Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 18. 06. 2016 Национални вестници
Ваньо Шарков е внесъл молба до министъра за освобождаването му от Надзорния съвет на НЗОК
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Възрастта, при която българите отключват психични заболявания, е паднала до 16 години
- Интервю с д-р Росица Владимирова
- Горещите напитки причиняват рак на хранопровода
Ваньо Шарков е внесъл молба до министъра за освобождаването му от Надзорния съвет на НЗОКБНР 
На 2 юни заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков е внесъл молба до министъра за освобождаването му от Надзорния съвет на НЗОК. На следващото си заседание Министерският съвет ще освободи д-р Шарков и ще избере нов член на Надзорния съвет. Едва след това ще се пристъпи към вписване на промените в Съвета на директорите на Многопрофилната болница в Бургас. Припомням, преди седмица заместник-министър Шарков беше предложен като представител на принципала в директорския борд в Бургаската болница. Неправителствени организации обаче оспориха избора му заради поста му в Надзорния съвет на Касата, тъй като болницата и Касата са договорни партньори. 
Възрастта, при която българите отключват психични заболявания, е паднала до 16 годиниДарик радио
Възрастта, при която българите отключват психични заболявания, е паднала до 16 години. Консултацията с психиатър обаче е все още стигма, а трябва да се знае, че при психични проблеми понятие като „самолечение" няма. Коментарът направи в интервю за Дарик един от най-добрите психиатри в България от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница д-р Росица Владимирова. В предаването „Най-добрите лекари" тя допълни, че психичната болест не е еквивалент на лудост, а е еквивалент на страдаща душа. „Душата на един човек има своите компенсаторни възможности и, когато те започнат да дават сигнали, първата помощ трябва да се даде именно от психиатъра, а не от джипито, невролога или психолога", посъветва д-р Владимирова. С нея разговаря Димитър Панев. Росица Владимирова: Действително стандартът на живот е един от рисковите фактори, който дава отражение върху стила на боледуване. Паднала е възрастта, в която все повече хора боледуват и аз мога да ви кажа, че за съжаление младото поколение е едно от уязвимите места за отключване на психична болест. За съжаление също така вече във възрастта е вече между 16-17 години. Даже имаше период, в който се шегувахме с колегите, че сме се превърнали в един гимназиален клас отделението, защото повечето ни пациенти бяха между 20 и 22-24 години. Репортер: Ако можехте да направи промени по отношение на психичните грижи у нас, откъде щяхте да започнете? Росица Владимирова: Бих започнала от това хората да бъдат информирани за това какво представлява човешката психика, какви са нейните възможности и граници, с едно обучение за това как човек трябва да пази психичното си здраве. Да го няма този срам, че ти имаш паник атака, ужас, какво ще стане сега. Тръгваме на кардиолози, ендокринолози, всичко възможно се търси, само никой не се сеща, че този човек е много тревожен и тази тревожност е в основата да се панира и да идва страхът от това, че ще получи инфаркт, инсулт. И така се започва един порочен кръг, който в крайна сметка ние, психиатрите, го обираме. Интервю с д-р Росица ВладимироваДарик радио България следобед
Тема: ”Най-добрите лекари”: Д-р Росица Владимирова, психиатър Гост: Д-р Росица Владимирова, член на БЛС и на Българското сдружение по биологична психиатрия Водещ: Днес Дарик радио избра да ви срещне с един от най-добрите психиатри в България. Гостът ни се казва Росица Владимирова, доктор по психиатрия, към момента част от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница. Експерт в областта е от повече от 27 години, член е на лекарския съюз, на Българското сдружение по биологична психиатрия и на Научното дружество по невропсихофармакология и невронауки. Благодаря ви за участието, д-р Владимирова, как сте? Росица Владимирова: И аз благодаря за поканата. Да кажем добре. Водещ: Нека започнем с няколко думи за клиниката, в която работите. Константа ли са пациентите в нея с годините или броят се мени? Росица Владимирова: Мога да ви кажа, че броят се мени и пациентите не са константа, защото, за съжаление, и може би не за съжаление, ами все повече в последните 10 – 15 години хората нямат тази стигма, която имаше преди много години, че ти боледуваш от психично заболяване, и по-лесно достигат до нас, когато има проблем. Това, което мога да кажа, е, че тежестта на боледуване е различна в годините. Ако преди години психично болните боледуваха много по-тежко, защото нямахме шанса да лекуваме с модерни и хубави медикаменти, сега имаме този шанс и като че ли картината и тежестта на психичните заболявания е много по-омекотена и много по-голям е шансът те да преодолеят своите психични проблеми във времето и да се върнат към нормалното си качество на живот. Водещ: Прави ли, докторе, изключение психичното здраве на българина, тогава когато го сравняваме с гражданите в развитите държави, където, уж, стандартът е по-висок, или психичните проблеми не са чужди никому? Росица Владимирова: Да, така, защото.... Аз мисля, че не правим изключение от това, което се случва в света. Българинът боледува от същите заболявания, от които боледуват американецът, европеецът, австралиецът, китаецът, с тази разлика, че действително стандартът на живот е един от рисковите фактори, които дават отражение върху стила на боледуване. Културалността ни на нас, българите, ни прави малко по-различни от всички останали етноси, както и всеки етнос боледува по своя стил. Не можем да кажем, че еднакво боледуват българите със сърбите, македонците, албанците или малко по-далечни европйски държави или по света. Но симптомите на психичната болест са еднакви и по тази причина всички психиатри в света имаме общо взето еднакво мнение и гледище по отношение на психичната болест. Водещ: Подмладява ли се възрастовата граница, когато говорим за психична болест, психични проблеми, и стресът ли е в основата? Росица Владимирова: За подмладяване можем да говорим, ние по-скоро употребяваме термина паднала е възрастта, в която все повече хора боледуват. И аз мога да ви кажа, че за съжаление, младото поколение е едно от уязвимите места за отключване на психична болест. За съжаление, също така възрастта е вече между 16 и 17 години, имаме пациенти, даже имаше един период, в който общо взето се шегувахме колегите, че сме се превърнали в един гимназиален клас, отделението, защото повечето ни пациенти бяха между 20, 22, 23, 24 години. И това е една от лошите характеристики на нашето време, защото то не е само вероятно в областта на психиатрията. Аз виждам, че се подмладяват доста други болести, за които чуваме всеки ден от колегите си, от медиите и от близките и познатите ни, защото възрастта вече стана също един много рисков фактор в почти всички области в медицината. Водещ: Работейки години наред в клиниката по психиатрия в Александровска болница, мога да ви попитам все още ли консултацията с психиатър у нас е понятие, трудно за възприемане от много пациенти? Росица Владимирова: Консултацията с психиатър е все още стигма. Водещ: Стигма е точната дума може би, не смеех да я употребя. Росица Владимирова: Стигма е и ние все повече продължаваме да се срещаме с тази стигма. Опитваме се всячески да я преодоляване, защото психичната болест не е еквивалент на лудост. Психичната болест е еквивалент на страдаща душа. И душата на един човек има своите компенсаторни възможности и когато те започнат да дават сигнали, първата помощ трябва да се даде именно от специалиста, а не от общопрактикуващия, не от невролога, не от психолога, защото когато има сериозна проява на страдание, то трябва да бъде оценено и професионално овладяно от специалист. И именно затова ние се стараем да смъкнем тази стигма пред хората, казвайки им, че нещата, които се случват с тях, са лечими и преодолими. Водещ: Когато говорим за тази начална фаза, терапията по-скоро словом ли е или е медикаментозна? Росица Владимирова: Те вървят заедно. Една сладка дума и от близък, и от психиатър е еквивалентна. Но обикновено при нас пристигат хора, при които вече имат потребност от лечение, има потребност от назначаване на медикаментозна терапия, което да подаде старта, а пък след това задължително оценяваме дали този човек има нужда от психологично консултиране, от психотерапевтична намеса. Разбира се, това са хората, които най-близо стоят до нас и ние ги считаме като наши помощници. Водещ: Работите в сферата на репродуктивната психиатрия, доста интересна тема, жени с психични проблеми и възможността да родят. Табу ли е все още тази тема? Росица Владимирова: Аз се радвам, че вече младите хора се отварят и когато се случи нещо такова, когато има желана бременност, когато младата жена знае, че има проблеми, но също така има и заявка за една желана бременност, не се срамува да дойде и да потърси помощ. Защото допреди няколко години това беше една голяма пречка за много хора, и по-точно млади жени и жени, които искат да раждат, но в процеса на своето боледуване взимат медикаменти и често се влошава състоянието им, и това е една от пречките да се прекратява една бременност, да се правят аборти по медицински показания. Всъщност толкова е напреднала науката, че ние вече разполагаме с достатъчно добри възможности, както и в нашата клиника, например, има такава програма, която се занимава с интервенция и превенция на тези заболявания при жени, които имат информирано съгласие за забременяване. И вече я практикуваме дълго време, екипът ни в клиниката е много добре обучен, справяме се, мога да кажа, да не звучи като хвалба, но мисля, че досега не сме имали фалове. Водещ: Т.е. хората трябва да знаят, че може да им се помогне? Росица Владимирова: Да, може да им се помогне. Водещ: Можем ли да конкретизираме, като говорихме за ранни диагностика на подобни проблеми, да не се стига до етапа, в който вече трябва медикаментозно изцяло лечение, за някакви симптоми? Росица Владимирова: По отношение на ранните симптоми, те винаги могат да бъдат хванати от професионално око. но могат бъдат хванати и от обкръжението на човека, който вероятно подава сигнали. Разбира се, никога обаче на преден план не идва идеята, той има проблем, трябва да ходим. Изчакваме, опитваме от алтернативни методи, тук-тъме се впускаме в малко нереални неща, с които можем да помогнем – врачки, гледачки, екстрасенси. Опитваме се по всякакъв начин да направим контрапренос на това, което се случва от страха за това, не дай си боже, действително да е така. Разбира се, че има ранни симптоми и ние трябва по някакъв начин да реагираме на тях. Защото ако ги изпуснем, някак си нещата тръгват и като че ли трябва да се случи най-лошото, за да стигнем до психиатър. Водещ: А твърдения, че може да се самоизлекува с възрастта, или по-скоро проблемът се задълбочава без лекарска помощ? Росица Владимирова: Самолечение, в никакъв случай не можем да говорим за самолечение, няма такава опция за самолечение. Водещ: Ако можехте да извършите промени в психичните грижи у нас или да повлияете на пациентите за по-добро, откъде щяхте да започнете? Росица Владимирова: Ами аз бих започнала от това хората да бъдат информирани за това какво представлява човешката психика, какви са нейните възможности и граници. С едно обучение за това как човек трябва да пази психичното си здраве. Като в това обучение трябва да бъдат, разбира се, въвлечени много институции. Само ние психиатрите не можем да свършим тази работа. Психолозите не могат да я свършат работата. Аз мисля, че тези неща започват от много отдалеч и за да можем да осъществим този факт да помогнем на хората как по-добре да се грижат за психичното си здраве, трябва да са въвлечени много институции, много организации, ако щете, много по-голяма част от населението. Да го няма този срам, че ти имаш паник атака, ужас, какво ще стане сега? Тръгваме на кардиолози, ендокринолози, всичко възможно се търси, само никой не се сеща, че този човек е много тревожен и тази тревожност е в основата на това да се панира и да идва страхът от това, че ще получи инфаркт, че ще получи инсулт и така се започва един порочен кръг, който в крайна сметка ние психиатрите го обираме. Водещ: Има ли формула, споменахте, да запазим психиката си по-дълго здрава? Винаги си повтаряме, да се притесняваме по-малко, кой ли го прави? Росица Владимирова: Да, това е много лесно да си кажеш: не се притеснявай, не обръщай внимание. Няма конкретна формула, няма стандарт, по който... аз даже не мисля, че има психиатър, който може да ви го формулира тази формула и този стандарт. Водещ: Това не е бял дроб, да кажеш: не пушете или... Росица Владимирова: Ама ние и да казваме не пушете, белият дроб пак го тровим и като пасивни пушачи. Така че формула за това да имаме психично здраве, тя е един континиум от много неща. Затова ние в психиатрията разглеждаме психичния живот на един човек от много страни и затова говорим за биопсихосоциален модел на съществуване на хората. Защото тук влизат не само социумът на един човек, не само психологичните аспекти на неговото битуване и съществуване, но влиза неговата биология, гените, с които идва и си отива. Водещ: На финала, докторе, не мога да не ви попитам след всичко, с което сте се сблъскали в системата, като един от най-добрите психиатри в България, който продължава да работи за страната си, за нейните пациенти, оставате ли оптимист за българското здравеопазване? Росица Владимирова: Ох, оптимист, това е едно много обширно понятие. За да можем да включим в това понятие всички хубави неща, те трябва да са налице. А като ги няма, няма как да оформим тази дума оптимист. Аз вярвам и много се надявам, защото аз преподавам на студенти медици, че тези млади хора ще останат, за да има кой нас да ни лекува. Защото медицината в България, мога да го заявя много ясно, на много високо ниво. Ние не сме по-лоши специалисти от специалистите в Германия, в Англия, в Белгия. Тук докторите си гледат работата и тази агресия и омраза, която понякога виждам, спрямо бялата престилка, е нещо, което най-много сломява оптимизма ми. Водещ: Благодаря ви! Регионални вестници 
Инфаркт удря всеки втори в Гиздова махала в Дупница, частната болница в града ударно ги спасява със стендове по 5000 лв.Вяра стр. 1,2
Ромската Гиздова махала в Дупница е рекордьор по брой стендове на човек от населението за целия Европейски съюз, съобщиха читатели на вестник "Вяра". Те твърдят, че заслугата за това е на отделението по инвазивна кардиология в частната болница в Дупница, което е ударник в тази дейност. "Каква е тази епидемия от сърдечни заболявания в ромската махала, та почти всеки втори да е със стенд. Реално ли са лекувани тези хора, или това е поредният пример за точене на пари от здравната каса", питат дупничани. За да отговори на тези въпроси, вестник 'Ъяра" вече втори ден търси шефа на РЗОК - Кюстендил д-р Сашо Котев. Опитите ни да разговаряме с него обаче парира секретарката, която винаги посреща екипа с дежурното: 'Току-що излезе по задачи". Така въпросите към д-р Котев колко стенда са поставени в болницата, колко пари здравната каса е предоставила по тази клинична пътека на частната болница в Дупница, истина ли е, че за миналата година парите за това отделение са близо 500 000 лв., остават висящи. По думите на финансовия директор на болницата Костадин Костадинов отделението по инвазивна кардиология е едно от най-добрите в страната и е уникално за града. То обаче монополизира вниманието на дупнишката общественост, след като за два дни в ръцете на завеждащия отделението д-р Колчев починаха двама души. Костадин Костадинов първоначално отрече за такива случаи, но после призна, като уточни, че има двама починали, но не в залата по инвазивна кардиология, а в отделението. "В неделя е починал мъж на 67 години след коронарография. Той е бил в общо лошо състояние, с ампутиран крак. Ще цитирам патоанатома д-р Димитрина Динкова. Думите й бяха: "Чудно е как е доживял изобщо до тази възраст при тези увреждания". На въпроса има ли лекарска грешка, трудно може да се отговори. Разсъждавам -човекът е с инфаркт, с тежки поражения. Болницата осигурява екип, който в неделя вечер прави животоспасяваща операция. За съжаление човекът загива В която и да било болница в областта няма коронарография. Даже и в областната болница лекарите не са и сънували за това", заяви Костадин Костадинов. Той отрече категорично информацията, че ромите в Гиздова махала масово са със стендове, но отказа да уточни колко операции са направили. Екип на "Вяра" разбра, че другият, починал при интервенцията, е 68-годишната Вукадинова от Дупница Относно заключението на патоанатома за починалия мъж дупничани знаят, че д-р Динкова е на работа именно в частната болница, което хвърля сянка на съмнение над заключението й. Служители от здравната каса в Кюстендил неофициално съобщиха, че за поставяне на 1 стенд от бюджета се отделят по 5000 лв. на пациент. Ксхладинов обаче отрече, като уточни, че болницата получава за интервенцията 560лв. за пътеката, от тях чиста печалба за лечебното заведение оставали не повече от 100-150лв. Що се отнася до двата смъртни случая, репортер на вестника успя да изкопчи по телефона следното изявление от страна на Сашо Котев: "По никакъв начин не сме уведомявани за подобно нещо - нито писмено, нито устно. Още повече отделението по инвазивна кардиология е едно от добре работещите в последните години. Там има изключително добри специалисти", коментира директорът на РЗОК д-р Сашо Котев. Според справка на институцията нито през миналата година, нито през 2016 година не са постъпвали жалби за нередности в отделението. От контролния орган не са установили и финансови нарушения. Котев припомни, че неотдавна на отделението по инвазивна кардиология се довери и общинският съветник от ГЕРБ - Дупница и бивш шеф на РЗОК д-р Матей Попниколов. Там той си направи коронарография след възникнал здравословен проблем. "Искам да ми доведете 5 човека от Гиздова махала, които по документи имат стенд, но на практика не. Който ми доведе такива хора, ще му дам 5000 лв. И в момента в болницата има една жена от ромски произход от квартал "Ценеви", която е без осигуровки, но я лекуваме без пари вече шести ден. Даже ще й спасим живота. Може някои неща да изглеждат по един начин, но на практика не са така. В тези тежки времена никак не е приятно да получаваш удари", каза Костадин Костадинов.
Световната здравна организация предупреждава, че горещите напитки с температура над 65° могат да причинят рак на хранопровода. От тази болест всяка година си отиват около 400 хиляди души. Според лекарите пиенето на твърде горещи напитки е опасно, без значение дали става въпрос за вода, кафе, чай или някакъв млечен шейк. Теорията е, че ракът може да се инициира от постоянно дразнение на лигавицата на устата и гърлото чрез горещата течност. Както казахме, проблемът не е в самите напитки, а в температурата. В предишни изследвания се казваше, че човек трябва да изчака най-малко четири-пет минути, преди да пие чаша с току-що сварен чай, за да може той да се охлади поне малко. Според учените възможните канцерогенни свойства на горещите напитки се увеличават, когато те се консумират от затворен съд чрез сламка, която доставя напитката директно към гърлото. Но има и добра новина за любителите на кафето - тази напитка все пак може да помогне за защитата на хората от някои видове рак, като този на черния дроб. Установено е, че хората, които редовно пият кафе, са с no-нисък риск от развитие на сърдечносъдови заболявания и диабет. Zdrave.net София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07 Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|
