Търсещият млад човек, който не може да реализира своите мечти и копнежи, лесно изпада в плен на една карикатура на идеалите: на идеологии, които са също така разрушителни и отслабващи за Аза както един наркотик, също така опасни и пристрастяващи. Знаем от очевидци, че при някои секти, чрез определени методи на лишаване от сън и духовно въздействие и чрез изоставяне на собственото име се изгражда една нова социална обвивка, като при това личната воля се разрушава и личността
се поставя на разположение на водача на сектата. Поради това не е учудващо, че много млади наркомани, когато попаднат в такива структури, престават да взимат наркотици, защото тази форма на общност по свой собствен начин дава цели, опора и идеали. С това естествено не се казва нищо против религиозни групи, които в подобни на манастирите общности допринасят за успешна противонаркотична терапия. Свободата естествено трябва да остане найвърховният закон. Всичко казано до тук показва, от какво се нуждае един млад човек, за да не попадне под властта на наркотика. Даде ли му се истинската душевна и духовна храна, той остава душевно и физически здрав. Ако приемем, че човек може да остане здрав само ако в своята душа живее съответно на външния живот, то можем да представим още сега двата стълба на една рационална противонаркотична терапия: Те са социално вътрешно пространство, закрилящата обвивка на общността и дейност в света чрез определена работа. Налице ли са тези два основни елемента, лесно не се получават отклонения.
Какво омагьосва младия човек в сектата? Това е необикновеното, това са ритуалите, облеклото, с което той се отличава от останалите, както и авторитетната личност, на която той найчесто сляпо се подчинява. Деца, които са възпитавани антиавторитетно, в това отношение са особено застрашени, подобно на строго възпитаните „пасторски дъщери“, които щом се отделят от дома, често бурно се впускат в живота...
Такива едностранчиви феномени могат да бъдат предотвратени само чрез грижата за пълноценни душевноидейни съдържания и истински интерес към младежите. Към това принадлежи примерно посещение на театър, задружно музициране или посещение на различни културни мероприятия. Много млади хора се чувстват неразбрани от родителите и учителите, и поставени под натиска за постижения. Не е ли правилна реакцията на ученика, който преди известно време ми каза: „Сега за изпита трябва да назубря наизуст факти за 50 града, за да забравя всичко още на следващия ден. Защо е всичко това?“
Нека си представим почти сакралните ритуали в една секта или общуването в хашишклуба и да се запитаме, дали това не докосва по особен начин душата.
В тази възраст младежът не търси идейното съдържание, а се чувства привлечен от външни ефекти.
На тази опасна едностранчивост ние трябва да поставим насреща нещо, което отговаря на нуждата на младежите от задружни изживявания и приключения. Това създава доверие и ангажира душата подълбоко отколкото абстрактното учене. Покъсно в противонаркотичната терапия такива приключения трябва „изкуствено“ да се провеждат (терапевтично
пътешествие на кораб, прекосяване на пустинята, тренинг как да се преживее в Лапландия виж стр. 326), за да се активират отново здравословни волеви сили и социални чувства.
Учителят днес отново сам трябва да възприеме живи идеи. Как днес много ученици преценяват своите учители, които трябва да ги подготвят „за живота“? В едно цюрихско училище върху сивата бетонна стена на подземния гараж за учителите беше надраскано: „Guten Morgen, Leerer Meier!“ (Игра на думи, Lehrer учител, leer празен бел. пр.).
ПЕДАГОГИКАТА КАТО КУЛТУРНА МЕДИЦИНА
За да се прецени положението на децата и младежите, които са засегнати от наркотиците и са станали зависими от тях, би трябвало да се познават някои важни статистически данни:
В Западна Германия годишно в болниците се приемат един и половина милиона деца; при 80% от тях се установяват отклонения в поведението, като се започне от нощно напикаване и се стигне до бронхиална астма; средният престой е около 21 дни, който се скъсява до 12 дни ако родителите посещават детето ежедневно, (което очевидно се случва рядко).
Ежегодно се раждат 125 хиляди немски деца с увреди на здравето, много от които биха могли да бъдат предотвратени.
В ГФР сто хиляди деца, на възраст под 6 години живеят в домове за сираци или изоставени деца и страдат от съответните Hospitalizmus-увреждания (причинени от пребиваването в дома).
В Съюзната Германска Република липсват над 100 хиляди детски площадки за игра.
Броят на сексуално изнасилени деца през 1975 година се оценява на 100 хиляди, от които 94% на възраст между 6 и 14 години, а извършителите са до 99% мъже, предимно от семейството или от кръга на роднините и приятелите на детето.
Работното време на един 10/11годишен ученик е около 47 часа на седмица.
Един американски баща се занимава със своите деца средно 38 секунди на ден (а един немски баща?).
Немският съюз за защита на децата има около 8000 члена, докато съюзите за защита на животните имат около половин милион... (по данни от „Pro Familia“)
В семейния дом, „семейното гнездо“ и в училището трябва да търсим главните наченки на една смислена противонаркотична профилактика. Че и двете многостранно са увредени, днес ни е напълно известно. Из следвания и собствени наблюдения показват, че чрез една подходяща за подрастващите юноши педагогика, каквато примерно се опитва да се
провежда във валдорфовите училища, са дадени найдобрите предпоставки, за да може един клас да се запази от консумацията на наркотици. За това естествено е нужно да е налице познание относно опасностите, способност за наблюдение и съществуване на доверие. Наивни езотерици всред учителската колегия, наречени от учениците „биоиндианци“ се отхвърлят като некомпетентни. Какво трябва да се прави, когато ученик от даден клас взима наркотици ще обсъждаме подолу. Това разбира се може да се осъществи само където учителската колегия не е „атомизирана“, държи се сплотено и притежава стремеж да подготви младите хора от дадения клас за особени задачи, това означава да индивидуализира специфичните способности. Трябва да се подготвят истински съподвижници на нас възрастните млади „духовни рицари“, които са готови да се ангажират в името на доброто. Кой млад човек не иска това? В това отношение в училището трябва повече да се очаква и изисква от младите хора.
Не една абстрактна методика, а ориентирана към човека педагогика, каквато е валдорфовата педагогика, е идеално подходяща да се съобрази с гореописаните степени на развитието и да предостави на външното и вътрешното разгръщане необходимото време за узряване, за да може индивидуалността свободно да се прояви около двадесетата година. Така педагогиката ще се превърне в медицина. Това означава чрез определени методи на обучение да се развият душевни способности и да се коригират определени едностранчивости. Нима е все едно дали едно дете под формата на игра се въвежда в един чужд език, или трябва да зубри непознати думи? Дали физиката започва да се учи с мъртвата механика или с живото учение за цветовете?
Един от главните проблеми при появата на пристрастяването е „осакатяването на обвивките“, това ще рече душевните инструменти и органите. Конкретно казано това означава: На земята все повече се раждат деца, които по „естествен“ начин вече донасят много знание и не е необходимо в тази насока да се натъпкват с такова, но чрез модерните условия на цивилизацията, те биват възпрепятствани или дори осакатява ни в душевното си разгръщане.
Донесените способности не могат правилно да се изявят, те се появяват окарикатурени поради това, че прекалено рано се извършва едно интелектуализиране, едно „бетониране“ и чрез това започва един ранен склерозиращ душевен процес. Интелектуалността е подходяща за човека едва от осемнадесетдеветнадесет годишна възраст, така че днес всъщност би трябвало човек да се роди не като дете, а като осемнадесетгодишен. Вътрешното и външното развитие протичат по различни пътища: Вътрешно човек бива откъснат от света, а външно става един „практи-
чески революционер“. Ние всички чувстваме, че чрез съвременното възпитание нашият вътрешен човек изобщо не може да се прояви навън, изпълнени със страх ние се нагаждаме на външното и покъсно в брака, когато трябва да се преклоним пред известен натиск, започват депресиите, „тъмната нощ на душата“. Натрапената отвън „интелектуална дреха“ много рано прави младежите стари за това допринася и работата с компютъра така че днешната педагогика има за задача, „да върне на децата тяхното детство“ (Р. Щайнер). В тази връзка насочвам към книгата на Нейл Постман: „Изчезването на детството“13 Там се намират разтърсващи сведения относно детството, с всичките последици от гледането на телевизията, ранната сексуалност, консумацията на наркотици и алкохол. В началните училища понякога идват на училище пияни деца, а в САЩ някои разправии в училищния двор не рядко се разрешават с пистолети.
Днес в училищата вече се показват негативните последици от нашата едностранчива педагогика. Това особено ясно се вижда в социалните отношения. В Америка, страната на тоталната образователна мизерия, на главната страница в известното списание „Time“, в началото на 1989 беше поместена снимката на един „идеален“ училищен директор с „педагогически знаци за доброта“ беизболна пръчка и фуния за говорене. Тъй като с помощта на тези инструменти е успявал да въдворява ред всред 3200(!) ученика от своето заведение, и при това е изгонил и някои неудобни учители, той е обявен за „герой“ от министъра на възпитанието Бенет. Наистина там в училищата съществуват тежки дисциплинарни проблеми. По време на обедната почивка често полицията трябва да се грижи за реда. През 1988 само в Бостон, поради притежаване на оръжие, са били изключени от училище 55 ученика, а според очевидци, с които сам съм разговарял, по вратите на някои американски училища съществуват дупки от стрелба. Там не може да се помогне с пари, а само с подобро обучение на учителите и фундирани педагогически концепции. Откогато в Германия се разтуриха уютните „училищаджуджета“ и се префункционираха в „образователни центрове“, трябваше съвсем скоро да бъдат назначени психолози и в училище много бързо се разпространиха наркотиците. Проблемът от една страна е твърде ранното втвърдяване чрез интелектуализирането, а от друга страна обаче също и нежеланието на възрастните да остареят. Мисленето, чувстването и волята се разделят едно от друго и вече липсва единната характерна личност. Но точно такива личности спешно са необходими в училищата. В бъдещото училище душевната хигиена ще играе една много посъществена роля отколкото абстрактното учебно съдържание.
Сподели с приятели: |