Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 18. 06. 2016 Национални вестници


От българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина ще настояват да се организират курсове по медицина за пътуванията



страница9/11
Дата01.01.2018
Размер0.61 Mb.
#38741
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

От българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина ще настояват да се организират курсове по медицина за пътуванията


БНТ   Новини в 06.00 часа

От българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина ще настояват да се организират курсове по медицина за пътуванията. Според специалистите дисциплината става все по-актуална с развитието на авиационния и морския транспорт. Има идея Варна да е един от центровете, където ще се развива тази специалност.

Според медиците общественото ни здраве е длъжник на хора, предприели пътувания. Необходимостта от развитието на дисциплината се налага и заради хората, които извършват авиационна дейност или професията им е свързана с пътуване по море. Специалността „Медицина на пътуванията” поставя важни въпроси и търси решенията им.

Проф. Любомир Алексиев, зам.-началник на ВМА – София: Нарушенията на храненето по време на пътуване, как да се предпазим, ваксинирането от особено опасни инфекции – изключително широк спектър на заболявания и състояния са характерни за пътуващите хора.

Стомашните неразположения също създават сериозни проблеми на пътуващите хора.



Доц. Ивайло Въжаров, началник на Военноморска болница: Засяга от 30 до 80 % от пътуващите, особено в по-нови екзотични дестинации – било то от храна, от нови микроорганизми и т.н. Много може да се говори и когато отидем на такова място, ние не сме подготвени.

Според медиците в България трябва да има клиники по медицина на пътуванията, които да обслужват туристите.


Българските гъби излизат на пазара с гарантирано качество


БНТ   Новини в 12.00 часа

Българските гъби излизат на пазара с гарантирано качество. На всеки три месеца гъбозаводите се проверяват от Агенцията по безопасност на храните. Това казаха за БНТ производители от Русе по повод съмнението за натровено с полски печурки семейство.

Съмненията са, че тримата са се натровили с полски печурки. Вносните гъби са с много по-дълъг срок на годност и не е ясно с какви препарати са обработват, казват родните производители.

Светослав Стоянов от 17 години е изпълнителен директор на гъбозавод. Категоричен е, че сред култивираните печурки, които се произвеждат там, е невъзможно да има отровни, тъй като се спазват всички добри земеделски практики и има внедрена ХАСЕП система.



Светослав Стоянов – изп. директор на гъбозавод - Красен: Спазва се всичко, което трябва да се спазва като хигиена, като технология при производството на култивираната печурка. Преди мен още 20 г. заводът е произвеждал гъби, консерви, изнасяно е в Източна, Западна Европа, в третия свят – такъв случай няма.

Срокът на годност на българската печурка е максимум 3 дни при температура три градуса, обяснява Светослав Стоянов.



Светослав Стоянов: Полската, доколкото зная, може да трае и месец.

Донка Стоянова – търговец: Гъбата при нас я дават за 24 часа, аз на следващия ден, когато остане не я вадя, защото си губи външния вид.При нас не се задържа, но вчерашния случай – разбрахме, че има натровени и днес една гъба не сме продали.

Гъбите от Полша са започнали да се внасят преди 3-4 години и сериозно са подбили пазара на българското производство с по-ниската си цена.



Светослав Стоянов: Полската гъба е по-бяла, по-лъскава, но на вкус нашата гъба е много по-добра, това го гарантирам.

Според Стоянов, в Русе всички ресторанти и търговци, освен големите вериги, работят с гъбите, произведени в Красен.



222 са вече децата, които чакат за решение и лечение чрез Фонда за лечение на деца в чужбина


bTV  Новини в 07.00 часа

222 са вече децата, които чакат за решение и лечение чрез Фонда за лечение на деца в чужбина. За това алармира в ефира на бТВ Десислава Хурмузова от Обществения съвет към фонда. По думите й вече няма никаква комуникация с ръководството.



Десислава Хурмузова: Не, не общуваме.

Водещ: 3ащо?

Десислава Хурмузова: Ние задаваме въпроси по имейл – никой не ни отговаря, не само аз – и други членове на Обществения съвет задаваме редица въпрос. Никой не ни отговаря. Единственото, което се иска от нас, е да гласуваме от време на време електронно. Но ето, сега ми прави впечатление - вчера са ни подали деца за електронно гласуване, някои от които вече сме гласували, според мен.

България е на едно от последните места в Европа по брой на доброволни кръводарители


bTV  Новини в 12.00 часа

България е на едно от последните места в Европа по брой на доброволни кръводарители. Всяка година около 170 хил. души даряват кръв у нас, като този брой е двойно по-малък от средния брой на кръводарителите в страните от ЕС. Докато в над 60 държави нуждата от кръв се покрива на 100% от доброволни кръводарители, у нас те са едва 25% на 1000 души. Основните причини за малкия процент на доброволното даряване е ниската информираност на българите за ползите от кръводаряване. Така се стимулира търговията на черно на кръв в последните години у нас.

Пред кръвния център в Сливен няма опашка днес. Донори са били само близки на пострадал, чийто живот зависи от това. Всяка година кръводарителите намаляват, липсват млади и здрави хора. Когато нещо липсва, то става бизнес – доходоносен, защото за живот плаща всеки. Тези хора са тук ежедневно. Отчаяните близки плащат от 80 до 100 лв. за дарена кръв.

Д-р Рая Ралева, отделение по трансфузионна хематология: Те общо взето все едно са организирани по някакъв начин и дали тук пред вратата, или малко по-отвън, са непрекъсната част от нашите ежедневие.

Репортер: Давате си сметка предполагам, че това е вид черна борса?

Д-р Рая Ралева: Да, но не е проблем, с който ние можем да се справим. Според мен държавата.

Репортер: Давал ли си кръв?

Гражданин: Да.

Репортер: Кога?

Гражданин: Не съм дал.

Репортер: Първо казваш да, после не си.

Гражданин: Не можах да те чуя.

Репортер: А знаеш ли колко се плаща, когато даваш кръв?

Гражданин: Не, не знам.

Д-р Рая Ралева: Тук има един огромен въпросник.

Репортер: Тези хора, като са неграмотни, как го попълват?

Д-р Рая Ралева: Викат си някой близък или роднина, който да пише вместо тях. Те са най-рискови точно заради това, че циркулирайки между различните центрове, винаги разчитат, примерно на това, че ние нямаме достатъчно информация и могат да я укрият.

Всеки кръводарител получава хранителен пакет на стойност 8 лв.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница