Болниците ще обучават парамедици и лекарски асистенти

Парамедици, лекарски и здравни асистенти, болногледачи ще бъдат обучавани в университетските и многопрофилните болници. Това предвижда законопроект за промени в Закона за професионалното образование и обучение, който обсъди парламентарната комисия по здравеопазване. Той бе представен от председателя на комисията по образование Ваня Добрева, която уточни, че става въпрос за въвеждането на обучение чрез работа на кадри за нуждите на здравеопазването. По този начин ще може след една-две години да започне решаването на проблема с липсата на кадри, смята тя.

В МЗ вече е регламентирана възможността парамедици да се обучават за 3 години в медицинските колежи, а лекарските асистенти - за 4 години в медицинските факултети, съобщи д-р Росен Радев от дирекция "Здравна политика" на МЗ. Той уточни, че вече има заявки от медицинските университети във Варна и в София да обучават парамедици и лекарски асистенти. По думите му освен тези две професии на здравната система са необходими болногледачи, здравни асистенти и асистенти по дентална медицина.

Трябва по-голяма яснота кой какви задължения ще има - кой ще има право да извършва манипулации на пациента и какви точно, трябва да бъде ясно разписано, смятат депутатите. Според депутата от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов болногледачите, санитарите и здравните асистенти трябва да имат средно образование, но според Ваня Добрева идеята е да има различен образователен ценз за различните професии. Мнението й бе подкрепено от председателя на здравната комисия д-р Нигяр Джафер. Компетенциите на различните специалисти ще бъдат регулирани в наредби, уточни проф. Чавдар Славов, зам.-министър на здравеопазването.

- Моето чувство като лекар, който всекидневно практикува в клинични условия, е едно усещане за безперспективност, за потъване, за загуба на професионализъм, за загуба на доверие, за загуба на мотивация, за отстъпление от ценности и добри традиции. Като цяло - усещане, което ме отдалечава от тази медицина, заради която съм избрал тази професия. Все повече се замислям колко може по-зле да бъде системата и докъде ще стигне. Почти със стартирането на реформата започна някак и отчуждението от смисъла на тази професия. Болниците се превърнаха в търговски дружества, практикуващите лекари станаха еднолични търговци, медицинските диагнози станаха клинични пътеки. Много често един и същи пациент минава през много клинични пътеки и най-накрая - без диагноза и без лечение. Болниците, за да реализират финансови печалби, вършат само минималните изисквания с най-евтините изследвания, които невинаги поставят диагноза. Изключително демотивиращо е да се работи медицина в България в момента, да не говорим за научни изследвания, за научни постижения и за въвеждане постиженията на съвременната наука в медицинската практика.

- Успявахме. Да, постигнахме доста високи научни резултати, имаме 12 научни открития, те са публикувани в световни, високо оценявани медицински журнали. За това имам удовлетворението, както и за това, че се създаде в България школа по неврогенетика, 12 колеги защитиха дисертация в тази област, мои докторанти. Още 4-5 са в процес на защита.

- Да, младите хора винаги са ми давали смисъл, но това, че няма условия за тяхната реализация, даже не се обявяват и конкурси за научни проекти вече може би 3 години и повече - след скандала, който стана в Националния фонд за научни изследвания, на практика не е имало обявяване на конкурс. Така че изследователската дейност остана и без финансова подкрепа от държавата. Ако на нещо може да се разчита, това е на някакви международни сътрудничества, нефинансирани от държавата. Освен това самата клинична практика, диктувана от философията на клиничните пътеки, е да затъпееш, да загубиш всякаква креативност и желание да се занимаваш с наука. Прекарвам по няколко часа всяка сутрин в преглед на документацията на клиниката, защото знам, че ако някъде се изпусне някой код, някоя буквичка, някоя цифричка, това ще бъде повод да бъде отхвърлена пътеката, да бъде глобена клиниката, да има отрицателен финансов резултат и в крайна сметка, независимо от огромните ни усилия да запазим професионализма, ще бъдем виновни. Цялостната ситуация е такава, че се чувстваш постоянно виновен за едно или друго, а не мислиш за това как да си в полза на пациента и да се стремиш да дадеш максималното от себе си, за да му помогнеш. Защото пациентът има нужда от това да седнеш да поговориш с него, да му обясниш.

- Трудно се балансира между професионализма, етиката - от една страна, и диктата на бюрократа - от друга. Изключително трудно и все по-трудно, и все по-трудно и много изморяващо. Когато съм кандидатствал медицина и съм искал да стана лекар, съм искал да работя медицина, да се развивам като лекар, а не да се занимавам с бизнес. Ако съм искал да се занимавам с бизнес, съм сигурен, че съм щял някакво друго образование да избера. За съжаление професията ни все повече и повече изглежда на комерсиален бизнес, в който комерсиализацията става толкова голяма, че някак изтласква медицината.

- 15 години тази реформа постепенно сриваше здравеопазването, но в един момент, може би поради големите натрупвания като недостатъци в системата, този процес се ускори. Страхувам се, че ако не се вземат някакви решителни мерки, т.е. не се реформира цялата система, на практика ще загубим всичко - и добрите традиции в здравеопазването, и добрите специалисти, които все повече са демотивирани, чувстват се изхабени и напускат страната. Ще останат само частните болници, които ще бъдат бизнес центрове, където ще могат да се лекуват само пациенти, които разполагат с много пари.

- На практика се получава, че някак държавата като че ли в момента, и не само в момента, това е стил, който се налага вече доста години - дава приоритет на частните болници, отколкото на държавните. Частните болници са добре оборудвани, държавните стават болници за бедни пациенти с много остаряла апаратура, с лоши условия на лечение. Едновременно с това бюджетът е един и същ и за всички здравни заведения той очевидно не достига. За мен е доста неетично да работиш в държавна университетска болница и едновременно с това да имаш частен център.

- Дори и в нашата болница има такива лекари, за които държавното здравеопазване някак е между другото, всъщност те имат частен бизнес, частни клиники, частни центрове, където прехвърлят пациенти и това е основният им източник на доходи. Неморално е да се съчетават тези две неща. Трябва да се избере - или едното, или другото, защото това е донякъде и конфликт на интереси.

- Тя е утопия, тя се превръща все повече и повече в утопия за България, но тя не е утопия за напредналото здравеопазване в света. Все повече и повече възможности осигурява генетиката за персонализирана медицина. С изследването на генетични предразполагащи фактори, с изследване на различни биомаркери става възможно да се направи адекватен избор с какво лечение да се започне при даден пациент. Защото много често се налага да се прави такъв избор между много различни медикаменти. Това може да бъде свързано с ефекта на лечението, със страничните ефекти, които да се очакват.

- Да, допреди 21 години лекувахме единствено и само с кортикостероиди, след това се появиха първите модифициращи средства като бетаферона. Сега вече се разполага с 10 различни медикамента.

- Да. Осем от тях ги има в България. Очакват се нови средства. Голямото предизвикателство тук е експертът, лекарят, неврологът да може да избере подходящия медикамент за конкретния пациент. Почти всички нови клинични изпитания включват и биомаркери, и генетични изследвания по отношение на множествената склероза.

- Това го правим само експериментално там, където се изпитват нови медикаменти. Пример също за използване на биомаркери е изследването на Джеси вирусът, на антитела срещу този вирус при лечението с медикамент, който се нарича Тисабри. До момента само двама пациенти в България се лекуват с този медикамент. Това е за България сравнително ново лечение при по-тежки, по-агресивни форми.

- В момента няма регистър. Съвсем наскоро касата по неофициални данни каза, че около 3600 души е възможно да имат това заболяване, но от тях на модифицираща терапия са 1650.

- Тя в момента е структурирана в три отделения. Едното, отделението, което се ръководи от проф. Трайков, е за дегенеративни деменции, болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест. В другото, което е посветено по-скоро на периферно-нервните, нервно-мускулните заболявания, епилепсията, влизат много пациенти с наследствени заболявания, а също и с множествена склероза. В третото отделение попадат съдовите заболявания и вестибуларните периферни, централни вестибуларни синдроми и различни инсулти. На практика мога да кажа, че покриваме цялата патология в неврологията и лекарите имат по-тясна специализация в една или друга област.

- Не, никога не съм имал намерение да напускам България и винаги може би съм бил с илюзията, че в тази страна нещата ще тръгнат напред и че ще се случват добри неща. И че ще бъда от хората, които допринасят да се случват добри неща.

"Софарма" е изкупила 3 хил. собствени акции в периода от 5 до 11 юни включително, съобщиха от дружеството чрез фондовата борса. Средната цена е 4.31 лв., или общо 12 930 лв. Фармацевтичната компания постоянно изкупува обратно свои акции според решение на общото събрание от 23 юни 2010 г. Общият брой на обратно изкупените акции след тази сделка е 4 941 382, представляващи 3.74% от акционерния капитал на "Софарма".

25-годишната благоевградчанка Ива, която няколко дни беше в клинична смърт, почина в сряда вечерта в благоевградската болница.

Ива внезапно изпадна в кома и беше приета в местната болница. Първоначално лекарите твърдяха, че момичето има тумор в мозъка, който е изкървял, но впоследствие се оказа, че не тумор е причинил кръвоизлива, а спукана аневризма.

Девойката не е имала никакви оплаквания, преди да изпадне в кома, както обикновено се случва при наличие на аневризма, затова смъртта й буквално потресе близките й.

Лекарите са категорични, че в случаи като на Ива спасение няма. В продължение на няколко дни те направиха всичко възможно и положиха максимални усилия, за да помогнат на момичето. Бяха извикани и неврохирурзи от ВМА, които забраниха транспортирането й до столицата заради тежкото й състояние.
Ловеч е първенец по детска смъртност

Новинар  стр. 4  

Ловешка област е първенец по детска смъртност в страната за 2013 г. На второ място е Шуменско, където през миналата година са починали 23 деца на възраст до една година.

Техният брой е с 5 повече спрямо 2012 г. Коефициентът на детска смъртност в областта е 12,9 промила и е с 5,6 промила по-висок от средния за страната.

България е на второ място по детска смъртност в Европейския съюз със 7,3 промила, като единствено в Румъния тя е по-висока и е 9 на хиляда.

В повечето членки коефициентът на детска смъртност е под 5 промила, като най-ниски са стойностите в Словения - 1,6 на хиляда.


Здравната каса покрива изцяло 177 медикамента

Земя  стр. 2  

Осигурено е 100% заплащане от страна на НЗОК на 177 продукта, като сърдечни клапи, коронарни и периферни стентове, тест-ленти и др, съобщиха от пресцентъра на Здравната каса, цитирани от агенция "Фокус. Постигнати са намаление на стойностите, заплащани от НЗОК в 11 групи/типове с най-големи обеми. Сред тях са сърдечна клапна протеза, кохлеарна имплатна система, комплект електрод за временна кардиостимулация и др. За първи път в страната е изготвен публичен и достъпен за граждани и специалисти списък на медицински изделия, което гарантира легитимността, както на вносители и производители, така и на самите изделия. Действащият към момента списък е приет през 2007 г. и много от продуктите вече са оттеглени от пазара, което създаваше напрежение и неудобство от страна на здравноосигурените пациенти и медицинските специалисти.Комисията по договаряне на стойностите, до които НЗОК ще заплаща медицинските изделия в извънболничната и болничната медицинска помощ, приключи своята работа.

Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България, тя продължава да е по-висока от детската смъртност в страните от Европейския съюз, предаде Дарик. Само Румъния (9.0) има по-висока стойност на този показател от нашата страна (7.3). В повечето страни от Европейския съюз коефициентът на детска смъртност е под 5.0, като най-ниски са стойностите му в Словения - 1.6.

В област Шумен за 2013 година е 12.9, като по този показател областта се нарежда на второ място у нас след Ловеч, където тя е 16.5. През миналата година починалите деца на възраст до 1 година в Шуменско са 23, съобщават от Териториалното статистическо бюро. Най-ниска е детската смъртност в област Търговище - 2.7. Освен тази неприятна статистика, страната ни се нарежда и на трето място в Европа по насилие в училище. Шокиращи примери на детско насилие показват пълните данни от проучванията в европейските страни, според проучване на Европейската мрежа срещу детското агресивно поведение. Един от всеки двама ученици в средното училище е бил свидетел на насилие, а един от трима е жертва. Според екипите, провели проучването, на първо място е Литва, на второ Естония, на трето - България, и на четвърто място е Гърция. Представители на неправителствени организации, психолози и лекари участват в конференция на Европейската мрежа в търсене на организиран начин за ограничаване на явлението "насилие срещу деца". Социалната среда и новите технологии са според експертите основните фактори за прогресивното нарастване на жестокото поведение от деца върху техни съученици. Психологическият портрет на децата, проявяващи насилие, обхваща не само личности с неприемливо по
Годишно

Земя  стр. 2  

през родните психиатрии преминават близо 50 000 души, но никой не може да каже колко всъщност са хората в страната с психични отклонения. Състоянието на материалната база в повечето от психиатричните болници е критично, а основна причина за това е лошото им финансиране спрямо останалите лечебни заведения. Това съобщиха лекари и пациенти по време на пресконференция за състоянието на психиатричната помощ у нас, отбелязва "Дарик". Лоша материална база в държавните психиатрични болници, липсата на връзка между тях, недобра организация при лечението на психично болните и липсата на регистър на пациентите - това са само част от проблемите, които продължават да стоят пред родната психиатрия, стана ясно от срещата.

Абитуриентите трябва да подадат декларация образец 7, че ще се осигуряват за здраве сами след завършване на училище, съобщиха от НАП. Това е необходимо, тъй като в общия случай учениците завършват средното си образование до края на юни, а биха започнали следването си във висше училище през септември или октомври. За периода от завършването на средно образование до записването им като студенти те не са осигурени за сметка на бюджета, защото не попадат в нито една от двете категории -студенти или ученици. За този период бъдещите студенти, освен че трябва да внесат здравноосигурителните си вноски, трябва предварително да подадат и осигурителна декларация образец 7.

стоматолози ще открият нова специализирана детска дентална клиника със сензорна зала за лечение без болка на деца и възрастни с увреждания, за рехабилитация и релаксация, за психологична подготовка и овладяване на страха, съобщава БТА. По думите на стоматолози д-р Венета Павлова и д-р Валентин Павлов това е първата клиника от този род в България. Психиатър специалист и психотерапевт ще следят за психическия и физическия комфорт на пациентите, а куклата Страхояд ще "изяде" всичките им страхове. Всеки кът е добре обмислен - от мястото за посрещане до стаята за извеждане от упойка.

- Да, наистина има много промени, въпреки че репродуктивната медицина се смята за млада наука. Ако разгледаме развитието й от 1987 г. до днес, можем да откроим редица иновации. Промени настъпиха както в апаратурата, която използваме, така и в медикаментите, в хранителните среди за отглеждане на ембрионите и т.н. Много от нещата, които тогава смятахме за непреодолими, сега са зад гърба ни.

Да започнем с ултразвуковата апаратура или т.нар ехограф, още познат като видеозон. Знаете, че вече има апарати с 3D и с 4D изображения. Това дава възможност за по-детайлно изследване на органите в малкия таз. Ако има някакви аномалии, те вече могат да бъдат по-лесно засечени и отстранени преди преминаването към самото инвитро оплождане. Една от големите революции в нашата област обаче е въвеждането на вагиналната сонда. В началото огледът се правеше през предната коремна стена при пълен пикочен мехур. Така оглеждахме матката и яйчниците. След въвеждането на тази сонда вече можем да огледаме яйчниците от 2-3 сантиметра, а не както преди - от 20-30 сантиметра. Това позволи пункциите, чрез които се изваждат зрелите яйцеклетки от яйчника, да се правят много по-лесно. Друго, което се усъвършенства, са лекарствата за стимулация на яйчниците. Първо се използваха медикаменти, получени от урината на жени в менопауза. Сега се използват т.нар. рекомбинантни медикаменти - те са с чистота 99,9%, т.е. няма опасност в тях да са попаднали нежелани белтъци или микроорганизми, които не са свързани с хормоналното действие на препарата. Промени настъпиха и в биологичната част на репродуктивните процедури. Усъвършенстваха се инкубаторите, в които се отглеждат ембрионите до ембриотрансфера. Усъвършенстваха се и хранителните среди, в които оплодените яйцеклетки се делят. Това ни позволява да изчакаме тяхното развитие до 5-ия ден. Плюсът на това е, че ние можем да изберем най-перспективните ембриони, защото много от тях просто спират развитието си в първите дни след оплождането. Смята се, че тези, които продължат развитието си и през 5-ия ден, са перспективни за имплантиране в маточната кухина.

- Въведохте някои новости в съществуващите вече методи за инвитро оплождане. Какви са те и каква е тази INVOcell капсула?

- Става дума за т.нар. пиезоасистирана микроманипулация. Когато се инжектира сперматозоидът в яйцеклетката, трябва да се пробие обвивката. Това води до известен травматизъм. Сега проникването се прави чрез високочестотни импулси, нещо като трептения, наподобяващи естественото движение на сперматозоида. Другото, с което можем да се похвалим, е т.нар. динамично отглеждане на ембрионите. В инкубаторите имаме уреди, които позволяват на оплодените яйцеклетки да се движат през определен период от време, както се случва в маточните тръби, а не да стоят неподвижно. Положителната страна на този метод е, че те не се застояват и отпадните продукти при деленето не ги обграждат постоянно. Разработваме този метод заедно с колеги от Германия, така че тепърва ще видим какви са резултатите. INVOcell капсулата пък е още една крачка напред към връщането на оплождането максимално близо до природното. При този метод яйцеклетките и сперматозоидите са в една стерилна капсула, която се поставя във влагалището на жената. Върху формата на капсулата е работено с години, докато се получи точно тази. Тя е дело на френския учен д-р Клод Рану и вече се използва в много държави. Усещането е различно при този метод - пациентката е по-спокойна и уверена, защото оплождането става в нея, а не при лабораторни условия. На третия ден капсулата се вади, проверява се дали има оплодени яйцеклетки и се прави трансфер в матката. Предимството е, че не се използват инкубаторите. Това прави този метод освен по-естествен и значително по-евтин.