ЗА СЪЩНОСТТА НА БОЛЕДУВАНЕТО И НА ЛЕЧЕНИЕТО

Болка, ко­ято се явя­ва нав­ся­къ­де в организма, е из­жи­вя­ва­не на ас­т­рал­но­то тя­ло и на Аза. И двете, ас­т­рал­но­то тя­ло как­то и Азът са вклю­че­ни в

В на­ча­ло­то на чо­веш­ко­то раз­ви­тие ца­ру­ва пре­дим­но дейнос­т­та на етер­но­то тя­ло над та­зи на ас­т­рал­но­то тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъ- пва. После през вре­ме на съ­ня етер­но­то тя­ло не до­би­ва она­зи интензив- ност, ко­ято е има­ло в на­ча­ло­то на живота. То по­дър­жа она­зи интензив- ност, ко­ято е раз­ви­ло в от­но­ше­ни­ето с ас­т­рал­но­то тя­ло в те­че­ние на жи- вота. За все­ки ор­ган на чо­веш­ко­то тя­ло от­го­ва­ря във вся­ка въз­раст оп­ре­де­ле­на си­ла на етер­на­та дейност по­ла­га­ща се на органа. Същото се от­на­ся и за ас­т­рал­на­та дейност. Съществуването на правил­но­то от­но­ше­ние е това, от ко­ето зависи, да­ли ас­т­рал­но­то тя­ло мо­же да се вклю­чи пра­вил­но или не в етерното. Ако то не мо­же да сто­ри то­ва по­ра­ди по­ни­же­ние на етер­на­та дейност, по­раж­да се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволст- вие, при­ят­но чувство. Трябва да бъ­дем са­мо на­яс­но вър­ху факта, че удо­вол­с­т­ви­ето над­ви­ша­ва­що оп­ре­де­ле­на мяр­ка при будно­то със­то­яние се прев­ръ­ща об­рат­но в болка, а бол­ка­та пре­ми­на­ва в удоволствие. Ако не се взе­ме под внима­ние това, то­га­ва ка­за­но­то тук мо­же да из­г­леж­да в про­ти­во­ре­чие с ка­за­но­то по-рано.

Един ор­ган се разболява, ко­га­то не мо­же да се раз­вие по­ла­га­ща­та му се етер­на дейност. Да взе­мем нап­ример дейнос­т­та на об­мя­на­та на вещест- вата, ко­ято се про­дъл­жа­ва в це­лия ор­га­ни­зъм от про­це­са на хра­нос­милането. Ако про­из­ве­де­ни­ята на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та са пре­не­се­ни нав­ся­къ­де без ос­та­тък в дейнос­т­та и из­г­раж­да­не­то на ве­щес­т­ва­та на ор- ганизма, то­ва е един приз­нак за факта, че етер­но­то тя­ло ра­бо­ти по под­ходя­щия начин. Ако оба­че в пъ­тя на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та се от­ла­гат вещества, ко­ито не пре­ми­на­ват в дейнос­т­та на организма, то­га­ва етер­но­то тя­ло е по­ни­же­но в не­го­ва­та дейност. Онези фи­зи­чес­ки процеси, ко­ито ина­че са въз­буж­да­ни от ас­т­рал­но­то тяло, оба­че слу­жат на ор­га­низ­ма са­мо в тях­на­та об­ласт и пре­ми­на­ват в та­зи на етер­на­та дейност. По то­зи на­чин въз­ник­ват процеси, ко­ито дъл­жат тях­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние на пре- об­ла­да­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тяло. Това са процеси, ко­ито имат сво­ето над ле­жа­що мяс­то там, къ­де­то нас­тъпва остаряването, раз­г­раж­да­не­то на организма.
Сега въп­ро­сът се ка­сае за това, да бъ­де въз­с­та­но­ве­на хар­мо­ни­ята меж­ду етер­на­та и ас­т­рал­на­та дейност. Етерно­то тя­ло тряб­ва да бъ­де подсилено, ас­т­рал­но­то тя­ло разслабено. Това мо­же да стане, ка­то фи­зи­чес­ки­те ве- щества, ко­ито етер­но­то тя­ло преработва, би­ват до­ве­де­ни в ед­но състоя- ние, в ко­ето те по­-лес­но се под­чи­няват на дейността, от­кол­ко­то то­ва ста­ва в бол­но­то състояние. Също та­ка тряб­ва да бъ­де вне­се­на си­ла и в азо- вия организъм, за­що­то ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето е ори­ен­ти­ра­но жи­во­тин­с­ки в не­го­ва­та дейност, би­ва по­ве­че въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­но от под­сил­ва­не­то на азо­вия ор­га­ни­зъм да дейс­т­ву­ва в по­со­ка на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм от­кол­ко­то без то­ва подсилване.

Пътят, по кой­то те­зи не­ща мо­гат да бъ­дат об­х­ва­на­ти чрез познанието, ще бъ­де намерен, ко­га­то се наб­лю­дава, как­ви дейс­т­вия раз­ви­ва ня­кое ве­щес­т­во вър­ху пъ­ти­ща­та на об­мя­на­та на веществата. Нека взе­мем ся­ра та. Тя се съ­дър­жа в белтъка. Следователно тя стои на ос­но­ва­та на це­лия процес, кой­то ста­ва при при­емане­то на бел­тъч­на­та храна. Тя пре­ми­на­ва от чуж­до­то етер­но ес­тес­т­во през със­то­яни­ето на ор­га­нич­но­то в етер­на­та дейност на чо­веш­кия организъм. Тя се на­ми­ра във влак­нес­то­то ве­щес­т­во на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя пре­ми­на­ва през пъ­ти­ща­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та чак до пе­ри­фери­ята на орга- низма. С то­ва ся­ра­та се оказ­ва ка­то ед­но вещество, ко­ето при при­ема­не­то на бел­тъч­ни­те ве­щества иг­рае ро­ля в об­лас­т­та на чо­веш­ко­то етер­но тяло.

Сега въз­ник­ва въпросът, да­ли съ­що ся­ра­та има ня­как­ва ро­ля при пре­ми­на­ва­не­то от об­лас­т­та на етер­на­та дейност в та­зи на ас­т­рал­но­то тяло, да­ли има зна­че­ние в то­ва пре­ми­на­ва­не и да­ли има ра­бо­та в не­що с азовия организъм. Тя не се съ­еди­ня­ва за­бе­ле­жи­тел­но с вне­се­ни­те в ор­га­низ­ма не­ор­га­нич­ни вещества, за да обра­зу­ва с тях ки­се­ли­ни и соли. В ед­но та­ко­ва свър­з­ва­не би съ­щес­т­ву­ва­ла ос­но­ва­та за ед­но при­ема­не на серни­те про­це­си в ас­т­рал­но­то тя­ло и в азо­вия организъм. Следователно ся­ра­та не про­ник­ва до там. Тя разви­ва ед­на дейност в об­лас­т­та на фи­зи­чес­ко­то и на етер­но­то тяло. Това про­ли­ча­ва и във факта, че по­ви­ше­но вна­ся­не на ся­ра в ор­га­низ­ма пре­диз­вик­ва ви­ене на свят, при­тъ­пя­ва съзнанието. Съ- що и съня, следователно със­то­яни­ето на тялото, в ко­ето ас­т­рал­но­то тя­ло и азо­вия ор­га­ни­зъм не дейс­т­ву­ват ка­то пси­хи­чес­ки същности, ста­ва по­-ин­тен­зи­вен чрез вна­ся­не­то в не­го на по­-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во сяра. От то­ва мо­же да се види, че сярата, вне­се­на в ор­га­низ­ма ка­то ле­чеб­но средство, пра­ви фи­зи­чес­ки­те дейнос­ти на ор­га­низ­ма по­-с­к­лонни към дейс­т­ви­ето на етер­но­то тяло, от­кол­ко­то те са в бол­но­то състояние.

Различно стои ра­бо­та­та при фосфора. Той се на­ми­ра в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ка­то фос­фор­на ки­се­ли­на или ка­то со­ли на фос­фор­на­та ки­се­ли­на в белтъка, влак­нес­то­то вещество, в мозъка, в костите. Той се стре­ми към

Нека раз­г­ле­да­ме рахитиса. В пре­ди­ду­щи­те стра­ни­ци бе показано, как то­ва за­бо­ля­ва­не по­чи­ва на ед­но пре­комер­но раз­рас­т­ва­не на етер­но­-­ас­т­рал­на­та дейност и как то­ва во­ди до ед­на не­дос­та­тъч­на дейност на азо­вия организъм. Ако тре­ти­ра­ме ра­хи­ти­са пър­во със ся­ра по съ­от­ве­тен начин, то­га­ва етер­на­та дейност се за­сил­ва спря­мо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава то- ва, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в ор- ганизма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни. (Известно е, че фос­форно­то ле­че­ние на ра­хи­ти­са се под­ла­га на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)

Силициевата ки­се­ли­на от­на­ся сво­ите дейс­т­вия чрез пъ­ти­ща­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та чак до оне­зи части на чо­веш­кия организъм, в кой­то жи­ва­та ма­те­рия ста­ва нежива. Тя се на­ми­ра в кръвта, чрез ко­ято фор­ми- ра­щи­те си­ли тряб­ва да по­лу­чат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където форми- рането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явя­ва в ури­на­та ка­то про­дукт на от­де­ля­не­то (екскрецията). Силицие- вата ки­се­ли­на об­ра­зу­ва фи­зичес­ка­та ос­но­ва на азо­вия организъм. Този азов ор­га­ни­зъм се нуж­дае от про­це­са на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на чак до оне­зи час­ти на организма, къ­де­то фор­ми­ра­не­то гра­ни­чи с външ­ния и вът­реш­ния (несъзнателен) свят. В пе­ри­фе­ри­ята на организма, къ­де­то ко­си­те но­сят си­ли­ци­ева­та киселина, чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм се свързва с не­съз­на­тел­ния вън­шен свят. В кос­ти­те то­зи ор­га­ни­зъм се свър­з­ва с не­съз­на­тел­ния вът­ре­шен свят, в кой­то дейс­т­ву­ва волята. Между две­те по­ле­та

В сво­ята младост, на местата, къ­де­то се на­ми­рат тъ­ка­ни­те пред­ви­де­ни (снабдени) с фор­ми­ра­щи сили, чо­вешки­ят ор­га­ни­зъм е на­й-м­но­го снаб­ден със си­ли­ци­ева киселина. От там си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на раз­г­ръ­ща своята дейност към две­те гра­нич­ни об­лас­ти и съз­да­ва меж­ду тях прост- ранството, в ко­ето мо­гат да се об­ра­зу­ват ор­га­ни­те на съз­на­тел­ния живот. В здра­вия ор­га­ни­зъм то­ва са пре­дим­но се­тив­ни­те органи.

Обаче тряб­ва да се има пред­вид това, че жи­во­тът на усе­ща­ни­ята про­низ­ва це­лия чо­веш­ки организъм. Взаимо­дейс­т­ви­ето на ор­га­ни­те по­чи­ва въ- р­ху това, че един ор­ган пос­то­ян­но въз­п­ри­ема дейс­т­ви­ето на друг орган. При оне­зи органи, ко­ито не са в съ­щин­с­ко­то зна­че­ние се­тив­ни органи, нап­ри­мер чер­ни­ят дроб, далакът, бъб­ре­ци­те и пр., въз­п­ри­яти­ето е сла­бо до та­ка­ва степен, че в обик­но­ве­ния бу­ден жи­вот то ос­та­ва под пра­га на съзнанието. Всеки орган, ос­вен това, че слу­жи в ор­га­низ­ма на та­зи или она­зи функция, е съ­що и се­ти­вен орган. Но це­ли­ят чо­веш­ки ор­га­ни­зъм е про­ни­зан от вза­им­но вли­я­ещи си въз­п­ри­ятия и тряб­ва да бъ­де та­ка , за да дейс­т­ву­ва в не­го всич­ко зад­руж­но по един здра­вос­ло­вен начин. Вси- чко то­ва оба­че по­чи­ва на пра­вилно­то раз­п­ре­де­ле­ние на дейс­т­ви­ята на си­ли­ци­ева­та киселина. Можем да го­во­рим имен­но за един внед­рен в об­щия ор­га­ни­зъм спе­ци­ален ор­га­ни­зъм на си­ли­ци­ева­та киселина, вър­ху кой­то по­чи­ва сто­яща­та на ос­но­вата на здра­ва­та жиз­не­на дейност вза­им­на се­тив­ност на ор­га­ни­те и тях­но­то пра­вил­но от­но­ше­ние към вът­реш- нос­т­та за раз­г­ръ­ща­не­то на ду­ша­та и на духа, а на­вън за пра­вил­но­то изо­ли­ра­не на при­род­ни­те действия. Този спе­ци­ален ор­га­ни­зъм ще дейс­т­ву­ва пра­вил­но са­мо тогава, ко­га­то си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на съ­щес­т­ву­ва в ор­га­низ­ма в та­ки­ва количества, че азо­ви­ят ор­га­ни­зъм мо­же да ги из­пол­зу­ва напълно. За всич­ки из­лиш­ни ко­ли­чес­т­ва си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на ас­т­рал­ни­ят организъм, кой­то стои под азо­вия организъм, тряб­ва да има силата, да ги от­де­ли чрез ко­си­те или по­-д­руг начин.

Не от­де­ле­ни­те из­лиш­ни ко­ли­чес­т­ва си­ли­ци­ева киселина, ко­ито азо­ви­ят ор­га­ни­зъм не мо­же да обхване, трябва да се от­ло­жат в ор­га­низ­ма ка­то чуж­ди ве­щес­т­ва и по­ра­ди тях­на­та склон­ност към формиране, бла­го­даре­ние на ко­ето слу­жат - по един пра­ви­лен на­чин - на азо­вия организъм, да сму­ща­ват об­щия организъм. Внесе­но­то в ор­га­низ­ма пре­ка­ле­но го­ля­мо ко­ли­чес­т­во си­ли­ци­ева ки­се­ли­на пре­диз­вик­ва по­ра­ди то­ва раз­с­т­ройства в

Това се по­каз­ва най-ясно, ко­га­то се по­лу­ча­ват сму­ще­ния на ду­шев­но­то равновесие, зад ко­ито са оче­вид­ни ор­га­ни­чес­ки­те смущения, при изо­бил­но вна­ся­не в ор­га­низ­ма на си­ли­ци­ева киселина. В то­зи слу­чай чо­век из­пит­ва чув­с­т­ва на главозамайване, не мо­же да се въз­дър­жи от из­па­да­не в сън­но състояние, чувствува, че не мо­же да уп­рав­ля­ва слу­хо­ви­те и зри­тел­ни­те възприятия; даже може да долавя нещо, като че действията на сетивата се заприщват и не могат да се продължат във вътреш- ността на нервната система. Всичко то­ва показва, че си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на се стре­ми към пе­ри­фе­ри­ята на тя­лото, обаче, ко­га­то стиг­не там пре­ка­ле­но изобилно, сму­ща­ва нор­мал­но­то фор­ми­ра­не чрез ед­на чуж­да склон­ност към формиране. Смущението се явя­ва съ­що та­ка към вът­реш­на­та стра­на на фор­ми­ра­не­то в не­го­вия за­вършек. Човек чув­с­т­ву­ва нес­по­соб­ност да уп­рав­ля­ва дви­га­тел­на­та система, чув­с­т­ву­ва бол­ки в ставите. Всичко то­ва мо­же да пре­ми­не след то­ва във въз­па­ли­тел­ни процеси, ко­ито въз­ник­ват там, къ­де­то чуж­до­то фор­ми­ра що дейс­т­вие на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на се про­явя­ва мно­го силно. Това ни на­соч­ва да се досетим, как­ва ле­чител­на си­ла мо­же да раз­вие си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на в чо­веш­кия организъм. Да предположим, че един орган, кой­то не е съ­щин­с­ки се­ти­вен орган, ста­ва свръх­чув­с­т­ви­те­лен в не­го­ва­та не­съз­на­тел­на въз­п­ри­ема­тел­на спо­соб­ност за на­ми­ра­щи­те се вън от не­го час­ти на организма. То- гава ще забележим, че във фун­к­ци­ите на то­зи ор­ган се явя­ва ед­но сму- щение. Ако сме в със­то­яние да от­не­мем свръх­чув­с­т­ви­тел­нос­т­та чрез вна­ся­нето в ор­га­низ­ма на си­ли­ци­ева киселина, то­га­ва ще мо­жем да оп­ра­вим бо­лес­т­но­то състояние.

Ще се ка­сае са­мо за това, да пов­ли­я­ем вър­ху ор­га­ни­чес­ка­та дейност на тя­ло­то така, че вна­ся­не­то на си­ли­циева ки­се­ли­на да дейс­т­ву­ва око­ло за­бо­ле­лия орган, а не да пов­ли­я­ем вър­ху це­лия ор­га­ни­зъм чрез ед­но об­що дейс­т­вие в сми­съ­ла на гореописаното. Чрез ком­би­ни­ра­не­то на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на с дру­ги сред­с­т­ва можем да нап­ра­вим така, че при вна­ся­не­то в ор­га­низ­ма си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на да стиг­не имен­но до он­зи орган, към кой­то ис­ка­ме да я насочим, и от там от­но­во да бла­гоп­ри­ятс­т­ву­ва­ме ней­но­то из­х­вър­ля­не (от­де­ляне), без тя да по­дейс­т­ву­ва вред­но вър­ху дру­ги органи.

Друг един слу­чай е този, при кой­то един ор­ган има по­ни­же­на чув­с­т­ви­тел­ност за дейс­т­ви­ята на дру­ги ор­гани. Тогава има­ме ра­бо­та с ед­но нат­руп­ва­не на дейс­т­ви­ето на си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на в пе­ри­фе­ри­ята на ор­гана. Тогава ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да пов­ли­я­ем вър­ху дейс­т­ви­ето на си-­

Познаването дейс­т­ви­ята на ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва по­чи­ва на раз­би­ра­не­то на съ­щес­т­ву­ва­щи­те в из­вън чо­вешкия свят раз­ви­тия на сили. Защото, за да пре­диз­ви­ка­ме един про­цес на лечение, тряб­ва да вне­сем в ор­га­низма веществата, ко­ито се раз­п­рос­т­ра­ня­ват в не­го така, че про­це­сът на бо­лес­т­та пос­те­пен­но да пре­ми­не в един нор­ма­лен процес. Но същ­нос­т­та на бо­лес­т­ния про­цес се със­тои имен­но в това, че в ор­га­низ­мът ста­ва нещо, ко­ето не се включ­ва в не­го­ва­та об­ща дейност. Такъв един про­цес има то­ва об­що с по­до­бен про­цес на външ­на­та природа. Можем да кажем: кога- то вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един та­къв про­цес мо­же да об­х­ва­не фи­зи­чес­кия или ете­рен организъм. Тогава или ас­т­рал­но­то тя­ло или Азът тряб­ва да из­пъл­нят една задача, ко­ято те ина­че не изпълняват. В ед­на възраст, в ко­ято би тряб­ва­ло да се раз­ви­ват в сво­бод­на психи­чес­ка дейност, те тряб­ва да се обър­нат в ед­на по­-ран­на въз­раст - в мно­го слу­чаи да­же в за­ро­диш­на­та възраст - и да съ­дейс­т­ву­ват в об­ра­зу­ва­не­то на фи­зи­чес­ки и етер­ни форми, ко­ито би тряб­ва­ло да са пре­ми­на­ли в об­лас­т­та на фи­зи­чес­кия и ете­рен организъм; т.е. Които в начал- ната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астрал- ното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физи- ческия и етерен организъм. Защото вся­ко раз­ви­тие на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм по­чи­ва на това, че пър­во­на­чал­но об­що­то из­г­раж­да­не на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло се по­лу­ча­ва от дей­ността на ас­т­рал­но­то тя­ло и на азо­вия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азо- ва дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вър­шат това, тога­ва в да­ден ста­дий на тях­но­то раз­ви­тие ас­т­рал­но­то тя­ло и азо­ви­ят ор­га­ни­зъм тряб­ва да дейс­т­ву­ват по един начин, за кой­то те не са ве­че под­хо­дя­щи в то­зи стадий.

Да предположим, че в дол­на­та част на тя­ло­то нас­тъп­ват застой, запри- щвания. Физическият и етер­ни­ят ор­гани­зъм не из­пъл­ня­ват пре­не­се­ни­те
им в пре­ди­ду­ща­та въз­раст дейнос­ти в съ­от­вет­ни­те час­ти на чо­веш­ко­то тяло. Астралната и азо­ва­та дейнос­ти тряб­ва да се намесят. Чрез то­ва те от­с­лаб­ват за из­пъл­не­ни­ето на дру­ги за­да­чи в организма. Те не са там, къ­де­то би тряб­ва­ло да бъдат, нап­ри­мер във фор­ми­ра­не­то на оти­ва­щи­те в мус­ку­ли­те нерви. Последствията от то­ва са яв­ле­ния на па­ра­ли­зи­ра­не в оп­ре­де­ле­ни час­ти на организма. Касае се за това, да вне­сем в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм та­ки­ва вещества, ко­ито мо­гат да от­не­мат от ас­т­рал­но­то тяло и от азо­вия ор­га­ни­зъм не по­ла­га­ща­та им се дейност. Можем да конста- тираме, че то­ва от­не­ма­не мо­же да бъ­де про­из­ве­де­но от процеси, ко­ито дейс­т­ву­ват в об­ра­зу­ва­не­то на сил­ни ете­рич­ни мас­ла и ор­га­низ­ма на рас­те­ни­ята и осо­бе­но в об­ра­зу­ва­не­то на цветовете. Също вещества, ко­ито съ­дър­жат фосфор, мо­гат да свършат та­зи работа. Трябва са­мо да се пог- рижим, да сме­сим фос­фо­ра с дру­ги вещества, ко­ито да имат свойс­т­во то да по­мог­нат фос­фо­рът да раз­вие сво­ята дейност в червата, но не в ста­ва­ща­та над чер­ва­та об­мя­на на веществата. Ако има­ме ра­бо­та с яв­ле­ни­ята на въз­па­ле­ние на кожата, то­га­ва ас­т­рал­но­то тя­ло и азо­ви­ят ор­га­низъм раз­ви­ват там ед­на анор­мал­на дейност. В та­къв слу­чай те се от­тег­лят от действия, ко­ито би тряб­ва­ло да уп­раж­ня­ват вър­ху ор­га­ни раз­по­ло­же­ни по­ве­че към вътрешността. Те на­ма­ля­ват чув­с­т­ви­тел­нос­т­та на вът­решни­те ор­га­ни прес­та­ват да из­пъл­ня­ват под­ле­жа­щи­те им процеси, по­ра­ди тях­на­та по­ни­же­на чув­с­т­ви­тел­но ст. Чрез то­ва мо­гат да нас­тъ­пят нап­ри­мер анор­мал­ни със­то­яния в чер­ния дроб. И то­га­ва хра­нос­ми­ла­не­то може да бъ­де пов­ли­яно по един неп­ра­ви­лен начин. Ако вне­сем си­ли­ци­ева ки­се­ли­на в организма, то­га­ва дейнос­ти­те на ас­т­рал­но­то тя­ло и на азо­вия ор­га­ни­зъм на­со­че­ни вър­ху ко­жа­та би­ват разтоварени. Те от­но­во са ос­во­бо­де­ни да уп­раж­ня­ват сво­ята дейност вър­ху под­ле­жа­щи­те им ор­га­ни и нас­тъп­ва един про­цес на из­лечение.

Ако се на­ми­ра­ме пред бо­лес­т­ни състояния, ко­ито се про­явя­ват в анор­мал­ни сърцебиения, то­га­ва ед­на непра­вил­на дейност на ас­т­рал­но­то тя­ло се уп­раж­ня­ва вър­ху хо­да на дви­же­ни­ето на кръвта. Тази дейност на ас­т­рал­но­то тя­ло от­с­лаб­ва то­га­ва за про­це­си­те на мозъка. Настъпват епи­леп­тич­ни състояния, за­що­то ед­на от­с­лаб­на­ла дейност на ас­т­рал­ния ор­га­ни­зъм в ор­га­низ­ма на гла­ва­та во­ди до ед­но нап­ре­же­ние на при­над­лежа­щи­те там етер­ни сили. Ако вне­сем в ор­га­низ­ма смо­ло­об­раз­но­то вещество, ко­ето мо­же да се из­в­ле­че от рас­те­ни­ето levisticum officinalis (ле­че­бен се- лим, левущян) под фор­ма­та на чай, а още по­-доб­ре под ед­на пре­ра­бо­те­на в пре­па­рат форма, то­га­ва неп­ра­вил­но из­раз­ход­ва­на­та дейност на ас­т­рал­но­то тя­ло за кръво­об­ра­ще­ни­ето се ос­во­бож­да­ва и нас­тъп­ва под­сил­ва­не­то за ор­га­низ­ма на мозъка. Във всич­ки те­зи слу­чаи тряб­ва да ус­та­но­вим по­со­ка­та на дейс­т­ви­ята на бо­лес­т­та чрез ед­на съ­от­вет­на диагноза. Да взе­мем пос­ледния случай. Той мо­же да стои така, че при­чи­на­та да из­хо-

Но по­ло­же­ни­ето мо­же да бъ­де и обратно. Неправилността мо­же да се яви ка­то при­чи­на меж­ду ас­т­рал­на­та и етер­на­та дейност в мо­зъч­на­та сис- тема. Тогава пос­лед­с­т­ви­ето е анор­мал­на­та дейност на сърцето. Тогава в про­це­са на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та тряб­ва да вне­сем нап­ри­мер со­ли на сяр­на­та киселина. Тези со­ли действу­ват вър­ху етер­ния ор­га­ни­зъм на мо­зъ­ка така, че пре­диз­вик­ват в не­го ед­на си­ла на прив­ли­ча­не към ас­т­рално­то тяло. Можем да наб­лю­да­ва­ме то­ва от факта, че мис­ли­тел­на­та инициатива, сфе­ра­та на во­ля­та и ця­ла­та спло­те­ност на съ­щес­т­во­то из­пит­ват ед­на про­мя­на към доброто. Тогава ще бъ­де ве­ро­ят­но не­об­хо­ди­мо да бъ­дат под­си­ле­ни и под­к­ре­пе­ни чрез ед­на мед­на сол в действието, ко­ето те тряб­ва да до­би­ят от­но­во вър­ху кръ­во­об­ра­ща­тел­на­та система. Ще се забележи, че це­ли­ят ор­га­ни­зъм от­но­во вли­за в не­го­ва­та ре­дов­на дей­ност, ко­га­то за­ме­ним свръх­дейнос­т­та на ас­т­рал­но­то тя­ло и на азо­вия ор­га­ни­зъм пре­диз­ви­ка­на чрез фи­зи­ческия и етер­ния ор­га­ни­зъм чрез ед­на про­из­ве­де­на от­вън дейност в съ­от­вет­ния ор­ган на тялото. Организмът има тен­ден­ци­ята да из­п­ра­ви сво­ята липса. Ето за­що той се въз­с­та­но­вя­ва отново, ко­га­то из­кус­т­ве­но ре­гу­лира­ме ня­как­ва неп­ра­вил­ност за оп­ре­де­ле­но вре­ме така, че сре­щу един вът­реш­но пре­диз­ви­кан про­цес во­дим бор­ба чрез един по­до­бен процес, кой­то про­из­веж­да­ме от вън.

Ние тряб­ва да поз­на­ва­ме веществата, упот­реб­ле­ни­ето на ко­ито ка­то ле­чеб­ни сред­с­т­ва има значение, така, че да мо­жем да пре­це­ня­ва­ме съ­дър­жа­щи­те се в тях въз­мож­ни дейс­т­вия на си­ли­те вън от чо­веш­кия ор­га­ни­зъм и вът­ре в то­зи организъм. При то­ва ще се ка­сае са­мо до мал­ка сте­пен да има­ме пред­вид въз­мож­нос­ти­те на действие, ко­ито са из­с­лед­ва­ни от обик­но­ве­на­та химия, а важ­но ще бъ­де да наб­лю­да­ва­ме действията, ко­ито се по­лу­ча­ват от връз­ка­та на вът­реш­но­то ус­т­ройс­т­во на си­ли­те на ед­но ве­щес­т­во в от­но­ше­ние към си­ли­те, ко­ито се из­лъч­ват от Земята или се влъч­ват в нея.

Нека от та­зи глед­на точ­ка раз­г­ле­да­ме нап­ри­мер ан­ти­мо­но­вия (стибие- вия) трисулфид. Антимонът (сти­бият) има сил­но род­с­т­во към сер­ни­те съ­еди­не­ния на дру­ги метали. Сярата има сбор от свойства, кой­то сбор се за­паз­ва неп­ро­ме­нен са­мо в от­но­си­тел­но тес­ни граници. Той е чув­с­т­ви­тел­на към про­це­си­те на при­ро­да­та ка­то затопляне, из­га­ря­не и пр. Това я пра­ви спо­соб­на да иг­рае ед­на важ­на ро­ля в бел­тъч­ни­те вещества, които се от­къс­ват на­пъл­но от зем­ни­те си­ли и се впря­гат в етер­ни­те действия.
Като се свър­з­ва род­с­т­ве­но със сярата, ан­ти­мо­нът взе­ма учас­тие в то­ва впря­га­не в етер­ни­те действия. Ето за­що той лес­но мо­же да бъ­де вкаран в дейнос­т­та на бел­тъ­ка в чо­веш­ко­то тя­ло и да му по­мог­не за ед­но етер­но действие, ко­га­то то­ва тя­ло не мо­же са­мо да пре­вър­не ед­но вне­се­но от вън бел­тъч­но ве­щес­т­во по­ра­ди ня­как­во бо­лес­т­но със­то­яние така, че то­ва бел­тъч­но ве­щес­т­во да се вклю­чи в не­го­ва­та соб­с­т­ве­на дейност. Но ан­ти­мо­нът по­каз­ва и дру­ги способности. Там, къ­де­то са­мо има възмож- ност, той се стре­ми да при­еме храс­то­вид­на форма. С то­ва той се подреж­да по линии, ко­ито се стре­мят да от­ле­тят от Земята и да оти­дат в об­лас­т­та на силите, ко­ито дейс­т­ву­ват в етера. Следователно с ан­ти­мо­на ние вна­ся­ме в ор­га­низ­ма нещо, ко­ето ид­ва на по­ло­ви­на път сре­щу действи­ето на етер­но­то тяло.

Също и това, ко­ето ста­ва с ан­ти­мо­на в про­це­са кристализирането, по­каз­ва род­с­т­во на то­ва ве­щес­т­во с етера. Чрез то­зи про­цес той ста­ва фи­но влакнест. Но про­це­сът на крис­та­ли­зи­ра­не­то (зайгеруването) е такъв, ко- й­то за­поч­ва та­ка да се ка­же до­лу фи­зи­чес­ки и го­ре пре­ми­на­ва в етерно- то. Антимонът се включ­ва в то­ва преминаване. По-нататък ан­ти­мо­нът показва, че при на­же­жа­ва­не се окислява, при го­ре­не­то про­из­веж­да един бял дим, кой­то се от­ла­га вър­ху сту­де­ни­те те­ла и съз­да­ва ан­ти­мо­но­ви­те цветя. По-нататък ан­ти­мо­нът има оп­ре­де­ле­на от­б­ра­ни­тел­на си­ла про­тив дейс­т­ви­ята на електричеството. Когато тре­ти­ран по оп­ре­де­лен на­чин ста­ва елек­т­ро­ли­тен и би­ва до­ве­ден ка­то утай­ки при катода, ка­то­дът експлодира, ко­га­то е до­кос­нат с един ме­та­ли­чес­ки връх. Всичко то­ва показва, че в ан­ти­мо­на се съ­дър­жа тен­ден­ци­ята да пре­ми­не ле­ко в етер- ния еле­мент в момента, в кой­то съ­щес­т­ву­ват ма­кар и в мал­ка сте­пен ус­ло­вия за това. За ду­хов­но­то виж­да не те­зи под­роб­нос­ти ва­жат са­мо ка­то указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм.

В чо­веш­кия ор­га­ни­зъм кръв­та по­каз­ва в ней­но­то те­че­ние ед­на тен­ден­ция да се съсирва. Тази тен­ден­ция е онази, ко­ято стои под вли­яни­ето на азо­вия ор­га­ни­зъм и тряб­ва да из­пит­ва сво­ето ре­гу­ли­ра­не чрез то­зи орга- низъм. Кръвта е един ор­га­ни­чес­ки меж­ди­нен продукт. Това, ко­ето се ра- ж­да в кръвта, е ми­на­ло през процес, ко­ито са на път да ста­нат та­ки­ва на це­лия организъм, т.е. на азо­вия организъм. То тряб­ва да ми­не още през процеси, ко­ито са включ­ват във фор­ми­ра­не­то на то­зи организъм. От как­во ес­тес­т­во са те­зи процеси, това мо­же да се поз­нае от следното.

Когато при от­да­ле­ча­ва­не­то от тя­ло­то кръв­та се съсирва, тя показва, че от са­мо се­бе си има тен­ден­ци­ята да се съсирва, оба­че в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм тя е пос­то­ян­но въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­на да се съсирва. Това, ко­ето въз-

Ето за­що ако в ор­га­низ­ма има­ме ра­бо­та с ед­но бо­лес­т­но състояние, ко­ето се със­тои в ед­на не­дос­та­тъч­ност на те­зи стре­мя­щи се към съ­сир­ва­не­то на кръв­та сили, ан­ти­мо­нът дейс­т­ву­ва в ед­на или дру­га фор­ма ка­то ле­чеб­но средство. Формирането на ор­га­низ­ма е глав­но ед­но та­ко­ва прев­ръ­ща­не на бел­тъч­но­то ве­щество, чрез ко­ето то­ва бел­тъч­но ве­щес­т­во ид­ва в ед­но съв­мес­т­но дейс­т­вие с ми­не­ра­ли­зи­ра­щи­те сили. Такива са нап­ри­мер си­ли­те съ­дър­жа­щи се в калция. Това, ко­ето има­ме пред­вид тук, по­каз­ва наг­лед­но об­ра­зу­ва­не­то на че­руп­ка­та на мидата. Мидата тряб­ва да се ос­во­бо­ди от онова, ко­ето се крие в об­ра­зу­ва­не­то на черупката, за да за­дър­жи бел­тъч­но­то ве­щес­т­во и ней­на­та свойственост. Нещо по­доб­но съ­щес­т­ву­ва съ­що при об­ра­зу­ва не че­руп­ка­та на яйцето. При ми­да­та кал­ци­ево­то ве­щес­т­во би­ва отделено, за да не бъ­де вклю­че­но в действи­ето на белтъка. В чо­веш­кия ор­га­ни­зъм то­ва включ­ва­не тряб­ва да стане. Чи- стото дейс­т­вие на бел­тъ­ка трябва да бъ­де пре­вър­на­то в ед­но такова, в ко­ето съ­дейс­т­ву­ва това, ко­ето мо­же да бъ­де пре­диз­ви­ка­но в кал­циево­то ве­щес­т­во чрез азо­вия ор­га­ни­зъм ка­то фор­ми­ра­щи сили. Това тряб­ва да ста­не сред об­ра­зу­ва­не­то на кръвта. Антимонът дейс­т­ву­ва про­тив от­де­ля­ща­та кал­ция си­ла и пре­веж­да белтъка, кой­то ис­ка да за­па­зи сво­ята фо- рма, в без­фор­ме­ност бла­го­да­ре­ние на сво­ето род­с­т­во с етер­ния елемент. Това без­фор­ме­но със­тоя ние на бел­тъ­ка е въз­п­ри­ем­чи­во за вли­яни­ето на кал­ци­ево­то ве­щес­т­во или на по­доб­ни не­му вещества.

При ти­фу­са е ясно, че бо­лес­т­но­то със­то­яние се със­тои в ед­но не­дос­та­тъч­но пре­веж­да­не на бел­тъч­но­то вещес­т­во във фор­ми­ра­ща спо­соб­ност на кръв­но­то вещество. Формата на диарията, ко­ято се явява, показва, че нес­по­соб­нос­т­та за то­ва прев­ръ­ща­не за­поч­ва още от червата. Тежките ув­реж­да­ния на съзнанието, ко­ито се получават, показват, че азо­ви­ят ор­га­ни­зъм е из­т­лас­кан от тя­ло­то и не мо­же да действува. Причината за то­ва е, че бел­тъч­но­то ве­щес­т­во не ид­ва до ми­не­ра­ли­зи­ра­щи­те сили, в ко­ито мо­же да дейс­т­ву­ва азо­ви­ят ор­га­низъм. Едно до­ка­за­тел­с­т­во за то­зи въз­г­лед е съ­що фактът, че из­п­раж­не­ни­ята но­сят опас­ност на заразяване. В тях тен­ден­ци­ята за раз­ру­ше­ние на фор­ми­ра­щи­те си­ли се ока­за завишена. Ако при ти­фус­ни­те яв­ле­ния прило­жим ан­ти­мо­но­ви пре­па­ра­ти в съ­от­ве­тен състав, те се оказ­ват ка­то ле­чеб­но средство. Те от­не­мат на бел­тъчно­то ве­щес­т­во не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни си­ли и го пра­вят склон­но да се вклю­чи във фор­ми­ра­щи­те си­ли­на азо­вия организъм.

Естествено, из­хож­дай­ки от гледищата, ко­ито са об­щоп­ри­ети в настоя- щето, ще се каже: такива възгледи, като посочените тук за антимо-

Който ис­ка да съ­ди за дейс­т­ви­ето на ле­чеб­ни­те средства, тряб­ва да има пог­лед за дейс­т­ви­ето на силите, които се по­лу­ча­ват в чо­веш­кия органи- зъм, ко­га­то ед­но вещество, ко­ето вън от то­зи ор­га­ни­зъм по­каз­ва оп­ре­де ле­ни действия, е вне­се­но в не­го по ня­ка­къв начин.

Един кла­си­чес­ки при­мер мо­жем да на­ме­рим в мрав­че­на­та киселина. Тя се на­ми­ра в тя­ло­то на мрав­ки­те като ед­но разяждащо, пре­диз­вик­ва­що въз­па­ле­ние вещество. Там тя се явя­ва ка­то един про­дукт на отделянето. Животинският ор­га­ни­зъм тряб­ва да про­из­веж­да един та­къв продукт, за да мо­же да из­пъл­ня­ва по под­хо­дящ на­чин сво­ята дейност. Животът ле­жи в от­де­ля­ща­та дейност. Когато про­дук­тът на от­де­ля­не­то е произведен, той ня­ма ве­че ни­как­ва за­да­ча в организма. Трябва да бъ­де изхвърлен.

Същността на ор­га­низ­ма ле­жи в из­вър­ш­ва­не­то на дейност, а не в не­го­ви­те вещества. Организмът не е ед­но съ­че­та­ние на вещества, а ед­на дей- ност. Материята но­си в се­бе си под­бу­да­та за дейност. Когато е из­гу­би­ла та­зи подбуда, тя ня­ма ве­че ни­как­во зна­че­ние за организма.

В чо­веш­кия ор­га­ни­зъм съ­що се раж­да мрав­че­на киселина. Обаче там тя има сво­ето значение. Тя слу­жи на азо­вия организъм. Чрез ас­т­рал­но­то тя­ло от ор­га­ни­чес­ко­то ве­щес­т­во се от­де­лят части, ко­ито имат тен­ден­цията да ста­нат неживи. Азовия ор­га­ни­зъм се нуж­дае от то­зи пре­ход на ор­га­ни­чес­ко­то ве­щес­т­во в не­жи­во състояние.

Обаче той се нуж­дае имен­но от про­це­са на преминаването, а не от това, ко­ето се раж­да след то­ва от пре­хода. Когато това, ко­ето се раз­ви­ва към не­жи­во­то състояние, е образувано, то се прев­ръ­ща в бре­ме вът­ре в орга- низма. То тряб­ва да бъ­де или не­пос­ред­с­т­ве­но изхвърляно, или да бъ­де разтворено, за да из­ле­зе навън. Ако оба­че за нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де

Можем да се за­поз­на­ем с та­ки­ва на­чи­ни на действие, ко­га­то в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм срав­ним ед­но ве­щес­т­во с дру­го в не­го­во­то про­дъл­жа­ва­що в ор­га­низ­ма действие. Да взе­мем ок­сал­на­та киселина. При оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия тя мо­же да пре­ми­не в мрав­че­на киселина. Тази пос­лед­на­та пред­с­тав­ля­ва в ней­ни­те дейс­т­вия ед­на ме­та­мор­фо­за на ок­сал­на­та киселина. Оксалната ки­се­ли­на се от­де­ля от рас­те­ни­ята как­то мрав­че­на­та ки­се­ли на се от­де­ля от жи­во­тин­с­ки­те организми. Създаването на ок­сал­на­та ки­се­ли­на в рас­ти­тел­ния ор­га­ни­зъм представ­ля­ва ед­на дейност, ко­ято е ана­ло­гич­на на та­зи за съз­да­ва­не­то на мрав­че­на­та ки­се­ли­на в жи­во­тин­с­кия организъм. Това значи, съз­да­ва­не­то на ок­сал­на­та ки­се­ли­на от­го­ва­ря на об­лас­т­та на етерното, а про­из­веж­да не­то на мрав­че­на­та ки­се­ли­на на та­зи на астралното. Заболяванията, ко­ито се про­явя­ват в по­даг­ре­ни­те и рев- ма­тич­ни със­то­яния се дъл­жат на ед­на не­дос­та­тъч­на дейност на ас­т­рал­но­то тяло. Има дру­ги състояния, които се пред­с­та­вят така, че причините, ко­ито при по­даг­ра­та и рев­ма­тиз­ма про­из­хож­дат от ас­т­рал­ния ор­га­низъм, са пре­не­се­ни в етер­ния организъм. Тогава въз­ник­ват не са­мо зад­ръс­т­ва­не на си­ли към стра­на­та на астралното, ко­ито зас­та­ват ка­то пре­пятс­т­вие в пъ­тя на азо­вия организъм, а въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­щи дейс­т­вия в етерното, ко­ито не мо­гат да бъ­дат пре­одо­ле­ни от ас­т­рал­ния организъм. Те се про­явя­ват в ед­на ле­ни­ва дейност на дол­на­та част на тялото, в под­тис­ка­не дейнос­т­та на чер­ния дроб и далака, в ка­мен­но­-по­доб­ни от­ла­гания на жлъч­ка­та и др. подобни. Ако при те­зи слу­чаи вне­сем в ор­га­низ­ма ок­сал­на киселина, ние под­к­ре­пя­ме по съ­от­вет­ния на­чин етер­ния ор­га­ни­зъм в не­го­ва­та дейност. Чрез ок­сал­на­та дейност се по­лу­ча­ва ед­но за­силва­не на етер­но­то тяло, за­що­то чрез та­зи ки­се­ли­на си­ла­та на азо­вия ор­га­ни­зъм се прев­ръ­ща в ед­на та­ка­ва на ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето е под­си­ле­но по то­зи на­чин и дейс­т­ву­ва то­га­ва вър­ху етер­но­то тяло.

Изхождайки от та­ки­ва наблюдения, мо­жем да се за­поз­на­ем с дейс­т­ви­ето на ле­чеб­ни­те за ор­га­низ­ма ве­щества. Наблюдението мо­же да из­хо­ди от рас­ти­тел­ния живот. В рас­те­ни­ето фи­зи­чес­ка­та дейност е про­ник­на­та от етерната. В та­зи дейност мо­жем да познаем, как­во мо­же да се пос­тиг­не чрез етер­на­та дейност. В жи­во­тинско­-­ас­т­рал­ния ор­га­ни­зъм та­зи дейност
е пре­ве­де­на в астрална. Ако е сла­ба ка­то етер­на дейност, тя мо­же да бъ­де под­си­ле­на чрез при­ба­вя­не­то на ед­на та­ка­ва про­из­хож­да­ща от един вне­сен в ор­га­низ­ма рас­ти­те­лен продукт. На ос­но­ва­та на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ле­жи жи­во­тин­с­ки­ят организъм. За онова, ко­ето ста­ва меж­ду чо­веш­ко­то етер­но и ас­т­рал­но тяло, ва­жи в определени граници съ­що­то как­то в жи­во­тин­с­кия ор­га­низъм.

С ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва взе­ти от рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во мо­жем да въз­с­та­но­вим на­ру­ше­но­то от­но­ше­ние между етер­на­та и ас­т­рал­на­та дейност. Оба- че с та­ки­ва сред­с­т­ва не мо­жем да се справим, ко­га­то в чо­веш­кия физи- чески, ете­рен и ас­т­ра­лен ор­га­ни­зъм е на­ру­ше­но не­що във връз­ка с тях­но­то вза­имо­от­но­ше­ние към азо­вия организъм.

Азовият ор­га­ни­зъм тряб­ва да на­со­чи сво­ята дейност вър­ху процеси, ко­ито имат тен­ден­ция да се пре­вър­нат в ми­не­рал­ни процеси. Ето за­що при съ­от­вет­ни­те бо­лес­т­ни със­то­яния ка­то ле­чеб­ни сред­с­т­ва мо­гат да се из­пол­зу­ват са­мо ми­не­рал­ни вещества. За да поз­на­ем ле­чеб­но­то дейс­т­вие на ед­но ми­не­рал­но вещество, не­обхо­ди­мо е да из­с­лед­ва­ме ед­но ве­щес­т­во от­нос­но това, до­кол­кото се по­да­ва на разглеждане.

Защото вне­се­но­то от вън в ор­га­низ­ма ми­не­рал­но ве­щес­т­во тряб­ва да бъ­де раз­г­ра­де­но там и да бъ­де съг­раде­но в ед­на но­ва фор­ма чрез соб­с­т­ве­ни­те ор­га­ни­чес­ки сили. Лечебното дейс­т­вие тряб­ва да се със­тои в едно та­ко­ва раз­г­раж­да­не и съграждане. И това, ко­ето се получава, тряб­ва да бъ­де в линията, че ед­на не­дос­та­тъчна соб­с­т­ве­на дейност на ор­га­низ­ма е по­ета от дейнос­т­та на вне­се­но­то ле­чеб­но средство. Да взе­мем при­мера на ед­на пре­ка­ле­но сил­на менструация. При нея е от­с­ла­бе­на си­ла­та на азо­вия организъм. Тя е из­пол­зу­ва на ед­нос­т­ран­чи­во в при­гот­вя­не­то на кръвта. От та­зи си­ла на азо­вия ор­га­ни­зъм ос­та­ва мно­го мал­ко за аб­со- рби­ра­не на кръв­та в организма. Пътят, в кой­то тряб­ва да вър­вят си­ли­те в организма, ко­ито си­ли кло­нят към не­жи­во­то състояние, е твър­де кратък, за­що­то те­зи си­ли дейс­т­ву­ват твър­де силно. Те се из­чер­п­ват на по­ло­вина­та път. Ние мо­жем да дойдем в тях­на помощ, ка­то вне­сем в ор­га­низ­ма кал­ций в ня­кое съединение. Калци­ят взе­ма учас­тие в об­ра­зу­ва­не­то на кръвта. Той от­не­ма та­зи дейност от азо­вия ор­га­ни­зъм и то­зи пос­ледни­ят мо­же да се обър­не към аб­сор­би­ра­не­то на кръвта.

В об­лас­т­та на на­ша­та те­ра­пия ед­на осо­бе­на ро­ля иг­рае още та­ка на­ре­че­на­та "лечебна евритмия". Тя бе съз­да­де­на от Д-р Рудолф Щайнер ка­то плод на Антропософията пър­во ка­то ед­но ново изкуство. Тя е била чес­то пъ­ти опис­ва­на от Д-р Рудолф Щайнер ка­то ев­рит­мич­но из­кус­т­во и е на­ме­ри­ла ве­че съ­що ка­то из­кус­т­во ед­но ши­ро­ко разпространение. На сце­на­та Евритмията се пред­с­та­вя в дви­же­щия се човек: обаче тя не е ника-

Но това, ко­ето е би­ло на­ме­ре­но по ху­до­жес­т­вен начин, мо­же да бъ­де раз­ви­то в две дру­ги посоки. Една от те­зи по­со­ки е педагогическата. Във Валдорфското учи­ли­ще в Щутгарт, ко­ето бе ос­но­ва­но от Емил Колт и ко­ето стои под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Рудолф Щайнер, във всич­ки кла­со­ве на­ред с гим­нас­ти­ка­та се прак­ти­ку­ва пе­да­го­ги­чес­ка Евритмия. Важното при то­ва е, че при обик­но­ве­на­та гим­нас­ти­ка се раз­ви­ва са­мо ди­на­ми­ка­та и ста­ти­ка­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. В Евритмията це­ли­ят човек, по тяло, ду­ша и дух, се раз­ли­ва в движение. Това чув­с­т­ву­ва под­рас­т­ва­щи­ят чо­век и пре­жи­вя­ва те­зи ев­рит­мич­ни уп­раж­не­ния със съ­ща­та пъл­на ес­тес­т­веност ка­то ед­на изя­ва на чо­веш­ка­та природа, как­то в мла­ди­те го­ди­ни пре­жи­вя­ва на­уча­ва­не­то на говора. Друга­та стра­на на Евритмията е лече- бната. Ако дви­га­тел­ни­те жес­то­ве на ху­до­жес­т­ве­на­та и пе­да­го­ги­чес­ка Ев- ритмия се из­ме­нят така, че да из­ти­чат от бол­но­то съ­щес­т­во на чо­ве­ка така, как­то дру­ги­те про­из­ти­чат от не­го­во­то здра­во същество, раж­да е ле­чеб­на­та Евритмия. Движенията, ко­ито се из­пъл­ня­ват по то­зи начин, дейс­т­ву­ват об­рат­но вър­ху бол­ни­те органи. Ние виждаме, как тук не­що из­пъл­не­но външ­но се про­дъл­жа­ва на­вът­ре в органите, ко­га­то дви­же­щи­-

В та­зи гла­ва бих­ме ис­ка­ли да опи­шем ре­ди­ца слу­чаи на за­бо­ля­ва­ния из­хож­дай­ки от прак­ти­ка­та на кли­нично­-ле­чеб­ния Институт в Арлесхайм. Тези слу­чаи ще покажат, как с по­мощ­та на поз­на­ва­не­то на ду­хов­ния чо­век мо­жем да се опи­та­ме да до­би­ем ед­на ре­ша­ва­ща кар­ти­на на бо­лес­т­но­то със­то­яние така, че ди­аг­но­за­та не­пос­ред­с­т­ве­но да ни поучи, как­во ле­чеб­но сред­с­т­во тряб­ва да се приложи. При то­ва на ос­но­ва­та стои един възглед, кой­то об­г­ръ­ща с пог­лед про­це­са на за­бо­ля­ва­не­то и на из­це­ле­ни­ето ка­то един един­с­т­вен кръ­гов процес. Заболяването за­поч­ва с ед­на не­ре­дов­ност в със­та­ва на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм по от­но­ше­ние на не­гови­те части, ко­ито опи­сах­ме в та­зи книга. Тази не­ре­дов­ност е стиг­на­ла ве­че до оп­ре­де­ле­на точка, ко­га­то болни­ят ид­ва на лечение. Сега след­ва да се по- грижим, що­то всич­ки процеси, ко­ито са ста­на­ли в чо­веш­кия ор­гани­зъм от на­ча­ло­то на болестта, да про­те­кат от­но­во обратно, та­ка че нак­рая да стиг­нем до здра­во­то със­тояние, в ко­ето се е на­ми­рал ор­га­низ­мът пре­ди това. Един та­къв процес, кой­то про­ти­ча об­рат­но в са­мия се­бе си не мо­же да бъ­де до­ве­ден до не­го­вия завършек, без в об­щия ор­га­ни­зъм да се по­лу­чи ед­на за­гу­ба на рас­тежни сили, ко­ито са рав­нос­той­ни на силите, от ко­ито чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм се нуж­дае през вре­ме на детс­т­вото, за да уве­ли­чи своя обем. Ето за­що ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва тряб­ва да бъ­дат та­ка със- тавени, че не са­мо да пре­диз­вик­ва бо­лес­т­ни­ят про­цес да про­ти­ча об­рат­но в се­бе си, а да под­к­ре­пят съ­що от­но­во на­ма­ля­ла­та жизненост. Една част от то­ва пос­лед­но дейс­т­вие тряб­ва да бъ­де ос­та­ве­на на пред­пи­са­на­та на бол­ния диета. Обаче по пра­ви­ло при по­-се­ри­оз­ни слу­чаи на за­бо­ля­ва­не ор­га­низ­мът не е нас­т­ро­ен да раз­вие дос­та­тъч­но жиз­не­ност в пре­ра­бот­ва­не­то на хра­ни­тел­ни­те вещества. Ето за­що ще бъ­де не­об­хо­ди­мо съ-­