Р А С Т Е Н И Е, Ж И В О Т Н О, Ч О В Е К

В растението съ­щес­т­ву­ва ве­щес­т­во­то (материята), ко­ето е пре­об­ра­зе­но чрез влъч­ва­щи­те се в Земята сили. Това е жи­во­то вещество. То стои във вза­имо­дейс­т­вия с не­жи­ва­та материя. Трябва да си представим, че в рас­ти­тел­но­то съ­щес­т­во пос­то­ян­но се от­де­ля от не­жи­ва­та ма­те­рия то­ва жи­во вещество. В не­го фор­ма­та на рас­те­ни­ето се явя­ва ка­то ре­зул­тат на влъч­ва­щи­те се в Земята сили. Това да­ва един ве­щес­т­вен поток. Неживо­то се прев­ръ­ща в не­що живо; живото се превръща в нещо неживо. В то­зи по­ток се раж­дат рас­ти­телни­те органи.

При животното усе­ща­що­то ве­щес­т­во се раж­да от живото, как­то при рас­те­ни­ето жи­во­то се раж­да от неживото. Тук има един дво­ен по­ток на веществата. В етер­но­то жи­во­тът не е до­ве­ден до офор­ме­ния живот. Той е по­дър­жан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната ор- ганизация в течащия живот.

При човека и то­зи последният процес е под­дър­жан в течение. Усещащо- то ве­щес­т­во е във­ле­че­но в об­лас­т­та на един друг организъм. Можем да на­ре­чем то­зи пос­лед­ния азов организъм. Усещащото ве­щес­т­во се пре­об­ра­зя­ва още веднъж. Ражда се един тро­ичен по­ток на вещества. В то­зи по­ток въз­ник­ва вът­реш­на­та и външ­на фор­ма на човека. Чрез то­ва та­зи фор­ма ста­ва но­си­тел на се­бе­съз­на­тел­ния ду­хо­вен живот. И до на­й-­мал­ки­те час­ти на не­го­во­то ве­щес­т­во чо­ве­кът в не­го­ва­та фор­ма е ре­зул­тат на то­зи азов организъм.

Сега ние мо­жем да прос­ле­дим та­зи фор­ма спо­ред ней­на­та вещественост. При прев­ръ­ща­не­то на ве­щес­т­во­то от ед­на сте­пен в дру­га ве­щес­т­во­то се явя­ва ка­то от­де­ля­не на гор­на­та сте­пен от по­-дол­на­та и ед­но из­г­ражда­не на фор­ма­та от от­дел­но­то вещество. При рас­те­ни­ето от не­жи­ва­та ма­те­рия се от­де­ля жи­во­то вещество. В то­ва от­де­ле­но ве­щес­т­во дейс­т­ву­ват влъч­ва­щи­те се в Земята етер­ни си­ли ка­то си­ли съз­да­ва­щи формата. Първо ста­ва не ед­но отделяне, а ед­но пъл­но прев­ръ­ща­не на фи­зи­чес­ко­то ве­щес­т­во чрез етер­ни­те сили. Този е слу­ча­ят оба­че са­мо при об­ра­зу­ва­не­то на семето. При то­ва об­ра­зу­ва­не мо­же да ста­не то­ва пъл­но прев­ръщане, за­що­то се­ме­то е пред­па­зе­но от въз­дейс­т­ви­ето на фи­зи­чес­ки­те си­ли чрез об­ви­ва­щия го майчин ор­ганизъм. Щом об­ра­зу­ва­не­то на се­ме­то се ос­во­бож­да­ва от ор­га­низ­ма на майката, дейс­т­ви­ето на си­ли­те в расте­ни­ето се под­реж­да в ед­но такова, в ко­ето об­ра­зу­ва­не­то на ве­щес­т­во­то се стре­ми към об­лас­т­та на етер­ното, и в ед­но та­ко­ва друго, в ко­ето ве­щес­т­во­то от-­
но­во се стре­ми към фи­зи­чес­ко­то преобразуване. Раждат се час­ти на рас­ти­тел­но­то същество, ко­ито се на­ми­рат в пъ­тя на живота, и такива, ко­ито се стре­мят към уми­ране. Тези пос­лед­ни час­ти се явя­ват ка­то час­ти на от­де­ля­не­то в рас­ти­тел­ния организъм. В об­ра­зу­ва­не на ко­рата на дър­во­то мо­жем да наб­лю­да­ва­ме то­ва от­де­ля­не ка­то един осо­бен ха­рак­те­рен пример.

При жи­вот­но­то има­ме ед­но двой­но от­де­ля­не и съ­що ед­на двой­на екскре- ция. Към рас­ти­тел­но­то естество, което не е до­ве­де­но до завършване, а е по­дър­жа­но в течение, се при­ба­вя прев­ръ­ща­не­то на жи­во­то ве­щес­т­во в усещащо. Това усе­ща­що ве­щес­т­во се от­де­ля от прос­то живото. Имаме ра­бо­та с ед­но вещество, ко­ето се стреми към усе­ща­ща­та същност, и ед­но такова, ко­ето се от­да­ле­ча­ва от не­го и се стре­ми към са­мо живото. Обаче в ор­га­низ­ма се сти­га до ед­но вза­имо­дейс­т­вие на всич­ки не­го­ви членове. Чрез то­ва и от­лъч­ва­не­то кло­ня­що към неживото, ко­ето при рас­те­ни­ето се приб­ли­жа­ва мно­го сил­но до външ­но­то не­жи­во вещество, е още твър- де от­да­ле­че­но от минералното. Това, ко­ето в об­ра­зу­ва­не­то на ко­ра­та на рас­те­ни­ето се явя­ва ка­то об­ра­зу­ва не на вещество, ко­ето се на­ми­ра в пъ­тя към ми­не­рал­но­то и се отделя, кол­ко­то ста­ва по­ве­че минерално, то се явя­ва при жи­вот­но­то ка­то про­дук­ти на екс­к­ре­ци­ята на храносмилането. То е още по­ве­че от­да­ле­че­но от мине­рал­но­то от­кол­ко­то рас­ти­тел­но­то от- деляне.

При чо­ве­ка от усе­ща­що­то ве­щес­т­во се от­де­ля онова, ко­ето след то­ва ста­ва но­си­тел на се­бе­съз­на­тел­ния дух Но пос­то­ян­но се про­из­веж­да ед­но отлъчване, ка­то се раж­да ед­но вещество, ко­ето се стре­ми към чис­та­та усе­ща­ща способност. В чо­веш­кия ор­га­ни­зъм жи­во­тин­с­ко­то съ­щес­т­ву­ва ка­то ед­но пос­то­ян­но отделяне. В буд­но­то със­то­яние на жи­во­тин­с­кия ор­га­ни­зъм от­де­ля­не­то и фор­ми­ра­не­то на от­де­ле­но­то как­то и от­лъч­ва не­то на усе­ща­що­то ве­щес­т­во сто­ят под вли­яни­ето на ас­т­рал­но­то тя­ло и не­го­ва­та дейност. При чо­ве­ка към то­ва се при­ба­вя и дейнос­т­та на азо­вия организъм. В съ­ня ас­т­рал­но­то тя­ло и азо­ви­ят ор­га­ни­зъм не са не­посред­с­т­ве­но дейни. Обаче ве­щес­т­во­то е об­х­ва­на­то от та­зи дейност и я про­дъл­жа­ва ка­то чрез един стре­меж на инерция. Едно вещество, ко­ето е би­ло вед­нъж офор­ме­но така, как­то ста­ва чрез ас­т­рал­но­то тя­ло и азо­вия орга- низъм, дейс­т­ву­ва след то­ва съ­що и през вре­ме на съ­ня в сми­съ­ла на те­зи организми, про­дъл­жа­ва да дейс­т­ву­ва та­ка да се ка­же в сми­съ­ла на инер- цията. Следователно при спя­щия чо­век не мо­же да го­во­рим за ед­на са­мо ве­ге­та­тив­на дейност на организма. Астралната и азо­ва­та ор­га­ни­за­ция про­дъл­жа­ват да дейс­т­вуват в офор­ме­но­то от тях ве­щес­т­во съ­що и в със­то­яни­ето на сън.

Разликата меж­ду съ­ня и буд­нос­т­та не е ед­на такава, в ко­ято чо­веш­ко­-жи­во­тин­ка­та дейност и рас­ти­тел­но­-фи­зи­чес­ка­та да се сменят. Фактиче-

При буд­но­то със­то­яние чо­ве­кът жи­вее в ед­на дейност, ко­ято го пос­та­вя във връз­ка с външ­ния свят чрез не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло и чрез не­го­вия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено ос- татъците на тези два организма. Едно вещество, ко­ето ка­то кис­ло­ро­да се при­ема чрез ди­ша­не­то как­то в спя­щото та­ка и в буд­но­то състояние, тряб­ва да се раз­ли­ча­ва по­ра­ди то­ва спо­ред те­зи две състояния.

Приетият от вън кис­ло­род дейс­т­ву­ва чрез сво­ята осо­бе­ност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приема­не на кис­ло­род прис­пи­ва по един а нор­ма­лен начин. През вре­ме на буд­но­то със­то­яние ас­т­рал­но­то тя­ло во­ди пос­то­ян­на бор­ба сре­щу прис­пи­ва­що­то дейс­т­вие пре­диз­ви­ка­но от при­ема­не­то на кислорода. Ако ас­т­рал­но­то тя­ло пре­ус­та­но­ви сво­ето дейс­т­вие вър­ху фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва кис­ло­ро­дът раз­ви­ва сво­ята особе- ност: той приспива.
6. К Р Ъ В И Н Е Р В И

Дейностите на от­дел­ни­те чо­веш­ки ор­га­низ­ми се на­ми­рат в осо­бе­но из­ра­зи­тел­на фор­ма по от­но­ше­ние на об­щия ор­га­ни­зъм при об­ра­зу­ва­не­то на кръв­та и нервите. Доколкото об­ра­зу­ва­не­то на кръв­та се по­лу­ча­ва в по­-на­та­тъш­но­то из­г­раж­да­не на при­ети­те хра­ни­тел­ни вещества, целият про- цес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия органи- зъм. Азовият ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ва от процесите, които ста­ват ка­то съп­ро­вод на съз­на­тел­но усе­ща­не - в езика, неб­це­то - чак до не­съз­на­тел­ни­те и под­съз­на­телни про­це­си - в дейс­т­ви­ето на пепсина, на панкреаса, на

Ето за­що дейс­т­ву­ва­щи­те в те­зи нер­в­ни ор­га­ни азов и ас­т­ра­лен ор­га­ни­зъм имат сил­но вли­яние вър­ху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето за­що тя е но­си­тел на това, ко­ето в чо­ве­ка е душевно, но­сител на реф­лек­с­ни­те про- цеси, не оба­че на това, ко­ето ста­ва в Аза, в се­бе­съз­на­тел­ния Дух. Същи- нските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план.

Ние виж­да­ме по то­зи начин, че в об­лас­т­та на це­лия ор­га­ни­зъм се раж­дат чрез то­ва три области. В ед­на долна об­ласт дейс­т­ву­ват вът­реш­но об­тъ­ка­ва­ни­те от етер­ния ор­га­ни­зъм нер­ви за­ед­но кръв­но­то вещество, което е под­чи­не­но глав­но на дейнос­т­та на азо­вия организъм. В та­зи об­ласт през вре­ме на ем­б­ри­онал­на­та и след ем­б­ри­онал­на­та епо­ха на раз­ви­ти­ето се на­ми­ра из­ход­на­та точ­ка за всич­ки и об­ра­зу­ва­ния на органи, които са свър­за­ни с вът­реш­но­то ожи­вя­ва­не на чо­веш­кия организъм.

През вре­ме на об­ра­зу­ва­не­то на ем­б­ри­она (зародиша) та­зи област, ко­ято е още слаба, е по­дър­жа­на от об­ви­ващия майчин ор­га­ни­зъм с ожи­вя­ва­щи­те и фор­ми­ра­щи влияния. След то­ва има­ме ед­на сред­на област, в която не- р­в­ни органи, ко­ито са под вли­яни­ето на ас­т­рал­ния организъм, дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но с кръв­ни­те про­цеси, ко­ито съ­що са за­ви­си­ми в тях­на­та

Ние ще раз­бе­рем чо­веш­кия мо­зък са­мо тогава, ко­га­то мо­жем да ви­дим в не­го тен­ден­ци­ята за об­ра­зу­ва­не на костите, ко­ято тен­ден­ция е пре­къс­на­та още в на­й-­на­чал­но­то възникване. И раз­би­ра­ме об­ра­зу­ва­не­то на кос­ти­те са­мо тогава, ко­га­то поз­на­ем в не­го ед­но стиг­на­ло на­пъл­но до своя край им­пул­с­но дейс­т­вие на мозъка, ко­ето от­вън е про­ник­на­то от им­пул­си­те на сред­ния организъм, къ­де­то дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но ас­т­рал­но обус­ло­ве­ни нер­в­ни ор­га­ни с етер­но­то обус­ло­ве­но­то кръв­но вещество.

В кос­т­на­та пепел, ко­ято ос­та­ва с ней­на­та соб­с­т­ве­на форма, с формата, ко­ято й е присъща, ко­га­то из­га­ря­ме костите, съ­щес­т­ву­ват ре­зул­та­ти­те на на­й-­гор­на­та об­ласт на чо­веш­кия организъм. В хру­щял­но­то вещество, ко­ето остава, ко­га­то под­ла­га­ме кос­ти­те на дейс­т­ви­ето на раз­ре­де­на сол­на киселина, има­ме ре­зул­та­ти­те на им­пул­си­те на сред­на­та област.

Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към не­жи­во­-ми­не­рал­но­то човеш­ко ор­га­ни­чес­ко ве­щес­т­во е под­чи­не­но в раж­да­не­то на кос­ти­те на­пъл­но на азо­вия организъм. В мо­зъ­ка Азът е де­ен ка­то ду­хов­на същност. Обаче не­го­ва­та об­ра­зу­ва­ща фор­ма дейс­т­ву­ва­ща във фи­зи­чес­ко­то си­ла е над­де­ля­на там на­пъл­но от етер­но­то организи- ране, да­же от соб­с­т­ве­ни­те си­ли на физическото. Азът действу­ва са­мо ле­ко ка­то ор­га­ни­зи­ра­ща си­ла в мозъка; тази организираща сила на Аза по- тъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.

Именно та­зи е причината, по­ра­ди ко­ято мо­зъ­кът е но­си­тел на ду­хов­но­то дейс­т­вие на Аза, че в мо­зъ­ка азови­ят ор­га­ни­зъм не е ан­га­жи­ран в ор­га­ни­чес­ка­та фи­зи­чес­ка дейност, вслед­с­т­вие на ко­ето то­зи азов ор­га­низъм мо­же да про­яви сво­ята дейност ка­то та­къв на­пъл­но свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото ор- ганизиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дей- ност. Ето за­що про­це­си­те в кос­ти­те са най-несъзнателните. Въглерод-

Възникващите от хра­ни­тел­ни­те ма­те­рии вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатич- ната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две бел­тъч­ни ве­щес­т­ва са об­х­ва­на­ти оба­че от­час­ти от дейно- с­т­та на сред­на­та нер­в­на система, ко­ято стои под вли­яни­ето на ас­т­рал­но­то тяло. Чрез то­ва те по­лу­ча­ват ед­но род­с­т­во с про­дук­ти­те на раз­лага­не на белтъка, с мазнините, със за­хар­та и по­доб­ни­те на за­хар­та вещества. Това ги пра­ви способни, под влияни­ето на сред­на­та нер­в­на сис­те­ма да пре­ми­нат в пъ­тя към об­ра­зу­ва­не­то на мускулите.

Човешкият ця­лос­тен ор­га­ни­зъм не е ед­на зат­во­ре­на в се­бе си сис­те­ма на дейс­т­ву­ва­щи ед­ни и дру­ги про­цеси. Ако той би бил това, то­га­ва не би мо­гъл да бъ­де но­си­тел на ду­шев­но­то и духовното. Душевното и ду­ховно­то мо­гат да имат за ос­но­ва чо­веш­кия ор­га­ни­зъм са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че в нер­в­но­то и кос­т­но­то ве­щес­т­во и в процесите, в ко­ито са вклю­че­ни те­зи вещества, чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм неп­рес­тан­но се раз­па­да или се на­соч­ва по пъ­тя към неживата, ми­не­рал­на­та дейност.

В нер­в­на­та тъ­кан се раз­ла­га бел­тъч­но­то вещество. Обаче в та­зи тъ­кан то­ва ве­щес­т­во не е от­но­во съг­ра­де­но как­то в яйч­ния за­ро­диш или в дру­ги об­ра­зу­ва­ния чрез това, че по­па­да в об­лас­т­та на влъч­ва­щи­те се в Земя та действия, а прос­то се разпада. Чрез то­ва етер­ни­те действия, ко­ито се влъч­ват от не­ща­та и про­це­си­те на външ­на­та окол­на сре­да през сетивата, и онези, ко­ито се образуват, ко­га­то са из­пол­зу­ва­ни дви­га­тел­ни­те ор­гани, мо­гат да из­пол­зу­ват нер­ви­те ка­то органи, по про­дъл­же­ни­ето на ко­ито про­ник­ват през ця­ло­то тяло. В нер­ви­те съ­щес­т­ву­ват два ви­да процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разла- гащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в негово- то течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равно- весието меж­ду два­та про­це­са се про­из­веж­да чрез маз­ни­на­та и водата. Погледнати по тях­на­та същ­ност те­зи два про­це­са са пос­то­ян­но про­ни- ква­щи ор­га­низ­ма бо­лес­т­ни процеси. Те тряб­ва да бъ­дат из­п­ра­ве­ни чрез
съ­що та­ка пос­то­ян­но дейс­т­ву­ва­щи ле­чи­тел­ни процеси. Това из­п­ра­вя­не се про­из­веж­да бла­го­да­ре­ние на факта, че кръв­та съ­дър­жа не са­мо проце- сите, от ко­ито се със­то­ят рас­те­жът и про­це­си­те на об­мя­на­та на вещест- вата, а при­те­жа­ва съ­що ед­но про­тивос­то­ящо се на про­из­веж­да­щи­те за­бо­ля­ва­не нер­в­ни про­це­си и пос­то­ян­но лечително действие. В сво­ята плаз­ма и в своя фиб­рин кръв­та при­те­жа­ва оне­зи сили, ко­ито слу­жат в по­-те­сен сми­съл на рас­те­жа и на об­мя­на­та на веществата. В това, ко­ето при из­с­лед­ва­не­то на чер­ве­ни­те кръв­ни тел­ца се явя­ва ка­то съ­дър­жа ние на желязо, се крие про­из­хо­да на лечителното дейс­т­вие на кръвта. Ето за­що же­ля­зо­то се явя­ва съ­що в сто­маш­ния сок и ка­то же­ле­зен ок­сид в млеч­ни­те сокове. Тук нав­ся­къ­де са съз­да­де­ни из­точ­ни­ци за про­цеси, ко­ито дейс­т­ву­ват из­п­ра­вя­що вър­ху нер­в­ни­те процеси. При из­с­лед­ва­не­то на кръв­та же­ля­зо­то се явя­ва така, че то се пред­с­та­вя ка­то един­с­т­ве­ния ме- тал, кой­то в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм има склон­нос­т­та да крис­та­лизира. С то­ва то про­явя­ва силите, ко­ито са външни, физически, ми­не­рал­ни при­род­ни сили. Те об­ра­зу­ват в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ед­на сис­те­ма от сили, ко­ято е ори­ен­ти­ра­на в сми­съ­ла на външната, фи­зи­чес­ка при­ро­да Обаче та­зи сис­те­ма от си­ли е пос­то­ян­но по­беж­да­ва­на от азо­вия организъм.

Имаме ра­бо­та с две си­ло­ви системи. Едната има своя про­из­ход в нер­в­ни­те процеса; другата в образуването на кръвта. В нер­в­ни­те про­це­си се раз­ви­ват про­це­си при­чи­ня­ва­щи заболяване, ко­ито нап­ред­ват до степен- та, при ко­ято мо­гат да бъ­дат пос­то­ян­но из­ле­ку­ва­ни от про­ти­во­дейс­т­ву­ва­щи­те им про­це­си на кръвта. Нервните про­це­си са такива, ко­ито са про­из­ве­де­ни от ас­т­рал­но­то тя­ло в нер­в­но­то ве­щес­т­во и с то­ва в це­лия организъм. Процесите на кръв­та са такива, в ко­ито азо­ви­ят ор­га­ни­зъм в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм про­тивос­тои на външната, про­дъл­жа­ва­ща се в не­го фи­зи­чес­ка природа, ко­ято оба­че е при­ну­де­ни да се вклю­чи във фор­ми­ра­не­то на азо­вия организъм. В то­ва вза­имо­от­но­ше­ние мо­жем да об­х­ва­нем про­це­си­те на за­бо­лява­не­то и на лечението. Ако в ор­га­низ­ма се явя­ват в за­си­ле­на фор­ма оне­зи процеси, ко­ито имат сво­ята нормал­на сте­пен в то- ва, ко­ето е въз­бу­де­но от нер­в­ния процес, по­лу­ча­ва се заболяване. Ако сме в със­то­яние да про­ти­во­пос­та­вим на те­зи про­це­си такива, ко­ито се пред­с­та­вят ка­то за­сил­ва­не на външ­ни при­род­ни действия в организма, то­га­ва мо­жем да про­из­ве­дем излечение, ко­га­то те­зи външ­ни при­род­ни дейс­т­вия са ов­ла­дени от азо­вия ор­га­ни­зъм и дейс­т­ву­ват из­п­ра­вя­що вър­ху про­ти­во­по­лож­но ори­ен­ти­ра­ни­те на тях процеси. Млякото съ­дър­жа са­мо мал­ко ко­ли­чес­т­во желязо. То е веществото, ко­ето ка­то та­ко­ва пред­с­тав­ля­ва в сво­ите дейс­т­вия на­й-­мал­ко не­що при­чи­ня­ва­що заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи за- боляване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в

При ле­чеб­но­то средство, ко­ето тряб­ва да дейс­т­ву­ва вър­ху ед­но явя­ва­що се във вът­реш­ния ор­га­ни­зъм бо­лестно състояние, съ­що и вър­ху ед­но та- кова, ко­ето е про­из­ве­де­но от вън, но про­ти­ча във вът­реш­нос­т­та на орга- низма, важ­но­то на пър­во мяс­то е това, да бъ­де познато, до­кол­ко­то ас­т­рал­ни­ят ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ва в смисъла, че ед­но раз­ла­га­не на бел­тъ­ка на ня­кое мяс­то в ор­га­низ­ма нас­тъп­ва така, как­то то­ва се про­из­веж­да чрез нер­в­ния ор­га­ни­зъм по нор­ма­лен начин. Да предположим, че има­ме ра­бо­та със застои, със зад­ръс­т­ва­ния в дол­на­та част на тялото. В то­зи слу­чай в по­явя­ва­щи­те се бол­ки мо­жем да за­бе­ле­жим ед­но пре­ка­ле­но действие на ас­т­рал­но­то тяло. Тогава има­ме ра­бо­та с ха­рак­тер­ния слу­чай за ор­га­низ­ма на червата. По-нататък е ва­жен въпросът: как може да бъде изпра- вено засиленото действие на астралното тяло? Това мо­же да стане, ко­га­то вне­сем в кръв­та та­ки­ва вещества, ко­ито мо­гат да бъ­дат об­х­ва­на­ти имен­но от она­зи част на азо­вия организъм, ко­ято дейс­т­ву­ва в ор­га­низ­ма на червата. Това са ка­ли­ят и натрият. Ако внесем те­зи ве­щес­т­ва и ня­кой пре­па­рат или чрез час­ти на ня­кое растение, нап­ри­мер anagallis arvensis в организма, то­га­ва от­не­ма­ме на ас­т­рал­но­то тя­ло не­го­во­то пре­ка­ле­но го­ля­мо дейс­т­вие вър­ху нер­ви­те и произ­веж­да­ме пре­ми­на­ва­не­то на това, ко­ето ас­т­рал­но­то тя­ло вър­ши над нормалното, вър­ху об­х­ва­на­то­то от азовия ор­га­ни­зъм дейс­т­вие на го­ре­по­со­че­ни­те ве­щес­т­ва от кръвта. Ако упот­ре­бим ми­не­рал­но­то вещество, тога­ва тряб­ва да се погрижим, що­то чрез до­пъл­ни­тел­но вна­ся­не на ся­ра или по­-доб­ре чрез свър­з­ва­не на ка- лия или нат­рия в пре­па­ра­та със ся­ра те­зи ме­та­ли да бъ­дат вне­се­ни пра­вил­но в кръв­ния по­ток така, че ме­тамор­фо­за­та на бел­тъ­ка е въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­на да се разпадне. Сярата има имен­но свойството, че слу­жи за спи- ра­не раз­ла­га­не­то на белтъка; тя задържа така да се каже свързано ор- ганизиращите сили на белтъчното вещество. Ако е вне­се­на в кръв­ния по­ток така, че се свър­з­ва с ка­ли­ят или натрият, ней­но­то дейс­т­вие нас­тъп­ва там, къ­де­то ка­ли­ят или нат­ри­ят са осо­бе­но прив­ле­че­ни към оп­ре­де­ле­ни органи. Такъв е слу­ча­ят при чрев­ни­те органи.

DIABETES MELLITUS

Човешкият ор­га­ни­зъм раз­ви­ва дейнос­ти през всич­ки не­го­ви членове, ко­ито дейнос­ти мо­гат да имат тех­ни те им­пул­си са­мо в са­мия него. . . Това, ко­ето той при­ема отвън, тряб­ва да бъ­де или са­мо по­вод да раз­вие ед­на дейност, или то тряб­ва да дейс­т­ву­ва в тя­ло­то така, че чуж­да­та дейност да не се раз­ли­ча­ва от ед­на вът­реш­на дейност на тялото, щом про­ник­не в него.
Необходимата на чо­ве­ка хра­на съ­дър­жа нап­ри­мер въглехидрати. Тези въг­ле­хид­ра­ти са от­час­ти по­доб­ни на скорбялата. Като та­ки­ва те са ве- щества, ко­ито раз­ви­ват тях­на­та дейност в растението. В чо­веш­ко­то тя­ло те дос­ти­гат в състоянието, ко­ето мо­гат да пос­тиг­нат в растението. В то­ва със­то­яние скор­бя­ла­та е ед­но чуж­до тяло.

Човешкият ор­га­ни­зъм не раз­ви­ва ни­как­ва дейност, ко­ято да се на­ми­ра в по­со­ка­та на това, ко­ето скор­бя­ла­та мо­же да раз­вие ка­то дейност в със- тоянието, в ко­ето тя дос­ти­га в тя­ло­то на човека. Това например, ко­ето се раз­ви­ва в чо­веш­кия че­рен дроб ка­то ве­щес­т­во по­доб­но на скор­бя­ла­та (гликоген), е не­що раз­лич­но от расти­тел­на­та скорбяла. Напротив гроз­до­ва­та за­хар е ед­но вещество, ко­ето въз­буж­да дейности, ко­ито са от също ес­тес­т­во как­то дейнос­ти­те на чо­веш­кия организъм. Ето за­що скор­бя­ла­та не мо­же да ос­та­не в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ка­то скорбяла. Ако тряб­ва да раз­вие ед­но действие, ко­ето иг­рае ро­ля в тялото, тя тряб­ва да бъ­де пре- образена, изменена. В ус­т­на­та ку­хи­на тя е про­ник­на­та от пти­али­на и се прев­ръ­ща в захар.

Белтъкът и маз­ни­на­та не са из­ме­не­ни от птиалина. Те вли­зат пър­во ка­то чуж­ди ве­щес­т­ва в стомаха. В стома­ха бел­тъч­ни­те ве­щес­т­ва са пре­об­ра­зе­ни от от­де­ля­ния от не­го пеп­син така, че про­дук­ти­те на раз­г­раж­да не­то сти­гат до пептони. Това са вещества, чи­ито дейнос­т­ни им­пул­си съв­па­дат с та­ки­ва на тялото. Напротив маз­ни­на­та ос­та­ва неп­ро­ме­не­на съ­що и в стомаха. Тя би­ва из­ме­не­на пър­во от от­де­ли­тел­ния про­дукт на пан­к­ре­атич­на­та жле­за така, че се раж­дат вещества, ко­ито от мър­т­вия ор­га­ни­зъм се по­лу­ча­ват ка­то гли­церин и мас­т­ни киселини. Но прев­ръ­ща­не­то на скор­бя­ла­та в за­хар ста­ва през це­лия хра­нос­ми­ла­те­лен процес. Едно пре- в­ръ­ща­не на скор­бя­ла­та ста­ва съ­що чрез сто­маш­ния сок, ако то­ва прев­ръ­ща­не не е ста­на­ло чрез птиалина. Когато прев­ръ­ща­не­то на скор­бя­ла­та ста­ва чрез птиалина, про­це­сът стои на гра­ни­ца­та на това, което в чо­ве­ка ста­ва в она­зи област, ко­ято в гла­ва 2 бе на­ре­че­на азов организъм. В об­лас­т­та на то­зи ор­га­низъм ста­ва пър­во­то прев­ръ­ща­не на при­ето­то от вън. Гроздовата за­хар е ед­но вещество, ко­ето мо­же да действу­ва в об­лас­т­та на азо­вия организъм. Тя от­го­ва­ря на вку­са на сладкото, кой­то има сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не в азо­вия организъм. Когато от скор­бял­но­то браш­но се раж­да чрез сто­маш­ния сок захар, то­ва означава, че азови­ят ор­га­ни­зъм про­ник­ва в об­лас­т­та на хра­нос­ми­ла­тел­на­та система. Тогава за съз­на­ни­ето не съ­щес­т­ву­ва вку­сът на сладко; обаче това, което става в съзна- нието - в областта на азовия организъм - когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В не­съз­на­тел­ни­те за нас об­ласти, в сми­съ­ла на ка­за­но­то във гла­ва 2, има­ме пър­во ра­бо­та с ас-

т­рал­но­то тяло. Астралното тя­ло е в дейс­т­вие там, къ­де­то в сто­ма­ха скор­бя­ла­та е пре­вър­на­та в захар.

Човек мо­же да бъ­де съз­на­те­лен са­мо чрез това, ко­ето дейс­т­ву­ва в не­го­вия азов ор­га­ни­зъм така, че то­зи ор­гани­зъм не е заг­лу­шен или сму­ща­ван от нищо, та­ка че той мо­же да раз­гър­не на­пъл­но сво­ята дейност. Такъв е слу­ча­ят в областта, къ­де­то се раз­ви­ват дейс­т­ви­ята на птиалина. В об­лас­т­та на дейс­т­ви­ята на пеп­си­на ас­т­рално­то тя­ло заг­лу­ша­ва азо­вия органи- зъм. Дейността на Аза по­тъ­ва под астралната.

Следователно в об­лас­т­та на ма­те­ри­ал­но­то мо­жем да прос­ле­дим азо­вия ор­га­ни­зъм по при­със­т­ви­ето на захарта. Там, къ­де­то има захар, там е и азо­ви­ят организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото. Но за­хар­та се явя­ва ка­то про­дукт на от­де­ля­не то при diabetes mellitus. В то­зи слу­чай има­ме ра­бо­та с ед­но дейс­т­вие на азо­вия ор­га­ни­зъм в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в ед­на та­ка­ва форма, че то­зи азов ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ва разруша- ващо. Ако на­со­чим пог­лед вър­ху вся­ка дру­га об­ласт на дейс­т­ви­ето на азо­вия организъм, констатираме, че той се по­то­пя­ва в ас­т­рал­ния ор­га- низъм. Захарта, кон­су­ми­ра­на непосредствено, се на­ми­ра в азо­вия орга- низъм. Там тя пре­диз­вик­ва вку­са на сладкото. Скорбялата кон­су­ми­ра­на и пре­вър­на­та чрез пти­али­на или сто­маш­ния сок в за­хар показва, че в ус­т­на­та ку­хи­на или в сто­ма­ха ас­т­рал­но­то тя­ло дейс­т­ву­ва съв­мес­т­но с азо­вия ор­га­ни­зъм и заг­лу­ша­ва то­зи последния. Обаче за­хар съ­щес­т­ву­ва съ­що и в кръвта. Когато съ­дър­жа­ща­та за­хар кръв цир­ку­ли­ра из ця­ло­то тя- ло, тя но­си през то­ва тя­ло азо­вия организъм. Обаче нав­ся­къ­де то­зи азов ор­га­ни­зъм е по­дър­жан в рав­но­весие чрез дейс­т­ви­ето на чо­веш­кия орга- низъм. В гла­ва 2 бе показано, как ос­вен азо­вия ор­га­ни­зъм и ас­т­рал­ното тя­ло в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во съ­щес­т­ву­ват съ­що етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло. Тези пос­лед­ни­те съ­що приемат в се­бе си азо­вия ор­га­ни­зъм и го дър­жат в се­бе си. Докато ра­бо­та­та стои така, ури­на­та не от­де­ля ни­каква захар. Как но­се­ща­та за­хар­та азов ор­га­ни­зъм мо­же да живее, то­ва се по­каз­ва при свър­за­ни­те със за­хар­та про­це­си в организма.

При здра­вия чо­веш­ки ор­га­ни­зъм за­хар­та мо­же да се по­яви в ури­на­та са­мо тогава, ко­га­то тя е кон­су­ми­ра­на изо­бил­но или ко­га­то алкохолът, ко- й­то про­ник­ва в про­це­си­те на тя­ло­то непосредствено, без да бъ­де пре­върнат в дру­ги продукти, ако се кон­су­ми­ра изобилно. И в два­та слу­чая за­хар­ни­ят про­цес се явя­ва ка­то са­мос­тоятелен, на­ред с дру­ги­те про­це­си в чо­веш­кия организъм. При diabetes mellitus по­ло­же­ни­ето е такова, че при по­то­пя­ва­не­то си в ас­т­рал­на­та и етер­на об­ласт азо­ви­ят ор­га­ни­зъм е та­ка отслабнат, че не мо­же ве­че да про­явя­ва сво­ето дейс­т­вие в за­хар­но­то

вещество. Тогава чрез ас­т­рал­на­та и етер­на­та об­ласт със за­хар­та става онова, ко­ето би тряб­ва­ло да ста­не с нея чрез азо­вия организъм.

Всичко, ко­ето из­т­ръг­ва азо­вия ор­га­ни­зъм от уп­раж­ня­ва­но­то дейс­т­вие в дейнос­т­та на тялото, по­ощ­ря­ва за­харна­та болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; нас- ледствено обременение, което възприпятствува едно нормално включ- ване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко то­ва е свър­за­но съ­щев­ре­мен­но с факта, че в ор­га­низ­ма на гла­ва­та ста­ват та­ки­ва процеси, ко­ито всъщ­ност би тряб­ва­ло да бъ­дат про­це­си ус­по­ред­ни на ду­хов­но­-ду­шев­на­та дейност, ко­ито оба­че па­дат вън от та­зи ус­по­ред­ност по­ра­ди това, че та­зи дейност про­ти­ча пре­ка­ле­но бър­зо и пре­ка­ле­но бав- но. Нервната сис­те­ма мис­ли та­ка да се ка­же са­мос­то­ятелно, на­ред с мис­ле­щия човек. Но то­ва е ед­на дейност, ко­ято нер­в­на­та сис­те­ма би тряб­ва­ло да из­пъл­ня­ва са­мо през вре­ме на сън.

При чо­ве­ка бо­лен от ди­абет в дъл­бо­чи­ни­те на ор­га­низ­ма про­ти­ча един вид сън ус­по­ред­но с буд­но­то със­тояние. Ето за­що в те­че­ние на за­хар­на­та бо­лест ста­ва ед­но из­раж­да­не на нер­в­но­то вещество. Това е ед­но пос- лед­с­т­вие на не­дос­та­тъч­но­то дейс­т­вие на азо­вия организъм.

Едно дру­го явление, ко­ето съп­ро­вож­да за­хар­на­та болест, е об­ра­зу­ва­не­то на фу­рун­ку­ли (циреи) при ди­абе­тиците. Фурункулни об­ра­зо­ва­ния се раж­дат чрез ед­но пре­ви­ша­ва­не в дейнос­т­та на етер­но­то тяло. Азовият ор­га­ни­зъм не е в със­то­яние да дейс­т­ву­ва там, къ­де­то тряб­ва да дейст- вува. Астралната дейност не мо­же да се развие, за­що­то имен­но на ед­но та­ко­ва мяс­то тя има си­ла са­мо в хар­мо­ния с азо­вия организъм. Послед- стви­ето е ед­но пре­ка­ле­но го­ля­мо дейс­т­вие на етер­но­то тяло, ко­ето се про­явя­ва в об­ра­зу­ва­не­то на фурункули.

Във всич­ко то­ва виждаме, как мо­же да се пре­диз­ви­ка един про­цес на из­ле­че­ние са­мо тогава, ко­га­то сме в със­то­яние да под­си­лим азо­вия ор­га­ни­зъм при диабетика.