Превод: нели спиридонова-хоринска

АЛКОХОЛ

От историята на алкохола е интересно да се види, че обичаите да се пие отстъпват назад, когато на хората им става ясно, каква е действителната същност на алкохола и неговите въздействия. Пуритански морални закони, образователна работа и профсъюзна активна разяснителна дейност помагат бързо да намалее консумацията на алкохола ­ „хлябът на бедните“. От стари времена е позната паролата „мислещият работник не пие, пияният работник не мисли.“

Но що за особена субстанция е алкохолът и как се е появил?

Основното вещество необходимо за образуването на алкохола е една субстанция, която се намира и в човешката кръв ­ захарта, съответно въглехидратите. Тези вещества преминават в алкохол чрез ферментация с помощта на мая (едноклетъчни организми): медна вода в медовина, ечемична съответно пшенична каша в бира, гроздов сок във вино. Интересно е, че алкохолна ферментация има и при човека в обмяната на веществата, така че всеки човек носи в себе си следи от самопроизведен алкохол, което на първо време изглежда като неразрешима загадка ­ образуване на захар и алкохол в природата и същото в човека!

Чрез определени едноклетъчни организми, които могат да се развият само там, където силите на живота намаляват, се постига, някогашната жива захарна субстанция да изпадне в процес на консервиране, на замръзване и с това в запазване на формата дори и след смъртта. Това се вижда и в мумифициращата, запазващата функция на алкохола. Обобщавайки може да се каже: Чрез топлинната сила на слънцето в гроздето се произвежда захар, която още в гроздовото зърно по естествен път започва да се превръща в алкохол и с това някогашните слънчеви топлинни сили придават трайност на субстанцията. Този процес се извършва също и в човека. Тук, чрез топлинните сили на Аза („вътрешното слънце“) се произвежда захар и чрез ферментация тя се превръща в следи от алкохол, което е знак, че Азът се свързва с кръвта и с обмяната на веществата. Азът се приковава с това към тялото, така да се каже бива консервиран в Земните условия. Този нормален здравословен процес протичащ в хомеопатична доза, неимоверно се засилва с чуждия, приет отвън алкохол. Сега именно свързаните с космическото обкръжение азови сили се изместват, човек се чувства „горе (в нервно­сетивната система бел.пр.) извън себе си“, като същевременно става интензивно свързване и заклещване на Аза в обмяната на веществата, съответно в сферата на инстинктите. Това довежда до изолиране от околния свят и същевременно пречи на идването на себе си, като при това се изпада в самотност. Макар че повърхностно взето алкохолът прави човека „социален“ в края на краищата той изолира човека и засипва вътрешната му същност. Затова самотните пияници са най­застрашени от увреждания. Нека да разгледаме по­точно действието на алкохола върху тялото, душевността и духовността:

Най­напред се активира образуването на топлината в тялото, засилва се циркулацията на кръвта, самочувствието се покачва (човек се чувства като „свиня в локва“). Тялото се възприема с вътрешно усещане на наслада, човек изцяло се чувства възбуден и душевно освободен, без задръжки. Алкохолът непосредствено навлиза в кръвта, която чрез това започва да се „вълнува“.

С това можем да разберем, защо относно пиенето на алкохол Рудолф Щайнер казва, че се създава един вид „противоположен Аз“. Интелектуалното, душевното и моралното пропадане на пияницата, загубва нето на паметта, афектната лабилност, които могат да се проявят във внезапен плач или смях, неблагонадежността, маскировката, химерите, делириума, разрушаването на мозъка, в края на краищата свидетелстват по един впечатляващ начин за постепенното разпадане на висшите Азови сили, които са отговорни за самокритиката, моралното поведение, постоянството, но също и за поддръжката на тялото.

Взаимовръзката между собствените продуктивни сили и „духовните“ напитки, а също и другите възможности за активиране на резервните сили, намираме описана по съвсем подходящ начин в един разговор между Гьоте и неговия секретар Екерман. В него се засяга основния проблем за активното и пасивното стимулиране.

Гьоте: „Моят съвет е, нищо да не се форсира и всички непродуктивни дни и часове по­скоро да се пропи леят и да се спи, отколкото в такива дни човек да се насилва да направи нещо, за което по­късно ще съжалява.“

Екерманн: „Вие говорите за нещо, което аз отдавна често сам съм изпитвал и разбрал, и което наистина изцяло е вярно и заслужава да се уважава. Но въпреки това ми се струва, че човек понякога би могъл да стимулира продуктивното си настроение с естествени средства, без да прекалява. В моя живот често ми се е случвало при известни сложни ситуации да не мога да взема правилното решение. В такива случаи след изпиването на няколко чаши вино, веднага ми ставаше ясно, какво трябва да се направи и ставах способен да взема решение. Взимането на едно решение обаче също е вид продуктивност и когато няколко чаши вино поощряват тази добродетел, не би трябвало напълно да се пренебрегва едно такова средство.“

Гьоте: „Не искам да противореча на вашата забележка; това което аз казах преди това също е правилно, от което може да се види, че истината

В тези няколко забележки лежи цяла една концепция за преодоляване на наркоманията, която е една пасивна стимулация и може да бъде преодоляна само чрез навика, да се изпитва радост от активна вътрешна и външна дейност. Който не намира нищо в света, което да задоволи душевния му живот, се опитва да из влече някакво удовлетворение от своята собствена физика. Алкохолът е най­популярното средство при нас за пасивна възбуда, но не и за укрепване на Азовите­сили. С негова помощ Азът компенсира своя копнеж за изживявания чрез по­силно свързване със собственото тяло, съответно с топлината на собствената обмяна на веществата. Човек може да се наслаждава на душата си през собственото тяло, което обаче, както виждаме в края на римската култура, води до постепенна телесна и душевна дегенерация, съответно мекушавост. Човек физически и с това волево става все по­лабилен. Би трябвало да сме наясно, че телесните и душевните болести, които се явяват като последица от това ще бъдат наследени от следващите генерации. Алкохолът се явява като най­масивният вредител на наследствеността.

Понесе алкохолът преминава и в майчиното мляко, кърмачетата получават сериозни увреждания. Ако бременната жена например през първите три месеца изпива дневна доза от 60 до 80 грама чист алкохол, кое то представлява 6 шишета бира или половин литър вино, това при ембриото води до тежки увреждания на мозъка, сърцето, очите и ставите. Годишно поради тази причина само в Германската съюзна република се раждат около 3000 ненормални деца. Това е половината от всички Contergan - увредени деца. Броят на жени­пияници ­ без да се взимат под внимание неофициалните цифри ­ се оценява над 300000. В Германия има повече от 3 милиона тежки алкохолици, за които обществото трябва да харчи 30 милиона немски марки на година. Шестнадесет пъти повече хора умират в следствие на употреба на алкохол, отколкото на наркоти-

ци. Годишно на глава на населението се падат средно по 12 литра чист алкохол.

60% от младежите в Западна Германия (броят им се оценява на около един милион редовно консумиращи алкохол) правят първите си стъпки в пиенето на алкохол в дома на родителите, така да се каже копират навиците на пиене от баща си и майка си. Консумира ли се алкохолът още преди пубертета, преди индивидуалните душевни сили на детето да станат свободни от органичната им обвързаност, то човек твърде рано бива прикован към собственото си тяло ­ както и при ранната сексуалност ­ и по­късно получава душевни нарушения на развитието. Във Франция например годишно умират 20­30000 човека от причинена от алкохола цироза на черния дроб, делириум тременс (пиянска лудост) и дегенерация на бъбреците. Особено концентриран алкохол уврежда цялата нервна система.

Общо взето терапевтичните възможности за лечение на алкохолиците са по­добри отколкото при наркотичната злоупотреба. Причината е, че пиенето общо взето не започва в млада възраст, а по­късно. При алкохолизма проблемите, които водят до пиянство, най­често са породени от обкръжението (семейство, работно място, лични задръжки, сексуални проблеми). Те могат да бъдат лекувани в специални клиники. От страна на училищната медицина, антропософската и хомеопатичната медицина има медикаменти за тяхното лекуване.

Освен това има и групи за самопомощ от някогашни алкохолици („анонимни алкохолици“), които могат извънредно много да подкрепят отделния алкохолик, понеже те говорят въз основа на собствен опит и познават проблемите от собствена гледна точка. Те знаят също, че някогашният алкохолик, дори да е престанал да пие, ако отново се допре до алкохола, пак може да изпадне в старите навици. Терапевтичният лайтмотив тук, както и при всяка друга опасност от пристрастяване, е: интерес към света, вместо интерес само към собствената личност!

Като „питие заместител“ се препоръчва сок от касис, който чрез своята виталност и богатство на минерали засилва съпротивителните сили на тялото и душата: Той е „виното на бъдещето“.

Какво голямо здравословно влияние може да окаже стабилността на Азовите сили на самия терапевт върху зависимите се вижда от следващия епизод. Той показва, че за да се помогне на един наркоман, са необходими не само разум и психология, но също и една непоколебима морална сила, която отвън може да окаже подкрепа на отслабналия Аз на пациента. От болницата на психиатъра Август Форел, основателят на едно лечебно заведение за алкохолици се разказва следната история:

Един прост обущар от околността имал голямо влияние върху алкохолиците, които били на лечение в Бургхолцли при Цюрих и Форел се измъчвал, че скромният занаятчия успява да постигне по­успешни излекувания от самия него. Обущарят бил председател на тамошното дружество на въздържателите. Всички усилия на Форел, да накара своите алкохолици да пият вода вместо алкохол, оставали без успех, до като един ден му хрумва, да ги изпрати при този лаик на събранията на дружеството. И за първи път в своята практика, той успял тогава да види истинско излекуване на пияници, като чрез едно чудо ­ истински, постоянни излекувания.

Един ден лекарят не издържал и посетил обущаря. „Мили приятелю, от почти две години безкористно се посвещавате на моите алкохолици и много от тях успяхте да излекувате. Подобно нещо до сега не съм виждал. Кажете ми, как постигате това. Аз съм заплащан от държавата за да лекувам тези хора, но не успявам. Вие сте човекът, който ги излекува, а не аз. Защо аз не успявам? Поради това дълбоко се срамувам.“

„Това е много просто, господин докторе“, отговорил обущарят. „Аз съм въздържател, а вие не сте. Там лежи тайната. Вие не можете да убедите в нещо другите, което сам не спазвате!

„От този ден нататък“, разказва Форел, „станах въздържател, а същевременно с мен и жена ми... Тогава неуспехът ме напусна. Аз можех да се доверя на моето собствено вътрешно ръководство и нямах нужда от чужда помощ за да лекувам пациентите си. Би трябвало човек сам да изживее такъв преврат, за да се научи да цени силата на личния пример и собственото постоянство и непоколебимост. От тогава насам можах да излекувам стотици пияници и семейства от пияници и да ги изведа от най­дълбока мизерия към щастливо съществуване.“32