐹1 = 𝑐 − 𝜇. 𝑒 ∙ 𝐹1 𝑎 + 𝑐 (𝑎 + 𝑐) ∙ (𝑎 + 𝜇. 𝑒) 𝑌2 = 𝑎 − 𝜇. 𝑒 𝑈1 = (𝑎 − 𝜇. 𝑒) ∙ (𝑐 − 𝜇. 𝑒) ∙ 𝐹1 𝑎 + 𝑐 𝑀1 = 𝜇. 𝑟. 𝑌1 = 𝜇. 𝑟 𝑐 − 𝜇. 𝑒 ∙ 𝐹1 (𝑎 + 𝑐) ∙ (𝑎 + 𝜇. 𝑒) 𝑀2 = 𝜇. 𝑟. 𝑌2 = 𝜇. 𝑟 (𝑎 − 𝜇. 𝑒) ∙ (𝑐 − 𝜇. 𝑒) ∙ 𝐹1 𝑎 + 𝑐 𝑎 + 𝜇. 𝑒 𝑎 + 𝑐 𝑀𝑐 = 𝑀1 + 𝑀2 = 𝜇. 𝑟 ∙ 𝑐 − 𝜇. 𝑒 ∙ (1 + 𝑎 − 𝜇. 𝑒) ∙ 𝐹1 = 2. 𝜇. 𝑟. 𝑎 (𝑎 − 𝜇. 𝑒) ∙ (𝑐 − 𝜇. 𝑒) ∙ 𝐹1 – спирачен механизъм с едностранно разположение на опорите на челюстите и еднакво преместване на челюстите показан на фиг. 2г). 𝑌1 = 𝑝1 . 𝜃1 . 𝑟. 𝑏 ∙ 𝜋 180° 𝜋 = 𝐹1 𝑎+𝑐 𝑐−𝜇.𝑒 𝑎 + 𝑐 𝑌2 = 𝑝2. 𝜃2. 𝑟. 𝑏 ∙ 180° = 𝐹2 ∙ 𝑐 + 𝜇. 𝑒 при θ =θ =θ 𝐹1 = 𝐹2 ˒ F 1 2 𝑐−𝜇.𝑒 𝑐+𝜇.𝑒 2 1 2 𝑎 + 𝑐 𝑎 + 𝑐 𝑀1 = 𝑀2 = 𝜇. 𝑟 𝑐 − 𝜇. 𝑒 𝐹1 = 𝜇. 𝑟 𝑐 + 𝜇. 𝑒 𝐹2 𝑎 + 𝑐 𝑎 + 𝑐 𝑀𝑐 = 2. 𝜇. 𝑟 𝑐 − 𝜇. 𝑒 𝐹1 = 2. 𝜇. 𝑟 𝑐 + 𝜇. 𝑒 𝐹2 В този случай разтварянето на челюстите става от разтваряща гърбица 7 при завъртането ѝ. Тя е изпълнена по такъв начин , че двете челюсти се преместват еднакво около едностранните опори. Поради това , че едната челюст е първична, а другата вторична , задвижващите сили при такава спирачка не са равни F1 Разглежданите особености на основните конструктивни схеми на барабанни челюстни спирачни механизми позволяват да се извърши сравнителна оценка при еднакви основни параметри – диаметър на барабана, рамо на челюстите (разстояние между опората и приложната точка на задвижваща сила) и коефициента на триене. Ефективността се определя от отношението Мсп / F.rбар , а неуравновесеността се оценява с относителната сумарна сила (отнесена към силата на задвижване F), която действа върху лагерите на колелата при спиране. Много важно качество на спирачния механизъм е стабилността на спирачния момент. В много случай тя определя еднаквостта на спирачните сили, приложени на левите и десните колела, и следователно безопасността на спиране. От разглежданите конструктивни схеми най-голяма стабилност има спирачния механизъм с едностранно разположение на опорите на челюстите и еднакво преместване на челюстите. При намаляване на коефициента на триене вследствие на нагряване или по други причини (попадане на вода, масло, прах и др. между накладките и барабана) моментът на триене при този механизъм намалява в най-малка степен в сравнение с останалите механизми. Минимална стабилност има спирачния механизъм със самоусилване (сервоусилване). Съпоставянето на оценките за ефективност и стабилност показва, че колкото по-голяма е ефективността на барабанния спирачен механизъм, толкова по- малка е неговата стабилност. Конструкция на барабанен спирачен механизъм с едностранно разположение на опорите на челюстите и еднакви действащи сили е показан на фиг. 3. Равенството на задвижващите сили е в резултат на еднаквия диаметър на буталата на работния цилиндър 2. Спирачния механизъм с противоположно разположение на опорите на челюстите и еднакви действащи сили е с две активни челюсти, уравновесен е и е с еднакво износване на фрикционните накладки. Смяната на посоката на въртене на барабана рязко намалява спирачния момент, тъй като и двете челюсти стават пасивни. Примерната конструкция на такъв механизъм е показана на фиг. 4. Краищата на челюстите 1 и 4 се допират в буталата 3 на два еднакви колесни цилиндъра 2 и 5, свързани с тръбопровод, с което се постига равенството между задвижващите сили. Фиг.3. Спирачен механизъм с едностранно разположение на опорите на челюстите и еднакви действащи сили. 1и 5 – челюсти, 2 – спирачен цилиндър, 3 – опорен диск, 4 – пружина, 6 и 8 – накладки, 9 – регулировъчен болт с ексцентрик 11, 10 – фиксираща пружина, 12 – опорни ексцентрични шайби, 13 – опорен болт, 14 – гайка. Изтегляне 4.14 Mb. Сподели с приятели:
|