Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 18. 06. 2016 Национални вестници

"Лекари без граници" отказват пари от Евросъюза

Хуманитарната организация "Лекари без граници" обяви, че повече няма приема финансова помощ от ЕС и страните членки в знак на протест срещу "срамната" миграционна политика на общността, предаде Би Би Си. Тя изтъкна, че не одобрява най-вече сделката между Брюксел и Анкара, според която Турция ще приема обратно всички бежанци, пристигнали нелегално на гръцки острови с лодки на трафиканти на хора.

"От месеци говорим за срамния европейски отговор, който пречи на мигрантите, вместо да оказва помощ и защита на нуждаещите се", посочи Жером Оберайт, международен секретар на "Лекари без граници". Той допълни, че споразумението с Турция поставя под заплаха концепцията за бежанец. По данни на медиците заради сключената сделка над 8000 души, включително деца без придружители, са блокирани на гръцките острови. Освен това ЕС подготвял подобни договорки с африкански и близкоизточни държави.

За 2015 г. "Лекари без граници" са получили 56 млн. евро от институции на ЕС и от страните членки, които са 8% от нейните субсидии, останалите средства са от частни дарители. Организацията, която получи "Нобел" за мир през 1999 г., съобщи, че е положила грижи за 200 0000 мъже, жени и деца в средиземноморския регион и в Европа през последните 18 месеца.

Тенденция в Европа е частните болници да работят все повече по договори с публичните средства за здравеопазване. Това съобщи доц. Стайко Спиридонов, директор на МБАЛ "Хигия" и председател на асоциацията на частните болници. Тя бе домакин на годишната среща на Европейския съюз на частните болници, проведена в София в петък.

Силно намалява делът на болниците, които работят само със заплащане в брой от пациента. Така инвестицията в луксозна сграда, модерна апаратура и кадри е частна инициатива, а услугата се използва от всички чрез общественото здравно осигуряване, обясни доц. Спиридонов. Той даде пример с

Франция, където всички частни болници вече били задължени да имат договор и с публичното здравно осигуряване с цел равен достъп на пациентите.

На форума се обсъждат проблемите в здравеопазването глобално. Сред темите са свободното движение и достъпът на пациентите до болнична помощ, както и различните типове здравно осигуряване, чрез което те получават услугите.
Доц. Стайко Спиридонов, директор на МБАЛ "Хигия": Изборът на пациента се ограничава с нови лимити за болниците

Преди 25 г. открихме болница с 15 лекари и 10 легла
Анна БОТИНОВА
24 часа  стр. 16  



- Доц. Спиридонов, първата частна болница у нас "Хигия" отбелязва 25 г. от създаването си. По колко пациенти преминават през болницата и с какво печелите доверието им?

- През 1991 г. инициативата бе моя, после станахме 15 лекари. През февруари конституцията отново разреши частната медицинска инициатива и веднага след това стартирахме. Основахме медицински център и стационар с 10 легла в сграда под наем. Първо трябваше да видим къде е нишата за нас - какво повече можем да предложим на пациента. Невъзможно беше да отворим просто така и да караме хората да плащат за преглед и операция, дори и затова, че само на 500 м от нас бе държавната болница, където всичко беше безплатно. Днес теоретично сме отлично подготвени и знаем, че за да съществува едно лечебно заведение, са нужни 3 субекта: пациент, лекар и солидарно общество. Тогава не го знаехме, но виждахме, че пациентът се нуждае от повече внимание и добро отношение, а лекарите са зле платени. Следователно трябваше да направим така, че пациентът да получи това, което му липсва, а лекарят да получи адекватно възнаграждение за труда си. Тогава за час се преглеждаха по 10-15 души, малко се претупваха нещата. Така видяхме какво повече можем да предложим от държавното здравеопазване. В медицинския център прегледът струваше 3 лв., по-малко от килограм сирене. Нямаше закон, имаше наредба, по която разрешаваха частна медицинска дейност. Разрешително номер едно в страната - "за поликлинична и стационарна дейност", както е записано, бе издадено на "Хигия" - Пазарджик, с подписа на министъра на здравеопазването проф. Иван Черноземски. Тя бе и първата частна болница в Източна Европа. До края на 1991 г. бе открит и медицинският център "Торакс" в София, а през 1992 г. в Сливен отвори 3-ата частна болница.

- В държавната болница заплатата беше 180-200 лв. максимум. Малко преди да започна частната практика, аз бях хирург на кабинет, а преди това зам.-главен лекар на Окръжната болница. Като започнаха демократичните промени, решихме да направим нещо ново, по-добро и за пациентите, и за лекарите. При 10 легла правехме 150 операции и около 6000 амбулаторни прегледа годишно. Днес през болницата преминават над 9000 пациенти годишно, а през ДКЦ -над 150 000. Болницата днес е многопрофилна, има всички основни специалности: хирургия, детска хирургия, урология, педиатрия, АГ с родилно, реанимация, спешен сектор, кардиология с инвазивна кардиология и др. Болницата има 150 легла и над 6000 кв. м разгърната площ.

- Първоначално всичко беше с кешови плащания. През 1994 г. създадохме здравноабонаментно бюро, което предлагаше договори за здравно обслужване на предприятията в региона. Те даваха определени средства, които използвахме за профилактични прегледи и лечение на техните работници. Плащането беше само за извършена дейност, останалата част от парите стояха в бюрото. То обаче просъществува кратко, тъй като предприятията бяха приватизирани. Тогава отново минахме на кешови плащания. Беше много трудно и заради липсата на банково кредитиране. Всичко, което изкарвахме в повече над нашите хонорари, влагахме в апаратура.

- Голямата промяна започна през 1998-1999 г., когато бяха приети основните здравни закони: за съсловните организации, за лечебните заведения и за здравното осигуряване. Тогава здравеопазването стъпи на здрави основи. Първоначално НЗОК плащаше малка част от болничната помощ под формата на клинични пътеки, после все повече. Частните болници разчитахме само на пътеките, нямаше държавни субсидии. Големият обрат в болничната помощ дойде през 2005 г., когато основните дейности минаха на финансиране от касата. Тогава започна и роенето на болниците. Сега има 323 болници за активно лечение, 106 са частните с около 10 000 от общо 48 000 легла. Съответно на този дял, около 1/3 от разходите за болнична помощ, се падат на частните болници. Техният дял е 350 млн. лв. от общо 1,2 млрд. лв. болничен бюджет. Лечебните заведения не бива да се делят на частни и държавни, те са равнопоставени по конституция и според Закона за лечебните заведения и ползват един и същ публичен ресурс с една цел - лечението на хората.

Нивото на апаратурата и оборудването категорично се повишава през тези години,както и квалификацията на лекарите. Конкуренцията доведе до предлагане на по-добри условия и по-качествени услуги. Много важно е, че бяха приети медицинските стандарти по специалности.

- Сега какво е състоянието на сектора?

- Нещата уж са добре, но закъсахме по някои проблеми - и в съсловните организации, и в болничната помощ. В увеличението на броя на болниците няма нищо лошо, но заедно с това е нормално някои да отпадат. В условията на висока конкуренция пациентът има по-добър избор. Продължава лимитирането на болничните бюджети - двупосочен и доста сложен процес. В съчетание със здравната карта от тази година - добре, че сегашният екип на МЗ възприе да брои не болниците, а леглата, необходими за всеки регион, то води до последици, които тепърва ще се усещат. Формулата, по която се изчисляват леглата, е несъвършена. Участвахме в създаването й преди време, но днешният вариант е различен. Вследствие на всички механизми днес лимитирането е двойно: веднъж чрез изчисляването на дейността на исторически принцип, т.е. на база предходната година, и втори път чрез намаляването на леглата, за които болниците сключиха договори с касата. В рамките на втория механизъм има и трети: намаляване на използваемостта на тези легла, тъй като договорът задължава постоянно да се поддържат 15-20% от леглата свободни за спешност. И последният елегантен механизъм за ограничаване е увеличеният минимален престой по клиничните пътеки. Ако при операция на херния досега минималният престой в болница бе 24 часа, сега е 3 дни. За това време могат да минат 3-ма пациенти с херния, но вече ще минава един. Спрямо 2009 г. сега касата плаща за 30% по-малко болнични дейности

В резултат на всички изброени промени пациентите вече са с ограничен достъп и избор на болница.

- Одобрявате ли въвеждането на пръстовия идентификатор в болниците?

Одобрявам всяка стъпка в посока контрол и регулация. Убеден съм, че чрез новите механизми за контрол ще пострадат болниците, които отчитат неизвършена дейност. Не одобрявам самия пръстов идентификатор, има по-съвременни методи. Аз съм за повече държава към контрола и регуланията и повече пазар при услугите. В медицината това означава по-свободен пазар и достъп до медицински услуги, но с по-силен контрол. В момента се извършва административна регулация, а не контрол. Тук се пропуска огромната роля на съсловната организация - сред нейните основни функции е саморегулацията, но тя не се изпълнява. Време е за Лекарска камара чрез промяна в Закона за съсловните организации, която би могла чрез законовите функции, които ще й се наредят, да осъществява самоконтрол и регулация върху цялото здравеопазване. Медицината е разход и ако някой мисли, че нещо е безплатно, греши: нито е било, нито е, нито може да бъде.

- Трябва да се постигне обездържавяване и постепенна демонополизация на здравната каса - тя е придатък към Министерството на финансите, с изключително неясно финансиране на медицинските дейности. Задължително солидарното осигуряване трябва да се надгради с допълнително чрез развитие на частните здравнозастрахователни дружества. Това трябва да включва и отчисляване на част от сегашната осигуровка, за да заработят тези фондове. Много важен въпрос е реалното остойностяване на всяка медицинска дейност. За него говорим от 25 г., още не е факт. Причината е, че ако се направи, ще се види истинската много висока цена. Непосилна при 8% здравна вноска. За сравнение, Австрия дава 30 млрд. евро за здравеопазване при 8 млн. население, у нас отделяме 4 млрд. лв. и искаме лечение като в Австрия. Не можем да си позволим реалната цена, но можем оптимално да се приближим. Освен това всички лекарства и медицински изделия трябва да се плащат от касата. Само така ще изчезнат нерегламентираните плащания.

***

CV

Доц. д-р Стайко Спиридонов е основател, мажоритарен собственик и изпълнителен директор на първата болница с частна собственост в България. Преподавател е в Медицински университет-София, председател на Националната асоциация на частните болници и Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт. Почетен председател на Българска болнична асоциация.