Превод: нели спиридонова-хоринска
СНЕЖАНКА ИЛИ „ДУШАТА В СТЪКЛЕНИЯ КОВЧЕГ“
Изтегляне 3.72 Mb.
|
СНЕЖАНКА ИЛИ „ДУШАТА В СТЪКЛЕНИЯ КОВЧЕГ“Царската дъщеря Снежанка е душевния праобраз на човека: Бял като сняг, червен като кръвта и черен като абаносово дърво. Тези три цвята са представителите на духа (бял), душата (червен) и тялото (черен), където духовното изчезва в „телесния ковчег“. За нашето съзнание тялото всъщност е една черна пропаст. Знаем ли какво се случва, когато се извършва храносмилането или когато мислим? Видим ли нещо несимпатично, знаем, че процесът се разиграва в душата ни. Тези три цвята бихме могли да причислим също и към мисленето, чувстването и волята, дейности свързани с духа, душата и тялото. „Снежанка“ е, още не е докоснатата от земните грехове душа, която при раждането съществува у всеки човек. След раждането умира майката небесната сила и се появява една мащеха, чиято същност е изпълнена с гордост, надменност и завист към това небесно същество. Майката заместител, която иска да убие човешката душа, „детето“ е картина на материята, която постоянно се стреми да завладее човека. Мащехата олицетворява мъртвия интелект, който анализира всякакъв живот, това ще рече унищожава го. Материалният мозък с неговите напълно земни мисли, които имат отразяващ характер, му служи като огледало. Интелектът обаче винаги е влюбен в себе си („интелектуално високомерие“) и не търпи конкуренти. Чисто земният интелектуализъм прочее е основната опасност за времето от седемгодишната възраст нататък, когато душевните сили се освобождават от непосредствената връзка с тялото и искат дейно да се включат в света. Сега от страна на педагогиката душевните сили могат или прекалено рано да бъдат умъртвени, или да бъдат одушевено оживени. Интересното е, че опасността, която застрашава Снежанка, настъпва през седемгодишната й възраст. Органичните представители на силите на чувствата и волевите сили белите дробове (чувство) и черният дроб (воля), трябва да й бъдат изтръгнати. Съчувстващият ловец не може да извърши това и донася на злата царица органите на едно животно. Преследвана от студения интелектуален свят, Снежанка детската душа избягва в царството на онези сили, които по седмообразен начин движат човешката душа и й осигуряват закрила: Това са така наречените седем „планетни сили“, от които всяка нощ, когато спим, си донасяме регенериращите сили за нашето тяло. В приказката те са изобразени в картинна форма, като всяко джудже поставя въпросът, кой е ползвал неговата собственост. Столчето Сатурн, солидното, твърдото Чинийката Луната, кръглата форма, свързана с течното Хлебчето Слънцето, хранещото. Пораншните хлябове като символ на слънцето бяха кръгли. Златното жито е слънчево зърно. Зеленчука Венера, картина на раззеленяващия се живот. Символ на младостта. Виличката Юпитер, който с „лъжици“ сърба мъдростта и чийто астрологичен знак е подобен на вилица. Ножчето Марс, агресивният и раняващият. Чашката Меркурий, който веществено, чрез водата е изобразен като посредник между небето и земята.14 В маскиран образ (интелектът обича да представя дадено нещо за нещо друго!) се удава на мащехата, да се доближи до душата Снежанка и да я отрови. Найнапред нападението се насочва към средата силите на чувствата, чрез стягането на корсета с шнуровете, след това нападение върху мисленето, главата, чрез отровния гребен и накрая върху веществообменнатаволевасистема, чрез отровната ябълка, като картина на земното интелектуално хранене. При първия и втория път, когато завистливият интелект, които иска винаги да бъде „найкрасивия на земята“, отравя чувствения и мисловния живот, джуджетата успяват от ново да върнат спящата душа към живота. Третия път, когато чрез отровната ябълка се засяга волевия център, събуждането не е възможно: Душата се вцепенява, замръзва. Тя е затворена в „стъклен ковчег“, което е грандиозна картина на неврозата. Човек душевно е пленен в самия себе си, спрян в здравословното си душевно пристъпване навън, което чисто психологически трябва да приравним с един невротизиращ процес. Всички симптоми, които ние като лекари твърде добре познаваме: предразсъдъците, егоцентричността, антипатията към всичко ново, липсата на виталност и ранното остаряване душевно или физически, се съдържат в картината на стъкления ковчег. Същевременно обаче при затворения е налице също и желанието, да напусне този ковчег, да живее и да пребъдва, и някога да бъде възпламенен... Руският писател и лекар А. Чехов в новелата си с подходящото заглавие „Човекът в сандъка“ майсторски обрисува един такъв човек.15 В приказката обаче от дълбоката народна мъдрост се предлага едно лечебно средство срещу такова душевно нещастие. Разтърсващото събитие отвън успява да събуди привидно мъртвата. Един от носачите на ковчега се спъва и предизвиква събуждането на Снежанка и нейното освобождение. Царският син, Азът, може да се свърже с освободените душевни сили. Интелектът, мащехата танцува до смърт сама и самотна с изгарящите обувки показателно е че тя се върти сама около себе си... Да обобщим: В това вътрешно „минерализиране“, склеротизиране, в това затваряне в стъкления ковчег, в това завързване, а от друга страна в този живот само в главата, голямо участие взима модерната педагогика. Колко чудесно и освобождаващо е за младите хора, да премахнат чрез хашиш, алкохол или други халюциногени това, което ги угнетява и да изтрият всякакви контури! Това е една самопомощ за душата, която може да се разбере само ако се вникне в проблема за вътрешния стъклен ковчег. Първите консуматори на наркотици (не пристрастените), които съм срещал през шестдесетте години по време на моето следване, осъзнаваха тази вътрешна вцепененост и душевна бедност и с помощта на мескалина и LSD искаха „веднъж да погледнат отвъд оградата“. Те търсеха възбуди, огъня, емоционалните картини, които не можеха да си сътворят със собствени сили. При наркотичната терапия трябва да се използват външните „разтърсващи събития“ или те изкуствено трябва да бъдат предизвикани, за да може човек да бъде освободен от „отровната ябълка“, от антипатията и вътрешното пленничество. Това е възможно само чрез конкретни събития, а не чрез абстрактни психологични теории. Напълно възможно би могло това да са катастрофи, любовна мъка или разтърсваща среща с друг човек. Спазмата се освобождава, човекът се отваря, нуждата от алкохол и наркотици изчезва. Без смислено е и е извънредно неефективно, както показва историята на наркотиците, да се забраняват нещата вместо да се оздравят душите. Да пристъпим към тази приказка, която картинно ни показва заплахата през времето на пубертета. Каталог: files -> literature -> 2-other 2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?” 2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска 2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие Изтегляне 3.72 Mb. Сподели с приятели:
|