Превод: нели спиридонова-хоринска

ДРОГИТЕ

ФИЗИЧЕСКИ И ДУШЕВНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

Да се изучава картината на растението е дотолкова важно, доколкото в отделните вещества ­ в зависимост дали са произведени от листата, цветовете или корените, въз основа на процесите на растежа им, мястото където са пораснали и тяхното разпространение ­ под някаква форма отново се среща същността на цялото растение. Както при средствата за наслада и дрогите, така и при лечебните средства важи: Колкото едно вещество е по­изолирано или синтезирано, толкова то е по­опасно и е по­трудно да бъде прозряно. Така и употребен по­продължително време опиумът е по­малко опасен отколкото изолираните продукти морфин и

Така че почти не може да се говори за едно „обективно“ въздействие когато се употребяват наркотици. Лични разговори с пациентите на една наркотична клиника, потвърждават, че въздействието на дрогите е много индивидуално и естествено зависимо от дозата. Още по­комплицира- но става всичко поради свикването с отровите, поради съответната сте- пен на душевното развитие и паралелното приемане на различни суб- станции. И въпреки тези факти, могат да се открият общи основни стру- ктури.

Всяко вещество не само е химически определена структурна формула, но същевременно е последствие на някогашен жизнен процес и все още носи в себе си нещо от жизнените условия на растението. Също и морфин, хероин, наркотин и кодеин като изолирани от опиума продукти, колкото и поотделно да са различни, не могат изцяло да отрекат общия си произход от сънотворния мак.

Консумирането на средства за наслада и наркотични средства винаги се придружава от въпросите за закон или свобода, контрол или своеволие. Безспорно е, че човечеството се нуждае от закони, ­ за един съвместен живот, поощряващ развитието на всеки един човек, ­ които да оказват подкрепа и закрила на безпомощните, незнаещите и невръстните. От друга страна трябва да се предостави на собствения разум и възгледи на всеки поотделно, да разполага с известни неща на своя отговорност, опирайки се на вътрешната си свобода без да се поддаде веднага на всякакви влияния.

Винаги да се избягва нещо, понеже това е предписано от някакъв закон, накърнява присъщата на човека способност за собствена преценка, решение и лична отговорност. Веднъж Рудолф Щайнер изрази това под радикална форма: „Да, ако се стигне до там с човечеството, че то да бъде разумно, изобщо да е годно, само когато законът му предписва всяка дреболия, тогава човечеството на земята всъщност няма да има особена стойност.“

КАФЕ И ЧАЙ

Обичаят да се пие кафе се появява през 13 до 15 век в Арабия и идва от Етиопия, и вероятно чрез поклонници от Мека се разпространява в целия ислямски свят. Европейски пътешественици разказват за кафени те плантации и за обичая да се пие кафе. Най­напред въведено в кафенетата ­ внесено във Виена по време на обсадата от турците ­ кафето скоро става символ на домашен уют, макар че първоначално дълго време е било достъпно само за богатите.

Какво е въздействието на кафето при човека? Кофеинът в обикновената доза възбужда централната нерв на система, особено полукълбата на главния мозък (ясно протичане на мисловния поток, бърза асоциативна реакция, подтискане на умората). Кръвоснабдяването се засилва, кръвното налягане се покачва, отделянето на отпадъчните продукти от бъбреците и червата се ускорява.

Свръхдозиране на кафето води до неспокойствие, бягство на мислите, потоотделяне, безсъние, треперене на мускулите; крайно високи дози водят до спазми. Смъртната доза при възрастен човек е около 11 кило грама.

Да се намали отровността и да се направи кафето по­леко поносимо за стомаха, червата и черния дроб, може да се постигне, като по ориенталски му се сложи малко захар и два до три пъти се остави да кипне. Вредните за обмяната вещества, като смоли и сапунени вещества, които се употребяват за запазване на аромата, като зърната на кафето често се глазират с восък или смола, тогава се отделят навън. Поради неколкократното кипване кафето загубва също и своето възбуждащо въздействие. Не се съветва да се филтрира с обикновената хартия поради наличните вредни вещества и поради промяна на вкуса.

Хора, които имат нарушения на сърдечния ритъм не бива да пият много кафе. Общо взето две до три чаши кафе на ден не вредят, понеже тялото привиква с кофеина.

Чаят, който се приготовлява от листата, първоначално идва от изток, от Китай ­ областите където разцъфтява повече фантазията, отколкото интелектуалните способности, присъщи от своя страна на арабите още от ранното средновековие, от чиито страни идва и кафето. Чаят съдържа също толкова кофеин, съответно теин, колкото кафето, само че при приготвянето му кофеинът и ароматните вещества се изтеглят бързо, а дъбилните вещества се извличат постепенно. Така че, ако чаят не се остави да кисне дълго, освежава много повече. Общо взето чаят има по­дели- катно въздействие от кафето, което съответства на неговия „източен темперамент“.
Солидността на мисленето, която се появява при употребата на кафето, тук не се появява, мислите могат повече да блуждаят, да се разгръщат и дори да се превърнат в мечтателни фантазии. Някои хора, които и без това са разсеяни, не би трябвало да пият чай.

И днес в далечния изток се извършват чайни церемонии. Рудолф Щайнер определя кафето като „напитка на журналистите“, а чая напротив като „напитка на дипломатите“, понеже прави човека словоохотлив, непринуден, „цветен“. Писателят Ернст Юнгер през 1948 философства по подобен начин относно кафето и чая: „Чаят според мен е фантазьорство, кафето енергетика ­ затова чаят има несравнимо по­висок артистичен ранг. При кафето забелязвам, че то разрушава фината мрежа от светлина и сянка, плодоносното съмнение, което изплува при написването на едно изречение. Човек престъпва своите задръжки. Противно на това при чая мислите се вият нагоре.30

Кафето носи годишно 1,6 милиарда немски марки данък на държавата, чаят около 60 милиона. Световната реколта на чай за сега е над 1,5 милиона тона. Той трябва да се пие в спокойна атмосфера. Чаят не може да отрече своето азиатско потекло.