Предварителна оценка на риска от наводнения на Западнобеломорски район за басейново управление, съгласно чл. 146а от Закона за водите

Западнобеломорски район за басейново управление включва населените места в:

6 области - изцяло областите Благоевград, Перник и Кюстендил, и части от област Смолян, област Пазарджик и област София);

31 общини (2 частично и 29 изцяло), чието население по данни на Националния Статистически Институт е 613 181 души, към 31.12.2010г. За последните четири години населението в ЗБР за БУ е намаляло с 17131 души. Според НСИ, през 2006г. населението в ЗБР за БУ е било 630 312 души.

В ЗБР за БУ преброеното населението през 2010 г. е намаляло със 2,79% спрямо населението през 2006 г.

В момента населението, живеещо на територията на Западнобеломорски район представлява 8,13% от общото население на страната, в сравнение с 2006г., когато то е било 8,28 %.

Характерно за Западнобеломорски район е, че основните реки Струма, Места и Доспат са трансгранични между България и Гърция.

Реките Струмешница и Лебница (притоци на река Струма от първи порядък) са трансгранични между България и Македония.

Река Драговищица (приток на река Струма от първи порядък) е трансгранична между България и Сърбия. Водосборите на посочените реки са дадени в таблицата:

Общият брой на обработената информация за минали наводнения е 129 за целия ЗБР за БУ. Разпределението по основни речни басейни е както следва:

В басейна на река Струма – 97 наводнения;

В басейна на река Места – 27 наводнения;

В басейна на река Доспат – 5 наводнения.

Регистрираните 129 минали наводнения по своя характер са:

125 речни и

4 дъждовни.

Съгласно методиката за ПОРН, миналите речни наводнения се класифицират типово като внезапни речни наводнения в резултат на течни и/или смесени валежи, както и води от снеготопене в по-голямата си част и отчасти като дъждовни наводнения в резултат на паднали проливни дъждове.

В БДЗБР-Благоевград няма информация за минали наводнения от подземни води. Единствено е известно, че в с. Барутин, община Доспат училището е наводнявано от високи подземни води. Документирана информация за това наводнение обаче не е налична.

Събраната и обработена информация за минали наводнения е с различен формат и съдържание в зависимост от източника и.

По-долу е представена в хронология, по източници цялата налична, допълнително събрана и обработена информация за миналите наводнения.

• 
  Информация за исторически наводнения по литературни източници
  

От таблицата е видно, че литературните източници описват девет наводнения в басейна на река Струма и две – в този на река Места, като няма намерена информация за басейна на река Доспат.

За споменатите наводнения информацията в литературните източници се свежда до дадената в горната таблица, като изключение прави само наводнението по поречието на Джерман от 12.04.1998г., за което е даден и размера на щетите от 1 500 000 лева, без обаче да се дава обхвата му.

От така представената информация става ясно, че същата не може да се използва за очертанието на техния обхват.

• 
  Floods in Bulgaria - Г. Гергов, Ив. Филков, Цв. Карагьозова, Г. Бърдарска, К. Пенчева, 2005.
  

Като поройни речни наводнения са определени тези предизвикани от интензивни валежи с продължителност до няколко часа и интензивност над 50 l/s ha. Поройните наводнения могат да се проявят по изключение и до няколко дни. Като такива големи наводнения в обхвата на ЗБР за БУ в публикацията са описани:

• 
  Наводнението на река Струма при с.Раждавица на 13-14.02.1956г.;
  
• 
  Наводнението на река Струма при с.Марино поле на 10.01.1955г.;
  
• 
  Наводнението на Белишка река на 06.07.1991г.;
  
• 
  Наводнението на река Благоевградска Бистрица при гр.Благоевград 02.07.1954г.;
  
• 
  Наводнението на Сушицка река при с.Крупник на 01.04.1987г.;
  
• 
  Наводнението на река Места при с.Кремен на 24.05.1937г.;
  
• 
  Наводнението на река Драговищица при с.Горановци на 09.07.1940 г.;
  
• 
  Наводнението на река Бистрица при с.Соволяно на 28.06.1957 г.;
  
• 
  Наводнението на река Джерман при гр.Дупница на 31.07.1953 г.;
  
• 
  Наводнението на река Струмешница при с.Митино на 03.12.1947 г.;
  

• 
  Върху високите вълни на реките в България – Стр. Герасимов и Т.
  

Тази разработка представлява пръв опит за изследване и систематизиране на данните за високите вълни по цялата територия на България. Като изходни данни се използват хидрометричните данни от 32 хидрометрични станции. От обхвата на ЗБР за БУ в изследването са попаднали станциите:

• 
  при с. Кремен на р. Места;
  
• 
  при С. Ръждавица на р. Струма;
  
• 
  при гр. Ст. Димитров (гр. Дупница) на р. Джерман;
  
• 
  и при Соволяно на р. Соволянска Бистрица.
  

Високите вълни на реките в България предимно се предизвикват от или само от дъждове или от снеготопене с дъждове с преобладаване на дъждовете. Има таблица с ежегодните максимални водни количества за целия период като са споменатите станции от района на ЗБР за БУ, най-големите максимални годишни водни количества, за които са съответно:

• 
  река Места при с. Кремен – 520 m³/s – 1936/37;
  
• 
  река Струма при с. Ръждавица - 290 m³/s – 1947/48;
  
• 
  река Джерман при гр. Дупница - 310 m³/s – 1952/53;
  
• 
  река Соволянска Бистрица при с. Соволяно 150 m³/s – 1956/57.
  

Важен извод от заключението на публикацията е, че за реките в континентално средиземноморската климатична област където са и реките на ЗБР за БУ високите вълни са предимно зимни с преобладаващо участие на дъждовни води.

• 
  Бележки върху синоптичните условия за силното прииждане на р. Арда и
  

В тази публикация е разгледана синоптичната обстановка над континента като причина за бързото разтопяване на натрупаната значителна снежна покривка, която в комбинация със завалялия дъжд предизвиква прииждането на реките Арда и Струма през февруари 1956г. Наводненията по двете поречия се разглеждат като ненавременни и внезапни предвид ранният сезон на годината. Внезапността на наводненията е следствие на извънредно благоприятните синоптични условия (циклонално смущение с интензивна адвекция на топъл въздух, фьонови ветрове, валежи от дъжд).

Тази публикация свидетелства за наводнения случили се по поречието на река Струма на 13 и 14 февруари 1956 година без обаче да се дават други характеристики като обхват, разпространение и големина на явлението.

• 
  Някои генетични особености на речните прииждания в България Лука
  

В публикацията е обърнато внимание на първостепенните генетични фактори, произтичащи от характера на атмосферната циркулация пораждащи речните прииждания. Отбелязани са различни поречия, в които при различни синоптични условия се появяват високи води. Обобщенията са направени посредством анализа на метеорологичните обстановки за 610 характерни валежни повсеместни или регионални прииждания. В изследването въз основа на комплексни синоптико-метеорологични и хидроложки анализи територията на страната е диференцирана по степени на териториално проявление на преобладаващите генетични типове валежни обстановки формиращи приижданията. Дадената териториална диференциация е обоснована посредством генетична класификация на валежните обстановки, и по-точно само за три най-характерни – средиземноморски (от запад, югозапад и юг), атлантически (от запад, северозапад и север) и континентални (от северозапад, север и североизток).

От обхвата на ЗБР за БУ изрично в публикацията се споменава горното течение на р.Струма и р. Места като пример за реки с характерни прииждания при югозападни нахлувания.

В публикацията няма цитирани конкретни наводнения.

• 
  Хидрология на България К. Иванов, Ив. Маринов, Т. Панайотов, Ал. Петков,
  

Книгата дава пълна характеристика на хидрологичните елементи в цялата страна, като се анализират причините обуславящи хидрологичните процеси в тяхното развитие. Глава шеста максимален отток (стр. 145 – стр. 164) е написана от Т. Панайотов. В нея е дадена таблица с абсолютните максимални водни количества за периода 1936/36 – 1956/57 в 43 ХМС.

Освен споменатата вече таблица има и таблица, в която за всичките 43 ХМС са дадени максималните водни количества на трите най-големи по връх високи вълни, без обаче да са посочени датите за втората и третата вълни.

В публикацията е дадена за река Струма при с. Марино поле средната продължителност на високата вълна, която е около 5 денонощия.

Принципно не всяка висока вълна води на наводнение, но за споменатите в горната таблица абсолютни максимални водни количества може с голяма вероятност да се очаква, че в дните на преминаване на съответната вълна да са възникнали наводнения на места по съответните поречия.

• 
  Капризите на времето в България през ХХ век Латин Латинов, ISBN 954-550-
  

В книгата, в глава първа хронологично по месеци за целия 20-ти век са дадени характерните особености на времето за съответния месец следвани от изненадите през същия този месец. При изненадите свързани с обилни валежи, бързо снеготопене и.т. за съответна година от ХХ век за района на страната, който ни интересува, може да търсим от други източници сведения за евентуални наводнения. В книгата за съответния месец за даден район на страната се споменава за наводнения, но до конкретика не се стига. По надолу за обхвата на ЗБР за БУ по месеци се дават някои от изненадите, които биха могли да се разглеждат като причина за наводнения:

• 
  Януари – 1915 г. необикновено топъл януари, обилни дъждове и бързо снеготопене, р.Места отнася посеви;
  
• 
  Февруари – 1985 г. в Петрич валеж 260 мм;
  
• 
  Март – 1962 г., 3-4 пъти повече валежи от нормата, 1971г. много валежи;
  
• 
  Април – за обхвата на ЗБР за БУ няма отбелязани изненади на времето свързани с валежи и наводнения;
  
• 
  Юни – 1940 г. в западна България много валежи и наводнения;
  
• 
  юли – 1901 чести поройни дъждове, на 13-18 извънредно силни дъждове, много реки излезли от коритата си, големи щети и човешки жертви; 1976 г. много валежи през месеца в Перник 209 мм, в Кюстендил – 203 мм;
  
• 
  Август – за обхвата на ЗБР за БУ няма отбелязани изненади на времето свързани с валежи и наводнения;
  
• 
  Септември – 1911 в Перник 211 мм валеж;
  
• 
  Октомври – 1905 г. на 27 и 28 в района на Дупница от поройни дъждове придошли реките Джерман и Бистрица и разрушили мостове и отвлекли добитък; 1935 г. на 23 срещу 24 в много райони паднали поройни дъждове, а в Симитли и Горна Джумая /Благоевград/ те предизвикали наводнения;
  
• 
  Ноември – общо изненадите за м. ноември са малко в сравнение с другите месеци, като за обхвата на ЗБР за БУ няма отбелязани изненади на времето свързани с валежи и наводнения;
  
• 
  Декември – около 5 декември 1931 г. паднали интензивни валежи, които със силното снеготопене предизвикали наводнение в южните райони, а в Радомир валял и град; 1981 г. - на 23 и 24 декември, интензивни валежи с наводнения в райони от Рило-Родопския масив;
  

В трета глава се описва въздействието на космически и геофизични фактори върху времето.

• 
  Синоптични условия на две извънредно интензивни и продължителни
  

Публикацията описва синоптичната обстановка в края на юли (26-29) и началото на септември (4-8) 1957г. над нашата, страна довели до извънредно интензивни валежи над страната в резултат, на които са предизвикани наводнения главно в Маришкия басейн. През първия период обаче условия за наводнения са налични и за басейна на река Струма където валежа е в интервала 100-200 мм, но за такива в публикацията не се споменава.

• 
  Study of Historical floods in Central and Eastern Europe from an integrated
  

В Първата част на доклада се дават дефиниция за това какво е наводнение и при условията на България какво представляват поройните наводнения – явления с продължителност от няколко часа до няколко дни. Второто твърдение се подкрепя от три примера като първият е за наводнение по поречията на р. Джерман и р. Скакавица случило се на 12.04.1998 г. и предизвикало щети оценени на повече от 1 500 000 лева.

Друго важно твърдение на колектива изготвил това изследване е, че за поройните наводнения, каквито са повечето случващи се у нас има ограничено количество надеждна информация.

Преобладаващите поройни наводнения у нас се формират от интензивни валежи предизвикани от Средиземноморски циклони за времето през месеците ноември и декември-март.

Наред с изследванията за честотата на наводненията през 1966г., 67г. и 68г., факторите формиращи ги, времето на дотичане, пренасяните наноси са дадени и някои регистрирани наводнения. За района на ЗБР за БУ това са:

• 
  Наводнението по река Струма на 13-14.02.1956г.;
  
• 
  Наводнението по река Благоевградска Бистрица (Благоевград) на 02.07.1954 г.;
  
• 
  Наводнението по река Сушицка над с.Крупник на 01.04.1987 г.
  

• 
  Малки наводнения – 1 път на 10 години;
  
• 
  Опасни наводнения - 1 път на 20 - 40 години;
  
• 
  Много опасни наводнения - 1 път на 40 - 80 години;
  
• 
  Опустошителни наводнения 1 път на 80 - 150 години;
  
• 
  Бедствени наводнения - 1 път на 150 - 200 години.
  

В доклада следват характеристиките на наводненията илюстрирани с пример за река Върбица. Докладът завършва с описание на поройни наводнения възникнали във водосборите на реките Арда и Янтра.

• 
  
  Каталог: docs -> plans -> PORN
  PORN -> Приложение №1. Минали наводнения в збр за бу речен басейн струма
  PORN -> Обяснителна записка за определяне на Районите със значителен потенциален риск от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление
  PORN -> Закон за водите и Методика за оценка на риска от наводнения Съдържание
  PORN -> Приложение №1. Минали наводнения в збр за бу речен басейн струма
  
  
  
  Изтегляне 2.55 Mb.
  
  Сподели с приятели: