Застрахователите настояват да покриват допълнителния здравен пакет

Застрахователите настояват да покриват допълнителния здравен пакет

Здравната каса, както здравните застрахователи, трябва да отделя технически резерв, който да е наличен, за да може да се разплаща със своите партньори по всяко време. Това заяви Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, по време на конференция за перспективите пред здравеопазването, организирана от insmarket.bg. В момента НЗОК има резерв, но той е предварително разпределен за болници, лекарства и други и тя не може да посрещне увеличено търсене на услуги.

Правителството трябва да обмисли как да изсветли около 4 млрд. лв., които в момента пациентите дават от джоба си над здравните осигуровки, коментира Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на "Булстрад Живот". Според нея това може да стане, като се формулира ясно основният пакет от услуги, които плаща здравната каса, и се даде възможност осигурените да сключват допълнителни застраховки за останалите дейности.

През цялата минала година здравният министър обясняваше, че застрахователите ще могат да покриват услуги от т.нар. допълнителен пакет. В началото на тази обаче стана ясно, че ако заболяването е в допълнителния пакет, пациентът ще трябва да чака два месеца за услугата и няма вариант, при който да си плати чрез частен застраховател или лично, за да бъде приет веднага.

В момента през здравните застрахователи минават средства, които представляват 1.27% от официалните плащания в здравеопазването. Въпреки това застрахователите плащат солидна профилактична дейност, изцяло дублират извънболничната помощ и плащат всевъзможни услуги в болниците. От 42 компании, предлагащи застраховка "Заболяване", активни са 24 и въпреки усилията те събират 69 млн. лв. премийни приходи, коментира Светла Несторова. По думите й в момента застрахователите продават не застраховки, а достъп до здравеопазване.

Събраните премии по застраховки за заболяване и злополука са общо 121 млн. лв. през миналата година, като и при двете услуги компаниите са работили на печалба, коментира Ралица Агайн. В ЕС около 75% от частните здравни застраховки се акумулират в три държави - Холандия, Германия и Франция, с продажби за общо 100 млрд. евро.

"В България хората си купуват застраховки за автомобилите, но все още здравните застраховки са изключително малко, защото няма яснота какво се покрива от здравната каса и какво - от застрахователите", коментира Ралица Агайн. Според нея трябва да бъде напълно ясно регламентирано какво покрива здравната каса и какво - застрахователят, за да престанат случаите, в които здравноосигурен пациент с допълнителна застраховка все пак продължава да плаща в брой в болницата.

Необходими са изцяло нови закони - за спешната помощ и за болниците, както и нов Кодекс за здравното осигуряване, който да бъде изработен от финансовото, социалното, здравното министерство и Комисията за финансов надзор, предложи проф. Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи. Според него това се налага, за да се даде ясен статут на линейките и начина, по който работят болниците.

"Достъпността на здравната услуга няма нищо общо с финансирането. Болниците могат да съществуват и без листи на чакащите и не е нужно да се съкращават легла", коментира Арне Бьорнберг, председател на Health Consumer Powerhouse, която измерва индекса на здравна удовлетвореност на пациентите в Европа. Според него България е на едно от последните места - 31-во. Той коментира, че начинът, по който пациентите могат да са доволни, е да бъдат елиминирани листите на чакащите и да се публикуват данни за работата и качеството във всяка болница. В България има много малко болници с листи на чакащите, но от тази година те трябва да станат задължителни, като разликата е само, че ще се извършват по-късно и здравната каса ще плати по-късно за лечението. На първо място по предпочитания от пациентите е Холандия, която все още държи на всеки пациент да се пада болнично легло.

"Макар че запазва системата си структурно антикварна, Холандия успява да си я позволи и да направи гражданите си доволни. България, Румъния и Албания се опитват да пестят пари и са назад в класацията", коментира Бьорнберг.

Здравната система е в състояние на нормативен хаос заради множеството нови закони и разпоредби, които се обжалват. Опитът да ни наложат служебен рамков договор с касата е в пълно противоречие със законите, коментира д-р Галина Павлова, заместник-председател на Българския лекарски съюз.

Тя допълни, че секторът е хронично недофинансиран и по никакъв начин не е изчислена стойността на медицинския труд. В момента здравната каса плаща на база на бюджета си, а не на реалната стойност на услугата. Това е една от причините 90% от завършващите медицина да заявяват желание да заминат в чужбина. В същото време над 55% от лекарите в България са на възраст над 50 години и има огромен недостиг на специалисти - детските хирурзи например са 20 в цялата страна, неонатолозите - шестима, а детският психиатър е само един.

"Обидно е на този фон да ни наричат "търговци в храма на медицината", крадци, болнични шашкъни, защото няма да остане никой да практикува медицина в България", каза Павлова като реакция на част от определенията за лекарите, артикулирани от здравния министър д-р Петър Москов напоследък.

Растящите проблеми на Valeant

Проблемите в канадската фармацевтична компания Valeant доведоха до отстраняването на главния й изпълнителен директор Майкъл Пиърсън, но това може да се окаже само върхът на айсберга от управленски неприятности. Във вторник дружеството представи плана си за намиране на наследник на Пиърсън начело на управлението и назначаването на инвеститора активист Бил Акман за член на борда на директорите си, като едновременно с това даде публичност и на някои други проблеми в ръководството си, съобщава Fortune. От Valeant съобщиха, че бордът на директорите е поискал оставката на бившия главен финансов директор Хауърд Шилер, но той е отказал да я даде.

Напускането на Пиърсън идва броени дни след като той се върна начело на управлението след двумесечно отсъствие по здравословни причини. Преди дни канадският производител предупреди инвеститорите си, че може да изпадне в неплатежоспособност по обслужването на дълга си, който е на стойност 30 млрд. долара. В резултат на разкритията акциите се сринаха, като миналия вторник, 16 март, загубиха 50% от пазарната си стойност за ден. Сривът спрямо отбелязания през август 2015 г. пик е с 90%.

В понеделник, 21 март, дружеството съобщи за напускането на заемащия поста главен изпълнителен директор от 2010 г. Пиърсън, който от своя страна коментира: "Макар и да съжалявам за противоречията, които през последните месеци вече засегнаха сериозно бизнеса ни, знам, че Valeant е силна и устойчива компания."

През последните месеци счетоводните практики и бизнес моделът на компанията са обект на особено внимание, а в понеделник от самия производител обявиха, че във финансовите отчети за фискалната 2014 г. и за първото тримесечие на 2015 г. има неточни твърдения, като приходите за 2014 г. са с около 58 млн. долара по-ниски, а нетната печалба следва да бъде намалена с 33 млн. долара.

От дружеството разкриха още, че е била поискана оставката на бившия финансов директор Хауърд Шилер, който понастоящем е член на борда на директорите. Той отговаряше за финансите на Valeant до април 2015 г., а през януари беше назначен и за временен главен изпълнителен директор след хоспитализирането на Пиърсън. Според резултатите от проведеното от канадския производител вътрешно разследване Шилер и още един бивш служител са уличени в "неподходящо поведение", което е довело до неточностите във финансовите отчети. Мениджърът отхвърля обвиненията, но оставането му в борда въпреки възраженията може да доведе до допълнителни сътресения за компанията, отбелязва Fortune.