Превод: нели спиридонова-хоринска



страница13/32
Дата21.01.2017
Размер3.72 Mb.
#13196
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   32

БЯГСТВО В СЕКТАТА


Търсещият млад човек, който не може да реализира своите мечти и копнежи, лесно изпада в плен на една карикатура на идеалите: на идеологии, които са също така разрушителни и отслабващи за Аза както един наркотик, също така опасни и пристрастяващи. Знаем от очевидци, че при някои секти, чрез определени методи на лишаване от сън и духовно въздействие и чрез изоставяне на собственото име се изгражда една нова социална обвивка, като при това личната воля се разрушава и личността
се поставя на разположение на водача на сектата. Поради това не е учудващо, че много млади наркомани, когато попаднат в такива структури, престават да взимат наркотици, защото тази форма на общност по свой собствен начин дава цели, опора и идеали. С това естествено не се казва нищо против религиозни групи, които в подобни на манастирите общности допринасят за успешна противонаркотична терапия. Свободата естествено трябва да остане най­върховният закон. Всичко казано до тук показва, от какво се нуждае един млад човек, за да не попадне под властта на наркотика. Даде ли му се истинската душевна и духовна храна, той остава душевно и физически здрав. Ако приемем, че човек може да остане здрав само ако в своята душа живее съответно на външния живот, то можем да представим още сега двата стълба на една рационална противонаркотична терапия: Те са социално вътрешно пространство, закрилящата обвивка на общността и дейност в света чрез определена работа. Налице ли са тези два основни елемента, лесно не се получават отклонения.

Какво омагьосва младия човек в сектата? Това е необикновеното, това са ритуалите, облеклото, с което той се отличава от останалите, както и авторитетната личност, на която той най­често сляпо се подчинява. Деца, които са възпитавани антиавторитетно, в това отношение са особено застрашени, подобно на строго възпитаните „пасторски дъщери“, които щом се отделят от дома, често бурно се впускат в живота...

Такива едностранчиви феномени могат да бъдат предотвратени само чрез грижата за пълноценни душевно­идейни съдържания и истински интерес към младежите. Към това принадлежи примерно посещение на театър, задружно музициране или посещение на различни културни мероприятия. Много млади хора се чувстват неразбрани от родителите и учителите, и поставени под натиска за постижения. Не е ли правилна реакцията на ученика, който преди известно време ми каза: „Сега за изпита трябва да назубря наизуст факти за 50 града, за да забравя всичко още на следващия ден. Защо е всичко това?“

Нека си представим почти сакралните ритуали в една секта или общуването в хашиш­клуба и да се запитаме, дали това не докосва по особен начин душата.

В тази възраст младежът не търси идейното съдържание, а се чувства привлечен от външни ефекти.

На тази опасна едностранчивост ние трябва да поставим насреща нещо, което отговаря на нуждата на младежите от задружни изживявания и приключения. Това създава доверие и ангажира душата по­дълбоко отколкото абстрактното учене. По­късно в противонаркотичната терапия такива приключения трябва „изкуствено“ да се провеждат (терапевтично


пътешествие на кораб, прекосяване на пустинята, тренинг как да се преживее в Лапландия виж стр. 326), за да се активират отново здравословни волеви сили и социални чувства.

Учителят днес отново сам трябва да възприеме живи идеи. Как днес много ученици преценяват своите учители, които трябва да ги подготвят „за живота“? В едно цюрихско училище върху сивата бетонна стена на подземния гараж за учителите беше надраскано: „Guten Morgen, Leerer Meier!“ (Игра на думи, Lehrer ­ учител, leer ­ празен бел. пр.).


ПЕДАГОГИКАТА КАТО КУЛТУРНА МЕДИЦИНА


За да се прецени положението на децата и младежите, които са засегнати от наркотиците и са станали зависими от тях, би трябвало да се познават някои важни статистически данни:

­В Западна Германия годишно в болниците се приемат един и половина милиона деца; при 80% от тях се установяват отклонения в поведението, като се започне от нощно напикаване и се стигне до бронхиална астма; средният престой е около 21 дни, който се скъсява до 12 дни ако родителите посещават детето ежедневно, (което очевидно се случва рядко).

­Ежегодно се раждат 125 хиляди немски деца с увреди на здравето, много от които биха могли да бъдат предотвратени.

­В ГФР сто хиляди деца, на възраст под 6 години живеят в домове за сираци или изоставени деца и страдат от съответните Hospitalizmus-увреждания (причинени от пребиваването в дома).

­В Съюзната Германска Република липсват над 100 хиляди детски площадки за игра.

­Броят на сексуално изнасилени деца през 1975 година се оценява на 100 хиляди, от които 94% на възраст между 6 и 14 години, а извършителите са до 99% мъже, предимно от семейството или от кръга на роднините и приятелите на детето.

­Работното време на един 10/11годишен ученик е около 47 часа на седмица.

­Един американски баща се занимава със своите деца средно 38 секунди на ден (а един немски баща?).

­Немският съюз за защита на децата има около 8000 члена, докато съюзите за защита на животните имат около половин милион... (по данни от „Pro Familia“)

В семейния дом, „семейното гнездо“ и в училището трябва да търсим главните наченки на една смислена противонаркотична профилактика. Че и двете многостранно са увредени, днес ни е напълно известно. Из следвания и собствени наблюдения показват, че чрез една подходяща за подрастващите юноши педагогика, каквато примерно се опитва да се


провежда във валдорфовите училища, са дадени най­добрите предпоставки, за да може един клас да се запази от консумацията на наркотици. За това естествено е нужно да е налице познание относно опасностите, способност за наблюдение и съществуване на доверие. Наивни езотерици всред учителската колегия, наречени от учениците „био­индианци“ се отхвърлят като некомпетентни. Какво трябва да се прави, когато ученик от даден клас взима наркотици ще обсъждаме по­долу. Това разбира се може да се осъществи само където учителската колегия не е „атомизирана“, държи се сплотено и притежава стремеж да подготви младите хора от дадения клас за особени задачи, това означава да индивидуализира специфичните способности. Трябва да се подготвят истински съподвижници на нас възрастните ­ млади „духовни рицари“, които са готови да се ангажират в името на доброто. Кой млад човек не иска това? В това отношение в училището трябва повече да се очаква и изисква от младите хора.

Не една абстрактна методика, а ориентирана към човека педагогика, каквато е валдорфовата педагогика, е идеално подходяща да се съобрази с гореописаните степени на развитието и да предостави на външното и вътрешното разгръщане необходимото време за узряване, за да може индивидуалността свободно да се прояви около двадесетата година. Така педагогиката ще се превърне в медицина. Това означава чрез определени методи на обучение да се развият душевни способности и да се коригират определени едностранчивости. Нима е все едно дали едно дете под формата на игра се въвежда в един чужд език, или трябва да зубри непознати думи? Дали физиката започва да се учи с мъртвата механика или с живото учение за цветовете?

Един от главните проблеми при появата на пристрастяването е „осакатяването на обвивките“, това ще рече душевните инструменти и органите. Конкретно казано това означава: На земята все повече се раждат деца, които по „естествен“ начин вече донасят много знание и не е необходимо в тази насока да се натъпкват с такова, но чрез модерните условия на цивилизацията, те биват възпрепятствани или дори осакатява ни в душевното си разгръщане.

Донесените способности не могат правилно да се изявят, те се появяват окарикатурени поради това, че прекалено рано се извършва едно интелектуализиране, едно „бетониране“ и чрез това започва един ранен склерозиращ душевен процес. Интелектуалността е подходяща за човека едва от осемнадесет­деветнадесет годишна възраст, така че днес всъщност би трябвало човек да се роди не като дете, а като осемнадесетгодишен. Вътрешното и външното развитие протичат по различни пътища: Вътрешно човек бива откъснат от света, а външно става един „практи-


чески революционер“. Ние всички чувстваме, че чрез съвременното възпитание нашият вътрешен човек изобщо не може да се прояви навън, изпълнени със страх ние се нагаждаме на външното и по­късно в брака, когато трябва да се преклоним пред известен натиск, започват депресиите, „тъмната нощ на душата“. Натрапената отвън „интелектуална дреха“ много рано прави младежите стари ­ за това допринася и работата с компютъра ­ така че днешната педагогика има за задача, „да върне на децата тяхното детство“ (Р. Щайнер). В тази връзка насочвам към книгата на Нейл Постман: „Изчезването на детството“13 Там се намират разтърсващи сведения относно детството, с всичките последици от гледането на телевизията, ранната сексуалност, консумацията на наркотици и алкохол. В началните училища понякога идват на училище пияни деца, а в САЩ някои разправии в училищния двор не рядко се разрешават с пистолети.

Днес в училищата вече се показват негативните последици от нашата едностранчива педагогика. Това особено ясно се вижда в социалните отношения. В Америка, страната на тоталната образователна мизерия, на главната страница в известното списание „Time“, в началото на 1989 беше поместена снимката на един „идеален“ училищен директор с „педагогически знаци за доброта“ ­ беизболна пръчка и фуния за говорене. Тъй като с помощта на тези инструменти е успявал да въдворява ред всред 3200(!) ученика от своето заведение, и при това е изгонил и някои неудобни учители, той е обявен за „герой“ от министъра на възпитанието Бенет. Наистина там в училищата съществуват тежки дисциплинарни проблеми. По време на обедната почивка често полицията трябва да се грижи за реда. През 1988 само в Бостон, поради притежаване на оръжие, са били изключени от училище 55 ученика, а според очевидци, с които сам съм разговарял, по вратите на някои американски училища съществуват дупки от стрелба. Там не може да се помогне с пари, а само с по­добро обучение на учителите и фундирани педагогически концепции. Откогато в Германия се разтуриха уютните „училища­джуджета“ и се префункционираха в „образователни центрове“, трябваше съвсем скоро да бъдат назначени психолози и в училище много бързо се разпространиха наркотиците. Проблемът от една страна е твърде ранното втвърдяване чрез интелектуализирането, а от друга страна обаче също и нежеланието на възрастните да остареят. Мисленето, чувстването и волята се разделят едно от друго и вече липсва единната характерна личност. Но точно такива личности спешно са необходими в училищата. В бъдещото училище душевната хигиена ще играе една много по­съществена роля отколкото абстрактното учебно съдържание.





Каталог: files -> literature -> 2-other
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”
2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница