- Ще се сбъднат ли мрачните прогнози, че от септември ще си носим лекарства, бинтове и храна при постъпване в болница?

- Чак такава мрачна прогноза не мога да очертая, но аз не искам да говоря за системата. Аз все пак съпредставлявам оперативното ръководство на една финансова институция, която изпълнява законите. Изключително съм притеснена от това, което чувам от медиите, защото към момента нито финансовият министър, нито премиерът е извикал Надзорния съвет, за да се говори по темата. От една страна, премиерът казва, че актуализация няма да има и касата да затяга контрола, от друга страна, финансовият министър казва, че събираемостта на вноските върви много добре и има възможност този дефицит да бъде компенсиран. Само че ние сме финансова институция и работим с цифри. Аз до момента нямам някаква конкретна цифра, която да каже, че тези пари ще бъдат разпределени до края на годината. Единствената цифра, която Бойко Атанасов (член на НС на НЗОК и изпълнителен директор на НАП, б.а.) каза - Надзорният съвет му поиска тази информация за надсъбраната сума от вноски - е 55 млн. лв. към момента. Какво ще се случи до края на годината ние не знаем. Може би наистина финансовият министър има информация, която ние не знаем. Но, за да сме спокойни ние и за да излъчим едно по-положително послание към лекарите и към пациентите, трябва да знаем нещо по-конкретно. На този етап аз не мога да кажа нищо конкретно. Наистина проблемът ще се очертае след октомври. До септември проблем няма да има. Понеже чувам най-различни изказвания, включително и от директори на болници, някои от които казват, че актуализация не е необходима и болницата може да издържи три месеца и без касата. Това какво означава? Че болницата е заделила "пари за черни дни"? Тогава защо болниците трупат дългове? Това е другата тема, на която никой не отговори. Да, касата не може да направи финансов анализ на парите, които влизат в една болница, но принципалът можеше и да разчопли този парадокс - защо касата плаща все повече и повече пари, а болниците трупат задължения.

- Категорично няма проблем. Дори напротив - в предишното постановление не беше разписан ред за заплащането на т.нар. надлимитна дейност. Надзорният съвет наистина прие критерии, по които тази дейност да бъде изплащана. Постановлението излезе в края на април. До момента да сме спрели нещо? Ако постановлението възпираше да се изплаща тази дейност, нали разбирате, че щеше да настъпи революция. Лекарите искат да бъде написано в постановлението до коя дата ще бъде изплащана тази надлимитна дейност. Ние няколко пъти се срещахме с БЛС. Бойко Пенков като председател на Надзорния съвет на касата и зам.-министър на здравеопазването направи група, която да каже кои текстове да бъдат променени. Предложения от БЛС до момента няма. Там отговорът е: "Съборът каза, че не приема постановлението и да се върне старото". Аз не разбирам къде е проблемът в това постановление. Нека не забравяме, че здравноосигурителни плащания има не само в болничната помощ. Защо концентрираме цялото си внимание в болничната помощ? Какво ще каже онази огромна армия от лекари в извънболничната помощ, те нямат нищо против постановлението. Защо не говорим за лекарствата на пациентите в извънболничната помощ? Там също ще има дефицит. Там пациентът отива с рецептата в аптеката и иска да получи лекарството. Какво да му кажем: "Няма да го получиш, изчакай до януари, когато ще е в сила новият бюджет?" Някак си информацията тече в неправилната посока. Това е моето притеснение.

- Аз все пак очаквам трезво отношение към проблема. След двуседмично очакване вече имаме становището на министъра на здравеопазването и Надзорният съвет ми разпореди да внеса одобрения проект за актуализация в Министерския съвет. Надявам се още утре (днес, б.а.) предложението да бъде разгледано от правителството и да бъде внесено в Народното събрание. При воля за актуализация мисля, че много бързо би могла да се случи.

- Това не мога аз да го кажа. Самият факт, че МФ поиска в закона за бюджета да има текст, според който в средата на годината да има анализи, да се види как ще се движат нещата, означава, че би трябвало да има готовност да реагира. Наистина толкова рано за актуализация никога не се е говорило. Но политическата обстановка е такава, че Надзорният съвет застана на много твърда позиция и поиска актуализация просто защото всички очакваха, че изборите ще бъдат в края на септември или октомври, когато трябва да имаме ориентация с какви средства ще разполагаме. Наистина сега беше моментът да се каже: "Ето го анализа, ето я прогнозата. Парите категорично няма да стигнат". С колко е отделен въпрос. Ако наистина НАП събере толкова много вноски и се стопи дефицитът - това е чудесно. Но в правомощията на касата е Надзорният съвет да поиска актуализация и ние го направихме. Въпросът е, че оттук нататък нещата се бавят. Наистина разчитам на съвестта на политиците, и то на политиците от всички политически сили, защото това е здравеопазване. Това не е фабриката, която можем да затворим от октомври до януари. Болните ще продължат да се лекуват, убедена съм, защото българските лекари са хора с морал и съзнание. Въпросът е и българските политици да бъдат достатъчно отговорни и да си свършат работата докрай. В края на краищата касата не мисли за болниците, а за здравноосигурените. Няма причина един здравноосигурен човек, който редовно си внася осигуровките, да бъде лишен от медицинска помощ.

БСП и ДПС са готови да обсъждат актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и тя да бъде гласувана, след като бъде внесена от правителството в парламента. Това обявиха председателят на групата на левицата Атанас Мерджанов и лидерът на ДПС Лютви Местан във вторник след консултациите на парламентарно представените партии за работата на Народното събрание. Ден по-рано от ГЕРБ вече поставиха условие ревизията на бюджета на касата да влезе в програмата на депутатите, срещу което партията на Бойко Борисов обеща да осигури кворум.

Така на практика основните политически сили застанаха зад потвърденото във вторник от надзорния съвет на НЗОК спешно искане за допълнителни 328 млн. лв. за здраве. Все още обаче не е ясно как и откъде кабинетът може да осигури средствата, заради които вероятно ще се наложи актуализация и на държавния бюджет за 2014 г., както поиска и президентът Росен Плевнелиев в понеделник.

Ще има ли средства

Въпреки че преди седмица премиерът Пламен Орешарски обяви, че не вижда причина за преразглеждане нито на държавния, нито на бюджета на НЗОК, във вторник той е обсъдил големия дефицит в сектора с представители на бизнес организации и синдикатите, на която е казал, че има няколко варианта за актуализация на държавния бюджет - според думите на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев и на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, които са присъствали на срещата.

Все пак подобна информация липсва в изпратеното от пресцентъра на премиера съобщение до медиите. В него се казва само, че според премиера основните ключови макроикономически и финансови параметри не са влошени спрямо миналата година.

Миналата седмица Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването и оглавяващ надзора на касата, заяви, че държавата едва ли ще може да осигури повече от 200 млн. лв. от исканите 328 млн. лв., тъй като в противен случай държавният дефицит ще надхвърли 2% от БВП. А това означава да се нарушат разпоредбите на Закона за публичните финанси. Отпускането на само 200 млн. лв. обаче ще бъде само частично решение, а според председателя на лекарския съюз Цветан Райчинов минимумът, който биха приели, е 250 млн. лв. - т.е. да остане малък дефицит, който да може да се покрие следващата година. Евентуална актуализация на държавния бюджет дава повече възможности за осигуряване на тази или на пълната сума.

Освен подкрепа за ревизията на парите за НЗОК парламентарните партии (без "Атака", която не присъства на консултациите) са се разбрали в следващите три дни да работят по програмата на НС от миналата седмица, която пропадна заради липса на кворум. Сред тях са промени в Закона за автомобилните превози, поправки в закона за офшорките на Йордан Цонев (ДПС), Закон за защита на растенията, заради който има наказателна процедура срещу България, обсъждане на президентското вето на ограниченията върху търговските вериги, промени в Закона за защита на потребителите и в Закона за професионалното образование и обучение, както и няколко ратификации на международни споразумения.

Лидерът на ГЕРБ не бе там, а вместо него присъства зам.-председателят на групата Цецка Цачева, макар и да дойде с час закъснение. Тя увери, че ГЕРБ ще участва в работата на парламента само по съгласуваната програма. "Всички други движения по този дневен ред ще считаме за провокация към нас", каза по-късно и Борисов.

Какво предстои в парламента

Следващия вторник отново ще има среща между партиите за по-нататъшната работа на парламента, съобщи и лидерът на ДПС. Според Люви Местан трябва да бъдат гласувани и промените в Наказателния кодекс, въвеждащи цензура върху информацията за банките. Местан отбеляза, че ДПС ще настоява между първото и второто четене текстовете да бъдат така прецизирани, че да не се застрашава свободата на словото.

Атанас Мерджанов от левицата пък поясни, че не са обсъждани въпросите за промени в Закона за тютюна и избора на главен съдебен инспектор. "Имахме коректно съгласие да продължи работата по законопроектите от миналата седмица. Следващия вторник от 13.00 часа ще имаме нови консултации на база на това какво сме свършили тази седмица плюс ако има нови предложения, но сме уточнили в съгласие между трите парламентарни групи парламентът да продължи да работи до края на юли", посочи той.

СИНДИКАТИ И РАБОТОДАТЕЛИ ОБСЪДИХА ПРИОРИТЕТИТЕ СИ С ПАРТИИТЕ

Представители на синдикални и работодателски организации се срещнаха в парламента поотделно с ГЕРБ, БСП и ДПС. Те поискаха Народното събрание да работи пълноценно в оставащото време, да гласува актуализация на бюджета на здравната каса и настояха политиците да не насаждат обществено напрежение.

В отговор управляващи и опозиция се разграничиха едни от други и си прехвърлиха взаимно вината за неработещия парламент, но одобриха исканията на организациите. Бойко Борисов заяви, че не трябва да го слагат "в един кюп" с БСП, ДПС и "Атака" и че било обидно да го сравняват с Пламен Орешарски. Председателят на парламента Михаил Миков (БСП) заяви, че е крайно време да спре да се говори за консенсус и да се заговори за отговорност, която е индивидуална. А лидерът на ДПС Лютви Местан отбеляза, че се вървяло към библейската формула "всички вкупом съгрешихме и всички вкупом ненужни станахме" и че "отговорността както е на всички, така е добре да се направи опит да се персонализира". Но изрази готовност за диалог, тъй като в оставащите дни на парламента "не може да се случи нищо не без широко съгласие, а без консенсус".

Повод за срещите бе общата декларация на работодатели и синдикати от неделя, в която предупреждават политиците да спрат да нагнетяват напрежение и искат партиите да се разберат поне по два важни въпроса - за големите енергийни проекти и за споразумението за партньорство с ЕК за периода до 2020 г., от което зависят и еврофондовете.
Здравната каса поиска актуализация на бюджета си с 328 млн. лв.

Институцията може сама да компенсира не повече от 163 млн. лв.

Десислава Николова, Вера Денизова

Капитал Daily  стр. 4  

Надзорният съвет на здравната каса гласува искане за актуализация на бюджета й с 328 млн. лв. във вторник. То спешно беше изпратено до Министерството на здравеопазването. От своя страна министър Таня Андреева увери, че ще внесе законопроекта за разглеждане в правителството. Очакванията са това да стане най-късно до края на седмицата.

В надзора на касата участват четирима представители на държавата, по двама от работодателските и синдикалните организации и един представител на пациентите. Още преди две седмици те разгледаха доклад за полугодието и отчет за миналата година, в които НЗОК ясно е посочила, че не достигат пари за болнична помощ, лекарства и импланти, тъй като потреблението е много по-високо от заложеното в бюджета.

Управляващите бяха предупредени, че тази година се очертава дефицит от около 400 млн. лв. в плащанията за здраве, още при гласуването на проектобюджета на НЗОК през октомври от управителя д-р Румяна Тодорова. През миналата година здравната каса свърши парите през октомври и се наложи да плаща последното тримесечие със средства от бюджета за тази година. Става въпрос за сума над 200 млн. лв.

Защо парите не стигат

Здравната система е абсолютно нереформирана - в нея няма добре работещи спешна, доболнична и болнична помощ. Основните плащания за сектора идват от здравната каса и здравното министерство. Бюджетът на НЗОК обаче се определя не на базата на реалните потребности от медицински услуги, а на база на събрани вноски и трансфер от държавата, който е твърда сума. За тази година са планирани общо 2.809 млрд. лв. приходи, или със 100 млн. лв. повече спрямо предходната. От тези пари 1.8 млрд. лв. идват от здравни вноски на 1.6 млн. души осигурени в частния сектор. Още 975 млн. лв. идват от вноски на деца, пенсионери, държавни служители, студенти, майки, съдебна система, армия и полиция, или 4.5 млн. души. Техните вноски се плащат от държавата, но парите са твърда сума, без всеки от осигурените да получава минимална осигуровка. Тези пари винаги са една и съща сума. Шест години поред тя беше 941 млн., от 2013 г. е увеличена с 34 млн. лв. Според изчисленията на Българския лекарски съюз (БЛС), ако държавата плаща пълната сума на осигурените от нея лица, в бюджета на НЗОК ще постъпват около 500 млн. лв. годишно допълнително.

Около 2 млн. души нямат здравни осигуровки. По закон те ползват Спешна помощ безплатно и държавата трябва да плаща на болниците за лечението им, ако те нямат възможност.

Защо дефицитът е толкова голям

Ако не се вземат предвид платените задължения от миналата година (200 млн. лв.) и недостигащите пари по бюджет (още около 200 млн. лв.), здравната каса има и няколко други причини да е на по-голям дефицит, които е посочила в доклада си. България е с отрицателен демографски прираст, висока смъртност, висока заболеваемост от диабет, сърдечно-съдови заболявания и рак, броят на възрастното население непрекъснато се увеличава, като в същото време здравословното му състояние е лошо. Над 1.5 млн. души в страната страдат от хронични заболявания, чието лечение струва скъпо и често налага престой в болница. Годините живот в здраве в България са по-малко с около 8 години при мъжете и 12 години при жените в сравнение с останалите страни от ЕС.

Доболничната помощ не може да приеме целия този поток от пациенти. Причината е, че тя също има лимити за лечение и изследвания - това са т. нар. направления. Когато те свършат, личните лекари могат да препоръчат на пациента платен преглед или да го изпратят в болница.

Самите болници имат стимул да приемат колкото може повече пациенти, тъй като от това зависи заплащането на дейността им. А и най-добрите специалисти са съсредоточени в тези здравни заведения. В същото време за лечението на един болен се заплаща една и съща сума, независимо от това къде е извършено и какво е качеството му. Тя не зависи от реалната себестойност на операцията или лечението, а от бюджета на здравната каса. Според лекарите НЗОК заплаща средно 70% от себестойността на лечението на всеки пациент. Затова болниците имат стимул да приемат повече леки случаи, за да компенсират разходите за по-тежко болните пациенти. Въпреки това здравните заведения работят на загуба и дълговете само на държавните са около 500 млн. лв. Част от големите държавни болници дори вече нямат ресурс да лекуват пациентите си и ги карат да си носят от вкъщи храна и лекарства, като например тези в Стара Загора и Хасково.

Така за поредна година най-скъпата дейност в здравеопазването - болничната помощ - нараства въпреки заложените лимити за прием на пациенти. Както и преди обаче, клиниките не получават навреме парите си за пациентите над лимита. Проверката дали някой наистина е бил лекуван отнема около 1-2 месеца след предаването на документите. А нередовните плащания са причина болниците трудно да се разплащат с доставчиците си и с персонала.

В бюджета на здравната каса за поредна година не бяха заложени и необходимите средства за импланти и за лекарства, особено за болни от рак. Това са другите пера, по които има преразход, който няма как да бъде покрит.

ПРОМЕНИ И В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

Ако се промени бюджетът на здравната каса, това автоматично ще доведе и до актуализация на държавния бюджет, защото една част от парите трябва да дойдат като трансфер от него. За целта или трябва да се орежат разходи по някои други пера, или да се увеличи дефицитът. По закон той е планиран на почти 1.5 млрд. лв., което е 1.8% от пригнозирания БВП за 2014 г. Друг е въпросът, че данните за изпълнението към май показват, че общо приходите изостават спрямо планираните и спрямо миналата година, дефицитът към май е 888 млн. лв., а в същото време правителството заложи с 1.5 млрд. лв. повече от данъчни приходи.

За нуждата от актуализация на държавния бюджет в понеделник заговориха президентът Росен Плевнелиев, ДПС и ГЕРБ. Във вторник, след среща с премиера Пламен Орешарски, от работодателските организации заявиха, че той имал няколко варианта за промени в бюджета. В същия ден финансовият министър Петър Чобанов заяви пред Bloomberg, че държавният бюджет не се нуждае от актуализация. "Приходите ще се увеличат през втората половина на годината и бюджетният дефицит от 1.8% е постижим", казва той за агенцията.


Внасят актуализацията на бюджета на здравната каса в МС

Дума  стр. 5  

Надзорният съвет на касата одобри проекта на Закон за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., като се съобрази със становището на министъра на здравеопазването, подписано от зам.-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Това съобщиха от НЗОК. МЗ подкрепя искането за актуализация на бюджета на НЗОК, пише в становище на ведомството. "Подкрепяме по принцип търсенето на всякакви възможности за осигуряване на приходи в бюджета на НЗОК, включително при необходимост и възможност с актуализиране на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г.", пише в становището. Управителят на касата ще внесе одобрения проект за актуализация на бюджета в МС чрез министъра на здравеопазването. На заседанието е решено да бъде платена цялата дейност на болниците за юни, а парите за надлимитната ще бъдат дадени след проверка. Изпълнителният директор на НАП Бойко Атанасов съобщи, че се очаква преизпълнението на събраните здравни вноски към края на годината да е между 55 и 70 млн. лв.

Напоследък изразът "актуализация на бюджета на НЗОК" звучи почти като манна небесна. Скоро вероятно ще се превърне в мръсна дума, но има още време дотогава.

Дотогава касата, а и цялата ни система на здравеопазване, ще се разкъсват от безпаричие. И няма как да е иначе. Държавата така и не благоволява (а и едва ли скоро ще го стори) да плати пълния размер на здравните осигуровки на деца, затворници, държавни служители и пр. Огромен брой неосигурени хитреци пък ползват безплатна медицинска помощ - основно през системата на спешна помощ. Всички тежки (и съответно скъпоструващи) случаи се хвърлят в държавните и общински болници, докато частните се ангажират най-вече с със скъпоплатените по клинична пътека. По закон, откакто преди 3 години всички скъпоструващи лекарства бяха прехвърлени към касата, всички иновативни медикаменти трябва да се плащат от нея, а такъв разход за всяка следваща година обичайно не се предвижда. Вероятността обществената здравна каса да се конкурира с т.нар. частни фондове също бе задушена преди близо 2 години. Към това като се добави и онзи милиард и половина от здравни вноски, откраднат пред няколко години от Дянков, картината е повече от ясна. Дори актуализиран, бюджетът на касата ще бъде недостатъчен да поеме всички разходи. Освен ако не бъде прекроена философията или не бъде затегнат контролът върху качеството на медицински дейности.

Само че в цялата тази бъркотия болният човек, който докато е бил здрав, е внасял осигуровки, някак си се губи. Грижата за него си остава негов и на близките му проблем, а самият той се превръща от пациент в клиент. И колкото е финансово по-добре обезпечен този клиент, на толкова по-добра услуга би могъл да разчита.

Докога може да се продължи така е трудно да се каже. Във всеки случай ясно е, че в края на краищата изразът "актуализация на бюджета на касата" ще се превърне в поредната мръсна дума след "реформа".
Лекари искат касата да плаща и за съвременни стентове

Аида Паникян

Дума  стр. 5  

Да бъде променена методиката, по която НЗОК плаща за стентове, настояват от Дружеството на кардиолозите в България и от Българското дружество по инвазивна кардиология.

Причината е, че от 1 юли касата заплаща само за най-евтиното изделие в дадена група. Така се изпадало в положение, че в списъка на касата има стентове от първо поколение, които фирмите вече не произвеждат, защото са стари.

Средната цена, която НЗОК сега плаща за стент, е близо 1000 лв., а стент от ново поколение струва 3 хил. евро, уточни доц. Иво Петров, национален консултант по интервенционална кардиология. Медиците са категорични, че цената, която НЗОК ще плати при влошаване на състоянието на пациент със стар модел стент, ще е многократно по-висока, защото ще се наложи повторно приемане в болница или дори сърдечна операция, за която болният трябва да лежи месец в болница. Европейските държави плащат за пациент с инфаркт около 400 евро, а България - 30 евро, каза проф. Юлия Джоргова, национален ръководител на програмата "Стент за живот".

Кардиолозите смятат, че НЗОК лимитира парите за високотехнологичните лечителни методи, особено в инвазивната кардиология, заради дефицитите.

Промяната в реимбурсирането на стентовете може да върне лечението на сърдечно-съдовите заболявания у нас с 10 години назад, смятат специалистите. През 2007 г. общата смъртност от инфаркт у нас е била 16,3%, а през 2010 г. пада на 10,4%. Основната причина е разширеният достъп до структурите, осигуряващи модерното лечение - отделенията и клиниките по инвазивна кардиология, обясняват лекарите. През 2012 г. 36% от причините за инвалидизация у нас се дължат на болестите на кръвообращението, а през 2007 г. - 47,6%. Разходите за пациентите с коронарна болест за 2012-2013 г. в България са общо 97 млн. евро, като се включват и непреките разходи - за болнични, инвалидност, смърт, грижи от страна на близките и др.

Лекарите предлагат касата да санкционира лечебни заведения, които, без да има медицински показания, извършват диагностични процедури на пациенти, и така се източва касата. Медиците са на мнение, че такива санкции ще спестят пари за лечебните клинични пътеки