Превел от немски c Веселин Радков, 1988

- Защо не тръгна ти сам? Защо взе и този Олд Шетърхенд?

- За да го науча да разчита следи, тъй като е още новак.

- Ако намеренията ви са били толкова миролюбиви и сте ни следвали само от предпазливост, защо тогава извикахте кайовите на помощ?

- Защото разбрахме, че си избързал напред. Искаше да доведеш бързо твоите воини, за да ни нападнеш.

- Толкова ли беше необходимо да се обърнете към кайовите?

- Да.

- Не.

- Защото не можехме да си тръгнем, преди да сме си свършили работата.

- Значи сте искали да довършите грабежа, който ви бяхме забранили, и затова извикахте кайовите на помощ. Но онзи, който насъсква срещу нас враговете си, е също наш враг и трябва да бъде убит. Ето още една причина, за да ви отнемем живота. Но това не е всичко! После не оставихте кайовите сами да ни посрещнат, сами да ни нападнат и победят, ами им помагахте. Признаваш ли това?

- Постъпихме така само за да избегнем кръвопролитие.

- Да не искаш да ти се изсмеем? Нима ти не тръгна срещу нас, когато наближавахме лагера ви? Нима не ни подслуша?

- Така е.

- Не прекара ли цяла нощ близо до нас? Вярно ли е, или не?

- Вярно е.

- Не отведе ли бледоликите до водата, за да ни подмамите натам, а след това не скри ли кайовите в гората, за да ни нападнат?

- Това е така, но трябва да...

- Мълчи! Инчу-чуна иска само кратки отговори, а не дълги речи! Беше ни поставена клопка. Кой я скрой?

- Аз.

- Моят план беше...

- Мълчи! Сега вождът нищо не те е попитал. Великия дух ни изпрати непознат, невидим спасител. Инчу-чуна и Винету успяха да избягат. Промъкнахме се до нашите коне, но взехме само онези, които ни трябваха, за да могат пленниците да яхнат собствените си коне веднага след като ги освободим. Препуснахме, за да доведем нашите воини, които бяха потеглили срещу кайовите. Те бяха попаднали бързо на следите на враговете ни и ги бяха последвали. Ето защо се срещнахме с тях толкова скоро, че още на следващия ден можахме да се върнем при вас. Много кръв се проля. Ние дадохме общо шестнадесет убити, без да се броят кръвта и страданията на ранените. Още една причина, поради която трябва да умрете. Не бива да очаквате нито милост, нито снизхождение и...

- Изобщо не искаме милост, а само справедливост -прекъсна го Сам. - Мога да...

- Ще млъкнеш ли, куче! - прекъсна го гневно Инчу-чуна. - Ще говориш само когато те питат. Инчу-чуна няма повече какво да ти каже, няма какво да каже на никого от вас. Но понеже говориш за справедливост, то ще бъдете осъдени не само според собствените ти признания,, но и според това, което каже свидетелят, когото Инчу-чуна ще ви представи. Тангуа, вождът на кайовите, ще бъде така снизходителен да каже думата си за вашия случай.

- Наши приятели ли са тези бледолики?

- Не - отговори кайовът, по чийто израз можеше да се забележи нескрито задоволство, че работата взима такъв опасен обрат за нас. - Не. Напротив, те ме насъскваха срещу вас и дори ме молеха да не проявявам никаква милост, а да ви избия всички.

Тази лъжа ме възмути толкова много, че наруших досегашното си мълчание.

- Това е толкова огромна и безсрамна лъжа, че щях да те просна на земята, ако имах поне една свободна ръка! - извиках аз високо.

- Вонящо куче! - изфуча той. - Искаш ли Тангуа да бъде онзи, който ще те убие?

Той вдигна свития си юмрук. Аз обаче го гледах спокойно.

- Удряй, ако не те е срам да посягаш на беззащитен човек! А вие си приказвате за разпит и справедливост. Но разпит ли е това, справедливост ли е, щом не разрешавате да кажем каквото искаме? Разрешихте ни да се защитаваме. Но можем ли да се защитим, когато ни прекъсвате веднага, щом пожелаем да кажем някоя дума повече от това, което искате да чуете? Инчу-чуна постъпва като несправедлив съдия. Поставя въпросите така, че отговорите, които той ни разреши, неминуемо да ни доведат до гибел. Не ни е разрешено да даваме други отговори. А когато искаме да кажем истината, която би ни спасила, той ни заплашва с насилствени действия. Не се нуждаем от такъв разпит и такава справедливост. По-добре започвайте веднага мъченията, които сте предвидили! Няма да чуете нито един стон от нас.

- Уф, уф! - дочу се учуден женски глас. Беше сестрата на Винету.

- Уф, уф, уф! - извикаха след нея много апачи.

Смелостта е качество, което индианецът винаги уважава и което извиква неговото признание, дори когато е проявено и от враговете му. Затова се чуха и тези одобрителни възгласи.

- Когато видях Инчу-чуна и Винету за първи път - продължих аз, - моето сърце ми каза, че те са храбри и справедливи мъже, които бих могъл да обичам и уважавам. Заблудил съм се. Те не са по-добри от всички други, защото се вслушват в гласа на един лъжец, а потискат истината. Надсмивам се над заплашванията им и презирам всеки, който унижава пленниците само защото те не могат да се бранят. Ако бях свободен, щях да разговарям съвсем иначе с вас!

- Куче, ти наричаш Тангуа лъжец! - изкрещя кайовът. - Той ще ти строши кокалите!

При тези думи той обърна пушката, която държеше в ръцете си, и се накани да ме удари с приклада. Но ето че Винету се приближи с два скока и го спря.

- Нека вождът на кайовите стои спокойно! Този Олд Шетърхенд говори много смело, но Винету е съгласен с някои негови думи. Баща ми, Инчу-чуна, върховният вожд на апачите, ще му разреши да каже каквото иска!

Тангуа трябваше да се умири, а Инчу-чуна реши да изпълни желанието на сина си. Той се приближи до мене.

- Олд Шетърхенд е като граблива птица, която кълве и тогава, когато вече е хваната. Ти не свали ли Винету два пъти с удари! Не ме ли зашемети и мене с юмрука си?

- Доброволно ли го сторих? Не ме ли принуди?

- Принудих ли те? - зачуди се той.

- Да. Искахме да се предадем без съпротива, но воините ви не се вслушаха в думите ни. Нахвърлиха се с такава злоба върху нас, че бяхме принудени да се защитаваме. Но я попитай хората си дали изобщо сме ги ранили, когато можехме и да ги убием! Напротив, избягахме, за да не ни се наложи да раним някой от тях. Тогава се появи ти и ме нападна, без да обръщаш внимание на думите ми. Трябваше да се отбранявам и бих могъл да те убия с ножа си или да те застрелям, но аз само те зашеметих с юмрук, защото исках да те пощадя. В онзи момент дойде вождът на кайовите и искаше да ти вземе скалпа. Понеже не му разреших, той се счепка с мене, но аз го победих. И така ти запазих не само живота, но и скалпа. После, когато...

- Този проклет койот лъже така, като че ли има хиляда различни езика! - изкрещя Тангуа побеснял.

- Наистина ли това е лъжа? - попита го Винету.

- Да. Надявам се, че моят червенокож брат Винету не се съмнява в истинността на думите ми - продължи да се горещи Тангуа.

- Когато аз се приближих, ти лежеше неподвижен на земята, а също и баща ми. Това е вярно. Олд Шетърхенд беше коленичил до вас. Нека продължи да говори!

- И така, победих Тангуа, за да спася Инчу-чуна. Тогава се приближи Винету. Но не го бях забелязал и получих удар с приклад, който обаче не улучи главата ми. Винету прониза с ножа си езика ми. След това не можех вече да говоря, иначе щях да му кажа, че го обичам и че бих искал да стана негов приятел и брат. Бях ранен, а ръката ми беше парализирана. Въпреки това успях да сломя съпротивата му. Той лежеше пред мен в безсъзнание също като Инчу-чуна. Можех да убия и двамата. Убих ли ги?

- Щеше да го направиш - подхвърли Инчу-чуна, - но един от моите воини се намеси и те простря с приклада си.

- Не, нямаше да го направя - настоях аз. - Не дойдоха ли при вас тези трима бледолики, които са вързани до мене, доброволно, за да се предадат? Щяха ли да постъпят така, ако ви считаха за неприятели?

Те се предадоха, понеже разбраха, че не могат да избягат. Сметнаха за по-умно да се предадат доброволно. Инчу-чуна признава, че в думите ти има нещо, което почти би могло да ни накара да ти повярваме. Но не всичко е вярно. Когато повали сина ми за първи път на земята, тогава не беше принуден да го сториш.

- Бях принуден.

- От кого?

- От предвидливостта. Искахме да ви спасим, тебе и него. И двамата сте много смели воини. Сигурно щяхте да се защитавате и щяхте да бъдете ранени или може би убити. Искахме да предотвратим това. Затова повалих Винету, а ти беше победен от моите трима бели приятели. Надявам се, че сега ще повярваш на думите ми.

- Лъжи, нищо друго освен лъжи! - извика Тангуа. - Вождът на кайовите тъкмо се беше приближил, когато той те беше изпратил на земята. Не Тангуа, а той се канеше да ти вземе скалпа. Тангуа поиска да му попречи и тогава беше ударен от юмрука му, където, изглежда, се е заселил Злия дух,защото никой, дори и най-силният мъж, не може да му противостои.

Тогава аз се обърнах отново към него и казах заплашително:

- Да, никой не може да му противостои. Употребявам го само тогава, когато не искам да проливам кръвта на някого. Но ако се бия пак с тебе, няма да го използвам, а ще употребя оръжие и тогава няма да се отървеш само с едно зашеметяване. Запомни това.

- Ти ли ще се биеш с Тангуа? - изсмя се той злорадо. Няма да имаш вече такава възможност. Ще те изгорим и ще пръснем пепелта ти по всички посоки на света!

- Така си мислиш ти! Ще бъда свободен по-скоро, отколкото можеш да си представиш, но тогава ще потърся сметка от тебе!

- Ще ти я дам. Ще я получиш от Тангуа. Той иска думите ти да се превърнат в действителност. Тогава той с удоволствие би премерил сили с тебе, защото знае, че ще те смачка.

Инчу-чуна прекрати тази интермедия:

- Олд Шетърхенд е много смел, щом вярва, че ще бъде пак свободен - каза ми той. - Нека премисли колко обвинения има само срещу него. Ако някое от тях отпадне, това с нищо не би могло да промени съдбата му. Той твърди някои неща, ала не ни е дал никакви доказателства.

- Не повалих ли Ратлър на земята, когато стреля по Винету и улучи Клеки-петра? И това ли не е доказателство?

- Не. Може да си го направил и от други съображения, тъй като ни е известно, че си се карал с него. Имаш ли да кажеш още нещо?

- Сега не; може би по-късно.

- Кажи го сега, защото по-късно няма да можеш да кажеш нищо!

- Не, не сега! Ако го кажа по-късно, има по-голяма възможност да се вслушате в него. Олд Шетърхенд не е човек, чиито думи могат да не бъдат уважавани. Сега ще мълча, защото съм любопитен да чуя присъдата ви.

Инчу-чуна ми обърна гръб и направи знак с ръка. Неколцина по-възрастни воини се отделиха от полукръга и седнаха заедно с тримата вождове, за да се съвещават, при което Тангуа полагаше всички усилия да постигне колкото се може по-тежка присъда за нас. Това можах ясно да разбера от възбудените му движения.
14.

НА ЖИВОТ И СМЪРТ

- Любопитен съм да чуя каква ще я надробят - обади се Дик Стоун. - Няма да бъде нещо много умно във всеки случай.

- Боя се, че животът ни е в опасност - каза Уил Паркър.

- И аз мисля така - съгласи се с него Сам Хокинс. - Червенокожите не ни вярват нито дума. Можем да им разправяме, каквото си искаме. Впрочем ти се справи не чак толкова лошо, сър! Просто се чудих на Инчу-чуна.

- Защо?

- Защото те остави да дрънкаш толкова много. А на мене винаги ми затваряше устата, само щом я отворех.

- Разбира се.

- Благодаря ти за учтивостта!

- "Дрънкане" наричам всеки вид говорене, което не води до някакви резултати, ако не се лъжа. А ти има толкова успех, колкото и аз, хи-хи-хи-хи!

- Аз съм на друго мнение!

- Но без всяко основание.

- Не, имам си основание. Винету спомена нещо за плуване. Това е било предварително решено. Затова мисля, че проведоха разпита така строго само за да ни сплашат. Присъдата ще бъде вероятно по-благоприятна. .

- Сър, не си въобразявай много! Да не би да мислиш, че ще ти дадат възможност да се спасиш с плуване?

- Наистина мисля така.

- Глупости, глупости! Е да, ако е било уговорено, ще те накарат да плуваш. Но знаеш ли къде? Право в устата на смъртта! После, когато бъдеш мъртъв, спомни си, че съм бил прав - хи-хи-хи-хи!

Този дребничък странен чудак можеше дори и в нашето тежко положение да се киска тихичко и доволно на съмнителните си остроумия. Наистина, веселието му трая само няколко секунди, защото в този момент съвещанието завърши. Воините, които бяха участвали в него, се върнаха в полукръга и Инчу-чуна заяви с висок глас:

- Чуйте, воини на апачите и кайовите, какво решихме за тези четирима пленени бледолики! В съвета на старейшините беше предварително уговорено да ги гоним във водата, после да се бием с тях и най-сетне да ги изгорим. Но Олд Шетърхенд, най-младият измежду тях, каза думи, в които се намират частици мъдрост и истина. Четиримата бледолики са заслужили смъртта, но въпреки това, изглежда, не са имали толкова лоши намерения, колкото смятахме ние. Ето защо, нашето първоначално решение отпадна и ние решихме да оставим Великия дух да реши спора между нас и тях.

Той замълча за малко, с което целеше положително да засили напрежението сред слушателите. Сам използва паузата за следната забележка:

- Behold, би било много мило! Знаеш ли какво иска да каже?

- Подозирам.

- Е, какво?

- Двубой, всичко се оставя в ръцете на провидението.

- Да, вероятно ще се състои двубой. Но между кого? Много съм любопитен да узная. Сега вождът продължи:

- Бледоликият, когото наричат Олд Шетърхенд, изглежда, е най-знатният от тях. Следователно решението трябва да се остави в неговите ръце. То трябва да зависи и от онзи, който е най-високопоставен измежду нас. Това съм аз, Инчу-чуна, вождът на апачите.

- Zounds! Ти и той! - прошепна Сам с голямо възбуждение в гласа.

- Уф, уф, уф! - разнесоха се викове на почуда от редиците на червенокожите.

Във всеки случай бяха удивени от факта, че техният предводител искаше сам да мери сили с мене. Той би могъл да не се излага на опасността, която все пак съществуваше за него в този случай, и да възложи тази задача на някой друг. В същия миг той продължи да говори и даде обяснение на своето решение:

- Инчу-чуна и Винету чувстват честта си засегната, защото само юмрукът на един бледолик беше достатъчен, за да бъдат повалени на земята в безсъзнание. Трябва да измият позорното петно, като един от тях се бие с този бледолик. Винету отстъпва това право на Инчу-чуна, защото Инчу-чуна е по-възрастен от него, а той е и първият вожд на апачите. Винету е съгласен с това решение, защото Инчу-чуна заедно със своята чест ще спаси и честта на сина си, като убие Олд Шетърхенд.

Той направи отново пауза.

- Можеш да бъдеш радостен, сър! - окуражи ме Сам. - Във всеки случай ще умреш по-бързо, отколкото ние. Нали искаше да пощадиш този неблагодарник, е, сега ще бъдеш очистен от него!

- Нека изчакаме!

- Няма какво да изчаквам, всичко ми е известно предварително. Да не си въобразяваш, че ще имате еднакви оръжия?

- Не, не си въобразявам.

- Well! При тези случаи се поставят такива условия, че белият е загубен. Ако някога някой е отървавал живота си, това е било само изключение, което потвърждава правилото. Слушай !

Инчу-чуна продължи да говори:

- Ще махнем ремъците на Олд Шетърхенд и ще го оставим да влезе във водите на реката, която ще трябва да преплува. Но той няма да получи никакво оръжие. Инчу-чуна ще го последва, като вземе със себе си само томахок. Ако Олд Шетърхенд успее да достигне жив отвъдния бряг, до онзи кедър, който расте на откритото място, ще бъде спасен, а също и неговите другари ще бъдат свободни. Могат да отидат, накъдето си искат. Но, ако вождът го убие, преди да е достигнал кедровото дърво, тогава ще умрат и те. Няма да бъдат измъчвани и изгорени, а ще бъдат застреляни. Нека всички присъстващи воини потвърдят, че са чули думите ми, че са ги разбрали и че са съгласни с мене!

- Хау! - гласеше единодушният отговор.

Всеки може да си представи, че ние се намирахме в голямо напрежение, макар че може би Сам, Дик и Уил бяха по-възбудени от мене.

- Хитро са го измислили тези негодници - изръмжа Хокинс. - Трябва да плуваш ти, защото си бил най-знатният. Глупости. Причината е друга - защото си грийнхорн! Мене, мене трябваше да ме накарат да плувам! Щях да им покажа как Сам Хокинс пори вълните като пъстърва! Но ти! Слушай, сър! Помисли си, животът ни зависи от тебе! Ако загубиш и ние умрем, няма повече изобщо да ти говоря, можеш да бъдеш сигурен в това, ако не се лъжа!

- Не се тревожи, старий Сам! - утеших го аз. - Ще направя, каквото мога. Противно на тебе мисля, че червенокожите съвсем не са направили толкова лош избор. Можеш да бъдеш убеден, че ще ви спася!

- Да се надяваме. И така, борба на живот и смърт! Не трябва да щадиш Инчу-чуна. И през ум да не ти минава това!

- Ще видим.

- Няма какво да се гледа! Ако го пощадиш, ще бъдеш загубен, а заедно с тебе и ние. Сигурно разчиташ на юмрука си?

- Да.

- Недей разчита! Изобщо няма да се стигне до ръкопашен бой.

- Не - никога!

- Но как смята да ме убие?

- Разбира се, че с томахока си. Нали знаеш, че той не се използва само в близък бой, а е страшно оръжие и от разстояние. Може да се хвърля и индианците са толкова изкусни в боя с него, че ще успеят да ти отсекат върха на вдигнатия пръст от стотина крачки разстояние. Инчу-чуна сигурно няма да реши да те сече с томахока като някое дърво, а ще го хвърли подир тебе още докато бягаш и така ще те убие с един-единствен удар. Повярвай ми, може да плуваш, колкото си искаш добре, но въпреки това няма да се добереш до другия бряг. Още докато плувате, ще хвърли томахока по главата ти или по-скоро в тила ти, което убива най-сигурно. Тогава няма да ти помогне нито ловкостта, нито силата ти.

- Това ми е известно, скъпи Сам! А също така ми е известно, че при някои обстоятелства един напръстник хитрост върши повече работа, отколкото цяла бъчва със сила.

- Хитрост ли? Откъде ли пък ще я вземеш тази хитрост?! Казвам ти, че старият Сам Хокинс е известен като голям хитрец, но въпреки това не разбирам по какъв начин мислиш да се справиш чрез хитрост с вожда. Какво ли може да стори някоя хитрост срещу добре хвърлен томахок!

- Може да стори, Сам, може!

- Какво?

- Хвалиш се само, за да ни вдъхнеш смелост.

- Не.

- Да, да, за да ни успокоиш! - упорстваше Сам. - Но за какво ни е такава утеха, която още в следващите минути ще стане на пух и прах!

- План ли? АХ, значи и план! Тук няма друг план, освен този да стигнеш до отсрещния бряг, а опиташ ли се, ще те догони томахокът.

- Не. Внимавай! Ако се удавя, ще бъдем спасени.

- Ако се удавиш - спасени? Сър, ти си започнал вече да мреш, та затова приказваш несвързани неща.

- Знам какво приказвам. Запомни: удавя ли се, няма от Какво да се страхуваме повече.

Изговорих последните изречения бързо и припряно, понеже в този момент двамата вождове и Винету се приближиха към нас.

- Сега ще развържем Олд Шетърхенд - каза Инчу-чуна. - Но нека не си мисли, че ще може да избяга! В такъв случай подир него ще се спуснат неколкостотин преследвачи.

- И през ум не ми минава! - отвърнах аз. - Дори и да имах възможност да избягам, би било много подло от моя страна да изоставя приятелите си.

Бях развързан и раздвижих ръцете си, за да проверя дали не се бяха схванали. После започнах да подготвям изпълнението на плана си.

- За мене е голяма чест да се състезавам по плуване с най-прочутия вожд на апачите, или по-скоро да плувам с него на живот и смърт - заявих аз. - Но за него това не е никаква чест.

- Защо да не е?

- Защото не съм достоен противник. Понякога съм се къпал в някой поток, като съм полагал големи усилия да не потъна. Но ми се струва, че едва ли ще мога да прекося една толкова широка и дълбока река.

- Уф, уф! - извика той изненадан, защото досега бе имал друго мнение за мен. - Това никак не радва вожда. Винету и Инчу-чуна са най-добрите плувци на племето си. Какво значение ще има тогава победата над един толкова лош плувец!

- А при това ти си въоръжен, а аз не съм! - продължих да се преструвам аз. - Отивам право в ръцете на смъртта, а също и моите приятели са се приготвили да умрат. Въпреки това бих искал да знам как по-точно ще се проведе това състезание. Кой ще влезе пръв във водата?

- Ти!

- А ти ще ме последваш, нали?

- И кога ще ме нападнеш с томахока?

- Когато пожелае Инчу-чуна - отвърна той с гордата и презрителна усмивка на майстор, който говори с нескопосан човек.

- Това може да стане и във водата, така ли?

-Да.

Престорих се, че ставам все по-неспокоен, загрижен и унил, като продължих да питам:

Той направи гримаса, която ясно изразяваше мислите му:

"Нещастен червей, това изобщо не може да се случи! Задаваш ми такива въпроси само защото си обхванат от смъртен страх!"

- Това е плуване и двубой на живот и смърт - каза той накрая. - Ти можеш да убиеш Инчу-чуна, защото само ако това ти се удаде, ще бъдеш в състояние да стигнеш до кедъра.

- А твоята смърт няма ли нещо да ми напакости?

- Не. Ако вождът на апачите те убие, тогава няма да достигнеш целта и твоите спътници ще трябва да умрат. Убиеш ли го ти, ще стигнеш до кедъра и от този момент всички ще бъдете свободни. Ела!

Той се обърна, а аз съблякох ловната си дреха и си събух ботушите. При тях оставих и всичко, каквото имах в пояса си и в джобовете. В това време чух Сам да се вайка:

- Няма да успееш, хич няма да успееш! Само да можеше да си видиш лицето! А плачевният тон на последните ти въпроси! Много ме е страх за тебе и за нас!

Не можех да му отговоря нищо, защото тримата червенокожи щяха да чуят, но знаех много добре защо се преструвах на толкова съкрушен. Исках да приспя бдителността на Инчу-чуна, исках, както се казва, да го изпързалям. И този плосък номер подейства!

Още един въпрос! - помолих аз, преди да тръгна след него. - Ще получим ли имуществото си обратно, ако възвърнем свободата си?

Инчу-чуна се изсмя кратко и нетърпеливо, защото този въпрос му се струваше направо ненормален.

- Да, ще го получите.

- Всичко ли?

- Всичко.

- И конете и пушките ли? Тогава той ми кресна гневно:

- Всичко, каза Инчу-чуна! Нямаш ли уши? Една жаба поискала да се състезава с орела по летене и го попитала какво щял да й даде, ако тя го победяла! Ако плуваш така глупаво, както глупаво питаш, тогава вождът на апачите се срамува, че не ти е определил за противник някоя стара жена!

Преминахме през полукръга от хора, който се разтвори, и се отправихме към брега на Рио Пекос. Минах близо покрай Ншо-чи и успях да уловя един неин поглед, с който тя завинаги се прощаваше с мене. Индианците ни последваха и се разположиха на най-различни места, за да могат по-удобно да се наслаждават на вълнуващата сцена, която очакваха.

Беше ми ясно, че се намирах в най-голяма опасност. Нямаше значение дали щях да плувам направо през реката, или на зигзаг, във всеки случай щях да бъда загубен. Томахокът на вожда щеше положително да ме улучи. Имаше само един път за спасение: гмуркането и плуването под вода, а за щастие в това не бях толкова неопитен, колкото ме считаше Инчу-чуна.

Но не можех да разчитам само на гмуркането. Нали трябваше пак да изплувам, за да си поема дъх и тогава главата ми щеше да бъде изложена на томахока. Не, аз изобщо не биваше да се появявам на повърхността на водата, поне не пред очите на червенокожия. Но как можеше да се осъществи това? Огледах брега нагоре и надолу и забелязах с голямо задоволство, че местността ми идваше сама на помощ.