Борисов готов с ремонт на кабинета

"Аз съм ви казал и друг път - на първата година започва да се говори за ремонт на кабинета, винаги се правят ремонти, няма как, едни ще теглят много напред, други като изостават - ще бъдат сменяни", казва Борисов. Справката сочи, че първият министър от първия кабинет на ГЕРБ е бил сменен на седмия месец от управлението. През март 2010 г. оставка подава тогавашният здравен министър Божидар Нанев.

Отсега пенсионерите могат да очакват и великденски надбавки, става ясно още от стенограмата. Премиерът обяснява, че заедно с вицепремиера Ивайло Калфин са си поставили тази цел.

Борисов дава и разпореждане МВР и ДАНС да следят за граждани, които са били в държави, в които има ебола. Полицията трябвало да предлага на хората да се преглеждат. Борисов хвали здравния министър Петър Москов за действията около случая с болния от малария, за които имаше съмнение, че може да е с ебола.

В понеделник ще има извънредно заседание на Министерския съвет. Това обяви вчера Борисов по време на парламентарния контрол. Поводът - въпрос на Корнелия нинова от левицата за превенцията на наводнения.

Борисов обясни, че на извънредната си сбирка министрите ще се ангажират с поставения от социалистката въпрос. "212 държавни язовира имаме, 2183 общински, 26 са частни и 268 язовира с неизвестна собственост. 268 бомби цъкат на територията на страната", предупреди вчера Нинова от парламентарната трибуна.

Болниците изпращали към частните здравни застрахователи фактури, които включвали: 330 лв. за болнична стая на ден и 990 лв. за интернет и тв, плюс 450 лв. за три дни престой в болнична стая.

Представители на асоциацията и ръководството на здравната каса се срещнаха вчера с намерението двете институции да обединят усилията си, за да се създаде регламент, който би облекчил касата и би помогнал и на застрахователите. Според тях наредбата за достъп до медицинска помощ трябва да се промени. В нея се съдържа определението “и други услуги", което позволява на лечебните заведения да записват различни неща и понякога се получава така, че дейности, които частните застрахователи са заплатили, се отчитат и към касата.


48% от разходите за здраве плаща пациентът

Москов да каже как ще направи реформа в здравеопазването, призова управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова
48% от разходите на здравеопазването се заплащат от джоба на пациента. Това обяви председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване Мими Виткова след среща със застрахователи в Националната здравноосигурителна каса, на която бяха обсъдени проблемите в здравеопазването. Тя подчерта, че не може пациент да заплаща 330 лв. за стая с едно легло в болнично заведение.

"Възможно ли е цените за здравеопазване в най-бедната държава в Европа да са такива. На какво основание например лекар от извънболничната помощ издава фактура за избор на екип на стойност 1400 лв.", попита Мими Виткова. По думите й има големи деформации в здравната система, които натоварват финансово много лица. Асоциацията е предложила на НЗОК да обединят действията си и да потърсят помощта на държавата за създаване на регулация в здравната система и облекчение на касата. Според нея без регулация и действие от страна на държавата бюджетът на касата ще набъбва всяка година.

От своя страна управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова призова здравния министър Петър Москов да каже как ще направи електронно здравеопазване и как ще реформира системата. Тодорова обясни, че срещата е била провокирана от думи на здравния министър, че той иска да въведе надграждащ модел и електронно здравеопазване. "Адмирираме това, но за да стане, трябва да въведем ред, за да не се сгромоляса моделът. Без регулация от страна на държавата надграждащ модел не може да има", категорична бе Тодорова. Тя обясни, че НЗОК, лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и българските застрахователи настояват за спешна среща с министъра, защото от него се очакват и спешни действия.

"Посочени са комплекс от мерки, които Министерството на здравеопазването предлага в проектобюджета за 2015 г., но те не могат да дадат ефект от 1 януари или да се случат оттогава. Ако искаме през 2015 г. да се случи нещо, следващата година трябва да е буферната година", каза Тодорова. По думите й има нужда от разработване на закони и разпоредби, които да започнат да действат евентуално от 2016 г. "Бюджет, равен на реално изпълненото от предходната година, не е имало. Това е огромен реверанс към здравеопазването. Този път правителството е направило толкова, колкото може, даже и отгоре", добави управителката на касата.

В управленската програма на сегашното правителство няма и дума за намаляването на бедността. В раздела социална политика има само бодри лозунги за "устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж" или "разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото". И това на фона на наскоро оповестените последни данни на европейската статистическа служба Евростат за 2013 г., според които България е на първо място в ЕС по дял от населението, застрашено от бедност или социално изключване - 48%. За сравнение, в съседна Румъния, която е на второ място, делът на това население е 40,4%.

21% от българите, или всеки пети, живеят с доход под прага на бедността. Според националните цели на страната ни до 2020 г. бедните у нас трябва да се намалят с 260 000 души. Как обаче ще стане това с новия проектобюджет 2015 въобще не е ясно. Ясно е само това, че той ни обрича на още по-голяма мизерия и от досегашната. Защото всички намерения в бюджет 2015 са под знака на изваждането и бият отново по бедните. Навремето Бойко Борисов не искаше и да чуе думата "замразяване", сега тя доминира над всички бъдещи намерения в социалната сфера. Минималната заплата и социалните плащания замръзват. Преди време КНСБ поиска минималната заплата да се вдигне на 400 лв. Работодателските организации отново скочиха срещу идеята с дежурния мотив, че така щяла да се увеличи безработицата. Управляващите чуха само последните - най-ниското възнаграждение си остава 340 лева. Някога, но не сега, ще порасне с 20-ина лева, обещават управляващите. На минимална заплата по данни на НСИ при пълно работно време през 2014 г. са 263 450 души - 12 на сто от всички заети.

Пенсиите ще се индексират с 1,9 на сто (вместо с 2,4 - щото имало дефлация), като минималната догодина ще порасне с цели 3 лева и ще стигне "заветните" 157,44 лева. Правителството рязко орязва втората инвалидна пенсия, която получават хора с увреждания с над 70 процента неработоспособност. Парите, които ще се спестят от тази стъпка, надали ще увеличат кой знае колко приходите в НОИ, но ще вгорчат живота на хиляди хора, които и сега едва скърпват двата края.

Запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се, но почти двойно скача този доход за земеделските и тютюнопроизводителите - на 420 лева. От 1 януари догодина максималният осигурителен доход нараства с 200 лева и от 2400 става 2600 лева, таванът за максималната пенсия стига 910 лева вместо досегашните 840. Най-високите пенсии пак ще нараснат съществено и ножицата спрямо най-бедните възрастни ще се отвори още повече.

От догодина, въпреки протестите на синдикатите, пак започват да растат възрастта и стажът за кандидат-пенсионерите в най-масовата - трета категория труд. Мъжете ще излизат в пенсия на 64 г. и 38 г. стаж, а жените - на 61 г. и 35 г. стаж. Тази тенденция ще продължи и през следващите 2016 и 2017 г., според предвижданията на кабинета. "През 2015 г. ще се даде възможност за по-задълбочено обсъждане и приемане на трайно решение на проблемите с оглед удовлетворяване интересите на работещите при условията на първа и втора категория труд, както и намаляване натиска върху осигурителната система и съобразяване с препоръките на ЕК за намаляване на формите на ранно пенсиониране и за удължаване на ефективната пенсионна възраст", обещават хората на Бойко Борисов. Така витиевато проблемите в тази област се хързулват до второ нареждане.

Колкото до детските месечни помощи, въпреки протестите на майките те също замръзват на 35 лева за първо, 50 лева за второ дете и 35 лв. за всяко следващо. Новото е само това, че майчинството ще се смята въз основа на осигурителния доход за 24 месеца назад, а не за 18, както е досега. Така управляващите и този път утежняват положението на майките и си измиват ръцете за търсене на решения за демографската криза в България.

Въпреки неоптимистичната прогноза за пазара на труда и очакваната 11,7% безработица догодина обезщетението за останалите без препитание хора не мръдва от жалките 7,20 лева на ден чак до 2017 г. Разходите за здраве догодина си остават като тазгодишните. Управляващите се заканват през 2015 г. да се създаде законова рамка за реформа в тази сфера и промяна във финансирането на здравните услуги. Нови клинични пътеки няма да има, ще се ограничи достъпът до нови скъпи лекарства, ще се въведат нови правила за управление и лимити за финансиране на болниците. В бюджет 2015 г. липсва перо за доплащане на личните лекари, ако таксата на пенсионерите при личния лекар остане 1 лев, а не стане 2,90 лв.

На този фон си остават плоският данък и новият 10-процентов удар върху лихвата от смешните пари, които някои обикновени българи все пак успяват да спестяват. Макар че се спестява от нещо, което го имаш...

У нас официалната линия на бедност е 251 лева. На хартия. На практика за измерител на социалните помощи се използва гарантираният минимален доход, който вече години наред е 65 лева. Чудно ли е тогава, че от целеви помощи за отопление се възползват едва 16 на сто от бедните. Бедни са над 28 процента от българите над 65 години, повече от 28% са бедните деца, а тяхното ранно отпадане от училище идва от точно тази бедност, от липсата на мотивация, че ще учиш и ще работиш със заплащане по достойнство.

Това е голата истина днес за България в Европейския съюз. Барабар Петко с мъжете, както се казва. Компания, в която Петко или е подминат в суматохата, или стои начело на класации, правени като че ли в черен петък. Класации с най-много и най-големи негативи. Бюджет 2015 е замислен като че ли за всички нас, родените на този ден. Ще продължим да се питаме сигурно с какво сме го заслужили и дали и този път ще преглътнем горчивия хап.

***

Проф. БОЯН ДУРАНКЕВ, икономист в УНСС:

Засега няма индикатори, които да подсказват, че нещата за най-бедните ще тръгнат нагоре. Националната, социална и икономическа сигурност в България са под съществена заплаха и то отвътре, а не отвън. Общо взето моделът, който се изповядва в България, е пълна свобода на цените на пазара и развихряне на антисиндикалното движение. Смисълът на частните фирми е да произвеждат печалби, а не да гарантират високи заплати и благополучие на своите служители и граждани. Вижда се, че навсякъде се произвеждат печалби, но не се произвежда благоденствие. Нещо типично за една "дива и варварска" икономика, каквато беше изградена в България.

***

Предложения на КНСБ:

Разработване на спешен пакет от мерки за повишаване на доходите в страната за най-уязвимите слоеве от обществото - пенсионери, социално слаби граждани, работещи бедни, безработни и хора с увреждания.

Приемане на програма с конкретни параметри и прилагането на догонваща политика по доходите, съобразена с темповете на икономически растеж, но и с необходимостта от по-голяма справедливост в разпределението и преразпределението на създадения продукт.

Повишение на минималната работна заплата от началото на 2015 г. на 400 лв. и гарантиране на предимствен ръст през целия 4-годишен период, с цел достигането на 50% съотношение спрямо средната работна заплата до края на 2018 г.

Договаряне на минималната работна заплата за страната, като се промени нормативната база за това. Изработване на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ, който да се опира на социални и икономически критерии и показатели.

Логистична подкрепа на социалния диалог и ежегодни преговори по препоръчителни индекси за ръст на работните заплати в отделните браншове.

За чернодробна трансплантация чакат 6700 европейци (43 българи), 3450 души спешно се нуждаят от ново сърце (23 българи),2100 граждани на ЕС чакат за бял дроб (8 българи), 1300 - за панкреас (6 българи). Ако допреди няколко месеца за България годината с най-много трансплантации (68) бе 2010 г., то вече “най-силната" е тази година - до момента в страната са извършени 79 присаждания на органи.

- Бюджетът не може сам по себе си да прави реформи. Те предполагат промени в много закони, а това правителство и този парламент нямаха много време преди съставянето на бюджета. Именно затова не може да искаме да видим в сметките отражението им. В проекта за следващата година забелязваме, че има амбиции за свиване на дефицита и стремеж към дисциплина в разходите. Разбира се, може и повече, но е похвално, че има натиск за ускоряване на реформите.

Бюджетът е консервативен, логично - най-вече в приходната част. Това всъщност е похвално, защото правителството не залита в популизма и не започна да вдига данъци, за да събере повече пари, а те от своя страна да се харчат за социални цели. Ако няма инфлация и бърз икономически растеж, е ясно, че постъпленията няма да са по-различни от тазгодишните.

- Финансовият министър планира догодина да бъде емитиран нов дълг за 6,1 млрд. лв. Сумата е огромна. Докога ще вземаме заеми, за да плащаме стари борчове?

- Най-добре е старите заеми да се връщат с бюджетни излишъци и приватизация, каквито у нас няма. Така единственият вариант се оказва да се вземат нови заеми. Ако дадено правителство не вярва, че трябва да продава активи, за да не тегли дълг, няма друг избор.

- Управлението на БСП и ДПС през миналата година не въведе необлагаем минимум в класическия му вид, а по-скоро нещо, което важи само за хора, отговарящи на определени условия. Както стана ясно, дори и при 1 лев допълнителен приход над минималната заплата от 340 лв. или пък при някакви социални помощи, човек няма да може да си възстанови платения 10-процентов данък. Зад уловките в закона лъсна един лошо скалъпен опит хем да не се маха плоският данък, хем да се каже, че е изпълнена социална функция. Хазната ще понесе сериозен удар, ако се въведе класически необлагаем минимум. Дупката ще трябва да се компенсира, като тежестта падне върху някой друг.

Що се отнася за отстъпките за деца, аз от години казвам, че данъчната политика не трябва да се използва за социални цели. В крайна сметка най-чистият вариант е, когато се проектира данъчната система, да се отчитат два фактора. Първият е какъв ще е ефектът за бизнеса и гражданите, а вторият - доколко администрацията може ефективно да събира приходите от налозите.

- А какво смятате за идеята догодина да бъде вдигната ставката за лихвите от депозити отново на 10 на сто? По принцип сте против увеличаването на налозите.

- Този данък осигурява много малко приходи и не е необходимо да му отделяме особено внимание. Повишаването на ставката от 8 на 10 на сто ще налее окопо 15 млн. лв. допълнително в хазната. Подобен налог, от една страна, влияе негативно на спестовността на българина, но пък от друга, в България няма алтернатива за нискорисково спестяване освен в банките. Така че е много трудно да се прецени какъв ще е крайният ефект върху финансовото поведение на населението. По отношение на данъчната справедливост има логика да се наложи данък върху лихвите, защото те са доход. Ако искаме пълна равнопоставеност, няма логика да не се облагат. Подобни пропуски в системата и до днес продължават да съществуват. Такъв пример са данъчните облекчения за определени дейности. Системата не е перфектна, има накъде да се работи.

- Звучи лесно - за да няма ревизия на сметките, трябва да има предвидимост. За целта едно правителство трябва да умее да си прогнозира приходите и да разпределя добре разходите. Естествено, ако има катаклизми и шокове, е нормално да има актуализации. Затова не е точно това критерият, по който се оценява дали един бюджет е добър, или е лош. Най-важното е той да не е с висок дефицит, а това в тази ситуация, в която сме изпаднали, може да стане с дисциплина при разходите и с реформи.

- В здравеопазването. Очевидно е - трябват генерални и дългосрочни промени. Нужни са механизми, с които да се стимулират както болниците и лекарите, така и пациентите да ограничат максимално медицинските си потребности. Практиката, при която и двете страни не носят никаква отговорност за това колко пари харчат от здравната каса, трябва да бъде прекъсната. В момента пациентът не губи, ако му се начисляват повече дейности от необходимото, а болниците и лекарите печелят повече. Това е основен икономически проблем. Просто няма финансови последствия за страните. Има варианти за изход от ситуацията, сред тях са наградите или наказанията за поведението на болните и лекарите. Освен това е необходим механизъм, който да контролира процесите в тази система.

- Не знам дали има желание за подобна промяна, но със сигурност все повече политици осъзнават, че не може да продължава така и системата ще се самовзриви. В някои сфери положението е като през 1996 г. Тогава правителството на Жан Виденов започна определени реформи. Не защото му харесваше или вярваше в тях, а защото останките на социалистическата икономика бяха неефективни я не можеха да оцелеят. Това е широка аналогия, но заради риска от взривяване на системата вече се вижда, че в здравеопазването и енергетиката реформите не може да се отлагат.

- Винаги има вариант за по-добро развитие, но е по-добре бюджетът да е консервативен. Видяхме тази година, че се провали оптимистичният сценарий на кабинета "Орешарски". В неговия бюджет не бяха отчетени политическите рискове и натискът на най-различни лобита за харченето на повече пари. Такъв пример е МВР и допълнителните разходи за ведомството, които не бяха планирани в бюджета. Подобно нещо се случи и при тютюнопроизводителите - субсидиите, които трябваше да отидат за отглеждането на плодове и зелечуци, неусетно се прехвърлиха към тях. После, разбира се, и другите си поискаха пари. Всичко това при липса на резерви. Освен това неоправдано оптимистично се смяташе, че ще се съберат повече приходи. Е, видяхме докъде се докарахме.

Именно затова сега консервативният сценарий е разумен. Дефицитът ще бъде голям, тъй като и тази година е много висок. Трябва да се обърнат разходните политики, за да започне да се свива. Това, което помагаше на постъпленията в предходните години, беше инфлацията. Като изключим 2010 г. заради повишаването на потребителските цени, всяка година имаше увеличение на приходите. Преди кризата пък икономическият бум осигуряваше преизпълнение на приходите. Всичко това позволяваше в определени публични сфери да се обещава още и още. Беше лесно. Но сега няма диманичен икономически ръст. Дали той ще е 1 или 2 процента, не е толкова важно. Защото в никакъв случай няма да е 8%, например.

Много е важно да не се забравя, че въпреки всичко в годините на криза у нас доходите не пострадаха. В много страни от Източна Европа не само свиха разходите, но и дори намалиха пенсиите, заплатите и социалните плащания. Ние се разминахме с това и пенсиите, и заплатите - в реалния и публичния сектор, се увеличиха. От 2009 до 2013 г. пенсиите нараснаха с 29 на сто. Няма друга страна в Европа с такъв ръст.