Превод от немски: димо даскалов

С Л У Ч А Й Ш Е С Т И

За то­ва бо­лес­т­но със­то­яние има­ме на­шия пре­па­рат "генцидо". Този пре­па­рат бе при­ло­жен за па­ци­ен­та във времето, в ко­ето - бе­ше ме­сец май - бо­лес­т­та се про­явя­ва­ше най-силно. Лекувахме па­ци­ен­та с ин­жекции и ло­кал­но чрез на­маз­ва­не с теч­ност от пре­па­ра­та "генцидо" в носа. След ка­то в оп­ре­де­ле­но вре­ме нас­тъ­пи яв­но подобрение, в ко­ето вре­ме в ми­на­ли­те го­ди­ни па­ци­ен­тът е бил теж­ко из­мъч­ван от сен­на­та треска, съ­щи­ят нап­ра­ви ед­но пъ­ту­ва­не и мо­жа да ни съ­об­щи от то­ва пътуване, че се чув­с­т­ву­ва нес­рав­ни­мо по­-доб­ре от­кол­ко­то през ми­на­ли­те години. През след­ва­ща­та го­ди­на той от­но­во нап­ра­ви ед­но пъ­ту­ва­не от Америка до Европа по вре­ме­то на сен­на­та трес­ка и е имал ед­на мно­го по­-с­ла­ба про­ява на съ­ща­та в срав­нение по-рано. Повторение на ле­че­ни­ето за та­зи го­ди­на до­ве­де до ед­но на­пъл­но по­но­си­мо състояние. За да се пос­тиг­не ос­нов­но излечение, то бе про­дъл­же­но съ­що и през след­ва­ща­та година, въп­ре­ки че ня­ма­ше ед­на ис­тин­с­ка про­ява на болестта. Още ед­на го­ди­на след то­ва па­ци­ен­тът опи­са бук­вал­но сво­ето със­то­яние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дърве- та. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Оба- че с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основа- ние, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска. От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "

Една 61-го­диш­на па­ци­ен­т­ка се яви в на­ша­та кли­ни­ка със скле­ро­за и албуминурия.

Пациентката дой­де при нас на 34-го­диш­на възраст. Тя пред­с­тав­ля­ва ти­па на човек, кой­то в не­го­во­то об­що ду­шев­но със­то­яние е сил­но пов­ли­ян от оп­ре­де­ле­на те­жест и вът­реш­на крех­кост на фи­зи­чес­ко­то тяло. Като че вся­ка дума, ко­ято изговаря, и стру­ва напрежение. Извънредно ха­рак­тер­на е вдлъб­на­тос­т­та на ця­ла­та форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма. Пациентката съ­общава, че още от учи­лищ­на­та въз­раст е би­ла неж­на и болничава. От съ­щин­с­ки­те бо­лес­ти тя е стра­да­ла са­мо от ле­ка шарка. Постоянно има блед вид, го­ля­ма умо­ре­ност и лош апетит. Пращана е би­ла от ле­кар на лекар, при ко­ето ед­на след дру­га са би­ли пос­та­ве­ни след­ни­те диагнози: катар на вър- ховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В ней­но­то соб­с­т­ве­но съз­на­ние па­ци­ен­т­ка­та чувствувала, че е бол­на по­-мал­ко те­лес­но от­кол­ко­то душевно. Сега след та­зи част на анам­не­за­та ис­ка­ме да опи­шем кон­с­та­таци­ята на ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване, за да про­ве­рим след то­ва с не­го всич­ко останало. При па­ци­ен­т­ка­та се по­каз­ва ед­на ви­со­ка ато­ния на ас­т­рал­но­то тяло. Чрез то­ва азо­ви­ят ор­га­ни­зъм е за­дър­жан в не­го­во­то действие от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Целият съз­на­те­лен жи­вот е ка­то про­ник­нат от ед­на ле­ка тъ­па сън­ливост. Физическото тя­ло е из­ло­же­но на процесите, ко­ито про­из­хож­дат от вне­се­ни­те в ор­га­низ­ма вещества. Чрез то­ва те­зи ве­щес­т­ва са пре­вър­на­ти в час­ти на чо­веш­кия организъм. Етерното тя­ло е сил­но по­ни­же­но в не­го­ва­та ко­хе­рент­на жиз­не­ност от Аза и от ас­т­рал­но­то тяло, по­ра­ди ко­ето вът­реш­ни­те усещания, а имен­но об­що­то жиз­не­но чув­с­т­во и чув­с­т­во­то на ста­ти­ка­та на тя­ло­то ста­ват мно­го оживени, а ожи­ве­нос­т­та на външни­те се­ти­ва пре­ка­ле­но за- тъпена. Ето за­що всич­ки те­лес­ни фун­к­ции тряб­ва да при­емат един път, чрез кой то те сто­ят в дис­хар­мо­ния ед­ни с други. Съвсем не е въз­мож­но иначе, ос­вен при па­ци­ен­т­ка­та да нас­тъ­пи чувството, че не мо­же да свър­з­ва от Аза фун­к­ци­ите на тялото. Това и се стру­ва ка­то ед­но ду­шев­но без­силие. Ето за­що тя казва, че е бол­на по­ве­че ду­шев­но от­кол­ко­то телесно. Ако се по­ви­ши без­си­ли­ето на Аза и на ас­т­рал­но­то тяло, в раз­лич­ни­те час­ти на тя­ло­то нас­тъп­ват бо­лес­т­ни състояния, на ко­ето со­чат съ­що и раз лич­ни­те диагнози. Безсилието на Аза се из­ра­зя­ва в та­ки­ва не­ре­дов­нос­ти на ня­кои жлези, ка­то щи­то­вид­на­та жлеза, око­ло бъб­реч­ни­те жле- зи; по-нататък в нередовности на стомашната и чревната система. Всичко то­ва мо­же да се очак­ва при па­ци­ен­т­ка­та и то се констатира. Ней- ната стру­ма и със­то­яни­ето на сто­маш­на­та и чрев­на­та сис­те­ма от­го­ва­рят на­пъл­но на кон­с­та­та­ци­ята на ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване.

Много ха­рак­тер­но е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при
нормалния човек. На па­ци­ен­т­ка­та то­ва из­г­леж­да ка­то упо­ри­то безсъние. С то­ва е свър­за­ни фактът, че тя има чув­с­т­во­то да зас­пи­ва лес­но и да се съ­буж­да лесно. С то­ва е свърза­но съ­що вяр­ва­не­то и, че има мно­го съни- ща, ко­ито оба­че не са ис­тин­с­ки сънища, а смес от съ­ни­ща и будни впе- чатления. Ето за­що те не ос­та­ват в спо­ме­на и не са сил­но възбуждащи, за­що­то драз­не­ща­та си­ла е понижена. Безсилието на Аза се про­явя­ва във вът­реш­ни­те ор­га­ни пър­во в бе­ли­те дробове. Катарите на върхо­ве­те на бе­ли­те дро­бо­ве са ви­на­ги из­раз на сла­бия азов организъм. Неизвърше- ната на­пъл­но от Аза об­мяна на ве­щес­т­ва­та се изя­вя­ва в ревматизъм. Су- бективно всич­ко то­ва се из­ра­зя­ва в об­ща­та умореност. Менструациите са нас­тъ­пи­ли на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менст- руален процес Работата на Аза при то­ва спи­ра­не сти­га до съз­на­ни­ето чрез оне­зи нерви, ко­ито се вли­ват в гръб­нач­ния стълб в об­лас­т­та на кръ- с­т­на­та кост. Нерви, през ко­ито не пре­ми­на­ват дос­та­тъч­но те­че­ния на азо­вия ор­га­ни­зъм и на ас­т­рал­но­то тя­ло имат болки. Пациентката се оп­лак­ва от бол­ки в кръс­та при менструациите.

Всичко то­ва во­ди до ле­че­ни­ето по след­ния начин. Ние намерихме, че рас­те­ни­ето colchicum autumnale (есе­нен минзухар) уп­раж­ня­ва сил­но дра- з­не­не вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, а имен­но вър­ху оне­зи част, ко­ято от­го­ва­ря на ор­га­низ­ма на ши­ята и на главата. Ето за­що да­ва­ме colchicum autum- nale при всич­ки онези болести, ко­ито имат тех­ния на­й-­ва­жен сим­п­том в струмата. Ето за­що на па­ци­ен­т­ка­та да­вах­ме три пъ­ти днев­но по 5 кап­ки от на­шия пре­па­рат от colchicum, чрез ко­ето струм­ни­ят ту­мор на­ма­ля и па­ци­ен­т­ка­та се по­чув­с­т­ву­ва облекчена. Когато сме под­си­ли­ли ас­т­рал­но­то тя­ло по то­зи начин, то ста­ва пос­ред­ник съ­що за ед­но по­-доб­ро фун­к­ци­они­ра­не на азо­вия организъм, чрез ко­ето средствата, ко­ито мо­гат да дейс­т­ву­ват в хра­нос­ми­ла­тел­ни­те и раз­м­но­жи­тел­ни­те ор­га­ни за­паз­ват тях­на­та си­ла в организма. Като та­ки­ва сред­с­т­ва при­ло­жих­ме клиз­ми с пелин, ко­ито при­мес­вах­ме с олио, за­що­то оли­ото дейс­т­ву­ва драз­не­що в хра­нос­ми­лател­ния тракт. С то­ва сред­с­т­во пос­тиг­нах­ме зна­чи­тел­но подо- брение. - Вярваме, че то­ва ле­че­ние мо­же да раз вие не­го­ви­те осо­бе­но бла­гоп­ри­ят­ни дейс­т­вия око­ло 35-го­диш­на­та въз­раст на човека, за­що­то в то­ва вре­ме азо­ви­ят ор­га­ни­зъм има си­лен афи­ни­тет към ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм съ­що и тогава, ко­га­то е слаб, и лес­но може да бъ­де възбуден. Ко- гато дой­де при нас па­ци­ен­т­ка­та има­ше 34 години.

Пациентката дой­де при нас, ко­га­то има­ше 55 години. Съобщава, че е би­ла неж­но и сла­бо­ва­то дете; в детството си прекарала шарка, скарла- тина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менстру­аци­ите се по­яви­-

Тези поз­на­ния ни во­дят до след­но­то лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло. Сторих- ме то­ва чрез ком­п­ре­си с ок­сал­на ки­се­ли­на 2% вър­ху че­лото ве­чер и ком­п­ре­си със 7%-тов раз­т­вор от urtica dioica (коприва) сут­рин на дол­на­та част на тялото, с 20%-тов раз­т­вор от ли­пов цвят на обед на краката. С то­ва тряб­ва­ше да се постигне, що­то жиз­не­на­та дей­ност да бъ­де на­ма­ле­на през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това. Сутрин тряб­ваше да се погрижим, що­то азо­ви­ят ор­га­ни­зъм да на­ме­ри пъ­тя към фи­зи­чес­ко­то тяло. Това ста­на чрез ед­но въз­буж­да­не на кръвообращението. Действието на же­ля­зо­то от коп­ри­ва бе при­ло­же­но за та­зи цел. Оставаше следователно още да под­по­мог­нем в те­че­ние на де­ня про­ник­ва­не­то на фи­зи­чес­ко­то тя­ло с азо­вия ор­ганизъм. Това ста­на чрез от­веж­да­що­то сму­ка­тел­но дейс­т­вие на ли­по­вия цвят на обед. Сега при па­ци­ен­т­ка­та нас­тъ­пи­ха опи­са­ни­те бол­ки в гла­ва­та с тях­но­то по­ви­ше­ние през 46та година. Ние тряб­ва­ше да свър­жем те­зи бол­ки в гла­ва­та с прес­та­ва­не­то на мен­с­т­ру­аци­ите след из­веж­да­не­то на яйчниците, а по­ви­ше­ни­ето им без­съз­на­ни­ето да го счи­та­ме ка­то един ком­пен­са­ци­онен сим­п­том

Сега тряб­ва да опи­шем ня­кои ти­пич­ни сред­с­т­ва спо­ред тях­на­та ле­чеб­на стойност, ко­ито ние от­час­ти пуснах­ме в търговията. Тези сред­с­т­ва са прис­по­со­бе­ни съ­що към ти­пич­ни­те бо­лес­т­ни състояния, към ти­пич­ни те бо­лес­т­ни форми, и ко­га­то в бо­лес­т­но­то със­то­яние ста­ва въп­рос за не­що типично, на­ше­то ле­чеб­но средство пред­с­тав­ля­ва онова, ко­ето в сми­съ­ла на из­ло­же­но­то в на­ша­та кни­га тряб­ва да до­ве­де до лечение. От та­зи гле- д­на точ­ка тряб­ва да опи­шем ня­кои от на­ши­те ле­чеб­ни средства.

Това ле­кар­с­т­во се със­тои от ме­та­ли­чес­ко олово, пче­лен мед и захар. Оловото дейс­т­ву­ва вър­ху ор­га­низ­ма така, че по­ощ­ря­ва раз­г­раж­да­що­то дейс­т­вие на азо­вия организъм. Следователно ако го вне­сем в ор­га­низма, кой­то по­каз­ва сла­бо раз­г­раж­да­що дейс­т­вие на азо­вия организъм, по­лу­ча­ва се то­ва поощрение, ако до­зира­не­то се пра­ви в под­хо­дящ размер. Ако до­за­та е мно­го силна, то­га­ва се про­из­веж­да ат­ро­фия на азо­вия орга- низъм. Тялото раз­г­раж­да по­ве­че от­кол­ко­то съг­раж­да и тряб­ва да пропа- дне. При склерозата азо­ви­ят ор­га­ни­зъм е мно­го слаб; той самият раз- гражда недостатъчно. Ето за­що нас­тъп­ва раз­г­раж­да­не са­мо чрез ас­т­рал­но­то тяло. Продуктите на раз­г­раж­да­не­то от­па­дат от ор­га­низ­ма и при­чи­ня­ват втвър­дя­ва­ния на ня­кои органи, ко­ито втвър­дя­ва­ния се със­то­ят от сол­ни вещества.

Оловото вне­се­но в под­хо­дя­ща до­за въз­в­ръ­ща от­но­во раз­г­раж­да­ща­та дейност на азо­вия организъм. Тези про­дук­ти на раз­г­раж­да­не­то не ос­та­ват ка­то втвър­дя­ва­ния в тялото, а са изхвърлени. Всяко ле­че­ние на скле- ро­за­та мо­же да се със­тои са­мо в това, да бъ­де от­во­рен път на­вън на про­це­си­те об­ра­зу­ва­щи сили, ко­ито иначе ос­та­ват в тялото. Чрез оло­во­то се оп­ре­де­ля посоката на про­це­си­те на азо­вия организъм. Необходимо е по­-на­та­тък в тях­но­то про­ти­ча­не те­зи про­це­си да бъ­дат по­дър­жа­ни бегли,
мимоходни. Пчелният мед пос­тавя азо­ви­ят ор­га­ни­зъм в със­то­яние да уп­раж­ня­ва не­об­хо­ди­ма­та власт над ас­т­рал­но­то тяло. Ето за­що той от­не­ма на ас­т­рал­но­то тя­ло не­го­ва­та от­но­си­тел­на са­мос­то­ятел­ност при склеро- зата. Захарта дейс­т­ву­ва нап­раво вър­ху азо­вия организъм. Тя за­сил­ва то­зи пос­лед­ния в се­бе си. Следователно на­ше­то ле­кар­с­т­во про­извеж­да следното: оловото действува разграждащо както азовият организъм, не както астралното тяло. Пчелния мед пре­на­ся раз­г­раж­да­що­то дейс­т­вие на ас­т­рал­но­то тя­ло вър­ху азо­вия ор­га­низъм и за­хар­та пос­та­вя азо­вия ор­га­ни­зъм в със­то­яние да из­пъл­ня­ва не­го­ва­та спе­ци­фич­на задача.

Можем да отбележим, че на­чал­ни­те със­то­яния на скле­ро­за­та се про­явя­ват в това, че прес­та­ват дейс­т­ве­на­та си­ла на мис­ле­не­то и влас­т­та над паметта. Ако на­ше­то ле­кар­с­т­во бъ­де при­ло­же­но в то­зи ста­дий на та­зи болест, ще мо­гат да се из­бяг­ват по­-нап­ред­на­ли­те със­то­яния на склеро- зата. Въпреки то­ва то се оказ­ва действу­ва­що и в те­зи по­-къс­ни състоя- ния. (Прилагането е по­со­че­но в над­пи­са вър­ху опа­ков­ка­та на препарата).

Организмът на гла­ва­та е та­ка устроен, че раз­по­ло­же­на­та към вът­реш­нос­т­та си­во бя­ла част на мо­зъ­ка е фи­зи­чес­ки на­й-­нап­ред­на­ла­та част на чо­веш­кия организъм.

Тя съ­дър­жа ед­на се­тив­на дейност об­х­ва­ща­ща ос­та­на­ли­те сетива, в ко­ято дейс­т­ву­ват Азът и ас­т­рал­но­то тяло. Тя взе­ма учас­тие в рит­мич­на­та сис­те­ма на организма, в ко­ято дейс­т­ву­ват ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тяло, и взе­ма съ­що участие, оба­че в мно­го слаб размер, в сис­те­ма­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и на край­ниците, в ко­ято дейс­т­ву­ват фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Тази част на мо­зъ­ка се раз­ли­ча­ва от об­г­ръ­ща­ща­та я вън- ш­на част на мозъка, ко­ято в ней­на­та фи­зи­чес­ка ор­га­ни­за­ция съ­дър­жа мно­го по­ве­че от сис­те­ма­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и на крайниците, не­що по­ве­че от рит­мич­на­та система, оба­че на­й-­мал­ко от нер­в­но­-се­тив­на­та система.

Ако се­га по­ра­ди ед­на от­б­лъс­на­та дейност на азо­вия ор­га­ни­зъм цен­т­рал­ни­ят мо­зък ста­ва по­-бе­ден на нервно­се­тив­на­та дейнос­ти по­-бо­гат на хра­нос­ми­ла­тел­на­та дейност, т.е. ста­ва по­до­бен на пе­ри­фер­ния мо­зък по­ве­че от­кол­ко­то в нор­мал­но­то състояние, раж­да се мигрена. Ето за­що ней­но­то ле­че­ние ще зависи: 1/от едно възбуждане на нервно-сетивната дейност; 2/от едно превръщане на ритмичната дейност от една та- кава, която е наклонена към обмяната на веществата, в една такава, която е наклонена към дишането; 3/в едно ограничаване на чисто жиз- нената обмяна на веществата, която е лишена от регулирането чрез азовия организъм. Първото си пос­тига чрез силициевата киселина.

Сега ис­кам да го­во­рим за ед­но средство, ко­ето дъл­жи сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не на познанието, ко­ето мо­же да до­ве­де про­це­си­те на ве­щес­т­ва­та в ед­но пра­вил­но от­но­ше­ние към про­це­си­те на чо­веш­кия организъм. При то­ва тряб­ва да се взе­ме под внимание, че ед­но ве­щес­т­во е всъщ­ност един до­ве­ден до зас­той процес, та­ка да се ка­же един зам­ра­зен процес. Всъщ- ност не би тряб­ва­ло да каз­ва­ме пирит, апи­ри­тен процес.

Този процес, кой­то в ми­не­ра­ла пи­рит е за­дър­жан в зам­ръз­на­ло състоя- ние, от­го­ва­ря на това, ко­ето мо­же да се ро­ди от съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на же­лез­ния про­цес и на сер­ния процес. Както бе по­ка­за­но ве­че в ми­на­ли те раз­де­ли на та­зи книга, же­ля­зо­то въз­буж­да кръвообращението, ся­ра­та опос­ред­с­т­ву­ва свър­з­ва­не­то меж­ду кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и дишането. Име- нно там, къ­де­то кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и ди­ша­не­то вли­зат в отношение, се крие при­чи­на­та на тра­хе­ята и на бронхита, как­то и оп­ре­де­ле­ни фор­ми на заекването. Този про­цес меж­ду кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и дишането, кой­то е съ­щев­ре­мен­но процесът, от кой­то в за­ро­диш­ния жи­вот се об­ра­зуват съ­от­вет­ни­те ор­га­ни и пос­то­ян­но се об­но­вя­ват в по­-на­та­тъш­ния живот, мо­же да бъ­де по­ет от вне­се­ния в ор­га­низ­ма пи­рит (же­ляз­но­-сяр­но вещест- во), ко­га­то той не про­ти­ча нор­мал­но в организма. Изхождайки от то­ва поз­на­ние ние при­гот­вих­ме от пи­рит ед­но ле­кар­с­т­во про­тив гор­на­та фор­ма на заболяване, ка­то пре­върнах­ме ми­не­ра­ла в пре­па­ра­та така, че при ед­но вът­реш­но по­ка­за­ние той да на­ме­ри пъ­тя в за­бо­ле­ли­те ор­гани. Ес- тествено ние тряб­ва да поз­на­ва­ме пътя, кой­то оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ве­ни про­це­си по­емат в организма. Железният про­цес е до­ве­ден от об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та до кръвообращението. Серният про­цес пре­ми­на­ва от кръ­во­об­ра­ще­ни­ето в про­це­са на дишането.
4. Действия на ан­ти­мо­но­ви­те съ­еди­не­ния

Антимонът има из­вън­ред­но сил­но род­с­т­во с дру­ги тела, нап­ри­мер със сярата. С то­ва той показва, че по лесен на­чин мо­же да вър­ви по съ­щия път, кой­то ся­ра­та из­ми­на­ва в организма, та­ка нап­ри­мер пъ­тя към всич­ки про­це­си на дишането. Едно дру­го свойс­т­во на ан­ти­мо­на е не­го­ва­та скло- н­ност да об­ра­зу­ва крис­та­ли под фор­ма­та на храсти, на кичури. Чрез то­ва той показва, че лес­но след­ва оп­ре­де­ле­ни си­ло­ви из­лъч­ва­ния на околнос­т­та на Земята. Това свойс­т­во из­пък­ва още повече, ко­га­то ан­ти­мо­нът е под­ло­жен на про­це­са на зай­ге­рува­не ­(к­рис­та­ли­зи­ра­не при изстиване). Чрез то­зи про­цес той ста­ва фино-нишковиден. И то­ва се про­явя­ва още по-значително, ко­га­то ан­ти­мо­нът е при­ве­ден в про­це­са на го­ре­не и се ра­ви­ва не­го­вия бял дим. Този дим се от­ла­га вър­ху сту­де­ни­те те­ла и об­ра­зу­ва ха­рак­тер­ни­те ан­ти­мо­но­ви цветове. Също как­то вън от чо­вешкия ор­га­ни­зъм ан­ти­мо­нът след­ва дейс­т­ву­ва­щи­те вър­ху не­го сили, та­ка и в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм той следва силите, ко­ито об­ра­зу­ват форми. В кръв­та има­ме та­ка да се ка­же със­то­яни­ето на рав­но­ве­сие вър­ху об­ра­зува­щи­те фор­ми и раз­ла­га­щи­те фор­ми­те сили. Поради свойствата, ко­ито опи­сах­ме ан­ти­мо­нът мо­же да пре­нася об­ра­зу­ва­щи­те фор­ми си­ли на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в кръвта, ако за цел­та пъ­тят му бъ­де проп­ра­вен чрез съ­еди­не­ни­ето със сярата. Ето за­що си­ли­те на ан­ти­мо­на са онези, ко­ито дейс­т­ву­ват в съ­сир­ва­не­то на кръвта. Духовно-научно ра­бо­та­та се пред­с­та­вя така, че ас­т­рал­но­то тя­ло е под­си­ле­но в оне­зи сили, ко­ито во­дят до съ­сир­ва­не­то на кръвта. В ас­т­рал­но­то тя­ло тряб­ва да виж­да­ме в ан­ти­мо­но­ви­те си­ли по­доб­ни си­ли на тези, ко­ито в ор­га­низ­ма дейс­т­ву­ват цен­т­ро­беж­но от­вът­ре навън. Срещу те­зи ан­ти­мо­ни­зи­ра­щи си­ли дейс­т­ву­ват на­со­че­ни­те от­вън на­вът­ре сили, ко­ито втеч­ня­ват кръв­та и пос­та­вят втеч­не­на­та кръв плас­тич­но в служ­ба на об­ра­зу­ва­не­то на тялото. В по­со­ка­та на те­зи си­ли дейс­т­ву­ват съ­що оне­зи на белтъка. Съдържащите се в белтъч­ния про­цес си­ли пос­то­ян­но въз­п­ре­пятс­т­ву­ват съ­сир­ва­не­то на кръвта. Да взе­мем слу­чая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуми- низиращите сили. Ако вне­сем в ор­га­низ­ма ан­ти­мон във фи­на дозировка, ние дейс­т­ву­ва­ме сре­щу силите, ко­ито об­ра­зу­ват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че дейс­т­ви­ето на ан­ти­мо­на е съ­вър­ше­но раз­лич­на спо­ред това, да­ли той се упот­ре­бява външ­но или вътрешно. При ед­но външ­но прилагане, ка­то мех­ле­ми и дру­ги подобни, той от­с­лаб­ва цен­т­рофу­гал­но дейс­т­ву­ва­щи­те си­ли на ас­т­рал­но­то тяло, ко­ито се из­ра­зя­ват нап­ри­мер в об­ра­зу­ва­не­то на екземи; при вътрешно прилагане той се противопо- ставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифу- са се проявяват много силно.

Антимонът е ед­но важ­но ле­чеб­но сред­с­т­во при всич­ки заболявания, в ко­ито се явя­ва ед­но опас­но по­ни­жение на съз­на­ни­ето (сънливост). В то­зи слу­чай фор­ми­ра­щи­те цен­т­ро­беж­ни си­ли на ас­т­рал­но­то тя­ло и с то­ва
мо­зъч­ни­те и се­тив­ни про­це­си са от­час­ти заличени. Ако вне­сем в ор­га­низ­ма антимон, ние съз­да­ва­ме из­кустве­но лип­с­ва­щи­те ас­т­рал­ни сили. Винаги ще забележим, че при­ема­не­то на ан­ти­мон пре­диз­вик­ва усил­ва­не­то на паметта, по­ви­ше­ни­ето на твор­чес­ки­те си­ли на душата, вът­реш­на спло­те­ност на ус­т­ройс­т­во­то на душата. Организмът би­ва ре­ге­не­ри­ран чрез под­си­ле­на­та душа. Това хо­ра­та са чув­с­т­ву­ва­ли в ста­ра­та медицина. Ето за­що за та­зи ме­ди­ци­на ан­ти­мо­нът е бил ед­но уни­вер­сал­но средство. Макар и ние да не сто­им на та­зи край на глед­на точка, все пак, как­то се виж­да от из­ло­же­но­то по-горе, тряб­ва да тър­сим в ан­ти­мо­на ед­но мно­го стран­но ле­чеб­но средство.
5. ЦИНОБЪР

В ци­но­бъ­ра мо­жах­ме да на­ме­рим ед­но важ­но ле­чеб­но средство. Именно при то­ва ве­щес­т­во се пред­ла­га случа­ят да про­учим мно­го за­щи­ща­ва­що­то и мно­го обор­ва­но­то от­но­ше­ние на жи­ва­ка към чо­веш­кия ор­га­низъм. Живакът е он­зи вдър­вен процес, кой­то стои по сре­да­та меж­ду про­це­си­те на размножението, ко­ито вът­ре в ор­га­низ­ма от­де­лят поч­ти на­пъл­но същ­нос­т­та на то­зи ор­га­ни­зъм от са­мия него. Силите на жи­ва­ка имат спо­соб­нос­т­та да до­веж­дат те­зи от­де­ле­ни си­ли от­но­во до ре­зор­би­ра­не в це­лия организъм. Следователно мо­жем да из­пол­зу­ва­ме жи­ва­ка (тряб­ва да пра­вим то­ва в мно­го фи­на дозировка) ле­чеб­но нав­ся­къ­де там, къ­де­то в ор­га­низ­ма се об­ра­зу­ват от­де­ля­щи си­ли и процеси, ко­ито тряб­ва да бъ­дат от­но­во до­ве­де­ни във влас­т­та на це­лия организъм. Това са всич­ки ка­та­рал­ни процеси. Те въз­ник­ват чрез това, че чрез външ­но действие ня­кой тра- кт на ор­га­низ­ма би­ва от­къс­нат от влас­т­та на це­лия организъм. При ка­тар на въз­ду­хоп­ро­водна­та тръ­ба и при всич­ки на­ми­ра­щи се в съ­сед­с­т­во ка­та­рал­ни яв­ле­ния има­ме та­къв един случай. Ако до­ведем към те­зи ор­га­ни си­ли­те на живака, те дейс­т­ву­ват лечебно. Едно свойс­т­во на сярата, ко­ето ве­че мно­го крат­но споменахме, е това, че тя се оказ­ва дейс­т­ву­ва­ща в об­лас­т­та на организма, къ­де­то кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и ди­ша­не­то гра­ни­чат ед­но с друго, следователно при всичко, ко­ето из­хож­да от бе­ли­те дробове. Цинобърът е ед­но съ­еди­не­ние на жи­ва­ка със сярата; той е едно дейст- вено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосоче- ните области на човешкия организъм.

При сен­на­та трес­ка има­ме ка­то бо­лес­т­ни сим­п­то­ми въз­па­ли­тел­ни яв­ле­ния на ли­га­ви­ца­та на очите, носа, гърло­то и на гор­ни­те въз­душ­ни пъти- ща. И анам­не­за­та при стра­да­щи­те от сен­на трес­ка па­ци­ен­ти со­чи то пъ­тя към това, че и през дет­с­кия пе­ри­од са има­ли бо­лес­т­ни процеси, ко­ито

при­над­ле­жат към об­лас­т­та на "­ек­с­удативната диатеза". - Това на­соч­ва към етер­но­то тя­ло и по­ве­де­ни­ето на ас­т­рал­но­то тяло.

Етерното тя­ло пре­об­ла­да­ва в не­го­ви­те си­ли и ас­т­рал­но­то тя­ло се оттег- ля, има тен­ден­ци­ята да не дейс­т­ву­ва пра­вил­но в етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло. А ка­та­рал­ни­те яв­ле­ния са пос­лед­с­т­вие на това, че в за­бо­ле­ли­те час­ти ре­дов­но­то дейс­т­вие на ас­т­рал­но­то тяло- а с то­ва съ­що и на азо­вия ор­га­ни­зъм - е нарушено. Астралното тя­ло и азо­ви­ят ор­га­ни­зъм ста­ват свръх­чув­с­т­ви­тел­ни и по то­зи на­чин се обяс­ня­ват съ­що нас­тъп­ва­щи­те спаз­ма­тич­но и в прис­тъп ре­ак­ции на се­тив­ни­те впе­чат­ле­ния ка­то свет- лина, топлина, студ, прах и дру­ги подобни. - Следователно ле­чеб­ни­ят про­цес тряб­ва да бъ­де на­со­чен към ас­т­рал­но­то тя­ло и да му по­могне да се вклю­чи пра­вил­но със сво­ето дейс­т­вие в етер­но­то тяло. Това е въз­мож­но чрез пло­до­ви сокове, които имат ко­ра по­доб­но на кожа. При та­ки­ва пло­до­ве се по­каз­ва още при гле­да­не­то им, че формиращи, действу­ва­щи от­вън на­вът­ре си­ли ра­бо­тят осо­бе­но силно.

П О С Л Е С Л О В И Е

До тук е стиг­нал днес пло­дът на ед­на об­ща работа. За на­ша­та го­ля­ма скръб тук тряб­ва­ше да спре про­дъл­жени­ето на писането, ко­га­то нас­тъ­пи за­бо­ля­ва­не­то на Рудолф Щайнер. Нашият план бе­ше да раз­г­ле­да­ме в про­дъл­же­ние онова, ко­ето дейс­т­ву­ва ка­то зем­ни и кос­ми­чес­ки си­ли в ме­та­ли­те злато, сребро, олово, же­ля­зо , мед, живак, ка­лай и да изложим, как те­зи ме­та­ли тряб­ва да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни в ле­чеб­но­то изкуство. Тря- бваше съ­що да изложим, как в древ­ни­те мис­те­рии хо­ра­та са има­ли ед­но дъл­бо­ко раз­би­ра­не за от­но­шени­ето на ме­та­ли­те към пла­не­ти­те и тех­ни­те от­но­ше­ния към раз­лич­ни­те ор­га­ни на чо­веш­кия организъм. Наме­ре­ни­ето ни бе­ше да го­во­рим за то­ва знание, да го ос­но­вем отново.

Каталог: forums
forums -> American Companies share the secret of successful business in Bulgaria The InvestBulgaria Agency to hold a business forum in New York

Изтегляне 1.31 Mb.

Сподели с приятели: