РОЛЯТА НА БЕЛТЪКА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И АЛБУМИНУ- РИЯТА

Белтъкът е оно­ва ве­щес­т­во на жи­во­то тяло, ко­ето мо­же да бъ­де пре­об­ра­зе­но по на­й-­раз­но­об­ра­зен на­чин от не­го­ви­те стро­ител­ни сили, та­ка че, това, ко­ето се по­лу­ча­ва от пре­об­ра­зе­но­то бел­тъч­но вещество, се явя­ва във фор­ми­те на ор­га­ни­те и на це­лия организъм. За да мо­же да бъ­де из­пол­зу­ван по та­къв начин, бел­тъ­кът тряб­ва да има свойството, спо­соб­нос­т­та да из­губ­ва вся­ка форма, ко­ято се по­лу­ча­ва от ес­тес­т­во­то на не­го­ви те ма­те­ри­ал­ни части, да из­губ­ва та­зи фор­ма в момента, ко­га­то е при­зо­ван в ор­га­низ­ма да слу­жи за ед­на изис­ка­на от не­го форма. От то­ва виждаме, че в бел­тъ­ка силите, ко­ито се по­лу­ча­ват от водорода, кислорода, азо­та и

Ето за­що в те­че­ние на хра­нос­ми­ла­тел­ния про­цес в чо­ве­ка има­ме ра­бо­та с два ви­да бел­тъч­ни вещества. В на­ча­ло­то на то­зи про­цес бел­тъ­кът е не­що чуж­до на чо­веш­кия организъм. Накрая той е не­що соб­с­т­ве­но на организма. Помежду има­ме ед­но състояние, в ко­ето при­ети­ят ка­то хра­на бел­тък не се е ос­во­бо­дил още на пъл­но от пре­диш­ни­те етер­ни действия, не е при­ел още на­пъл­но новите. В то­ва със­то­яние той е ста­нал почти на­пъл­но неорганичен. Той се на­ми­ра там са­мо под въз­дейс­т­ви­ето на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето в не­го­ва­та фор­ма е един ре­зул­тат на чо­веш­кия азов организъм, но­си в се­бе си не­ор­га­нич­но дейс­т­ву­ва­щи си ли. Чрез то­ва то дейс­т­ву­ва умър­т­вя­ва­що вър­ху живото. Всичко, ко­ето дос­ти­га в об­лас­т­та на азо­вия ор­га­низъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези не­ор­га­нич­ни ве­щес­т­ва не дейс­т­ву­ват в чо­веш­кия фи­зи­чес­ки ор­га­ни­зъм както в не­жи­ва­та при­ро­да вън от човека; но все пак те действу- ват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умър­т­вя­ва­що дейс­т­вие се уп­раж­ня­ва вър­ху бел­тъ­ка там, къ­де­то в хра­нос­ми­ла­тел­на­та об­ласт дейс­т­вува трипсинът, ед­на със­тав­на част на пан­к­ре­ас­ния сок. Фактът, че в на­чи­на на дейс­т­вие на трип­си­на има не що неорганично, мо­же да се кон­с­та­ти­ра и от това, че то­ва ве­щес­т­во раз­ви­ва сво­ята дейност при по­мощ­та на ал­кал­ни вещества. До сре­ща­та с трип­си­на на пан­к­ре­ас­ния сок бел­тъч­на­та хра­на жи­вее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При сре­ща­та с трип­си на бел­тъ­кът из­губ­ва сво­ята жизненост, ста­ва нежив. Бихме мог­ли да кажем, че той

Сега, за да мо­же чо­ве­кът да хра­нос­ме­ли здра­во бел­тъч­на­та храна, той тряб­ва да има един си­лен азов ор­га­низъм, кой­то да е в със­то­яние да пре­не­се всич­кия не­об­хо­дим за чо­веш­кия ор­га­ни­зъм бел­тък в об­лас­т­та на чо­веш­ко­то етер­но тяло. Ако то­ва не е така, съз­да­ва се ед­на из­лиш­на дей- ност на етер­но­то тяло. То не по­лу­чава дос­та­тъч­но от при­гот­ве­но­то от азо­вия ор­га­ни­зъм бел­тъч­но ве­щес­т­во за сво­ята дейност. Последствието от то­ва е, че дейнос­т­та ори­ен­ти­ра­на вър­ху ожи­вя­ва­не­то на при­етия от азо­вия ор­га­ни­зъм бел­тък зав­ла­дя­ва белтъка, кой­то още съ­дър­жа в се­бе си чуж­ди етер­ни действия. Човекът по­лу­ча­ва в сво­ето соб­с­т­ве­но етер­но тя­ло дейности, ко­ито не тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват там. Те тряб­ва да бъ­дат от­де­ле­ни по един не­ре­до­вен начин. Ражда се ед­но бо­лес­т­но отделяне. Това бо­лес­т­но от­де­ля­не се про­явя­ва в албуминурията. Отделя се белтък, кой­то би тряб­ва­ло да бъ­де при­ет в об­лас­т­та на етер­но­то тяло. Това е та­къв белтък, кой­то не е мо­гъл да пре­ми­не в поч­ти без­жиз­не­но със­то­яние по­ра­ди сла­бос­т­та на азо­вия организъм.

Силите, ко­ито про­из­веж­дат в чо­ве­ка отделянето, са свър­за­ни с об­лас­т­та на ас­т­рал­но­то тяло. Тъй ка­то при ал­бу­ми­ну­ри­ята то­ва ас­т­рал­но тя­ло е при­ну­де­но да из­пъл­ня­ва ед­на дейност, към ко­ято то не е ориентирано, не­го­ва­та дейност се ат­ро­фи­ра за оне­зи мес­та на чо­веш­кия организъм, на ко­ито тя би тряб­ва­ло да се развие. В ув­реж­да­не­то на епи­те­ли­те на бъб­ре­ци­те има­ме един сим­п­том за от­к­ло­ня­ва­не­то на пред­наз­на­че­на­та за тях дейност на ас­т­рал­но­то тяло. От та­зи връз­ка се вижда, къ­де тряб­ва да за­поч­не ле­че­ни­ето на ал­бу­ми­ну­рията. Трябва да се под­си­ли си­ла­та на азо­вия ор­га­ни­зъм в пан­к­ре­ас­на­та жлеза, ко­ято е там слаба.
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Мазнината е оно­ва ве­щес­т­во на организма, което, ко­га­то е при­ето от вън, се оказ­ва на­й-­мал­ко ка­то чуж­до вещество. Мазнината пре­ми­на­ва на­й-­лес­но от формата, ко­ято до­на­ся със се­бе си при при­ема­не на храна- та, във формата, ко­ято е под­хо­дя­ща за чо­веш­кия организъм. 80% маз- нина, ко­ято нап­ри­мер кра­ве­то мас­ло съдържа, ми­на­ват не­из­ме­не­ни през об­лас­т­та на пти­али­на и на пеп­си­на и са из­ме­не­ни са­мо от со­ка на пан- креаса, ка­то са пре­вър­на­ти в гли­це­рин и мас­т­ни киселини. Това по­ве­де­ние на маз­ни­на­та е въз­мож­но са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че тя пре­на­ся

Когато маз­ни­на­та се явя­ва в чо­веш­ко­то мляко, то­ва со­чи към ед­на твър­де за­бе­ле­жи­тел­на дейност на ор­ганизма. Тялото не кон­су­ми­ра та­зи маз­ни­на в се­бе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето. С то­ва оба­че азо­ви­ят ор­га­ни­зъм съ­що пре­ми­на­ва в тази мазнина. Върху то­ва по­чи­ва фор­ми­раща­та си­ла на май­чи­но­то мляко. Майката пре­на­ся чрез то­ва ней­ни­те соб­с­т­ве­ни фор­ми­ра­щи си­ли на азо­вия ор­га­ни­зъм вър­ху де­те­то и чрез то­ва до­ба­вя не­що до­пъл­ни­тел­но към фор­ми­ра­щи­те сили, ко­ито са би­ли прене­се­ни ве­че чрез наследствеността. Здравият път е на­ли­це тогава, ко­га­то фор­ми­ра­щи­те чо­веш­ки си­ли консу­ми­рат съ­щес­т­ву­ва­щи­те в тя­ло­то ре­зер­ви от маз­ни­на в раз­ви­ти­ето на топлина. Един нез­д­рав път е онзи, ко­га­то маз­ни­на­та не се из­раз­ход­ва от азо­вия ор­га­ни­зъм в топ­лин­ни процеси, а се вна­ся не­из­раз­ход­ва­на в организма. Такава маз­ни­на об­ра­зу­ва един из­ли­шък по от­но­ше­ние на въз­мож­нос­т­та да бъ­де раз­ви­та топ­ли на тук или там в организма. Това е топлина, ко­ято вли­за в дейс­т­вие заб­луж­да­ва­що за дру­ги­те жиз­не­ни проце­си тук или там в орга- низма, и ко­ято не е об­х­ва­на­та от азо­вия организъм. Тогава на те­зи мес­та въз­ник­ват та­ка да се ка­же па­ра­зит­ни топ­лин­ни огнища. Тези ог­ни­ща но­сят в се­бе си склон­нос­т­та за въз­па­ли­тел­ни състояния. Възникването на та­ки­ва ог­ни­ща тряб­ва да се тър­си в това, че тя­ло­то раз­ви­ва склон­нос­т­та да про­извеж­да по­ве­че мазнина, от­кол­ко­то се нуж­дае азо­ви­ят ор­га­ни­зъм в не­го­вия жи­вот във вът­реш­на­та топлина.

В здра­вия ор­га­ни­зъм жи­во­тин­с­ки­те (астралните) си­ли ще раз­ви­ят или ще при­емат тол­ко­ва мазнина, кол­ко то мо­же да бъ­де пре­вър­на­та в топ­-
лин­ни про­це­си от азо­вия организъм, и към то­ва още оне­зи количества, които са необходими, за да под­дър­жа ме­ха­ни­ка­та на мус­ку­ли­те и кос­ти­те в ред. В то­зи слу­чай ще бъ­де про­изве­де­на не­об­хо­ди­ма­та на тя­ло­то топлина. Ако жи­во­тин­с­ки­те си­ли до­на­сят мал­ко мазнина, то­га­ва за азо­вия ор­га­ни­зъм нас­тъп­ва топ­ли­нен глад. Азовият ор­га­ни­зъм тряб­ва да от­не­ме то­га­ва не­об­хо­ди­ма­та топ­ли­на от дейнос­ти­те на органите. Чрез то­ва те­зи ор­га­ни ста­ват ня­как­си чуп­ли­ви в се­бе си, вдървени, тех­ни­те не­об­ходи­ми про­це­си про­ти­чат лениво. Тогава ще ви­дим да се явя­ват тук или там бо­лес­т­ни процеси, при ко­ито ще се ка­сае за това, да познаем, да­ли те имат тях­на­та при­чи­на в един общ не­дос­та­тък на мазнина.

Ако се яви спо­ме­на­ти­ят ве­че друг случай, пре­ка­ле­но­то го­ля­мо съ­дър­жа­ние на мазнина, та­ка че се об­ра­зу­ват па­ра­зит­ни топ­лин­ни огнища, то­га­ва ня­кои ор­га­ни са об­х­ва­на­ти така, че те раз­ви­ват ед­на дейност над нор­ма- лна­та мярка. Чрез то­ва се съз­да­ват склон­нос­ти за преизобилно, пре­то­вар­ва­що ор­га­низ­ма при­ема­не на храна. Съвсем не е нуж­но то­ва да се раз­вие така, че въп­рос­но­то ли­це да ста­не го­лям кон­су­ма­тор на храна, чревоугодник. Положението мо­же да бъ­де такова, че нап­ри­мер в дейнос­т­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в ор­ганиз­ма на един ор­ган на гла­ва­та да бъ­де пре­не­се­но пре­ка­ле­но го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ве­щес­т­ва и чрез то­ва та­кива ве­щес­т­ва да бъ­дат от­не­ти от ор­га­ни­те на дол­на­та част на тя­ло­то и от от­де­ли­тел­ни­те процеси.

Тогава при ло­шо снаб­дя­ва­ни­те ор­га­ни нас­тъп­ва по­ни­же­на дейност. Сек- рециите на жле­зи­те мо­гат да бъ­дат недостатъчни. Течните със­тав­ни час­ти на ор­га­низ­ма дос­ти­гат в ед­но нез­д­ра­во от­но­ше­ние на смесване. На при­мер от­де­ля­не­то на жлъч­ка мо­же да бъ­де пре­ка­ле­но го­ля­мо в срав­не­ние с то­ва на пан­к­ре­ас­на­та жлеза. Тук от­но­во важ­но­то ще бъ­де да поз- наем, как един мес­т­но по­явя­ващ се сим­п­то­мен ком­п­лекс тряб­ва да се счита, че про­из­хож­да от ед­на нез­д­ра­ва дейност на мазнината.
11. ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ПОДАГРАТА

Приемането на бел­тъ­ка е един процес, кой­то е свър­зан с едната стра­на на вът­реш­на­та дейност на чо­вешкия организъм. Това е онази страна, ко­ято се раж­да въз ос­но­ва на при­ема­не­то на веществата. Всяка по­добна дейност има ка­то свой ре­зул­тат об­ра­зу­ва­не на формата, растеж, но­ви об­ра­зу­ва­ния от ве­щес­т­ве­но съ­държание. Към та­зи об­ласт при­над­ле­жи вси- чко, ко­ето е свър­за­но с не­съз­на­тел­ни­те дейнос­ти на организма. Срещу те­зи про­це­си сто­ят онези, ко­ито се със­то­ят в отделяния. Може да има от- деляния, ко­ито оти­ват навън; може да има и такива, при които отде- лените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества. Тези про­це­си об­ра­зу­ват ма­те­ри­ал­на­та ос­но­ва на съз­на­тел­ни­те изживявания. Чрез

Ние виждаме: в долните части на човешкия организъм дейността на астралното тяло има надмощие. Там ве­щес­т­ва­та на пи­коч­на­та ки­се­ли­на не тряб­ва да бъ­дат при­ети от организма. Те трябва да бъ­дат изо­бил­но от­де­ле­ни и изхвърляни. Там под вли­яни­ето на то­ва от­де­ля­не тряб­ва да бъ­де въз­п­ре­пятству­ва­но им­п­рег­ни­ра­не­то с не­ор­га­нич­ни вещества. Кол- кото по­ве­че пи­коч­на ки­се­ли­на би­ва отделена, толко­ва по­-жи­ва е дейнос­т­та на ас­т­рал­но­то тяло, тол­ко­ва по­-с­ла­ба е та­зи на азо­вия ор­га­ни­зъм и с то­ва им­п­регни­ра­не­то с не­ор­га­нич­ни вещества. В мо­зъ­ка дейнос­т­та на ас­т­рал­но­то тя­ло е слаба. Там се от­де­ля мал­ко пикоч­на киселина, а в за­мя­на на то­ва се скла­ди­ра тол­ко­ва по­ве­че не­ор­га­нич­но ве­щес­т­во в сми­съ­ла на азо­вия организъм.

Азовият ор­га­ни­зъм не мо­же да ов­ла­дее го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва пи­коч­на ки- селина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; мал- ките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в сми- съла на този организъм. В здра­вия ор­га­ни­зъм тряб­ва да ца­ру­ва пра­вил­на­та ико­но­мия в раз­п­ре­деле­ни­ето на пи­коч­на ки­се­ли­на за от­дел­ни­те об- ласти. За всичко, ко­ето е нер­в­но­-се­ти­вен организъм, тряб­ва да бъ­де дос­та­ве­но са­мо та­ко­ва ко­ли­чес­т­во пи­коч­на киселина, кол­ко­то мо­же да бъ­де из­пол­зу­ва­но от дейнос­т­та на Аза. За ор­га­низ­ма на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и край­ни­ци­те та­зи дейност тряб­ва да бъ­де подтисната; астралната
дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пи- кочната киселина. Тъй ка­то ас­т­рал­но­то тя­ло е про­кар­ва­що пъ­тя за дей- нос­т­та на Аза в органите, пра­вил­но разпре­де­ле­но­то от­ла­га­не на пи­коч­на­та ки­се­ли­на тряб­ва да се счи­та ка­то ед­но важ­но зве­но на чо­веш­ко­то здраве. Защото в не­го се изразява, да­ли съ­щес­т­ву­ва пра­вил­но­то от­но­ше­ние меж­ду азо­вия ор­га­ни­зъм и ас­т­рал­но то тя­ло в ня­кой ор­ган или сис­те­ма от органи.

Да пред­по­ло­жим сега, че в ня­кой орган, в кой­то би тряб­ва­ло да пре­об­ла­да­ва азо­ви­ят ор­га­ни­зъм спря­мо ас­т­рал­но­то тя­ло и не­го­ва­та дейност, пос­лед­но­то за­поч­ва да има надмощие. Това мо­же да бъ­де са­мо в един орган, в кой­то от­де­ля­не­то на пи­коч­на­та ки­се­ли­на чрез ус­т­ройс­т­во­то на ор­га­на е не­въз­мож­но над оп­ре­де­лена граница.

Тогава то­зи ор­ган би­ва пре­то­ва­рен с пи­коч­на киселина, ко­ято не мо­же да бъ­де ов­ла­дя­на от азо­вия ор­га­низъм. Тогава ас­т­рал­но­то тя­ло за­поч­ва с това, въп­ре­ки всич­ко да от­де­ля по­-на­та­тък пи­коч­на киселина. И тъй ка­то на съ­от­вет­но­то мяс­то лип­с­ват от­веж­да­щи органи, пи­коч­на­та ки­се­ли­на се от­ла­га в са­мия организъм, вмес­то да бъ­де из­не­се­на навън. Ако стиг­не на та­ки­ва мес­та в организма, къ­де­то азо­ви­ят ор­га­ни­зъм не мо­же да дейс­т­ву­ва достатъчно, там има не­ор­га­нич­но вещество, т.е. такова, ко­ето при­над­ле­жи са­мо на азо­вия ор­ганизъм, оба­че е изос­та­ве­но от то­зи пос­лед­ния на ас­т­рал­на­та дейност. Възникват огнища, къ­де­то в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм са вне­се­ни под чо­веш­ки (животински) процеси. Имаме ра­бо­та с подаграта. Когато се казва, че по­даг­ра­та се раз­ви­ва по­ве­че на ос­но­ва­та на нас­ле­де­ни заложби, то­ва ста­ва имен­но по­ра­ди факта, че при пре­об­ла­да­ва­не­то на нас­лед­с­т­ве­ни­те си­ли е осо­бе­но дей­но ас­т­рал­но­-жи­во­тин­с­ко­то и чрез то­ва азо­ви­ят ор­га­ни­зъм е из­т­лас­кан на за­ден план.

Работата ще бъ­де оба­че по­-доб­ре разбрана, ако се тър­си ис­тин­с­ка­та при­чи­на в това, че чрез при­ема­не­то на хра­на­та в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм дос­ти­гат вещества, ко­ито не мо­гат да из­гу­бят тях­но­то чуж­до ес­тес­т­во сред ор­га­низ­ма чрез не­го­ва­та дейност. Поради сла­бия азов ор­га­ни­зъм те не мо­гат да бъ­дат пре­не­се­ни от то­зи ор­га­ни­зъм в об­лас­т­та на етер­но­то тя­ло и ос­та­ват по­ра­ди то­ва в областта, къ­де­то дейс­т­ву­ва ас­т­рал­но­то тяло. Един ста­вен хру­щял или ед­на част на съ­еди­ни­тел­на­та тъ­кан мо­гат да бъ­дат пре­то­ва­ре­ни с не­ор­га­нично ве­щес­т­во (пи­коч­на киселина) и чрез то­ва пре­то­вар­ва­не с не­ор­га­нич­но ве­щес­т­во дейнос­т­та на Аза ос­тава зад дейс­т­ви­ето на ас­т­рал­но­то тяло. Тъй ка­то це­ли­ят чо­веш­ки ор­га­ни­зъм е един ре­зул­тат на азо­вия ор­ганизъм, чрез по­со­че­на­та неп­ра­вил­ност тряб­ва да нас­тъ­пи ед­но де­фор­ми­ра­не на органите. В та­къв слу­чай чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм се стре­ми да на­пус­не сво­ята форма.

Човешкото тя­ло се об­ра­зу­ва как­то дру­ги­те ор­га­низ­ми от по­лу­теч­но­то състояние.

Обаче за не­го­во­то об­ра­зу­ва­не е пос­то­ян­но не­об­хо­ди­мо вна­ся­не­то на въз­ду­хо­об­раз­ни вещества. Най-важното от те­зи ве­щес­т­ва е вна­ся­ни­ят чрез ди­ша­не­то кислород.

Нека раз­г­ле­да­ме пър­во ед­на твър­да със­тав­на част, нап­ри­мер ед­на кос­т­на форма. Тя е от­де­ле­на от по­лу­течно­то състояние. В то­ва от­де­ля­не про­явя­ва сво­ята дейност азо­ви­ят организъм. Всеки мо­же да се убе­ди в това, ако прос­ле­ди об­ра­зу­ва­не­то на кос­т­на­та система. Тази кос­т­на сис­те­ма се раз­ви­ва до­тол­ко­ва през вре­ме на за­ро­диш­но­то раз­ви­тие и на детс­т­во­то чо­ве­кът по­лу­ча­ва сво­ята форма, ко­ято е из­раз на азо­вия ор­га­низъм. Пре- връщането на белтъка, ко­ето стои тук на основата, от­де­ля пър­во (ас­т­рал­ни­те и етерните) чуж­ди сили от бел­тъч­но­то вещество; белтъкът пре- минава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.

В то­ва със­то­яние той е об­х­ва­нат от азо­вия организъм, кой­то дейс­т­ву­ва в топлината, и пре­не­сен на соб­с­т­вено­то чо­веш­ко етер­но тяло. Той ста­ва чо­веш­ки белтък. До прев­ръ­ща­не­то в кос­т­но ве­щес­т­во той има още един да­ле­чен път. След то­ва прев­ръ­ща­не в чо­веш­ки бел­тък е не­об­хо­ди­мо той да ста­не зрял за при­ема­не­то и прев­ръ­ща­не­то на кал­ци­евия кар­бо­нат и на кал­ци­евия фос­фат и т.н. За цел­та той тряб­ва да ми­не през ед­но меж­дин­но състояние. Той тряб­ва да дой­де под вли­яни­ето на при­ема­не­то на въз- духообразното. Това въз­духо­об­раз­но ве­щес­т­во вна­ся про­дук­ти­те по­лу­че­ни от прев­ръ­ща­не­то на въг­ле­хид­ра­ти­те в белтъка. Чрез то­ва въз­ник­ват вещества, ко­ито мо­гат да да­дат ос­но­ва­та за об­ра­зу­ва­не на от­дел­ни­те ор- гани. Тук има­ме ра­бо­та не с го­то­ви ве­щес­т­ва на органите, не с чер­нод­роб­но или кос­т­но вещество, например, а с ед­но по­-­об­що ве­щество, от ко­ето мо­гат да бъ­дат об­ра­зу­ва­ни всич­ки от­дел­ни ор­га­ни на тялото. В об­ра­зу­ва­не­то на за­вър­ше­ни­те фор­ми на ор­га­ни­те дейс­т­ву­ва азо­ви­ят орга- низъм. В горепосоченото, не ди­фе­рен­ци­ра­но още ве­щес­т­во на ор­га­ни­те дейс­т­ву­ва ас­т­рал­но­то тяло. При жи­вот­но­то то­ва ас­т­рал­но тя­ло по­ема вър­ху се­бе си съ­що за­вършва­не­то фор­ма­та на органите. При чо­ве­ка дей- нос­т­та на ас­т­рал­но­то тя­ло и с то­ва жи­во­тин­с­ка­та при­ро­да ос­тава да съ­щес­т­ву­ва са­мо ка­то основа, ка­то об­ща ос­но­ва на азо­вия организъм. Раз- витието на жи­во­тин­с­ка­та фор­ма не сти­га до край при човека; то е пре- къснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов ор­га­ни­зъм жи­вее из­ця­ло в топ­лин­ни състояния. Той изтръг­ва от­дел­ни­те ор­га­ни от об­ща­та ас­т­рал­на същност. При то­ва той уп­раж­ня­ва сво­ята дейност вър­ху об­щото, до­ве­де­но от ас­т­рал­но­то тя­
ло ве­щес­т­во така, че по­ви­ша­ва или по­ни­жа­ва топ­лин­но­то със­то­яние на един под­гот­вящ се орган.

Ако на­ма­ля­ва топ­лин­но­то със­то­яние на един при­гот­вящ се орган, то­га­ва във ве­щес­т­во­то на то­зи ор­ган постъп­ват не­ор­га­нич­ни ве­щес­т­ва в един втвър­дя­ващ се про­цес и е да­де­на ос­но­ва­та за об­ра­зу­ва­не на костите. Приемат се сол­ни вещества. Ако уве­ли­ча­ва топ­лин­но­то със­то­яние на един под­гот­вящ се орган, то­га­ва се об­ра­зу­ват органи, чи­ято дейност се със­тои в ед­но раз­т­ва­ря­не на ор­га­ни­чес­ко­то естество, в ед­но при­веж­да­не в теч­но или въз­ду­хо­об­раз­но състояние.

Да пред­по­ло­жим сега, че азо­ви­ят ор­га­ни­зъм не на­ми­ра в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм раз­ви­та тол­ко­ва топлина, за да мо­же да ста­не по­ви­ше­ни­ето на топ­лин­но­то със­то­яние за органите, от ко­ито той се нуждае. Чрез то­ва органи, чи­ято дейност тряб­ва да се из­вър­ш­ва в по­со­ка­та на разтваря- нето, нав­ли­зат в ед­на дейност на втвърдяване. Те по­лу­ча­ват ка­то бо­лес­т­на она­зи склонност, ко­ято в кос­ти­те пред­с­тав­ля­ва ед­на нор­мал­на здра­ва склонност. Но костта, ко­га­то тя е фор­ми­ра­на от азо­вия организъм, е един орган, кой­то азо­ви­ят ор­га­ни­зъм из ос­та­вя вън от сво­ята област. Той сти­га в ед­но състояние, в ко­ето не е ве­че вът­реш­но об­х­ва­нат от азо­вия организъм, а са­мо външно. Той е из­ве­ден вън от об­лас­т­та на рас­те­жа и ор­га­ни­зи­ра­не­то и слу­жи ве­че ме­хани­чес­ки на азо­вия ор­га­ни­зъм при из­пъл­не­ние дви­же­ни­ето на тялото. Само един ос­та­тък от вът­реш­на дей- ност на азо­вия ор­га­ни­зъм го про­ник­ва през вре­ме на це­лия живот, за­що­то все пак тряб­ва да ос­та­не съ­що ор­га­ни­за­ци­он­но зве­но сред ор­га­низ­ма и не тряб­ва да из­пад­не вън от живота. Органите, ко­ито по­ра­ди го­ре по­со­че­на­та при­чи­на мо­гат да пре­ми­нат в ед­на по­доб­на на кос­ти­те дейност на ането, са кръ­во­нос­ни­те съ­дове. При тях нас­тъп­ва то­га­ва та­ка на­ре­че­но­то кал­ци­ра­не (склерозис). Азовият ор­га­ни­зъм е та­ка да се ка­же из­т­лас­кан от те­зи ор­га­нич­ни системи.

Противоположният слу­чай настъпва, ко­га­то азо­ви­ят ор­га­ни­зъм не ус­пя­ва да про­из­ве­де не­об­хо­ди­мо­то на­мале­ние на топ­лин­но­то със­то­яние за кос­т­на­та област. Тогава кос­ти­те ста­ват по­доб­ни на органите, ко­ито раз­ви ват ед­на раз­т­ва­ря­ща дейност. Тогава по­ра­ди лип­с­ва­що­то втвър­дя­ва­не те не мо­гат да да­дат не­об­хо­ди­ма­та ос­но­ва за при­съ­еди­ня­ва­не­то на соли- те. Следователно не ста­ва пос­лед­но­то раз­ви­тие на кос­т­на­та форма, ко­ято при­над­ле­жи на об­лас­т­та на азо­вия организъм. Астралната дейност не е спря­на на под­хо­дя­ща­та точ­ка на нейния път. Тогава тряб­ва да се явят склон­нос­ти към об­ра­зу­ва­не на неп­ра­вил­ни форми; защото здраво- то образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.

Имаме ра­бо­та с ра­хи­тич­ни­те заболявания. От всич­ко то­ва се вижда, как чо­веш­ки­те ор­га­ни са свър­за­ни с техни­те дейности. Костите се раж­дат в
об­лас­т­та на азо­вия организъм. Ако тях­но­то об­ра­зу­ва­не е стиг­на­ло до край, те слу­жат на то­зи азов организъм, кой­то от се­га на­та­тък не ра­бо­ти фор­ми­ра­що за тях, а слу­жат за из­пъл­не­ние на во­ле­ви­те движения. Също- то е по­ло­же­ни­ето и с това, ко­ето се раж­да в об­лас­т­та на ас­т­рал­ния организъм. Там се об­ра­зу­ват не ди­фе­рен­ци­ра­ни ве­щес­т­ва и сили.

Тези не ди­фе­рен­ци­ра­ни ве­щес­т­ва и си­ли се явя­ват нав­ся­къ­де в тя­ло­то ка­то ос­но­ва за об­ра­зу­ва­не на ди­ферен­ци­ра­ни­те органи. Астралната дей- ност ги до­веж­да до оп­ре­де­ле­на степен; след това ги използува. Цели­ят чо­веш­ки ор­га­ни­зъм е про­ник­нат от по­лу­теч­но­то вещество, в ко­ето ца­ру­ва ас­т­рал­но ори­ен­ти­ра­на­та дейност. Тази дейност се про­явя­ва в отделя- ния, ко­ито в ор­га­низ­ма на­ми­рат тях­но­то из­пол­зу­ва­не за не­го­во то фор­ми­ра­не в по­со­ка­та на не­го­ви­те по­-вис­ши членове. Едно та­ка на­со­че­но от­де­ля­не има­ме в про­из­ве­дени­ята на жлезите, ко­ито иг­ра­ят тях­на­та ро­ля в ико­но­ми­ята на дейнос­т­та на организма. След то­ва на­ред с тези от­де­ля­ния към вът­реш­нос­т­та на ор­га­низ­ма има­ме онези, ко­ито са съ­щин­с­ки­те от­де­ля­ния навън. Греши се, ко­га­то в те­зи от­де­ля­ния на­вън не се виж­да ни­що друго, ос­вен онова, ко­ето ор­га­низ­мът не мо­же да из­ползу­ва от при­ети­те хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и за­то­ва ги изхвърля. Важното не е това, че ор­га­низ­мът от­де­ля ве­щества­та навън, а това, че той из­пъл­ня­ва оне­зи дейности, ко­ито во­дят до из­х­вър­ля­не на оп­ре­де­ле­ни вещества. В из­пъл­не­ни­ето на те­зи дейнос­ти се крие нещо, от ко­ето ор­га­низ­мът се нуждае за сво­ето съществуване. Тази дейност е съ­що та­ка необходима, как­то онази, ко­ято при­ема ве­щес­т­ва­та в ор­га­низ­ма или ги от­ла­га в него. Защо- то в здра­во­то от­но­ше­ние на двете дейнос­ти се със­тои същ­нос­т­та на ор­га­ни­чес­ка­та дейност.

Така в из­вер­же­ни­ята се явя­ва ре­зул­та­тът на ас­т­рал­но ори­ен­ти­ра­на­та дей- ност. И ако в из­вер­же­ни­ята има вещества, ко­ито са до­ве­де­ни до не­ор­га­ни­чес­ко­то състояние, то­га­ва в тях съ­що жи­вее азо­ви­ят организъм. И то­зи живот на азо­вия ор­га­ни­зъм има да­же ед­но осо­бе­но го­ля­мо значение. Защото силата, ко­ято е упот­ребе­на в та­ки­ва извержения, про­из­веж­да та­ка да се ка­же ед­но об­рат­но на­ля­га­не навътре. И то­ва на­ля­га­не на вът­ре е не­об­хо­ди­мо за здра­во­то съ­щес­т­ву­ва­не на организма. Пикочната кисели- на, ко­ято е от­де­ле­на чрез урината, про­из­веж­да ка­то та­ко­ва об­рат­но на­ля­га­не на­вът­ре пра­вил­на­та склон­ност на ор­га­низ­ма за съня. Прекалено мал­ко­то пи­коч­на ки­се­ли­на в ури­на­та и пре­ка­ле­но го­ля­мо­то и ко­ли­чес­т­во в кръв­та про­из­веж­да един та­къв кра­тък сън, че то­зи сън не е дос­та­тъ­чен за здра­ве­то на организма.