ПЕДАГОГИЧНИ ИЗВОДИ ЗА НАРКОТИЧНА ПРОФИЛАКТИКА ПРЕЗ ВТОРОТО СЕДЕМЛЕТИЕ

ТРЕТОТО СЕДЕМЛЕТИЕ. УЖАСЪТ ОТ ЖИВОТА

Относно това седемлетие, което стои под знака на осъществяването на идеали и душевна подготовка за раждането на Аза, искам да опиша някои отклонения. Защото в това седемлетие се показват, макар понякога само загатнати, слабостите на предишното възпитание и душевните едностранчивости.

Педагогическият мотив сега е свободното създаване на преценки. Космически младежът навлиза във „времето на Венера“, знакът на красотата, на въодушевлението, романтиката и на любовта ­ не само сексуално стта. Мечтаенето често е много по­важно от реалността, Херман Хесе е предпочитаният писател. Разривът между вътре и вън сега се усеща още по­съзнателно и се търси изгубения рай на детството.

Ако младият човек сега не намери пътя към живота, често остава заседнал в собствените си чувства и си търси среда, където може да забрави своята сурова действителност.

Появяват се първите опити за опиване: мирисане на лепила, хашиш, ирационално влюбване, (което обаче често е само преувеличена любов към себе си), алкохол. Чак до облеклото младежът иска да бъде различен от другите. Тук би могъл да започне един път, който с различни вариации най­често изглежда така:

Понеже възрастните не могат да му дадат съответстващото му, то младежът търси присъединяване към себеподобните си. Тук се проявява неопределеното усещане за принадлежност, една „групова душа“, където и без думи съществува разбиране.

Това довежда до образуване на клика, често с установени ритуали и нагаждане в облеклото, обноските и начина на говорене. Седи се заедно, както при съвет на индианци, слуша се музика и вместо лулата с тютюн, от човек на човек се предава „Joint“ (цигарата с хашиш). В този стадий възрастните често реагират с отрицателна паника или се опитват да интимничат, което обаче дълбоко отблъсва младежите, защото те всъщност търсят един авторитет.

В тази среда обаче не възникват социални хора, а само „душевни еремити“ (Р. Щайнер). Защото една наркотизирана клика не е истинска общност, нейната задружност се държи само от консумацията на отровата. Това е само привидна общност, която се състои от отделни особняци, които се грижат само за своето собствено благоденствие и се предават един друг, ако това е в тяхна полза или когато се намеси полицията.

От това вътрешно и външно отшелничество тогава израства ужас, който произлиза от празнотата: Ужасът пред живота, големият отказ и дезилюзиониране, опиването и желанието да се остане глух спрямо изисквания-
та на живота. Какво могат тук да помогнат фразите за „хубавия живот“, кариерата и бъдещия собствен дом, щом земята не се акцептира и няма никой, за когото се струва да се живее? Можем ли ние възрастните да си представим, какво става в душата на един младеж, когато е изправен пред катастрофалната ситуация, в която се намира нашият свят, без подкрепата на оздравяващи и противодействащи картини? Учители са ме информирали, че след прожектирането на даден „просвещаващ филм относно околната среда“ над една трета от децата на следващия ден са липсвали... При децата се пораждат ужасни страхове, което се видя при катастрофата от Чернобил, когато те вярваха, че са облъчени. Всяко пристрастяване към наркотиците и всяко отказване на храната е тенденция на опит за бягство от тялото, един „таен копнеж към завръщане у дома...“

Най­големият враг на младежите през третото седемлетие е съмнението. Сега те вече трябва да достигнат до правилни собствени преценки, след като са тръгнали от заложеното в тях доверие към света и са преминали през ръководството на един любим авторитет. Ако Азът не се свърже както трябва със своята среда, отредена му от съдбата, то младежът за през целия си живот засяда в своите собствени „украсени чувства“. Той пубертира цял живот. Противоречието между чувство и външно събитие се задълбочава, докато здравословното за самочувствието на човека е, в мисленето и в чувстването му да се създаде хармония между него и света. Вътрешните усещания стават единствения мащаб за ценност, поражда се нарцистичен характер. Употребата на хашиш в тази възраст още повече засилва дисоциацията, разривът между вътре и вън. Чувствената мъгла става реалност, вътрешните усещания, например при слушане на музика се засилват. В началото при консумацията на хашиша това не е така очебиещо, както при хероина, но по­късно страстният консуматор на хашиш вече изобщо не забелязва своята притъпеност. Това, което зависимият от хероина още забелязва, когато се постави пред него огледалото, за консуматора на хашиш е само достоен за присмех театър, понеже другите и без това не могат да „прозрат“.