- Тоест споделяте мнението, че икономическата картина ще си остане мрачна

- Политиците сега се изправят пред суровата реалност на нулев растеж и намаляващи приходи. Доскоро всички приемаха, че дори и с малко постъпленията в бюджета ще растат и може да се заложат по-високи разходи. Сега идват времена, в които не просто няма да може да се дава повече, но в някои сфери ще се наложи да се режат харчове.

- До някаква степен вече виждаме отражението върху икономиката. Банката беше затворена в края на юни и е очевидно, че в някои сектори вече има затруднения. За бизнесите, които нямат пряка връзка с Корпоративна търговска банка, лоши последствия няма да има. Но да, реалните загуби на пари на вложители няма как да не им се отразят. Освен това банката е насочвала ресурси към определени сектори, за които сега финансирането секна.

- Икономическият смисъл на промените е свързан със защитаването на хората с гарантираните до 100 000 евро депозити, а не с правни хитрини някой с по-голям депозит да го спаси целия. Държавата не трябва да се грижи за хората с незащитени влогове, загубата трябва да падне върху някого. Логиката прихващанията да не се признават е, че когато има добри длъжници, се очаква те да си погасят кредита. Парите, които ще внесат, ще се използват за удовлетворяването на фонда за гарантиране на влоговете в банките и за другите кредитори.

Целта на дискусията бе двете институции да започнат да си взаимодействат, както и да потърсят помощ от държавата. Исканията им са да има ясна регулация кой какво и по колко трябва да плаща, тъй като в момента и касата, и фондовете едновременно дават пари на болниците за една и съща дейност. "Искаме да се каже какво може да ценообразуват лечебните заведения и за какво хората трябва да плащат от джоба си", допълни д-р Виткова.

Двете институции настояват за спешна среща с министър Петър Москов, на която да се обясни как ще се направи електронното здравеопазване и какви са стъпките, чрез които ще се извършат реформи в системата.


Застрахователите са шокирани от исканията на болниците за доплащане

Въпреки здравното осигуряване и застраховане пациентите се натоварват с 48% от

стойността на лечението

Янина Здравкова
"Творчеството на лечебните заведения да прибират нерегламентирани пари в последните две години надмина възможностите да регулираме такива процеси", обяви Мими Виткова, председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Заради нормативни пропуски болници и медицински центрове събират сериозни суми за нелечебни услуги и за дейности и консумативи, които се плащат и от здравната каса. Светла Несторова, зам.-шеф на Асоциацията на застрахователите, описа ситуацията като "шок и ужас".

Виткова разказа за случаи, при които пациенти плащат по 330 лв. на ден, за да са в самостоятелна стая, такса от 980 лв. за 3 дни за ползване на интернет и телевизия в стаята, 10 000 лв. за раждане. От пациенти, приети по клинични пътеки на здравната каса, се искат допълнително пари за анестезия, която е включена и в цената, поета от касата; всяка болница обявява различни цени за едни и същи консумативи. Проблемът е, че нормативната база позволява на лечебните заведения да определят сами цените на медицински и "други" услуги извън поетото с обществени средства. От няколко години има и таван за парите, които се плащат за избор на екип - 900 лв., и болниците все по-усилено събират средства за "други" услуги - лукс пакети, реновирани стаи и др. Отделно част от парите се събират от пациентите без законово основание - например за болнични услуги, извършени в доболничната помощ, или за платена и от НЗОК, и от застрахователите дейност. Практиката се наблюдавала във всички болници. "Ние незаконно взети пари не можем да възстановим", поясни Виткова. Има хора, които плащат задължителни вноски, допълнително застраховане и отделно - и кеш. Оттам идват и данните от различни изследвания, че в България от джоба на болните се плащат цели 48% от разходите за здравеопазване. 1% е пазарът на здравното застраховане и едва 51% от лечението се покрива от държавата и здравната каса. "Няма такава система в Европа, дори и в САЩ", напомни Виткова.

"За една година разбрахме, че това не е пазар. Това е шок и ужас. Това не е бизнес. Той не се подчинява на нормални търговски и пазарни правила. В работата си сме се нагледали на некоректни практики в различни сфери, но това е несравнимо с нищо", коментира Светла Несторова, зам.-шеф на Асоциацията на българските застрахователи. Застрахователните дружества са на пазара за допълнителното здравно осигуряване от година след промяна в закона.

Затова застрахователите искат от наредбата за достъпа до медицинска помощ да отпадне текстът, според който лечебните заведения могат да събират пари за други услуги освен медицинските и да се опише ясно за какво може да образуват цени. В клиничните пътеки на НЗОК пък да се опише кои медицински изделия не плаща касата.

"При тези свободни цени нито един застраховател няма да иска да работи в болниците и това ще провали здравния министър", пророкува пък управителят на НЗОК Румяна Тодорова. Според нея, за да може да се въведе модел с по-голям обхват на допълнителното осигуряване, първо трябва да се въведе по-строг контрол и яснота кой фонд какво плаща, в противен случай системата ще се сгромоляса.
МЕРКИ

Здравната каса да може да прекратява договорите на болници и лекари, при които "е констатирана системна неудовлетвореност от страна на пациентите", гласи една от мерките, които здравното министерство предлага за ограничаване на разходите на НЗОК за догодина. За целта касата ще трябва да прави проучвания на удовлетвореността на пациентите. Касата да спира договорите и на лечебни заведения, които системно нарушават изискванията за качество на лечението, искат още от МЗ.

Предвижда се и задължително централизирано договаряне на отстъпки за онколекарства и възможност да се договарят отстъпки и за останалите медикаменти, плащани от НЗОК. Това няма да е първият подобен опит за постигане на по-ниски цени, а досегашните не се увенчаха с успех. "Мерките на МЗ не могат да се случат от 1 януари догодина, затова 2015 г. трябва да е буферна за реформите", коментира управителят на НЗОК Румяна Тодорова.

От МЗ искат и от началото на 2016 г. постепенно да започне да се вдига размерът на осигурителния доход, върху който държавата плаща вноските на деца и пенсионери, като до 2020 г. той да стигне минималния осигурителен доход.

Жената е платила сумата, но частният фонд отказва да възстанови парите, заради нереално високите цени на болницата. Пациентката отказа да застане пред камерата на бТВ, от страх да не бъде уволнена от работа. От луксозната клиника посъветваха пациентите си да четат по- внимателно договорите с фондовете.

Частните фондове отказват да осребряват лечението на пациенти за измислени дейности. Дават пример с варненска болница, която издала фактура за раждане на стойност 2 000 лева. Според документа, кабелната телевизия в стаята на родилката струва 930 лева, а присъствието на бащата в родилната зала - 120 лева.

Касата подкрепя здравните фондове.

Оказва се, че няма закон, който да регламентира цените на услугите в болниците.

За да се промени ситуацията, трябват промени в наредбата за достъп до медицинска помощ, твърдят от Касата.

6-8% от населението). А за такава се смята всяка болест, която се среща при по-малко от петима души на всеки 10 000.

"Разходите за лекарства за тези страдания не са много! През 2011 г. за : терапията на 28 редки болести са дадени 31,6 млн. лв., което е 6,03% от перото за медикаменти. А през т.г. за лечението на 36 редки болести ще се платят 74,5 млн. лв., или 7,81% от всички разходи за лекарства", посочи проф. Румен Стефанов, декан на Факултета по обществено здраве в Пловдив.

Вече има изграден един специализиран център във Варна по хемофилия и таласемия (това са редки кръвни заболявания). "Доказано е, че след като се разкрият такива звена, продължителността на живота на болните от хемофилия се увеличава с 50%, защото постоянно се следят! Но трябва да се създадат поне още два центъра в София, един в Плодив и един в Плевен", съобщи доц. Валерия Калева, която ръководи вече сертифицираното звено във Варна.

"Здравното министерство не осигурява нужните количества фактори за кръвосъсирване, заради което през миналата година починаха трима души, сред тях и дете на 10 г. До това се стигна, защото се правели икономии, само че по този начин ние се влошаваме, което пък след време ще натовари социалното ведомство, защото няма да сме трудоспособни!", казаха пациенти. Следващата седмица те ще искат среща със здравния министър д-р Петър Москов, за да обсъдят проблемите с цената на живота и решенията им.
И за лечението на редки болести пари има, стига да има воля

Здравното министерство осигурява недостатъчно от спасителните за българите с хемофилия препарати, алармираха вчера и лекари, и пациенти

Диана ТЕНЧЕВА
Така е в нашата държава - едната ръка Взема, а другата дава. Заради икономии здравното министерство реже от необходимите количества препарати за българите с хемофилия. Това не са лекарства, а т. нар. фактори на кръвосъсирването, които в момент на кръвоизлив се преливат на болните. Иначе... никой не знае колко още ще дишат.

В същото време у нас, който не е пожелал, не е разкрил болница. Те са близо 400, а още 30 нови чакат за лиценз от здравното министерство, за да започнат да получават пари от сигурния бюджет на НЗОК.

Те. проблемът не е, че няма пари. Не, има, и то немалко. Въпросът е в начина на разпределянето им, харченето и приоритетите.

Категорично обаче не трябва да има никакви колебания дали да осигуриш лечение на хора, които с помощта на терапията по нищо не се различават от останалите хора и работят наравно с тях. Плащат данъци и така връщат вложеното в техния живот от държавата.

Ето заради всичко това властта не може да обърне гръб на българите с хемофилия. Както и на всички останали с редки болести. Да не говорим, че никой не е застрахован... Защото тези заболявания са генетични и се проявяват при напълно здрави фамилии...


Ниски заплати гонят лекарите ни в чужбина
Около 68% от последния випуск дипломирани лекари в столичния Медицински университет са заявили желание да работят зад граница. Резултатите от импровизираната анкета сред абсолвентите съобщи заместник-ректорът на вуза проф. Каролина Любомирова. От висшето училище обаче нямат данни за това колко от младите медици реално са стегнали куфарите и колко все пак са останали да практикуват в родината. "През януари предстои поредният випуск да положи Хипократова клетва. Все още не сме се допитвали какви са техните нагласи", призна проф. Любомирова.

Около 200 млади лекари завършват Медицинския университет всяка година. Младежите най-често бягат заради тромавите условия за специализация и ниското заплащане в болниците. В края на август четири неправителствени организации публикуваха данните от своя анкета сред белите престилки до 40-годишна възраст. Резултатите от проучването тогава показаха, че 80 на сто от тях са склонни да потърсят препитание в чужбина.

Лаборантка от Бургас се оплака, че заплатата й е много ниска - като на шофьорите. Здравният министър Петър Москов й обеща, че заплатите в системата ще бъдат повишени. Новата методика за формиране на заплащането в болниците ще бъде готова до средата на годината. Варненецът Цветнен Цветков се ожали от броя на танковете ни - били в пъти по-малко отпреди. Депутатът Вили Лилков пък реши да поздрави Бате Генчо от Централна гара, който всяка сутрин звънял в телевизиите, ако някой говори срещу РБ.

- От 2004 г. при нас имаше няколко нулеви години. Не се зачисляваха за специализация млади лекари и сега усещаме тежкия ефект от това. Някои от младите се хванаха с джипи практики, мнозина заминаха зад граница, където специализират веднага и без да плащат. Там заплатата им позволява да живеят добре и не се връщат.

Аз се опитвам да ги привличам по същия начин - давам им възможност за специализация с прилична заплата, намирам им жилища. Общината дава гарсониери, ако има свободни, ние ги ремонтираме, поемаме наема, а лекарят си плаща тока и водата.

- Върши ли работа тази схема?

- Така намерих рентгенови лаборанти. За да тръгнат линейните ускорители, ни трябваха четирима лаборанти и компютърен специалист. Така ги привлякох. Направили сме и рекламен клип, пратил съм го в университета във Варна, за да го пуснат на младите лекари преди промоцията. Каним ги да специализират при нас химиотерапия, лъчетерапия, образна диагностика, хирургия.

- Нещо такова, намирам им жилища и ги карам да се женят. Казвам го на шега, иначе тръпки ме побиват като виждам, че средната възраст на лекарите в България е над 50 години. Това е много страшно! В нашия Комплексен онкологичен център (КОЦ) всички хирурзи сме над 50 години. Засега големите градове и клиники си решават проблема, защото основният поток дипломирани медици е насочен към тях. Намират кадри за местата, освободени от пенсионери. Но младите специалисти са толкова малко, че запълват вакуума само в университетските градове.

- Не са, трябва нова политика. Ние непрекъснато даваме съвети на "Бермудския триъгълник" горе, както аз наричам Българския лекарския съюз, здравното министерство и НЗОК, в който ръждивият и обезлюдял кораб на българското здравеопазване потъва като "Титаник". Там пренебрегват съветите ни, а в същото време се толерират безумни неща, които носят беди.

Имам предвид т.нар. медицински стандарти - по хирургия, по гинекология, по образна диагностика и т.н. Пишат ги шефове на водещи клиники така, че да обслужват техните клиники. Създават нещата по свой образ и подобие и в своя полза, а всички останали мечки ги яли.

- Вашата болница как е засегната от тези стандарти?

- Онкохирургията ни е с шестима специалисти. Сега изведнъж написаха стандарт, че трябва да са 8, за да могат да правят определен тип операции.

- Да речем, тазовата лимфна дисекция по Вертхайм при тумор на шийката на матката. Това е рутинна операция, могат да я извършат двама с един асистент. А за цяло отделение шестима са достатъчни, ако са квалифицирани.

Броят не определя моженето, но се поставя глупава административна пречка. Сега пациентите от нашия регион трябва да отиват в София ли? При светилото, измислило тоя стандарт? В провинцията все още има достатъчно добри лекари, но административно им се връзват ръцете.