РОД И ПОКОЛЕНИЯ ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ЕДИНИЧНА И НАРОДНА СЪДБА

РОД И ПОКОЛЕНИЯ

ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ЕДИНИЧНА И НАРОДНА СЪДБА

Погледне ли се взаимовръзката на единичната съдба със съдбата на целия народ и при това приеме ли се, че съществуват не само физическа, но и душевно­духовна наследственост, то могат да се познаят също и дълбоките причини за тази епидемично разпространяваща се нервност, лабилност и чувствителност. Чисто материалистичното мислене, насаждано от дълги години и възприето от последните поколения, интелектуализмът, чрез който цялата душевна сила се разпръсква по повърхността на живота, от поколение на поколение създава все повече душевни слабости с вътрешно и телесно безсилие и невъзможност чрез Аза да се овладеят душевните и физическите сили. Човек става все по „пропусклив“ и всички външни дисхармонии могат да проникнат в него, защото е безсилен и не може да им противопостави нищо отвътре. Като пример на това „разреждане“ на телесната и душевната субстанциалност от поколение на поколение, е романът на Томас Ман „Буденброкови“, който показва разлагането на един род.

С факти може да се докаже, че от 18­то столетие насам има увеличаване броя на гореописаните болести, което има общо с все по­голямото разпространение на материализма.16 Проблемите за които предупреждава Рудолф Щайнер още през 1906 год., че „...Деца ще бъдат раждани вече треперейки, ще изпитват болка от всяко докосване с околната среда и душевните болести ще придобият епидемичен характер...“ вече не са рядкост в лекарската практика. Всичките, включително и „органичната порьозност“ като екземата, алергията и сенната хрема могат да се причислят към една обща болестна картина. Срещу това естествено не може да помогне една кратковременна терапия с таблетки, а само одухотворяване на старите мисловни форми и навици, и едно ново осъзнаване същността на всички области на живота. Защото културната лодка тече по всички ъгли и не може само да се запуши пукнатината „наркотично пристрастяване“ и да се мисли, че с това старият износен вече кораб на
цивилизацията отново може да се направи способен да плува по морето. Ако медицината и особено педагогиката продължават така бездушно да възпитават и лекуват бъдещето на нашата култура, нашата младеж, проблемите няма да се променят. В края на краищата дрогите са също война срещу новото поколение, което всъщност би трябвало да подготви бъдещето.

„ТОЗ, КОГОТО ПОСЕЩАВАТ ЛОШИТЕ БАЩИНИ ДЕЛА...“

По­горе вече казахме, че една от най­съществените задачи на семейството, на училището и на културния живот е, така да образоват „външния“ човек, който трябва да бъде възпитан в земните условия, че той да оказва възможно най­слаба съпротива на донесения от преди раждането „вътрешен“ човек, с неговите копнежи, таланти и възможности за развитие. Пораждащите се днес отчасти от незнание обиди и мъки, които още от младостта се вливат в душите и оттам също и в тялото, които обаче не могат да се приобщят към нашата душевна същност, а като отрови се складират в нас и могат да ни подтикнат към вътрешно и външно разрушение, стоят насреща в практиката под разнообразни образи. Колко много различни хора се намират под властта на „налудничави“ възгледи, насадени им от техните родители чрез възпитанието. От тези възприети чисто от земните условия душевни деформации произлизат най­честите

Въпреки това в самия човек могат да лежат болестни импулси, които не са причинени от наследствеността или от възпитанието и въпреки най­добрите старания, могат да се проявят. Това споменавам за онези родители на зависими от наркотиците деца, които се изпълват с комплекси на вина и постоянно си правят упреци. Това разбира се не може на никого да помогне! Някои неща идват от наследствените сили, които лежат много по­дълбоко и излизат на дневна светлина при по­късните поколения, което е независимо от нас. Затова нашата съкровена задача е, да подобрим условията за здравето на народа, което ще се отрази на бъдещите поколения. Към това на първа линия принадлежи, да се грижим за майчиния организъм, в който девет месеца расте развиващото се дете.

Най­напред трябва да се запознаем с някои факти относно така наречената наследственост. Ежедневно явление е, възрастните да се произнасят неблагоприятно за младежта. Това винаги е било така. При това в голяма степен те гледат в своето собствено огледало, защото това, което те имат пред себе си като „продукт“, повече или по­малко е резултат на господстващите културни и възпитателски привички, следователно „произведено“ от самите тях. Нямаме ли при наркотичното пристрастяване редом с другото, само едно огледало на пристрастеното общество с неговия саморазрушителен инстинкт? Нима алкохолът, хашишът, LSD, комарът и непрекъснатото гледане на телевизия стоят толкова далеч едно от друго? Не са ли само различни равнища на един и същ огромен проблем: Как да пресрещна в педагогиката и в цялата култура днес промъкващият се процес на душевно­духовна празнота и къде са социално­терапевтичните наченки, които произлизат от самия човек и също включват самия човек?

Това ни довежда до медицински и психологично важните въпроси, как външните условия се отразяват в душата и във физиката на отделния човек. Има ли например взаимовръзки между излязлото извън контрол разрастване на нашата индустрия („социален карцином“) и разрушителния растеж на органичната ракова клетка? Как се проявяват в отделния случай скритите или откритите болести на околната среда? Как при се-